Митко Иванов за голямото движение на бургазлии през вековете
Различните етно религиозни общности, населявали Бургас през вековете, тяхното придвижване през столетията, както и за дълбочината на родовия корен - тематика с продължение в авторската графа „ Стрият Бургас “ на историографа, художник и публицист - Митко Иванов в ефира на Дарик. Тя стартира с въпроса: днешните бургазлии директни наследници ли са на тези от ХVII XVIII ХIХ век?
Търсенето и следенето на потомците на другите общности – арменци, евреи, гърци, турци, българи и роми е почнало от дълго време за Митко Иванов. „ И за арменците, и за евреите, и за българите в Бургас в историческа вероятност може да бъде изнесена изобилна информация, сигурен съм в това. Аз имам събран забележителен недопечен материал, който към момента не е оповестен. Но разполагам с доста и забавни данни. Все още е рано този материал да бъде показан в медиите. За всеки един етнос обаче имаме, какво да кажем и в този момент “, показа той.
По думите му, акцент са главните талази на преселенията и изселванията на бургаските фамилии от другите етнически групи, значителните промени, станали в гените на бургазлии от историческа позиция, тематиката за противоборствата, само че и за общата орис на българи и гърци.
„ Една от най-горещите точки в историята на града е популярната Дибичова война преди към 200 години. Важна, тъй като Дибич е резедирал тук за към 6 месеца. По време на двугодишната война той на никое място другаде той не е прекарал толкоз дълго време, както в Бургас. От друга страна тук той идва като военачалник, а си потегля фелдмаршал, с което повлича крайник и на военачалник Лермонтов, който пък е пристигнал в Бургас като полковник. По-важното, какво се случва след тази война – най-големите изселения в историята на Бургас. Вероятно съвсем цялото му население. Що се касае до мюсюлманите, доста от тях се завръщат след войната, защото те са били изцяло изселени по време на нея. Има единични сведения и за християнско население, което се е изселило в Руската империя и след няколко години престояване по необятните християнски земи, се завръща в България под егидата на османския султан. Много е мъчно да проследим, какъв брой са бургазлиите, които са го създали, само че факт е, че това се е случило. Имало сред тях и такива от Поморие, Несебър и Созопол. Но сигурно не става въпрос за единични завръщания.
От друга страна голяма част от българите и гърците, които са се изселили по време на тази война, евентуално до 90% съставляват част от тази наша общественост, която сега назоваваме бесарабски българи. Що се отнася до гърците - бургазлии, имам съображение да настоявам, че те са съхранили своето етническо схващане. А по това време и по отношение на тази война, Гърция към този момент се трансформира в свободно кралство “, споделя съавторът на изданието „ Историята на Бургас “.
Той обвърза придвижването на бургазлиите и с това във Варна. „ Интересна общественост са варненските гагаузи. Те приказват античен тюркски език, само че за сметка на това са ревностни християни. Огромна част от тях се изселват по време на Дибичовата война. Част от тях са се гърчеели, а друга припознава мюсюлманството и Турция като своя прародина. И въпреки всичко дребна част от тях съхраняват своето българско съзнание. Включвам ги в тематиката, тъй като бащата на нашата икона Александър Георгиев Коджакафалията е чист гагаузин от Варненско “, прецизира Иванов.
По думите му, внимание в края на 19-ти и началото на 20-ти век заслужават гърците и българите. „ Голямото изселване на бургаските гърци е през 1925 година след Спогодбата „ Моллов-Кафандарис “. Но забавните процеси стартират по-рано. През така наречен Румелийски интервал през 1878 – 85, когато българите в Бургас стартират да вземат превъзходство в локалния Общински съвет. Те употребяват доста ловко някои административни хватки, с цел да създадат българите болшинство. Например, с присъединение на околните села към Бургас и легализиране на тяхното гласоподаване при избор на кмет. Това демонстрира на гърците доста скоро, че те няма да могат да бъдат още веднъж преобладаващ етнос в града. Още повече, в края на 19 век в Бургас има една вълна арменско преселение. Смята са, че тя е основно след геноцида. Всъщност, малко хора знаят, че те идват тук на няколко талази след разнообразни репресии, които са били малко огласени в Европа и света. Според починалият доктор Мъгърдич Мелконян, огромна част от служащите построили бургаското пристанище са чисти арменци и то точно новодошлите след репресиите “, разяснява създателят на рубриката и добавя, че това демонстрира в друга от общо възприетата светлина арменците. Не като хора, които се занимават главно с търговия и лека, лесна и доходна работа. Същото може да се съотнесе и към евреите. По време на своите изследвания Митко Иванов е попаднал точно на такива сведения за скромни евреи служащи и амбулантни търговци.
„ През 1905, 1906 година, когато се стига до подпалването на Анхиало и антигръцко придвижване обгръща всички приморски градове, в това число Бургас, макар че в града е надалеч по-тихо, локалните гърци си дават сметка, че бъдещето им по тези места става нестабилно. Започва изселването им, въпреки на по-малки талази, преди да последва огромното през 1925-та. Не бива да забравяме обаче и множеството смесени бракове сред българи и гърци и в днешни бургаски семейства от българи има гръцка кръв или имат родословие на едни от най-старите бургаски родове през гръцката линия. Почти всички те декларират през днешния ден себе си като българи. Но въпреки всичко има и такива, които се дефинират като гърци и са съхранили истинската си гръцка фамилия “, споделя още Митко Иванов.
