Несъответствието в уменията през погледа на компаниите
Разминаването сред уменията на работещите и потребностите на бизнеса (т. нар. „ skills mismatches ”, които ще назоваваме „ противоречие в уменията ”) е феномен, който все по-често попада в полезрението на политиците и на анализаторите.
В серия от материали Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) показва някои от главните си изводи от работата по отчета за European Economic and Social Committee (EESC) - “Skills Mismatches – An Impediment to the Competitiveness of EU Businesses ”.
Досегашните проучвания на уменията на работната мощ и тяхната адекватност към потребностите на трудовите пазари се базират най-вече на самооценки на самите работещи. Липсва обаче задоволително опит в проучването на настройките измежду работодателите, както и на техните усещания за аргументите и следствията от несъответствието в уменията, написа в разбор Явор Алексиев от екипа на ИПИ.
В края на 2017 година ИПИ организира онлайн изследване измежду 94 български и 589 австрийски компании по методологически метод, сравним с този, който Cedefop употребява в изследването си на уменията на работната мощ през 2014 година
Развитието на технологиите и трудовите регулации са оценени по-скоро като вторични фактори, които отстъпват на други особености на средата като подвижността на работната ръка и качеството на услугите в областта на трудовото ходатайство. Компаниите не смятат, че качеството на висшето обучение е сериозен проблем, само че още веднъж, тук би трябвало да напомним, че по-голямата част от интервюираните от нас предприятия са в действия, които не изискват безусловно висше обучение, прецизират от Института.
Несъответствието в уменията води до понижаване на конкурентоспособността на предприятията, забавя наемането на нови служащи и основава потребност от спомагателни разноски за образование на чиновниците. И в Австрия, и в България, като най-рискова групи във връзка с несъответствието в уменията работодателите показват лицата на възраст до 24 години.
Независимо от възрастовата група, обаче, австрийските служащи са считани за по-добре готови по отношение на условията на работодателите. Най-голям резултат по повод увеличение броя на наетите се следят в професионалните действия и научните проучвания, както и в ИКТ бранша, където надлежно 71% и 67% правят оценка фактора като доста важен (избират оценка сред 8 и 10).
В същото време автоматизацията на производството е нещо, което множеството компании не свързват с разминаването сред потребностите им и уменията на техните чиновници, с изключение до известна степен на опериращите в преработващата индустрия. Т.е. обратно на първичните упования, малко компании прибягват до автоматизация поради неналичието на служащи с нужните умения.
Общата настройка измежду предприятията е, че намирането на подобаващи фрагменти е било по-лесно в предишното, сега е мъчно и ще става все по-трудно. Интересно е, че измежду минимум песимистичните в това отношение са фирмите от ИКТ бранша. Въпреки че това е една от икономическите действия, в които намирането на подобаващи фрагменти се прави оценка като най-трудно до този миг, настройките им за бъдещето са по-малко песимистични от тези в множеството други стопански действия. Този резултат може да се пояснява като очакване от страна на фирмите, че кариерните благоприятни условия, които секторът предлага, ще притеглят от ден на ден хора към него.
Освен това в този бранш се появяват от ден на ден благоприятни условия за неофициално обучение и обучение в разнообразни центрове и организации, разнообразни от професионални учебни заведения и висши образователни заведения. Практиките на компаниите също залагат на интензивно образование на работното място. Това също може да е част от обяснението за по-позитивните настройки на компаниите в бранша във връзка с бъдещото намиране на подобаващи хора.
Най-дълго време лишава намирането на чиновници на управителни постове (57% от фирмите имат потребност от повече от 3 месеца), както и на разнообразни типове експерти, а най-лесно става запълването на позиции, които не изискват подготовка, където 56% от фирмите съумяват да сторят това за по-малко от месец.
Заключения от анкетата на ИПИ
Несъответствието в уменията е проблем, чието значение е ясно осъзнато от интервюираните от ИПИ български и австрийски компании. Макар извършеното изследване да няма искания за представителност, постигнатите резултати дават относително добра визия за смисъла, което компаниите отдават на образованието като фактор, пораждащ несъответствието в уменията. От друга страна, понижената конкурентоспособност и компликациите при разширението на личния състав са значими последици на несъответствието в уменията, които се открояват в следствие от анкетите.
