Тревожна статистика: Неравенството в доходите в България расте
Разликата в приходите на най-богатите и най-бедните европейци е повишена в множеството страни от Европейски Съюз през последното десетилетие, демонстрира нов отчет, който акцентира нуждата от дейности за унищожаване на бедността, оповестиха от Европейската конфедерация на профсъюзите /ЕКП/, представени от пресцентъра на КНСБ.
Докладът "Неравностойна Европа " е направен от ЕКП и изследователския й институт ETUI. Според данните неравенството в заплащането се е нараснало в 14 страни членки сред 2010 и 2019 година, най-много в Унгария, Испания и Белгия, следвани от България, Естония и Италия.
Неравенството в заплащането на труда е намаляло най-вече в Германия, Литва и Гърция, Латвия, Словения, Австрия, Португалия, Полша и Хърватия. България остава в групата на страните със мощно подчертани разлики в заплащането. В отчета страната ни продължава да е отрицателен образец за най-бедната страна в Европейски Съюз с най-драстично ниски индикатори по отношение на останалите стопански системи.
През 2019 година брутният вътрешен артикул /БВП/ на глава от популацията на най-богатата страна членка - Люксембург, е съвсем пет пъти по-висок от на най-бедната - България, до момента в който в Европейски Съюз междинният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е съвсем два пъти по-висок от този на България, се показва в отчета.
Като цяло отрицателните заключения за неравенствата в Европейски Съюз се изясняват от ЕКП като резултат от свиването на каузи на служащите, обхванати от групови трудови контракти, и намаляването или замразяването на относителната стойност на минималните работни заплати.
От 2000 година насам обсегът на груповото трудово договаряне е намалял в 22 от 27-те страни членки на Европейски Съюз вследствие на политиките, провеждани от Европейски Съюз и страните членки.
Неравенството в заплащането на труда се е нараснало в oсем от 14-те страни, в които относителната стойност на законоустановената минимална работна заплата като % от медианната или междинната работна заплата е намаляла или е била замразена от 2010 година насам, показва още отчетът.
Eвропейските синдикати приканват за предел на достолепие за законоустановените минимални заплати, избран на 60 % от медианната заплата и 50 на 100 от междинната заплата във всяка страна членка. Те желаят възбрана за разпределяне на обществени средства на предприятия, които отхвърлят да вземат участие в групови договаряния или нарушават съглашения, като част от ограниченията за увеличение на обсега на груповите трудови контракти във всички страни членки.
ЕКП приканва за гаранции, че новата инструкция за минималната заплата няма да засегне съществуващата добре функционираща система за групово договаряне в Швеция и Дания.
"Ясно е, че политиките, провеждани на ниво Европейски Съюз и на национално равнище през последното десетилетие, са нараснали неравенството и този отчет демонстрира, че доста служащи са изоставени. Главните изпълнителни шефове могат да си разрешат повече разкош, до момента в който милиони работещи хора се борят да платят сметките си за отопление, би трябвало да се хранят по-малко и с по-некачествена храна и са принудени да задлъжняват, с цел да си разрешат наема. Едва ли е изненадващо, че през последното десетилетие обществената и политическата поляризация набъбнаха ", разяснява зам.-генералният секретар на ЕКП Естер Линч. По думите на Линч, не бихме могли да бъдем по-далеч от "икономиката, която работи за хората ", обещана от Европейската комисия.
Според нея отчетът демонстрира, че решенията на казуса са също толкоз ясни, колкото и повода за него - съответните минимални заплати са от решаващо значение за понижаване на неравенството, а по-силното групово договаряне е най-хубавият метод за фактически заслужено възнаграждение. "Директивата на Европейски Съюз за минималните заплати е късмет да се поправят грешките от предишното и да се подсигурява, че милиони работещи хора и техните фамилии към този момент няма да живеят в беднотия ", декларира Линч, представена от КНСБ. Тя прибавя, че ръководителите на Европейски Съюз и на страните членки би трябвало да се съобразят със спешността, която изисква обстановката, разказана в този отчет, и да приключат договарянията по директивата допустимо най-скоро.
