Дойче веле: Отдавна не са тайна политическите симпатии между Мая и Слави, а Радев се гласи за...
Разноликият митинг против ГЕРБ нямаше отговор за времето след мечтаната оставка. Мотото беше: не редим управнически обединения, смъкваме нетърпими управници. До оставка не се стигна. А изборите към този момент чукат на вратата. И в този момент?
След като на антиправителствените митинги не им доближи сериозна маса, с цел да съборят ръководството, остана въпросът по какъв начин и до каква степен протестната сила ще се капитализира политически. Отговорът наподобява елементарен - влиза се в митинга дружно, излиза се по настрана.
Разноликия митинг го спояваше самото безвъпросие за "после " - не редим управнически обединения, смъкваме нетърпими управници. Когато свалянето не се случи и постоянните избори почукаха на вратата, остана само вероятното: левите - вляво, десните - вдясно и въобще кой от кое място е.
Какви са вариантите пред българите?
Затова по никакъв начин не е изненадващо, че уредниците на митингите - Отровното трио, най-после си останаха със остарялата "извънбрачна връзка ", която в този момент официализират - Мая Манолова.
Не е загадка и другата "извънбрачна връзка " на Манолова - с Димитър Делчев и неговата партия "Движение България на жителите ", ръководена преди този момент от Меглена Кунева. Вероятно с тази партийна регистрация ще се явят на изборите гражданската платформа на Манолова "Изправи се БГ " и гражданското Отровно трио.
Трудно е да се реши какви са ресурсите на новото обединяване. Триото Бабикян, Хаджигенов и Минеков, с безспорните му заслуги за организирането на многомесечната гражданска акция, сигурно е спечелило свои последователи, само че те надали са забележителна част от митинга - множеството излязоха на жълтите павета със старите си партийни пристрастия. Мерилото за силата на Мая Манолова са локалните избори предходната година, когато тя завоюва като кандидат-кмет на София близо 124 000 гласа на първи тур (на който се броят личните гласове, на втория тур идва и поддръжка от непознати, които са "срещу "). Но и тези гласове никак не са "собствени " - в голямата си част те са на Българска социалистическа партия, която не издигна собствен претендент и застана зад някогашната съпартийка. Според социологическите сондажи, ДБГ на Делчев пък е с едвам видимо електорално наличие. Така калибърът на новото обединяване все още евентуално е под и към 4-те % на изборната преграда.
Ако обаче влезе в Народното събрание, тази групировка може да играе значима роля. Още през есента, когато Триото прикани опозиционните партии да се съберат в обща платформа за гарантиране честността на парламентарните избори, откликнаха единствено Манолова и Слави Трифонов. Отдавна не са загадка политическите благосклонности сред двамата, а и съгласно електорални проучвания, Манолова може да бъде припозната за посестрима от немалка част от последователите на "Има подобен народ " - групировката, която без да взе участие в митинга, съгласно социолозите завоюва най-вече. Така че след предизборното е напълно разумно и едно следизборно съдействие сред обединенията към Манолова и Трифонов.
От протестната сила може да напомпа мускули и "Демократична България ", която е най-последователният критик на тежките дефицити на правовата страна у нас и която с акциите си край летния Доган сарай в Росенец даде сериозен подтик на митинга. Не е ясно обаче до каква степен с изтляването на митинга е спаднала и поддръжката за Демократична България, която от ден на ден се въплъщава с Христо Иванов и неговата "Да, България ", до момента в който консервативният крайник на обединението - ДСБ, тъне в тишина заради едва водачество. Но даже и да получи нов подтик до вота, Демократична България надали може да изплува до основен кандидат за властта против ГЕРБ - откакто това не стана при "големия прилив " лятото.
Старият основен кандидат - Българска социалистическа партия, която пък съумя да понесе електорални загуби даже когато симпатизантите ѝ стачкуваха на площада за пръв път паралелно с десни, надали ще може да вземе властта, даже да победи на изборите. Социалистите са в тежка изолираност, а не им остава време до изборите за трасиране на следизборни обединения. Управленски обединения пъкъл хок след вота пък вещаят мощен трус, който непосредствено би изхвърлил Столетницата от А група.
Каква е равносметката от всичко това?
Равносметката е, че и след митингите опозицията не е подготвена за изборите. Президентът Радев разгласи, че няма да ги бави и ще ги насрочи на допустимо най-ранната дата - 28 март. Реториката за бавенето е демагогска, доколкото всяка дата в конституционния двумесечен период от края на март до края на май е навременна. Президентът явно си прави други сметки - в късна есен би трябвало да има избори за държавен глава. При неосъществено предварително събаряне от власт на ГЕРБ и в края на зимата при коронавирус рецесия, вещаеща ниска изборна интензивност, не се обрисува ясна властова опция - без значение кой с какви проценти ще е от горната страна. Така след изборите е прекомерно допустимо при евентуално привършване на парламентарната рулетка Румен Радев да поеме нещата в свои ръце - първо със служебно държавно управление лятото, след това - с едновременни президентски и нови парламентарни избори наесен, на които той, борейки се за втори мандат, ще е натурален обединител на "всички против ГЕРБ ". Радев се опита да изиграе тази роля при започване на митинга, само че му беше мъчно - настоящ президент, на ръба на закона, а цялата действителна власт против него. Като президент в предизборна акция, а и след неуспеха на "всички поотделно ", може да има по-големи шансове.
