Разнопосочни са сигналите, които дават за евентуално поскъпване и/ или

Разнопосочни са сигналите, които дават за вероятно повишаване и/ или задържане на цените на тока участниците на електроенергийния пазар. Част от специалистите правят оценка като изкуствено задържането на цените на електрическата сила, перпоръчват тази процедура да бъде прекъсната допустимо най-скоро и предвиждат растеж на цените на тока още през идната година. Други считат, че няма предпоставки за повишаване на електрическата енергия. Трети пък плашат с повишаване на тока, само че в случай че всички производители с мощ над 5 мегавата бъдат задължени да продават електрическата енергия си на енергийната борса.

Над 850 млн. лв. е загубата на Националната електрическа компания /НЕК/ от контролирания пазар за десетте месеца на тази година. За това предизвести изпълнителният шеф на държавната електрокомпания Петър Илиев през днешния ден, представен от Българска телеграфна агенция.

По думите на Илиев действителната цена на електричеството е 200 лева за MWh, а се продава за 125 лева

" Задълженията към производителите на електрическа енергия са 1,2 милиарда лв. и над 2,3 милиарда лв. към други компании и компании. Общо отговорностите са над 3,5 милиарда лв. ", сподели изпълнителният шеф на НЕК и добави, че ситуацията в НЕК е повече от отчайващо.

" Чистата финансова загуба за тази година ще бъде над 600 млн. лв.. През идващите месеци НЕК ще продължи да затъва от ден на ден, до момента в който не се вземе решение ", уточни Илиев.

" Не може НЕК да заплаща по 190 лв. за мегаватчас, да продава по 125 лв. и да издържи - с тези цени източваме държавната благосъстоятелност ", акцентира шефът на компанията. За да няма загуби за НЕК, цената на мегаватчас би трябвало да е 200 лв., само че аз не мога да желая такава цена, изясни Петър Илиев.

Той съобщи, че не желае силата от АЕЦ " Козлодуй " към ЕРП-тата да минава през НЕК, тъй като компанията натрупа загуби поради разликата в цената на нощната сила. Държавната електрокомпания губи и от заводските централи, които страната подкрепя. " Щом тези централи ще продават на НЕК, най-малко да поемат каузи в балансирането на пазара. Всички желаят да създават когато си желаят, само че потреблението не е непрекъсната и загубите се калкулират от НЕК ", сподели още Петър Илиев.

Изпълнителният шеф на НЕК изясни, че е срещу обединяването на производителите на възобновима сила в една квота. Според него ВЕИ производителите би трябвало да се разделят на фотоволтаици, водни и вятърни централи.

" Не имам вяра НЕК да стигне до банкрут, както и да има режим на тока. Просто финансовата вреда би трябвало да бъде поета от някой и евентуално ще се поеме от производителите и потребителите. Не считам, че цената може да се вдигне, тъй като няма кой да я заплаща. Дори и да се вдигне цената на тока, то това би трябвало да е за избрани хора ", счита Илиев.

В другите страни енергийните предприятия са " златната кокошка " за бюджета. Цена от 30 лв. за мегаватчас от АЕЦ " Козлодуй " да вземем за пример е смешно ниска, акцентира шефът на държавната електрокомпания. Най-добрите месеци за НЕК са зимните, когато се допуска, че се усилва потреблението на сила. Тогава делът на фотоволтаичната и вятърната сила е по-малък и НЕК може даже да излезе на облага за този сезон, сподели Илиев.

Междувременно ръководителят на Асоциацията на търговците на ток Мартин Георгиев съобщи по БНР, че електрическата енергия може да нарастне, в случай че всички производители с мощ над 5 мегавата бъдат задължени да продават електрическата енергия си на енергийната борса. Миналата седмица парламентарната енергийна комисия одобри корекция в енергийното законодателство, съгласно която цялата електрическа енергия отвън контролирания пазар и дълготрайните контракти ще се търгува на борсата. Това, съгласно Георгиев, нарушава конкуренцията.

" При монополизиране на тази активност се тормозим, че цените ще набъбнат и ще се утежни качеството на услугата, което ще бъде негатив за всички пазарни участници. Такъв пазарен модел в цяла Европа има само в Румъния, който е много подложен на критика както от пазарните участници, по този начин и от Европейската комисия ", разяснява ръководителят на Асоциацията на търговците на ток.

" Не считам, че тази смяна в закона, по какъвто и да е метод, би облекчила обстановката на " Фючър енерджи ", откакто сега те може да купуват електрическа енергия от пазара по разнообразни платформи и канали, до момента в който след смяната на закона комерсиалните участници ще бъдат даже с още по-ограничени благоприятни условия и ще могат да купуват само и единствено през платформата на борсата. Това няма да усили и усъвършенства опциите за ръководство на тяхното порфолио, няма да понижи рисковете, а даже ще ги усили ", счита специалистът.

В резултат на законовата смяна цените на тока ще паднат, считат пък икономистът Руслан Стефанов от Центъра за проучване на демокрацията Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Ако имаме в действителност рационално, пазарно държание и на двете страни – и на производител, и на консуматор, ще намерим напълно рационалния оптимум на цена, сподели Радев.

" Ефективността на търговията с ток ще се усъвършенства. Българските компании ще могат да получават електрическа енергия на по-добри цени, което пък значи, че евентуално продуктите, които създават, могат да бъдат с по-ниски цени… Или пък – тези компании могат да вършат по-високи облаги, което пък значи и възстановяване на услугата към потребителите ", счита Руслан Стефанов.

Според изпълнителния шеф на Българската самостоятелна енергийна борса Константин Константинов определящ за цените на тока ще бъде пазарът.

" Очаквате от мен да кажа – да, това би нараснало цените или понижило цените, само че не – това би направило цените още по-пазарни. Ние имаме правила, по които работи всеки един от пазарните сегменти. Да сме живи и здрави, да оживим и борсовия пазар в границите на деня през януари и февруари, според по какъв начин преминат тестванията с действителните участници. Следвайки тези правила не би трябвало да има каквито и да било проблеми. Разбира се, въпрос на време е и самият регистрационен развой на новите участници, тъй като те би трябвало да преминат и така наречен " образование ", след което получават документ, с цел да сме сигурни, че боравят с борсовите платформи съответно ", разяснява Константинов по стратегия " Хоризонт " на БНР.

Борсата към този момент има 55 участници, от които 90% са дейни всекидневно, посочи още шефът на БНЕБ.