Разминаването между Скопие и София се дължи на това, че

Разминаването сред Скопие и София се дължи на това, че македонските елити са объркали другари и врагове, тъй че някои родни братя са се трансформирали в “окупатори ", а довчерашни завоеватели през днешния ден се показват като освободители.

Това споделя в изявление пред основния редактор на БГНЕС Георги Пашкулев известният косовски журналист и анализатор Джевдет Пожари.

Вчерашни диктатори държаха властта, измисляйки врагове. Така да вземем за пример поколенията, които живееха в някогашна Югославия, израснаха под непрекъснатия напън, че са заобиколени от вражески настроени нации, като преди всичко в листата с враговете бяха албанците и българите. Тук израснаха няколко генерации, които бяха ученици на белградската школа, която създаде " специалисти “ по намирането на врагове. Старите белградски планове, които третират Македония като " неутрална “ зона, която би трябвало да бъде следена от Сърбия.

Сближаването сред Скопие и София и сред Прищина и Тирана стартира да пречи на някого. Затова беше употребен спорът от 2001 година, с цел да ни върнат там, където бяхме по времето на социализма и където сме и до през днешния ден – да бъдем " враговете “, които " заплашват “ Македония, декларира Джевдет Пожари.

Не е естествено да сме толкоз близо един до различен и в това време толкоз надалеч.

Албанците в Македония би трябвало да се интересуват от всичко, което се случва в страната, в която живеят, само че не трябва да жертват историческата непосредственост с българския народ, тъй като по този начин, въпреки и несъзнателно, оказват помощ за реализирането на сръбските планове на тази територия. В някогашна Югославия, е запечатано знанието, че нациите не са това, което настояват за тях историческите обстоятелства, а това, което е споделила Сръбската академия, декларира още известният косовски журналист и анализатор.

40-годишният Джевдет Пожари дълги години работи в Македонската телевизия, ТВ Алсат-М и ТВ21. Той е някогашен представител на Министерството на благоустройството и шеф в Министерството за диаспората в Прищина. Пожари, който е добър ценител на балканските проблеми, е основател на няколко новинарски портала като sakte.net и 24-ore.info. Той е водещ на няколко известни публицистични излъчвания.

БГНЕС: Господин Пожари, по какъв начин си обяснявате, че тридесет години след рухването на социализма и диктаторските режими балканските нации не престават да възпитават враждебни връзки между тях и да остават заложници на вековни недоразумения?

Джевдет Пожари: Трябва да се има поради, че на нас в никакъв случай не ни е давана опция да построяваме другарство между тях, а вражди. Не сме виждали красивото и позитивното у хората, които се разграничават от нас по етническа и религиозна принадлежност, а единствено отрицателното, с цел да можем да се самозалъгваме, че ние сме положителните, а другите са наши врагове.

На тази територия в никакъв случай не е говорено за общите неща, които ни свързват, а за разликите, които ни отдалечават един от различен. Векове наред са подчертавани разликите посред ни, а там, където не ги е имало, сме си ги измислили, единствено с цел да бъдем " по-различни “ даже от родните си братя.

Затова по тези земи дори нации, които приказват един език, имат " обособен “ език или своя история, която сменят " съгласно сезона “.

Тукашните нации освен измислят разлики между тях там, където не ги е имало, само че са си измислили и врагове, с цел да могат самите те да стартират да имат вяра в своите измислици и дори да се опасяват от измисления зложелател.

Не би трябвало да забравяме обстоятелството, че тукашните вчерашни диктатори държаха властта, измисляйки врагове. Така да вземем за пример поколенията, които живееха в някогашна Югославия, израснаха под непрекъснатия напън, че са заобиколени от вражески настроени нации, като преди всичко в листата с враговете бяха албанците и българите.

Тук израснаха няколко генерации, които бяха ученици на белградската школа, която създаде " специалисти “ по намирането на врагове. Тази школа образова и пазачите на равноправните южнославянски приятелски нации, само че всичко в нея беше скроено по усета и стандартите на по-големия брат и " по-равноправния “ от останалите нации – сръбския.

