CNN: Европа най-накрая се събужда от дълбокия сън по отношение на...
Разколебана, може би даже уплашена, Европа може би най-сетне се опомни по отношение на потребностите си от самоотбрана в ерата на Тръмп.
„ Това е все едно Рузвелт да посрещне Чърчил (в Белия дом) и да стартира да го тормози “, съобщи евродепутатът Рафаел Глюксман.
В месеца, в който министърът на защитата на Съединени американски щати Пийт Хегсет назова Европа „ ЖАЛКА “, тъй като разчита " гратис " на Съединени американски щати за своята защита, в колективен чат с други представители на администрацията, континентът разрушава десетилетни табута във връзка с защитата. На дневен ред са политики, които единствено преди седмици бяха немислими.
Най-голямата смяна настъпи в Германия, най-голямата стопанска система в Европа. След федералните избори бъдещият канцлер Фридрих Мерц завоюва гласоподаване в Народното събрание за унищожаване на конституционната „ дългова спирачка “ - механизъм за ограничение на държавните заеми.
По принцип смяната в закона разрешава неограничени разноски за защита и сигурност. Експертите чакат, че този ход ще отключи до 600 милиарда евро (652 милиарда долара) в Германия през идващото десетилетие.
„ Това е смяна на разпоредбите на играта в Европа, защото Германия беше изоставаща - изключително измежду огромните страни - когато става въпрос за защита “, съобщи Пьотр Бурас, старши помощник в Европейския съвет за външни връзки, интернационален мозъчен концерн.
Бурас посочи, че преодолявайки уплахата си от задължения, Германия най-сетне е постъпила по този начин, като че ли Европа в действителност е минала през „ повратна точка “ - както беше разказано от напускащия канцлер Олаф Шолц през февруари 2022 година, единствено три дни след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна.
Въпреки че нашествието раздруса Германия, „ единствено шокът от Тръмп ги накара да вземат това в действителност фундаментално решение за прекъсване на дълговата спирачка “, сподели още Бурас.
В прилежаща Франция президентът Еманюел Макрон - който от дълго време приканва за европейска „ стратегическа автономност “ от Съединени американски щати - съобщи, че обмисля да разшири отбраната на нуклеарния си боеприпас до своите съдружници, към този момент видимо предпазени от американските бомби.
Коментарите на Макрон по-рано този месец пристигнаха, откакто Мерц се застъпи за договаряния с Франция и Обединеното кралство - двете нуклеарни сили в Европа - за разширение на тяхната нуклеарна отбрана към останалата част на континента. Полският министър-председател Доналд Туск приветства концепцията и даже прикани Полша сама да обмисли опцията да се снабди с нуклеарно оръжие.
Междувременно Полша и балтийските страни Естония, Литва и Латвия - всички съседи на Русия - се отдръпнаха от Отавския контракт от 1997 година за ограничение в използването на противопехотните мини. Литва към този момент разгласи закупуването на 85 000 противопехотни мини, а Полша има намерение да създаде 1 милион в страната. Този месец Литва се отдръпна и от интернационалния контракт против касетъчните муниции.
Военната тегоба се завръща на континента. Дания вкара наложителна наборна военна работа за дамите от 2026 година и понижи здравните условия за някои длъжности, като част от укрепването на въоръжените сили на страната. Полша също разгласи проекти всеки пълновръстен мъж да премине през военно образование.
Дори до неотдавна неутрални страни преразглеждат позициите си. На фона на полемиките за това по какъв начин да се резервира мирът в Украйна при положение на споразумяване на спора, държавното управление на Ирландия - страна, която постоянно взе участие в мироопазващи интервенции - показа законодателство, което разрешава изпращането на войски без утвърждението на Организация на обединените нации, заобикаляйки вероятно съветско (или американско) несъгласие.
Отдавна е неуместна - и постоянно неизказана - истина в Европа, че отбраната ѝ от инвазия в последна сметка зависи от американската " конница ", която язди зад хоризонта. Тази поддръжка към този момент не наподобява толкоз сигурна.
Обратът отива оттатък това кой ще води война, към това кой ще обезпечи оръжията. Някои започнаха да слагат под въпрос бъдещите покупки на астрономически скъпите американски изтребители F-35, които няколко европейски военновъздушни сили възнамеряваха да придобият.
