Две трети от българите са склонни да отлагат спестяване за сметка на потребление
Различните генерации имат отличаващи се настройки към спестяванията и вложенията. Това демонстрират и данните от изследване, което онлайн банковата платформа и капиталов медиатор " Револют ", е получила посредством допитване до 1000 свои клиенти в България.
За съвсем половината българи е значимо да имат заделени пари настрани при положение на потребност. Това в друга степен е акцент за потребителите на обособените генерации.
Анализът демонстрира, че възрастните желаят да имат спокойствието, което носи финансовата сигурност, а дамите в България отделят пари за обучение повече от мъжете (10% против 5%).
Според изследването ниски приходи пречат на поколението Z (41%) да икономисва толкоз, колкото желае.
Непредвидените разноски (53%) са спънка за милениълите да усилят своите спестявания.
За 43% от интервюираните финансовото благоденствие значи да имат надзор върху персоналните си финанси и постоянно да знаят, че разполагат с запаси.
36% от участвалите в изследването свързват спестяването със спокойствието на фонд за незабавни случаи.
25% от интервюираните просто икономисват за бъдещите си почивки, а 19% – за персонални удоволствия.
По-малко загрижени за финансовото си богатство са интервюираните на възраст сред 45 и 54 години (40%).
По-младото потомство (18-24 г.) е най-заинтересовано от това парите им да се усилват, като 9% от интервюираните заявяват, че икономисват поради лихвата (срещу 5% приблизително за страната). Същото потомство икономисва в по-висока степен за персонални удоволствия (37% по отношение на 19% приблизително за страната).
Възрастните над 65 години заделят пари най-вече за коледни дарове за фамилиите си (9% по отношение на приблизително 8%), до момента в който при Поколението Х (45-54 г.) делът на потребителите, които икономисват за незабавни случаи, е най-голям (43% по отношение на приблизително 36%).
Четирима от 10 българи обаче дават отговор, че не могат да икономисват поради непредвидени разноски.
31% се оплакват от неналичието на наличен приход. Повишаването на разноските за живот е третата най-голяма причина за липса на спестявания (25%).
8% от интервюираните избират първо да платят отговорностите си, като същият % от интервюираните показват ниските лихви като спънка за икономисване.
Анализът на Revolut демонстрира, че за българите постигането на висок стандарт на живот е значимо като 6 от 10 локални респонденти е трябвало да употребяват спестяванията си, с цел да поддържат разноските в крайник с тези на близките.
Само 41% от респондентите са останали ангажирани с задачите си и не са се поддали на натиска на фамилията или приятелите да купуват разнообразни артикули.
16% от българите даже декларират, че е трябвало да купуват артикули, които приятелите им са могли да си разрешат. 5% са употребявали спестяванията си, с цел да поддържат стандарт на живот, сходен на този, рекламиран в обществените мрежи.
При дамите сходен напън се усеща по-силно в сравнение с при мъжете.
Милениълите са поколението с най-висока податливост към разноски под обществен напън (49% против 42% средно).
Възрастовата група 18-24 година е най-засегната от покупки на артикули и услуги, които не могат да си разрешат (26% против 16% средно), до момента в който представители на поколението X (45-54 г.) са дали отговор в по-голяма степен, че нямат спестявания (14% против 11% средно).
Две трети от участниците в изследването са декларирали, че биха отсрочили спестяването в интерес на краткосрочно наслаждение.
28% считат, че поради непредвидимите времена е по-добре да се търси кратковременно благополучие, а 17% от респондентите са скептични, че ще съумеят да спестят, и по тази причина избират да харчат за неотложно задоволство.
Едва 26% от българите са ангажирани с осъществяването на огромни проекти и дълготрайни цели, като по-висока ангажираност се следи измежду потребителите над 35 години.
Повечето българи биха се отказали от покупката на нова кола, в случай че би трябвало да избират сред тази значима облага и кратковременно наслаждение, като по-висок дял се следи измежду групата на 45+ годишните.
35% биха спрели да икономисват за ново жилище (с най-голям дял от 43% измежду 18-24 г.), 21% биха отсрочили започването на личен бизнес, а 9% биха отсрочили проектите за деца (най-висок дял от 29% в групата на 18-24 г.).