Тази белградска школа на омразата имаше ужасяващи планове, като този да сътвори от албанците в някогашна Югославия нов народ, друг от този в Албания. Затова десетилетия наред тукашните албанци бяха наричани " шиптъри “, с което Белград стартира чудовищния си план за измисляне на разлики сред " шиптърите “ тук и " албанците “ там.

Не би трябвало да забравяме и друго: Много генерации живееха в страни, в които освен имаше " учебни заведения “ за ненавист, само че и " заводи “ за измисляне на нации. И това семе на омразата, засявано десетилетия наред в съзнанието на доста генерации, не може да бъде изкоренено толкоз бързо. В съзнанието на доста генерации, израснали в някогашна Югославия, е запечатано знанието, че нациите не са това, което настояват за тях историческите обстоятелства, а това, което е споделил Централният комитет на югославските комунисти или Сръбската академия на науката и изкуствата.

БГНЕС: Как е допустимо да продължаваме да сме жертви на такива школи на ненавист, както ги наричате?

Джевдет Пожари: Не знам по какъв начин е при другите, само че в страните, произлезли от някогашна Югославия в доста връзки продължава да се работи в сходство с тогавашния " сръбски модел “. Това се отнася с особена мощ за Македония, която, съгласно мен, е построена съгласно формулите, върху които е издигната някогашна Югославия.

Струва ми се, че спрямо останалите, Македония наследи най-вече от " гените “ на майка си – СФРЮ. Както и " сръбския “ политически модел, с който сме инфектирани и ние, албанците в Косово, където към момента има политици, които не са разбрали, че не е задоволително да приказват албански, а да могат да разсъждават " по албански “.

На тази територия новите демократични връзки главно ги изграждаха политици, пристигнали от социалистическото минало, както и другите комунистически разследващи служби. Идеологията се смени, само че те не съумяха да заличат от съзнанието си стандартите за другите, които не са част от техния етнос и вяра. Това значи, че системите се смениха, само че не и политическото схващане, стимулирано да търси " врагове “, а не другари, което се храни с ненавист към другите, а не с почитание към останалите.

Така да вземем за пример ние албанците оставаме естествени " врагове “ на сърбите и на македонците, които и по време на сватбите си пеят за " окаяни шиптъри “. Врагове на македонците са и българите, защото те бяха учени в продължение на десетки години към кого да насочват омразата си.

Казано в резюме, и през днешния ден ние живеем с вчерашните стандарти и което е най-странно, тези стандарти освен че не избледняват, а стават по-ярки. Погледнете обществените мрежи и ще видите, че в тях доминира езикът на омразата, изключително по отношение на албанците и българите.

Погледнете и учебниците по история, от които се образоват днешните деца: В тях е употребен махленски език за оклеветяване на " неприятелските “ нации. Оттук и измислените събития за зверствата, осъществени от “окаяните шиптъри ", “фашистките българи " …

БГНЕС: Господин Пожари по какъв начин оценявате българо-албанските връзки?

Джевдет Пожари: Смятам, че нашите нации не си сътрудничат, както би трябвало да е сред нации, които в никакъв случай не са били враждебно настроени един по отношение на различен. Ние като два прилежащи народа сме останали към момента там, където бяхме по времето, когато ни разделяха идеологическите стени на комунизма и когато Белград вложи доста, с цел да спре контактите посред ни.

Ето, вижте, и през днешния ден пътищата, които водят от Скопие към граничните пунктове с Косово, Албания и България са тези старите, построени още преди Втората международна война. За сметка на това тези, които водят към Белград и Атина, са модерни автомагистрали. Освен това до Белград и Атина може да се пътува и с трен, до момента в който до Тирана и София единствено с джип или влекач.

Коридор № 10, който свързва Скопие с Атина и Белград, действа към този момент от десетилетия, а за Коридор № 8, който е натурален път, свързващ Черно с Адриатическо море, към момента няма нито абстрактен план, нито пък подготвеност да бъде осъществен.

