Религия в училище - как стои въпросът на Балканите
Различните балкански страни ползват разнообразни модели във връзка с образованието по вяра за учениците. В някои от страните на полуострова предметът вероучение е наложителен, в други - избираем, а в трети изцяло отсъства от образователната стратегия.
Балканите
" Орбан е на заплата в Русия ": Гари Каспаров прикани румънците да не избират " другия път " " Робите желаят свободата си ": Джорджеску с обръщение преди вота, Симион нападна опонентиАлиансът за албанците напуща ръководещата коалиция в Северна Македония 
Виж още Подкрепяте ли проучване на вяра в учебно заведение?
Подходът към преподаването на религията също се разграничава в обособените страни, като някои се придържат към конфесионален (отнасящ се до изповедание - бел. ред.), а други към неконфесионален вид на образованието. В част от страните от родителите се изисква да дават декларация, с цел да бъдат освободени децата им от часовете по вяра, до момента в който в други е нужно документално позволение от родителите, с цел да участват учениците на тези часове, написа Българска телеграфна агенция и показва подробна информация за регламента в обособените страни:
Гърция
Обучението по в Гърция е регламентирано в конституцията на страната, в която се споделя, че измежду задачите на образованието е " развиването на националното и религиозното схващане " на гръцките възпитаници. Същевременно конституцията дефинира и Източноправославната черква като господстваща вяра в Гърция. В комбиниране с високата степен на набожност на гърците (79 % и четвърто място в Европа съгласно изследване на " Евробарометър " от 2010 г.) и мощното наличие на православието като част от тяхната еднаквост, не е учудващо, че часовете по вяра са наложителна част от образователните стратегии от трети клас до края на междинното учебно заведение.
През годините в гръцкото общество е имало доста полемики за наличието на образованието по вяра - от чисти форми на вероучение по време на военната тирания 1967-1974 година, през познавателни историко-културни аспекти на религията до плуралистичен метод. Балансът на другите подходи в образованието по вяра в огромна степен зависи от възгледите на настоящото държавно управление. Решения на гръцкия висш административен съд от 2018 и 2019 година обаче отхвърлят концепцията за неконфесионален темперамент на образованието по вяра и удостоверяват задачата за развиване на православно християнско схващане у учениците, които принадлежат към Източноправославната черква.
Освен това закон от 1977 година разрешава на управлението на Гръцката православна черква да следи догматичното наличие на часовете по вяра, а закон от 1985 година разрешава на децата от фамилии от друго вероизповедание да имат часове, водени от лица, препоръчани от тяхната религиозна общественост, напомня порталът " Пемптусия ".
За учениците, които принадлежат към други изповедания, от десетилетия е в действие правото да бъдат освободени от часовете по вяра, които в общия случай са основани на православното богословие. Начинът за освобождение от часовете по вяра е варирал през годините, само че през последните години се е наложил правилото, че е задоволителна декларация от родителите, в която се базират на аргументи от сферата на свободата на съвестта, без да е належащо да заявяват религиозна принадлежност или възгледи, доколкото това опонира на решение на Европейския съд за правата на индивида от 2019 година
През 2024 година гръцкото Министерство на образованието и изповеданията реши на учениците, които се освобождават от часовете по вяра, да бъдат обезпечени часове по нравственос. Броят на освободените е малко повече от 10 хиляди годишно.
Кипър
Религиозното обучение в следената от държавното управление част на Република Кипър е част от наложителната образователна стратегия за целия курс на междинното обучение. Акцентът е върху източноправославната църковна традиция. Свободата на съвестта и изповеданието е залегнала в конституцията на страната, заради което учениците от другите изповедания, както и от нерелигиозните фамилии, имат право да бъдат освободени от часовете по вяра, като за тях се дефинира час по друга образователна дисциплинираност по време на часовете по вяра.
Подобно на обстановката в Гърция, и в Кипър съществува полемика към, че за освобождение от часовете по вяра е належащо ученикът да е от друго вероизповедание или от нерелигиозно семейство. Консервативни кръгове подлагат на критика въведената опция за електронно записване на учениците от родителите им за всяка образователна година, тъй като във формуляра се съдържа избор за освобождение от часове по вяра, който съгласно тях всъщност прави предмета незадължителен.
В отчет на Комисията на Организация на обединените нации за използването на Конвенцията за правата на детето през 2009 година към Кипър беше отправена рекомендация да подсигурява, че часовете по вяра са свободно избираеми.
Турция
Религиозното обучение е оповестено за наложителен предмет във всички учебни заведения на територията на Турция през 1982 година, когато страната приема нова конституция. Така предметът " Религиозна просвета и нравственос " става наложителен за всички възпитаници от 4 до 8 клас. През 2012 година в Турция е въведена 12-годишна просветителна система, в границите на която към предмета " Религиозна просвета и нравственос " са добавени три спомагателни избираеми курса - " Свещен Коран ", " Животът на пророка Мохамед " и " Основно религиозно знание ".
Предметът се преподава по два образователни часа седмично на учениците от 4 клас нагоре. Допълнителните курсове могат да бъдат записани от учениците сред 5 и 8 клас, като всеки от тях прибавя по два образователни часа в седмичната им стратегия.