Мъжете биха предпочели да се откажат от пазаруването на нова кола (48%) и ново жилище (37%), до момента в който дамите биха предпочели да отсрочат проектите за личен бизнес (18%).
За съвсем половината българи е значимо да имат заделени пари настрани при положение на потребност. Това в друга степен е акцент за потребителите на обособените генерации.
Анализът демонстрира, че възрастните желаят да имат спокойствието, което носи финансовата сигурност, а дамите в България отделят пари за обучение повече от мъжете (10% против 5%).
Според изследването ниски приходи пречат на поколението Z (41%) да икономисва толкоз, колкото желае.
Непредвидените разноски (53%) са спънка за милениълите да усилят своите спестявания.
За 43% от интервюираните финансовото благоденствие значи да имат надзор върху персоналните си финанси и постоянно да знаят, че разполагат с запаси.
36% от участвалите в изследването свързват спестяването със спокойствието на фонд за незабавни случаи.
25% от интервюираните просто икономисват за бъдещите си почивки, а 19% – за персонални удоволствия.
По-малко загрижени за финансовото си богатство са интервюираните на възраст сред 45 и 54 години (40%).
По-младото потомство (18-24 г.) е най-заинтересовано от това парите им да се усилват, като 9% от интервюираните заявяват, че икономисват поради лихвата (срещу 5% приблизително за страната). Същото потомство икономисва в по-висока степен за персонални удоволствия (37% по отношение на 19% приблизително за страната).
Възрастните над 65 години заделят пари най-вече за коледни дарове за фамилиите си (9% по отношение на приблизително 8%), до момента в който при Поколението Х (45-54 г.) делът на потребителите, които икономисват за незабавни случаи, е най-голям (43% по отношение на приблизително 36%).
Четирима от 10 българи обаче дават отговор, че не могат да икономисват поради непредвидени разноски.
31% се оплакват от неналичието на наличен приход. Повишаването на разноските за живот е третата най-голяма причина за липса на спестявания (25%).
8% от интервюираните избират първо да платят отговорностите си, като същият % от интервюираните показват ниските лихви като спънка за икономисване.
Анализът на Revolut демонстрира, че за българите постигането на висок стандарт на живот е значимо като 6 от 10 локални респонденти е трябвало да употребяват спестяванията си, с цел да поддържат разноските в крайник с тези на близките.
Само 41% от респондентите са останали ангажирани с задачите си и не са се поддали на натиска на фамилията или приятелите да купуват разнообразни артикули.
16% от българите даже декларират, че е трябвало да купуват артикули, които приятелите им са могли да си разрешат. 5% са употребявали спестяванията си, с цел да поддържат стандарт на живот, сходен на този, рекламиран в обществените мрежи.
При дамите сходен напън се усеща по-силно в сравнение с при мъжете.
Милениълите са поколението с най-висока податливост към разноски под обществен напън (49% против 42% средно).
Възрастовата група 18-24 година е най-засегната от покупки на артикули и услуги, които не могат да си разрешат (26% против 16% средно), до момента в който представители на поколението X (45-54 г.) са дали отговор в по-голяма степен, че нямат спестявания (14% против 11% средно).
Две трети от участниците в изследването са декларирали, че биха отсрочили спестяването в интерес на краткосрочно наслаждение.
28% считат, че поради непредвидимите времена е по-добре да се търси кратковременно благополучие, а 17% от респондентите са скептични, че ще съумеят да спестят, и по тази причина избират да харчат за неотложно задоволство.
Едва 26% от българите са ангажирани с осъществяването на огромни проекти и дълготрайни цели, като по-висока ангажираност се следи измежду потребителите над 35 години.
Повечето българи биха се отказали от покупката на нова кола, в случай че би трябвало да избират сред тази значима облага и кратковременно наслаждение, като по-висок дял се следи измежду групата на 45+ годишните.
35% биха спрели да икономисват за ново жилище (с най-голям дял от 43% измежду 18-24 г.), 21% биха отсрочили започването на личен бизнес, а 9% биха отсрочили проектите за деца (най-висок дял от 29% в групата на 18-24 г.).
Мъжете биха предпочели да се откажат от пазаруването на нова кола (48%) и ново жилище (37%), до момента в който дамите биха предпочели да отсрочат проектите за личен бизнес (18%).
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