Къде в Европа заплатите са най-ниски?
Разликите в междинните заплати в Европа остават обилни и през 2026 година. Според разбор на Еuronews данните демонстрират съществени разлики както в номиналните стойности, по този начин и във връзка с покупателната дарба. През 2025 година междинните хонорари се разграничават доста сред обособените елементи на Европа, а въпреки разликите да се свиват при отчитане на покупателната дарба, дистанцията сред страните с най-високи и най-ниски приходи остава основна.
Според отчета " Данъчно облагане на заплатите за 2026 година " на Организацията за икономическо сътрудничество и раз междинните годишни брутни заплати варират от 18 590 евро в Турция до 107 487 евро в Швейцария. Изследването обгръща 27 европейски страни, в това число 22 страни членки на Европейски Съюз. Швейцария е единствената страна, в която междинната брутна заплата надвишава 100 000 евро. След нея се подрежда Исландия с 85 950 евро, а Люксембург е водач измежду страните от Европейски Съюз със 77 844 евро и трето място в общото нареждане.
Дания с 71 961 евро и Нидерландия с 69 028 евро допълват първата петица, като Норвегия също е близо с 68 420 евро. Сред петте най-големи стопански системи в Европа Германия е отпред с 66 700 евро, директно пред Обединеното кралство с 65 340 евро. Франция, Италия и Испания обаче изостават доста с 45 964 евро, 36 594 евро и 32 678 евро. Така междинните хонорари в Германия и Обединеното кралство са над два пъти по-високи от тези в Испания. Австрия, Белгия, Ирландия, Финландия и Швеция също остават над границата от 50 000 евро годишно.
В другия завършек на класацията Словакия регистрира най-ниските годишни заплати в Европейски Съюз – 19 590 евро. Общо девет страни членки на Европейски Съюз остават под прага от 30 000 евро. Сред тях са Унгария, Латвия, Чехия, Португалия и Полша, където междинните хонорари са под 25 000 евро. Естония, Гърция и Литва са малко над тази граница, само че също остават под 30 000 евро. В номинално изражение страните от Северна и Западна Европа преобладават в горната част на класацията, до момента в който Южна и Източна Европа се концентрират в долната.
Дания с 71 961 евро и Нидерландия с 69 028 евро допълват първата петица, като Норвегия също е близо с 68 420 евро. Сред петте най-големи стопански системи в Европа Германия е отпред с 66 700 евро, директно пред Обединеното кралство с 65 340 евро. Франция, Италия и Испания обаче изостават доста с 45 964 евро, 36 594 евро и 32 678 евро. Така междинните хонорари в Германия и Обединеното кралство са над два пъти по-високи от тези в Испания. Австрия, Белгия, Ирландия, Финландия и Швеция също остават над границата от 50 000 евро годишно.
В другия завършек на класацията Словакия регистрира най-ниските годишни заплати в Европейски Съюз – 19 590 евро. Общо девет страни членки на Европейски Съюз остават под прага от 30 000 евро. Сред тях са Унгария, Латвия, Чехия, Португалия и Полша, където междинните хонорари са под 25 000 евро. Естония, Гърция и Литва са малко над тази граница, само че също остават под 30 000 евро. В номинално изражение страните от Северна и Западна Европа преобладават в горната част на класацията, до момента в който Южна и Източна Европа се концентрират в долната.
Експерти от Международната организация на труда, представени от Euronews Business, показват, че разликите в заплащането в Европа се дефинират главно от три фактора – продуктивността и икономическата конструкция, институциите на пазара на труда и разноските за живот. Държавите с развити браншове с висока добавена стойност, като финанси и технологии, нормално оферират по-високи заплати. Силните профсъюзи и груповото договаряне също оказват въздействие, а по-високите цени на живот постоянно водят до по-високи номинални хонорари.
Когато се преглеждат данните по паритет на покупателната дарба, разликите в заплащането понижават, предава businessnovinite.
По този индикатор междинните годишни брутни заплати варират от 38 118 в Словакия до 106 532 в Швейцария. Германия, Люксембург и Нидерландия надвишават 90 000, а Дания и Норвегия ги следват от близко. При съпоставяне сред номиналните стойности и тези по ППС Турция регистрира максимален прогрес, като се изкачва от последното до 18-ото място, а Германия се придвижва от седмо до второ място. Най-сериозни спадове бележат Исландия и Естония. Данните се отнасят за чиновници на цялостен работен ден в определени индустриални браншове, като не включват земеделие, обществена администрация, обучение и опазване на здравето. Освен това разликите в налозите върху приходите в Европа значат, че чистите хонорари постоянно се разграничават доста от брутните.
