Разкриването на град СЕКЕЛАГ през 2019 година, при археологически разкопки

Разкриването на град СЕКЕЛАГ през 2019 година, при археологически разкопки в Палестина, е събитие, което би трябвало да раздруса формалната българска историческа просвета и да я принуди да бъде по-почтена към нашия народ и към Истината. Сходствата сред арамейския и българския език са от такова естество, че не могат да бъдат инцидентни, а са симптом на безспорно етническо роднинство. Нека вземем образец от израелските археолози, проучващи Секелаг - те не излъгаха, че градът е принадлежал на коренното палестинско население. Самото име АРамеи е сигнал, че иде тирада за нации, принадлежащи към арийската раса. Дори при лекомислен прочит на библейските текстове, се хвърля в очи звуковата и и смислова еднаквост сред античните палестински имена и българския езиков фонд. Нека в резюме вникнем в смисъла и произхода на някои от тях:

СЕКЕЛАГ - Както към този момент писах, свързвам името на тази антична цитадела, със секелите, наричани още секеи, секули, сикани - които евентуално са част от античния български народ. Секеите в Панония са единствено отчасти проучени от българските историци. Аз самата съм писала за сиканите, първи владетели на островите Сицилия, Сардиния, Корсика, Еоловите острови и елементи от Южна Италия - и съм изследвала някои топоними и езикови свидетелства, оставени от тях в Сицилия. Това, че Секелаг е бил притежание на Анхус, цар на Гет, не оставя подозрение в близката нам етническа характерност на неговото население.

Не е инцидентно сходството сред етнонима секели, който аз отвеждам от " цепя " ( оттова произлиза и паричната единица на Израел - шекел ) и думата " сакля " - примитивна къща, дом, използвано в Кавказ - Дагестан, Грузия - и в Крим.

СИГОР - Прадревен древен град на брега на Мъртво море, единственият пощаден от опустошението и всеизгарянето, на което е подложена цъфтящата котловина на Содом, Гомор и още два града, които дружно със Сигор, оформят така наречен Петоградие. Сигор заобикаля заличаването, тъй като в него избира да се скрие Лот, братанецът на Аврам. От библейския роман в Битие, се схваща, че съгласно Лот, това е " дребен град ". Оттогава Си-ГОР стартира да се назовава МАЛЪК ГОРОД, МАЛО- ГРАД, СИТЕН-ГРАД, до момента в който най-древното му име - БАЛА, БЕЛА, БЯЛА - е ясно напътствие кои са неговите създатели и поданици - белите, пеласгите (беласгите), потомци на атлантите.

ЙЕРИХОН - Завоюването на града от еврейския военачалник Исус Навин бележи момента на втурването на евреите в Обетованата земя, след 40-годишните ограничения в пустинята, наложени от Мойсей. Съпротивата на бранителите му е сломена по чудодеен метод - посредством фамозните йерихонски тръби - някакъв тип вибрационно оръжие? Населението е изцяло изтребено. На арабски името ЙЕРИХОН се произнася Арийха. Но защото доста имена на селища в Палестина са обявявани за арабски, а в действителност са изконно арамейски, мога да приема, че името на ЙЕРИХОН сега, в който Исус Навин го е нападнал, е било таман АРИЙХА и още по-точно АРИЙКА, АРИЙ-КА( ка -къща) или АРИЙ-КАН (кан- град). Това име ясно сочи от коя раса е коренното население на Ханаан.

ЙЕРУСАЛИМ - Най -древното име на града е Евус - град на евусейците. Завладян от евреите по времето на цар Давид, до тогава еврейска столица е бил Хеврон, също палестинско населено място, което носи присъщия тракийски постфикс за владеене - " он " ( Византион, Халкедон, Сунион, Илион). Името Иерусалим, съгласно мен произлиза директно от Евус, като звукът " в " е мутирал в " р ". Етнонимът евусейци значи " ави " - остарели, предшественици, прародители.

САМАРИЯ - Името на този древен град, особено споменат и в Новия завет ме впечатли още в ранна младост.То е идентично с това на Самара в Русия, на Самарканд ( букв. Самар - град ) и на Самара в сегашен Ирак - земя с арамейско население в дълбоката античност. Както и с простичката дума " самар ".

НАЗАРЕТ - Името на града,в който Спасителят отраства,е в действителност доста забавно.Свързват го с понятието " назорей " - персона, посветила се на Бога. Но в случай че сменяем " з " с " ц ", ще получим едно напълно разбираемо слово - НА-ЦАРет - величествен град.Частицата " зар-сар " в имената на асирийските и вавилонски владетели определно значи " цар " - ярък, заветен. Ако проучим по-задълбочено словото " назорей " и " назарей ", ще забележим, че то има същия смисъл - прояснен, огрян.

ХАНААН - Името на самата Обетована земя, в която текат мед и мляко и която толкоз неудържимо притегля нашествениците, също е палестинско, а не еврейско. На финикийски език то е звучало като КЕНА-АН. Не е нужно доста въображение, с цел да създадем извода, че страната се е наричала КАНА-АН, велика, свещена земя на могъщи владетели.

ХОРИВ - Това е Синайската планина, на която Мойсей поема скрижалите от Йехова. Интересно е, че името ХОРИВ може да се преведе извънредно тъкмо посредством българския език. На еврейски и арамейски то значи изсъхнал, пресъхнал, необитаем, обгорял. Думата очевидно е изконно арамейска и е заемка в еврейския език. Но в случай че в името ХОРИВ сменяем началния тон " х " с " г ", ще получим изначалното име ГОРИВ - пламнал, горял, изгорен, което с поразителна изясненост отразява и самото събитие, направило се планината -при срещата на пророка с Йехова, върхът е горял и светил.

Автор: Милена ВЪРБАНОВА, из книгата ѝ " Злато за боклук "