И въпреки всичко - добре би било най-малко през 2021 година жителите да решат ясно въпроса за властта - в случай че би трябвало и на втори митинг, и на втори парламентарен избор. А политиците единствено да поемат щафетата и сполучливо да я занесат до финала. Иначе страната ни отново ще е единствено с пребоядисана фасада.
След като на антиправителствените митинги не им доближи сериозна маса, с цел да съборят ръководството, остана въпросът по какъв начин и до каква степен протестната сила ще се капитализира политически. Отговорът наподобява елементарен - влиза се в митинга дружно, излиза се по настрана.
Разноликия митинг го спояваше самото безвъпросие за "после " - не редим управнически обединения, смъкваме нетърпими управници. Когато свалянето не се случи и постоянните избори почукаха на вратата, остана само вероятното: левите - вляво, десните - вдясно и въобще кой от кое място е.
Какви са вариантите пред българите?
Затова по никакъв начин не е изненадващо, че уредниците на митингите - Отровното трио, най-после си останаха със остарялата "извънбрачна връзка ", която в този момент официализират - Мая Манолова.
Не е загадка и другата "извънбрачна връзка " на Манолова - с Димитър Делчев и неговата партия "Движение България на жителите ", ръководена преди този момент от Меглена Кунева. Вероятно с тази партийна регистрация ще се явят на изборите гражданската платформа на Манолова "Изправи се БГ " и гражданското Отровно трио.
Трудно е да се реши какви са ресурсите на новото обединяване. Триото Бабикян, Хаджигенов и Минеков, с безспорните му заслуги за организирането на многомесечната гражданска акция, сигурно е спечелило свои последователи, само че те надали са забележителна част от митинга - множеството излязоха на жълтите павета със старите си партийни пристрастия. Мерилото за силата на Мая Манолова са локалните избори предходната година, когато тя завоюва като кандидат-кмет на София близо 124 000 гласа на първи тур (на който се броят личните гласове, на втория тур идва и поддръжка от непознати, които са "срещу "). Но и тези гласове никак не са "собствени " - в голямата си част те са на Българска социалистическа партия, която не издигна собствен претендент и застана зад някогашната съпартийка. Според социологическите сондажи, ДБГ на Делчев пък е с едвам видимо електорално наличие. Така калибърът на новото обединяване все още евентуално е под и към 4-те % на изборната преграда.
Ако обаче влезе в Народното събрание, тази групировка може да играе значима роля. Още през есента, когато Триото прикани опозиционните партии да се съберат в обща платформа за гарантиране честността на парламентарните избори, откликнаха единствено Манолова и Слави Трифонов. Отдавна не са загадка политическите благосклонности сред двамата, а и съгласно електорални проучвания, Манолова може да бъде припозната за посестрима от немалка част от последователите на "Има подобен народ " - групировката, която без да взе участие в митинга, съгласно социолозите завоюва най-вече. Така че след предизборното е напълно разумно и едно следизборно съдействие сред обединенията към Манолова и Трифонов.
От протестната сила може да напомпа мускули и "Демократична България ", която е най-последователният критик на тежките дефицити на правовата страна у нас и която с акциите си край летния Доган сарай в Росенец даде сериозен подтик на митинга. Не е ясно обаче до каква степен с изтляването на митинга е спаднала и поддръжката за Демократична България, която от ден на ден се въплъщава с Христо Иванов и неговата "Да, България ", до момента в който консервативният крайник на обединението - ДСБ, тъне в тишина заради едва водачество. Но даже и да получи нов подтик до вота, Демократична България надали може да изплува до основен кандидат за властта против ГЕРБ - откакто това не стана при "големия прилив " лятото.
Старият основен кандидат - Българска социалистическа партия, която пък съумя да понесе електорални загуби даже когато симпатизантите ѝ стачкуваха на площада за пръв път паралелно с десни, надали ще може да вземе властта, даже да победи на изборите. Социалистите са в тежка изолираност, а не им остава време до изборите за трасиране на следизборни обединения. Управленски обединения пъкъл хок след вота пък вещаят мощен трус, който непосредствено би изхвърлил Столетницата от А група.
Каква е равносметката от всичко това?
Равносметката е, че и след митингите опозицията не е подготвена за изборите. Президентът Радев разгласи, че няма да ги бави и ще ги насрочи на допустимо най-ранната дата - 28 март. Реториката за бавенето е демагогска, доколкото всяка дата в конституционния двумесечен период от края на март до края на май е навременна. Президентът явно си прави други сметки - в късна есен би трябвало да има избори за държавен глава. При неосъществено предварително събаряне от власт на ГЕРБ и в края на зимата при коронавирус рецесия, вещаеща ниска изборна интензивност, не се обрисува ясна властова опция - без значение кой с какви проценти ще е от горната страна. Така след изборите е прекомерно допустимо при евентуално привършване на парламентарната рулетка Румен Радев да поеме нещата в свои ръце - първо със служебно държавно управление лятото, след това - с едновременни президентски и нови парламентарни избори наесен, на които той, борейки се за втори мандат, ще е натурален обединител на "всички против ГЕРБ ". Радев се опита да изиграе тази роля при започване на митинга, само че му беше мъчно - настоящ президент, на ръба на закона, а цялата действителна власт против него. Като президент в предизборна акция, а и след неуспеха на "всички поотделно ", може да има по-големи шансове.
И въпреки всичко - добре би било най-малко през 2021 година жителите да решат ясно въпроса за властта - в случай че би трябвало и на втори митинг, и на втори парламентарен избор. А политиците единствено да поемат щафетата и сполучливо да я занесат до финала. Иначе страната ни отново ще е единствено с пребоядисана фасада.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