Въпреки позицията на турското министерство на образованието, че " предметът не образова учениците единствено в едно религиозно направление ", хора от разнообразни религиозни групи в Турция настояват, че в часовете по " Религиозна просвета и нравственос " се преподава най-вече сунитски ислям, като съвсем не се обръща внимание на християнството и юдаизма, както и на другите ислямски деноминации.
В същото време в Турция съществува и обособена система от междинни учебни заведения и гимназии, които дават разширено религиозно обучение и приготвят бъдещите ислямски духовници и проповедници - така наречен учебни заведения " Имам хатип ". В тях учениците от 5 до 12 клас получават разширени знания по отношение на сунитския ислям, арабския език и Корана, като наред с това учат и общоприети предмети като турски език, турска литература, математика и непознати езици. Една от особеностите на този вид учебни заведения е, че заради спецификата на религиозното обучение, девойките и момчетата се образоват в обособени класове, формирани от представители единствено на единия пол.
Според законите на Турция религиозните учебни заведения към джамиите, наречени медресета, са неразрешени и публично няма нито едно настоящо медресе на територията на страната от 1924 година насам. На фона на траялата над 100 години възбрана, в доста от джамиите в Турция се организират " курсове по Коран ", в границите на които учениците също могат да получат разширено религиозно обучение отвън това в предмета " Религиозна просвета и нравственос ".
Румъния
Предметът " Религия " е въведен в румънското учебно заведение още през 1990 година, т.е. една година след рухването на режима на Николае Чаушеску. Днес часовете по вяра в Румъния, които нормално са един или два пъти седмично, са включени в образователния проект на предуниверситетското обучение в северната ни съседка, само че присъединяване в този предмет е по желание и изисква писменото единодушие на родителите, в случай че учениците са малолетни.
Данните, представени от локалните медии и институции, демонстрират, че сред 90 и 93 % от учениците в Румъния са избрали да учат вяра. Според посочените източници повода за това е, че посредством присъединяване в часовете по вяра се прибавят няколко точки към междинния резултат на националното оценяване.
Учениците, които не посещават часовете по вяра, са длъжни съгласно настоящото законодателство да остават в учебно заведение, до момента в който тече въпросното занятие. На процедура пораждат компликации, защото доста учебни заведения страдат от дефицит на личен състав.
Предмета " Религия " в румънските учебни заведения преподават над 6000 учители. Те наложително би трябвало да имат богословско обучение, да са минали през педагогическо образование и не на последно място да имат благословията на църквата.
Сърбия
Обучението по вяра в Сърбия е наложителен избираем предмет, т.е. учениците са задължени да избират сред предметите вероучение и гражданско обучение. Изборът се прави в първи клас и по-късно при започване на междинното учебно заведение.
Оценката по двата предмета е описателна и не въздейства на общия триумф на ученика.
Двата предмета са въведени в сръбските учебни заведения през 2001 година след рухването на режима на Слободан Милошевич. Около 60 на 100 от учениците в главните и междинните учебни заведения посещават часове по вяра, а 40 на 100 - различния предмет. Почти 96 на 100 от учениците биха предложили предмета вероучение на други възпитаници, написа в. " Политика ".
В Сърбия децата и техните родители могат да избират сред шест религиозни просветителни стратегии - православна, католическа, ислямска, еврейска, реформаторска и евангелистка.
Според най-новите законови промени от тази година преподавателите по вяра в учебно заведение към този момент ще могат да работят на непрекъснат трудов контракт, а не както до момента на срочен за една година. В Сърбия с цел да си преподавател по вяра, би трябвало да имаш съответното богословско обучение и да бъдеш утвърден от съответната религиозна общественост.
Тъй като по конституция Сърбия е световна страна, а църквата и религиозните общности са отделени от страната, за мястото на религията в учебните заведения. През 2022 година над 200 преподаватели, писатели, историци, психолози, публицисти подеха самодейност за унищожаване на вероучението от просветителната система.
Хърватия
В сходство с Договора за съдействие в региона на образованието и културата, подписан със Светия трон (Ватикана) през 1996 година, Република Хърватия се е задължила да подсигурява, като част от учебната стратегия, преподаването на католическо религиозно обучение във всички държавни начални и междинни учебни заведения и в предучилищните заведения.
Религиозното обучение е избираем конфесионален предмет в хърватската учебна система и родителите вземат решение дали да запишат децата си още веднъж всяка година, подписвайки специфична декларация. Предвижда се религиозното обучение в началните и междинните учебни заведения да се организира по два часа седмично. Разграничават се католически, евангелски, баптистки, православни и ислямски вероучения.
В междинните учебни заведения има различен предмет - нравственос, и учениците имат свободата да избират сред двата предмета.
Когато религиозното обучение е предпочетено като избираем предмет, то става наложително и има идентичен статут с всички останали учебни предмети.
През образователната 2022/2023 година 84,5 % от общия брой възпитаници са посещавали часовете по вероучение, т.е. 380 695 възпитаници от началното и междинното учебно заведение. Данни от Министерството на науката и образованието демонстрират, че след католическото, учениците посещават най-вече православно и ислямско религиозно обучение.