Според отчета " Данъчно облагане на заплатите за 2026 година " на Организацията за икономическо сътрудничество и раз междинните годишни брутни заплати варират от 18 590 евро в Турция до 107 487 евро в Швейцария. Изследването обгръща 27 европейски страни, в това число 22 страни членки на Европейски Съюз. Швейцария е единствената страна, в която междинната брутна заплата надвишава 100 000 евро. След нея се подрежда Исландия с 85 950 евро, а Люксембург е водач измежду страните от Европейски Съюз със 77 844 евро и трето място в общото нареждане.
Дания с 71 961 евро и Нидерландия с 69 028 евро допълват първата петица, като Норвегия също е близо с 68 420 евро. Сред петте най-големи стопански системи в Европа Германия е отпред с 66 700 евро, директно пред Обединеното кралство с 65 340 евро. Франция, Италия и Испания обаче изостават доста с 45 964 евро, 36 594 евро и 32 678 евро. Така междинните хонорари в Германия и Обединеното кралство са над два пъти по-високи от тези в Испания. Австрия, Белгия, Ирландия, Финландия и Швеция също остават над границата от 50 000 евро годишно.
В другия завършек на класацията Словакия регистрира най-ниските годишни заплати в Европейски Съюз – 19 590 евро. Общо девет страни членки на Европейски Съюз остават под прага от 30 000 евро. Сред тях са Унгария, Латвия, Чехия, Португалия и Полша, където междинните хонорари са под 25 000 евро. Естония, Гърция и Литва са малко над тази граница, само че също остават под 30 000 евро. В номинално изражение страните от Северна и Западна Европа преобладават в горната част на класацията, до момента в който Южна и Източна Европа се концентрират в долната.
Дания с 71 961 евро и Нидерландия с 69 028 евро допълват първата петица, като Норвегия също е близо с 68 420 евро. Сред петте най-големи стопански системи в Европа Германия е отпред с 66 700 евро, директно пред Обединеното кралство с 65 340 евро. Франция, Италия и Испания обаче изостават доста с 45 964 евро, 36 594 евро и 32 678 евро. Така междинните хонорари в Германия и Обединеното кралство са над два пъти по-високи от тези в Испания. Австрия, Белгия, Ирландия, Финландия и Швеция също остават над границата от 50 000 евро годишно.
В другия завършек на класацията Словакия регистрира най-ниските годишни заплати в Европейски Съюз – 19 590 евро. Общо девет страни членки на Европейски Съюз остават под прага от 30 000 евро. Сред тях са Унгария, Латвия, Чехия, Португалия и Полша, където междинните хонорари са под 25 000 евро. Естония, Гърция и Литва са малко над тази граница, само че също остават под 30 000 евро. В номинално изражение страните от Северна и Западна Европа преобладават в горната част на класацията, до момента в който Южна и Източна Европа се концентрират в долната.
Експерти от Международната организация на труда, представени от Euronews Business, показват, че разликите в заплащането в Европа се дефинират главно от три фактора – продуктивността и икономическата конструкция, институциите на пазара на труда и разноските за живот. Държавите с развити браншове с висока добавена стойност, като финанси и технологии, нормално оферират по-високи заплати. Силните профсъюзи и груповото договаряне също оказват въздействие, а по-високите цени на живот постоянно водят до по-високи номинални хонорари.
Когато се преглеждат данните по паритет на покупателната дарба, разликите в заплащането понижават, предава businessnovinite.
По този индикатор междинните годишни брутни заплати варират от 38 118 в Словакия до 106 532 в Швейцария. Германия, Люксембург и Нидерландия надвишават 90 000, а Дания и Норвегия ги следват от близко. При съпоставяне сред номиналните стойности и тези по ППС Турция регистрира максимален прогрес, като се изкачва от последното до 18-ото място, а Германия се придвижва от седмо до второ място. Най-сериозни спадове бележат Исландия и Естония. Данните се отнасят за чиновници на цялостен работен ден в определени индустриални браншове, като не включват земеделие, обществена администрация, обучение и опазване на здравето. Освен това разликите в налозите върху приходите в Европа значат, че чистите хонорари постоянно се разграничават доста от брутните.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