Португалският министър на защитата Нуно Мело съобщи, че страната му преоценява предстоящите покупки на самолети, като избира европейски други възможности, заради опасения от следените от Съединени американски щати доставки на аварийни елементи.
За първи път сходни опасения се показват обществено на толкоз високо ниво, изключително в интерес на самолети, които на хартия не оферират същите благоприятни условия.
Но макар че Европа наподобява е схванала посланието, диалозите за обединен метод са в прекомерно начален стадий.
Когато ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен показа проект за консумиране на милиарди повече за защита, наименуван „ Превъоръжаване на Европа “, Испания и Италия се възпротивиха. Оттогава проектът е преименуван на „ Готовност 2030 “.
Италианският министър-председател Джорджа Мелони изключи опцията за изпращане на италиански войски като част от европейския контингент за поддържане на мира в Украйна, в случай че бъде реализирано съглашение посредством договаряния - различен основен въпрос, по който континентът е разграничен.
Преименуването на проекта демонстрира разграничителната линия в Европа: Колкото по-далеч от Русия е една страна, толкоз по-малко евентуално е тя да се заеме с превъоръжаване.
Испанският министър-председател Педро Санчес сподели този месец: „ нашата опасност не е Русия, която вкарва войските си през Пиренеите “. Той прикани Брюксел „ да вземе поради, че провокациите, пред които сме изправени в южната ни съседка, са малко по-различни от тези, пред които е изправен източният фланг “.
Габриелиус Ландсбергис, някогашен министър на външните работи на Литва, уточни, че е „ смутен “ от испанската позиция и че неотдавнашното му пътешестване до Киев, където през множеството нощи звучат сирени за въздушно нахлуване, го е предиздвикало да си показа сходни подиуми във Вилнюс в бъдеще.
„ Колкото по на запад отиваш, толкоз по-трудно е да си представиш сходно нещо. Всички проблеми, всички решения са относителни “, сподели Ландсбергис.
Географското разделяне може да задълбочи разделянето, а Бурас счита, че цялостното европейско единение постоянно ще бъде „ заблуда “.
„ Това, което в действителност има значение, е какво вършат основните страни “, акцентира той, акцентирайки Германия, Франция, Обединеното кралство и Полша. „ Искам да бъда внимателен оптимист, само че мисля, че в този момент сме на прав път. “
Запитан дали март ще бъде запомнен като месецът, в който Европа се е събудила, Бурас отговори: „ Да, събудихме се, само че в този момент би трябвало да се облечем. “
„ Това е все едно Рузвелт да посрещне Чърчил (в Белия дом) и да стартира да го тормози “, съобщи евродепутатът Рафаел Глюксман.
В месеца, в който министърът на защитата на Съединени американски щати Пийт Хегсет назова Европа „ ЖАЛКА “, тъй като разчита " гратис " на Съединени американски щати за своята защита, в колективен чат с други представители на администрацията, континентът разрушава десетилетни табута във връзка с защитата. На дневен ред са политики, които единствено преди седмици бяха немислими.
Най-голямата смяна настъпи в Германия, най-голямата стопанска система в Европа. След федералните избори бъдещият канцлер Фридрих Мерц завоюва гласоподаване в Народното събрание за унищожаване на конституционната „ дългова спирачка “ - механизъм за ограничение на държавните заеми.
По принцип смяната в закона разрешава неограничени разноски за защита и сигурност. Експертите чакат, че този ход ще отключи до 600 милиарда евро (652 милиарда долара) в Германия през идващото десетилетие.
„ Това е смяна на разпоредбите на играта в Европа, защото Германия беше изоставаща - изключително измежду огромните страни - когато става въпрос за защита “, съобщи Пьотр Бурас, старши помощник в Европейския съвет за външни връзки, интернационален мозъчен концерн.
Бурас посочи, че преодолявайки уплахата си от задължения, Германия най-сетне е постъпила по този начин, като че ли Европа в действителност е минала през „ повратна точка “ - както беше разказано от напускащия канцлер Олаф Шолц през февруари 2022 година, единствено три дни след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна.
Въпреки че нашествието раздруса Германия, „ единствено шокът от Тръмп ги накара да вземат това в действителност фундаментално решение за прекъсване на дълговата спирачка “, сподели още Бурас.
