Рязали са им пръстите, прострелвали са ги в краката: Ето защо трябваше да бъдат разменени руските пленници с бойците от „Азов“
Размяната на пленници, измежду които 43-ма бойци от „ Азов “, провокира недоумение в осведомителното пространство. Общността на безпогрешните " диванни специалисти " даже упрекна уредниците на тази замяна във всички грехове. Хората, които водят война в Донбас към този момент осма година, колкото и да е необичайно, бяха на изцяло противоположно мнение: „ нашите би трябвало да бъдат изтеглени непременно “. В Донбас добре знаят, че в украински плен нашите бойци са измъчвани.
Върналите се от плен съветски бойци описват пред на какво са били подложени.
Преди осем години, при първата замяна, през есента на 2014 година, освободените бойци незабавно бяха натоварени в колите за спешна помощ. Мнозина не можеха да вървят, някои от момчетата бяха със счупени ръце и крайници не по време на боевете, а в плен... Нищо не се е трансформирало през годините. Всички замени на пленници изглеждаха еднообразно - нашите момчета, бити, душевен разрушени, с гнойни рани, превързани с мръсни бинтове, едвам съумяха да дойдат при своите през неутралната зона. Весели „ бранители “ (защитници на украински – бел.ред.) вървяха към тях и влачеха зад себе си багажници с неща... Но потомците на Бандера в никакъв случай не се лимитираха до физическо принуждение. Известни са случаи в Донбас, когато нашите бойци, разменени от плен, се самоубиха няколко месеца по-късно, неспособни да устоят на психическия срив...
И този път няма изключения. Във видеото бойците описват по какъв начин са били бити в украински плен, измъчвани с ток, влачени през затвори – от Полтава до Николаев и Киев. Според военнослужещия Сергей Толстой, който беше покорен при започване на пролетта, той е бил малтретиран благодарение на полеви телефон, със свързани кабели към пръстите си:
„ Средно това изтезание продължи четири часа. Бият и просто по този начин. И ме простреляха в крайници. Куршумът мина през едното бедро и влезе във второто и не излезе, стои там... Отрязаха ми пръстите, добре, те израснаха, но… “, добавя боецът.
Слушате тези разкази и си задавате сложен въпрос - належащо ли беше да спасите Сергей Толстой от плен или в края на краищата да го оставите там в името на някакви правила? Един младеж към момента да бъде малтретиран до гибел? Някак бързо забравихме главната причина за специфичната интервенция: „ Ние не оставяме своите! “. Хубаво е хората, които вземат решения, да имат мощна памет...
Върналите се от плен съветски бойци описват пред на какво са били подложени.
Преди осем години, при първата замяна, през есента на 2014 година, освободените бойци незабавно бяха натоварени в колите за спешна помощ. Мнозина не можеха да вървят, някои от момчетата бяха със счупени ръце и крайници не по време на боевете, а в плен... Нищо не се е трансформирало през годините. Всички замени на пленници изглеждаха еднообразно - нашите момчета, бити, душевен разрушени, с гнойни рани, превързани с мръсни бинтове, едвам съумяха да дойдат при своите през неутралната зона. Весели „ бранители “ (защитници на украински – бел.ред.) вървяха към тях и влачеха зад себе си багажници с неща... Но потомците на Бандера в никакъв случай не се лимитираха до физическо принуждение. Известни са случаи в Донбас, когато нашите бойци, разменени от плен, се самоубиха няколко месеца по-късно, неспособни да устоят на психическия срив...
И този път няма изключения. Във видеото бойците описват по какъв начин са били бити в украински плен, измъчвани с ток, влачени през затвори – от Полтава до Николаев и Киев. Според военнослужещия Сергей Толстой, който беше покорен при започване на пролетта, той е бил малтретиран благодарение на полеви телефон, със свързани кабели към пръстите си:
„ Средно това изтезание продължи четири часа. Бият и просто по този начин. И ме простреляха в крайници. Куршумът мина през едното бедро и влезе във второто и не излезе, стои там... Отрязаха ми пръстите, добре, те израснаха, но… “, добавя боецът.
Слушате тези разкази и си задавате сложен въпрос - належащо ли беше да спасите Сергей Толстой от плен или в края на краищата да го оставите там в името на някакви правила? Един младеж към момента да бъде малтретиран до гибел? Някак бързо забравихме главната причина за специфичната интервенция: „ Ние не оставяме своите! “. Хубаво е хората, които вземат решения, да имат мощна памет...
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