Възражения против религиозното обучение в учебните заведения се появяват в общественото пространство, само че те най-често идват от идеологически лагери или са част от предизборни опити за обосноваване на гласоподавателите.
Босна и Херцеговина
В босненските учебни заведения се преподава вероучение като избираем предмет от първи до седми клас. Министерствата на образованието на обособените федеративни единици и на кантоните контролират преподаването на предмета и дали оценката да бъде включена в общия бал с триумфа на учениците. Часовете по вероучение в страната се организират от богослови или педагози.
Другият избираем предмет, който учениците могат да предпочетат пред вероучението, е Култура на религиите.
В страната съществуват и католически центрове, остарели мюсюлмански учебни заведения и православни учебни заведения, които оферират спомагателни часове по вероучение за учениците от междинната степен на обучение.
Според статистика от 2018 година към 95 % от децата посещават предмета вероучение. Според анкета от 2020 година пък 52,8 % от жителите са изрично срещу премахването на предмета от образователната стратегия, като 73 % от тях са етнически сърби, 65,5 - бошняци, а 61,4 са хървати. 16 % от жителите като цяло не са съгласни да бъде отстранен предметът, а едвам 11,5 поддържат концепцията.
Албания
В Албания, където съжителстват забележителен брой мюсюлмани и християни - както католици, по този начин и православни, религията не е част от просветителната система. Въпреки това религиозните групи имат лични частни учебни заведения, в които младежите могат да получат религиозно обучение.
Подобни са медресетата, които разнообразни мюсюлмански фондации от страната и чужбина поддържат. По данни на Организацията на мюсюлманите в Албания (KMSH) все още медресета действат в Тирана, Дуръс, Елбасан и Шкодра, като в тях учениците получават задълбочени знания по отношение на мюсюлманската вяра.
В същото време по данни на Комисията за католическо обучение в Албания (KKEKSH), в съвсем всички регионални градове на страната съществуват католически учебни заведения, в които учениците получават спомагателни познания за католицизма и свещените текстове на Библията. Православната общественост в Албания също разполага с няколко учебни заведения, като с изключение на спомагателни знания по отношение на православната религия някои от учебните заведения оферират и проучване на гръцки език и източно църковно пеене.
Косово
В Косово, където от тази година част от учебните заведения вкараха целодневно образование, също не се учи предмет вяра, само че съществуват частни учебни заведения на католическата и мюсюлманската общественост. Тези учебни заведения се поддържат от разнообразни фондации, като множеството от тях са задгранични.
По данни на косовското Министерство на образованието в страната действат седем медресета, намиращи се в Прищина, Призрен и Джилян (Гниляне), както и едно католическо учебно заведение, намиращо се в Призрен.
Република Северна Македония
Предметът вероучение бе въведен през септември 2008 година в главното обучение в Република Северна Македония и стартира да се преподава от началото на образователната година. Въвеждането му в програмата на главните учебни заведения обаче беше обжалвано пред Конституционния съд от Либерално-демократическата партия и през април 2009 година съдът анулира решението за въвеждане на новия предмет.
В интервала преди анулацията на решението, предметът въпреки всичко се преподаваше от православни, католически и мюсюлмански свещенослужители като избираем предмет. Около 70 % от учениците в страната посещаваха часовете по вероучение с разрешение на родителите си, до момента в който 30 % бяха избрали другия незадължителен предмет - История на религиите.
Към момента не се разисква наново въвеждане на предмета в югозападната ни съседка. Свободно избираемите предмети са Етика на религиите и История на религиите и се преподават от богослови.
Черна гора
В Черна гора също няма наложително проучване на вяра в учебните заведения и подобен самостоятелен предмет. Според Министерството на образованието на Черна гора, що се отнася до държавните просветителни институции, учениците, които желаят, могат да учат избираемия предмет " История на религията " в девети клас на началното учебно заведение, което обгръща децата на възраст сред 6 и 14 години, както и в гимназиите.
В началното учебно заведение, в границите на други образователни предмети, учениците получават познания по четири съществени тематики, свързани с религията: Основни понятия и термини на религията и предмонотеистичните вярвания; Юдаизъм; Християнство; Ислям. Докато учениците от гимназията, с изключение на горепосочените, учат и следните тематики: Вярвания и ритуали в Европа до появяването на християнството, Религиозни системи на античните цивилизации, Религията и актуалният свят и други
Министерството показва, че в Черна гора има религиозни учебни заведения, където могат да се запишат деца, заинтригувани от тези просветителни стратегии, което дава опция за обработване на религиозни вярвания в цялостната степен, обезпечена от Конституцията и Европейската спогодба за правата и свободите на индивида.
Словения
В Словения не съществува предмет вероучение. Религиозното обучение не е разрешено в словенските детски градини и учебни заведения съгласно закона за образованието. Законът обаче разрешава изключения и образуване на часове по вероучение, в случай че се организират в извънучебно време и в случай че локалната общественост изрази предпочитание за това, само че не разполага с друго уместно пространство.