Търсенето и следенето на потомците на другите общности – арменци, евреи, гърци, турци, българи и роми е почнало от дълго време за Митко Иванов. „ И за арменците, и за евреите, и за българите в Бургас в историческа вероятност може да бъде изнесена изобилна информация, сигурен съм в това. Аз имам събран забележителен недопечен материал, който към момента не е оповестен. Но разполагам с доста и забавни данни. Все още е рано този материал да бъде показан в медиите. За всеки един етнос обаче имаме, какво да кажем и в този момент “, показа той.
По думите му, акцент са главните талази на преселенията и изселванията на бургаските фамилии от другите етнически групи, значителните промени, станали в гените на бургазлии от историческа позиция, тематиката за противоборствата, само че и за общата орис на българи и гърци.
„ Една от най-горещите точки в историята на града е популярната Дибичова война преди към 200 години. Важна, тъй като Дибич е резедирал тук за към 6 месеца. По време на двугодишната война той на никое място другаде той не е прекарал толкоз дълго време, както в Бургас. От друга страна тук той идва като военачалник, а си потегля фелдмаршал, с което повлича крайник и на военачалник Лермонтов, който пък е пристигнал в Бургас като полковник. По-важното, какво се случва след тази война – най-големите изселения в историята на Бургас. Вероятно съвсем цялото му население. Що се касае до мюсюлманите, доста от тях се завръщат след войната, защото те са били изцяло изселени по време на нея. Има единични сведения и за християнско население, което се е изселило в Руската империя и след няколко години престояване по необятните християнски земи, се завръща в България под егидата на османския султан. Много е мъчно да проследим, какъв брой са бургазлиите, които са го създали, само че факт е, че това се е случило. Имало сред тях и такива от Поморие, Несебър и Созопол. Но сигурно не става въпрос за единични завръщания.
От друга страна голяма част от българите и гърците, които са се изселили по време на тази война, евентуално до 90% съставляват част от тази наша общественост, която сега назоваваме бесарабски българи. Що се отнася до гърците - бургазлии, имам съображение да настоявам, че те са съхранили своето етническо схващане. А по това време и по отношение на тази война, Гърция към този момент се трансформира в свободно кралство “, споделя съавторът на изданието „ Историята на Бургас “.
Той обвърза придвижването на бургазлиите и с това във Варна. „ Интересна общественост са варненските гагаузи. Те приказват античен тюркски език, само че за сметка на това са ревностни християни. Огромна част от тях се изселват по време на Дибичовата война. Част от тях са се гърчеели, а друга припознава мюсюлманството и Турция като своя прародина. И въпреки всичко дребна част от тях съхраняват своето българско съзнание. Включвам ги в тематиката, тъй като бащата на нашата икона Александър Георгиев Коджакафалията е чист гагаузин от Варненско “, прецизира Иванов.
По думите му, внимание в края на 19-ти и началото на 20-ти век заслужават гърците и българите. „ Голямото изселване на бургаските гърци е през 1925 година след Спогодбата „ Моллов-Кафандарис “. Но забавните процеси стартират по-рано. През така наречен Румелийски интервал през 1878 – 85, когато българите в Бургас стартират да вземат превъзходство в локалния Общински съвет. Те употребяват доста ловко някои административни хватки, с цел да създадат българите болшинство. Например, с присъединение на околните села към Бургас и легализиране на тяхното гласоподаване при избор на кмет. Това демонстрира на гърците доста скоро, че те няма да могат да бъдат още веднъж преобладаващ етнос в града. Още повече, в края на 19 век в Бургас има една вълна арменско преселение. Смята са, че тя е основно след геноцида. Всъщност, малко хора знаят, че те идват тук на няколко талази след разнообразни репресии, които са били малко огласени в Европа и света. Според починалият доктор Мъгърдич Мелконян, огромна част от служащите построили бургаското пристанище са чисти арменци и то точно новодошлите след репресиите “, разяснява създателят на рубриката и добавя, че това демонстрира в друга от общо възприетата светлина арменците. Не като хора, които се занимават главно с търговия и лека, лесна и доходна работа. Същото може да се съотнесе и към евреите. По време на своите изследвания Митко Иванов е попаднал точно на такива сведения за скромни евреи служащи и амбулантни търговци.
„ През 1905, 1906 година, когато се стига до подпалването на Анхиало и антигръцко придвижване обгръща всички приморски градове, в това число Бургас, макар че в града е надалеч по-тихо, локалните гърци си дават сметка, че бъдещето им по тези места става нестабилно. Започва изселването им, въпреки на по-малки талази, преди да последва огромното през 1925-та. Не бива да забравяме обаче и множеството смесени бракове сред българи и гърци и в днешни бургаски семейства от българи има гръцка кръв или имат родословие на едни от най-старите бургаски родове през гръцката линия. Почти всички те декларират през днешния ден себе си като българи. Но въпреки всичко има и такива, които се дефинират като гърци и са съхранили истинската си гръцка фамилия “, споделя още Митко Иванов.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