В серия от материали Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) показва някои от главните си изводи от работата по отчета за European Economic and Social Committee (EESC) - “Skills Mismatches – An Impediment to the Competitiveness of EU Businesses ”.
Досегашните проучвания на уменията на работната мощ и тяхната адекватност към потребностите на трудовите пазари се базират най-вече на самооценки на самите работещи. Липсва обаче задоволително опит в проучването на настройките измежду работодателите, както и на техните усещания за аргументите и следствията от несъответствието в уменията, написа в разбор Явор Алексиев от екипа на ИПИ.
В края на 2017 година ИПИ организира онлайн изследване измежду 94 български и 589 австрийски компании по методологически метод, сравним с този, който Cedefop употребява в изследването си на уменията на работната мощ през 2014 година
Развитието на технологиите и трудовите регулации са оценени по-скоро като вторични фактори, които отстъпват на други особености на средата като подвижността на работната ръка и качеството на услугите в областта на трудовото ходатайство. Компаниите не смятат, че качеството на висшето обучение е сериозен проблем, само че още веднъж, тук би трябвало да напомним, че по-голямата част от интервюираните от нас предприятия са в действия, които не изискват безусловно висше обучение, прецизират от Института.
Несъответствието в уменията води до понижаване на конкурентоспособността на предприятията, забавя наемането на нови служащи и основава потребност от спомагателни разноски за образование на чиновниците. И в Австрия, и в България, като най-рискова групи във връзка с несъответствието в уменията работодателите показват лицата на възраст до 24 години.
Независимо от възрастовата група, обаче, австрийските служащи са считани за по-добре готови по отношение на условията на работодателите. Най-голям резултат по повод увеличение броя на наетите се следят в професионалните действия и научните проучвания, както и в ИКТ бранша, където надлежно 71% и 67% правят оценка фактора като доста важен (избират оценка сред 8 и 10).
В същото време автоматизацията на производството е нещо, което множеството компании не свързват с разминаването сред потребностите им и уменията на техните чиновници, с изключение до известна степен на опериращите в преработващата индустрия. Т.е. обратно на първичните упования, малко компании прибягват до автоматизация поради неналичието на служащи с нужните умения.
Общата настройка измежду предприятията е, че намирането на подобаващи фрагменти е било по-лесно в предишното, сега е мъчно и ще става все по-трудно. Интересно е, че измежду минимум песимистичните в това отношение са фирмите от ИКТ бранша. Въпреки че това е една от икономическите действия, в които намирането на подобаващи фрагменти се прави оценка като най-трудно до този миг, настройките им за бъдещето са по-малко песимистични от тези в множеството други стопански действия. Този резултат може да се пояснява като очакване от страна на фирмите, че кариерните благоприятни условия, които секторът предлага, ще притеглят от ден на ден хора към него.
Освен това в този бранш се появяват от ден на ден благоприятни условия за неофициално обучение и обучение в разнообразни центрове и организации, разнообразни от професионални учебни заведения и висши образователни заведения. Практиките на компаниите също залагат на интензивно образование на работното място. Това също може да е част от обяснението за по-позитивните настройки на компаниите в бранша във връзка с бъдещото намиране на подобаващи хора.
Най-дълго време лишава намирането на чиновници на управителни постове (57% от фирмите имат потребност от повече от 3 месеца), както и на разнообразни типове експерти, а най-лесно става запълването на позиции, които не изискват подготовка, където 56% от фирмите съумяват да сторят това за по-малко от месец.
Заключения от анкетата на ИПИ
Несъответствието в уменията е проблем, чието значение е ясно осъзнато от интервюираните от ИПИ български и австрийски компании. Макар извършеното изследване да няма искания за представителност, постигнатите резултати дават относително добра визия за смисъла, което компаниите отдават на образованието като фактор, пораждащ несъответствието в уменията. От друга страна, понижената конкурентоспособност и компликациите при разширението на личния състав са значими последици на несъответствието в уменията, които се открояват в следствие от анкетите.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