Как мислите, за какво е по този начин? Без подозрение, аргументите, които пречат София и Тирана да се свържат, са политически, както е ясно и че на " някого “ му пречи съдействието сред нашите нации. Това значи, че на тази територия към момента се реализират старите белградски планове, които третират Македония като " неутрална “ зона, която би трябвало да бъде следена от Сърбия.

По природа не съм човек, който се оправдава с това, което другите са ни сторили, по тази причина желая да подчертая и това, което ние самите не сме създали, с цел да сме в този момент в положението, в което сме.

Ние албанците, да вземем за пример, не използвахме нашите сънародници в Македония да станат мост за съдействие със София. Имам поради съдействие в региона на културата и бизнеса, което отваря благоприятни условия за естествена връзка сред нашите нации.

Такова съдействие стартира да се реализира до известна степен по време на държавното управление на Любчо Георгиевски, който работеше с Арбен Джафери. Струва ми се, обаче, че това доближаване сред Скопие и София и сред Прищина и Тирана стартира да пречи на някого. Затова беше употребен спорът от 2001 година, с цел да ни върнат там, където бяхме по времето на социализма и където сме и до през днешния ден – да бъдем " враговете “, които " заплашват “ Македония.

БГНЕС: Коя, съгласно вас, е първата крачка, която би трябвало да създадат Косово и България, с цел да стартира една по-разумна връзка сред нашите нации. Следите ли разногласието сред Македония и България?

Джевдет Пожари: Разбира се, че не е естествено да сме толкоз близо един до различен и в това време толкоз надалеч. Ние, албанците от Косово, оценяваме обстоятелството, че България е измежду първите страни, признали независимостта на нашата страна.

Но биж желал в Прищина и в София да има културни центрове и сдружения, които да развиват албанско-българското другарство.

Що се отнася до разногласието сред Македония и България, би трябвало да призная, че не съм напълно наясно. Освен това локалните медии, за жалост, осведомят прекомерно малко по " неалбански “ тематики.

От това, което съумях да прочета в медиите на албански език в Македония, прави усещане опитът на Скопие да въвлече тамошните албанци в българо-македонския спор. Усеща се и наивността на някои албански политици, които, водени от сервилнически претекстове, желаят да се показват за по-големи католици от папата и приказват за " червени линии “, които не би трябвало да се минават в договарянията сред Скопие и София.

Според мен, албанците в Македония би трябвало да се интересуват от всичко, което се случва в страната, в която живеят, само че не трябва да жертват историческата непосредственост с българския народ, тъй като по този начин, въпреки и несъзнателно, оказват помощ за реализирането на сръбските планове на тази територия.

Тамошните албанци в никакъв случай не би трябвало да не помнят, че в Скопие е съборена родната къща на Майка Тереза, а още веднъж беше възобновен сръбският Офицерски дом, опустошен от земетресението през 1963 година, издигнат от сръбския крал. Което демонстрира, че даже през днешния ден Скопие не усеща сръбското иго като такова.

Освен това, когато и да отида в Скопие, виждам доста монументи на сръбски крале и герои, само че няма нито един на някой турски султан, да вземем за пример, без значение, че тази територия е била пет века част от Османската империя.

Затова считам, че разминаването сред Скопие и София се дължи на това, че македонските елити са объркали другари и врагове, тъй че някои родни братя са се трансформирали в " окупатори “, а довчерашни завоеватели през днешния ден се показват като освободители. Понякота имам възприятието, че у македонския хайлайф най-силно е изразена балканската фикс идея да мразиш своите и да обичаш враговете си.

Надявам се бъдещото държавно управление на Албин Курти да вземе поради заплахата тази територия и в бъдеще да остане под въздействието на Сърбия и Русия. И да почете историческата истина, че нашите вековни другари тук са българите и хърватите. И че България в никакъв случай не е спряла нито един албански план, в това число и сегашните старания за участие на Албания в Европейски Съюз.

Гледано от този ъгъл, Тирана и Прищина би трябвало да се освободят от политическите елити, които одобряваха всички сръбски планове, без да прозрат, че по този метод оказват помощ на Белград да стане " столица “ на Балканите, а оттова и да останем под въздействието на Москва.