Докладът "Неравностойна Европа " е направен от ЕКП и изследователския й институт ETUI. Според данните неравенството в заплащането се е нараснало в 14 страни членки сред 2010 и 2019 година, най-много в Унгария, Испания и Белгия, следвани от България, Естония и Италия.
Неравенството в заплащането на труда е намаляло най-вече в Германия, Литва и Гърция, Латвия, Словения, Австрия, Португалия, Полша и Хърватия. България остава в групата на страните със мощно подчертани разлики в заплащането. В отчета страната ни продължава да е отрицателен образец за най-бедната страна в Европейски Съюз с най-драстично ниски индикатори по отношение на останалите стопански системи.
През 2019 година брутният вътрешен артикул /БВП/ на глава от популацията на най-богатата страна членка - Люксембург, е съвсем пет пъти по-висок от на най-бедната - България, до момента в който в Европейски Съюз междинният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е съвсем два пъти по-висок от този на България, се показва в отчета.
Като цяло отрицателните заключения за неравенствата в Европейски Съюз се изясняват от ЕКП като резултат от свиването на каузи на служащите, обхванати от групови трудови контракти, и намаляването или замразяването на относителната стойност на минималните работни заплати.
От 2000 година насам обсегът на груповото трудово договаряне е намалял в 22 от 27-те страни членки на Европейски Съюз вследствие на политиките, провеждани от Европейски Съюз и страните членки.
Неравенството в заплащането на труда се е нараснало в oсем от 14-те страни, в които относителната стойност на законоустановената минимална работна заплата като % от медианната или междинната работна заплата е намаляла или е била замразена от 2010 година насам, показва още отчетът.
Eвропейските синдикати приканват за предел на достолепие за законоустановените минимални заплати, избран на 60 % от медианната заплата и 50 на 100 от междинната заплата във всяка страна членка. Те желаят възбрана за разпределяне на обществени средства на предприятия, които отхвърлят да вземат участие в групови договаряния или нарушават съглашения, като част от ограниченията за увеличение на обсега на груповите трудови контракти във всички страни членки.
ЕКП приканва за гаранции, че новата инструкция за минималната заплата няма да засегне съществуващата добре функционираща система за групово договаряне в Швеция и Дания.
"Ясно е, че политиките, провеждани на ниво Европейски Съюз и на национално равнище през последното десетилетие, са нараснали неравенството и този отчет демонстрира, че доста служащи са изоставени. Главните изпълнителни шефове могат да си разрешат повече разкош, до момента в който милиони работещи хора се борят да платят сметките си за отопление, би трябвало да се хранят по-малко и с по-некачествена храна и са принудени да задлъжняват, с цел да си разрешат наема. Едва ли е изненадващо, че през последното десетилетие обществената и политическата поляризация набъбнаха ", разяснява зам.-генералният секретар на ЕКП Естер Линч. По думите на Линч, не бихме могли да бъдем по-далеч от "икономиката, която работи за хората ", обещана от Европейската комисия.
Според нея отчетът демонстрира, че решенията на казуса са също толкоз ясни, колкото и повода за него - съответните минимални заплати са от решаващо значение за понижаване на неравенството, а по-силното групово договаряне е най-хубавият метод за фактически заслужено възнаграждение. "Директивата на Европейски Съюз за минималните заплати е късмет да се поправят грешките от предишното и да се подсигурява, че милиони работещи хора и техните фамилии към този момент няма да живеят в беднотия ", декларира Линч, представена от КНСБ. Тя прибавя, че ръководителите на Европейски Съюз и на страните членки би трябвало да се съобразят със спешността, която изисква обстановката, разказана в този отчет, и да приключат договарянията по директивата допустимо най-скоро.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