В прилежаща Франция президентът Еманюел Макрон - който от дълго време приканва за европейска „ стратегическа автономност “ от Съединени американски щати - съобщи, че обмисля да разшири отбраната на нуклеарния си боеприпас до своите съдружници, към този момент видимо предпазени от американските бомби.
Коментарите на Макрон по-рано този месец пристигнаха, откакто Мерц се застъпи за договаряния с Франция и Обединеното кралство - двете нуклеарни сили в Европа - за разширение на тяхната нуклеарна отбрана към останалата част на континента. Полският министър-председател Доналд Туск приветства концепцията и даже прикани Полша сама да обмисли опцията да се снабди с нуклеарно оръжие.
Междувременно Полша и балтийските страни Естония, Литва и Латвия - всички съседи на Русия - се отдръпнаха от Отавския контракт от 1997 година за ограничение в използването на противопехотните мини. Литва към този момент разгласи закупуването на 85 000 противопехотни мини, а Полша има намерение да създаде 1 милион в страната. Този месец Литва се отдръпна и от интернационалния контракт против касетъчните муниции.
Военната тегоба се завръща на континента. Дания вкара наложителна наборна военна работа за дамите от 2026 година и понижи здравните условия за някои длъжности, като част от укрепването на въоръжените сили на страната. Полша също разгласи проекти всеки пълновръстен мъж да премине през военно образование.
Дори до неотдавна неутрални страни преразглеждат позициите си. На фона на полемиките за това по какъв начин да се резервира мирът в Украйна при положение на споразумяване на спора, държавното управление на Ирландия - страна, която постоянно взе участие в мироопазващи интервенции - показа законодателство, което разрешава изпращането на войски без утвърждението на Организация на обединените нации, заобикаляйки вероятно съветско (или американско) несъгласие.
Отдавна е неуместна - и постоянно неизказана - истина в Европа, че отбраната ѝ от инвазия в последна сметка зависи от американската " конница ", която язди зад хоризонта. Тази поддръжка към този момент не наподобява толкоз сигурна.
Обратът отива оттатък това кой ще води война, към това кой ще обезпечи оръжията. Някои започнаха да слагат под въпрос бъдещите покупки на астрономически скъпите американски изтребители F-35, които няколко европейски военновъздушни сили възнамеряваха да придобият.
Португалският министър на защитата Нуно Мело съобщи, че страната му преоценява предстоящите покупки на самолети, като избира европейски други възможности, заради опасения от следените от Съединени американски щати доставки на аварийни елементи.
За първи път сходни опасения се показват обществено на толкоз високо ниво, изключително в интерес на самолети, които на хартия не оферират същите благоприятни условия.
Но макар че Европа наподобява е схванала посланието, диалозите за обединен метод са в прекомерно начален стадий.
Когато ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен показа проект за консумиране на милиарди повече за защита, наименуван „ Превъоръжаване на Европа “, Испания и Италия се възпротивиха. Оттогава проектът е преименуван на „ Готовност 2030 “.
Италианският министър-председател Джорджа Мелони изключи опцията за изпращане на италиански войски като част от европейския контингент за поддържане на мира в Украйна, в случай че бъде реализирано съглашение посредством договаряния - различен основен въпрос, по който континентът е разграничен.
Преименуването на проекта демонстрира разграничителната линия в Европа: Колкото по-далеч от Русия е една страна, толкоз по-малко евентуално е тя да се заеме с превъоръжаване.
Испанският министър-председател Педро Санчес сподели този месец: „ нашата опасност не е Русия, която вкарва войските си през Пиренеите “. Той прикани Брюксел „ да вземе поради, че провокациите, пред които сме изправени в южната ни съседка, са малко по-различни от тези, пред които е изправен източният фланг “.
Габриелиус Ландсбергис, някогашен министър на външните работи на Литва, уточни, че е „ смутен “ от испанската позиция и че неотдавнашното му пътешестване до Киев, където през множеството нощи звучат сирени за въздушно нахлуване, го е предиздвикало да си показа сходни подиуми във Вилнюс в бъдеще.
„ Колкото по на запад отиваш, толкоз по-трудно е да си представиш сходно нещо. Всички проблеми, всички решения са относителни “, сподели Ландсбергис.
Географското разделяне може да задълбочи разделянето, а Бурас счита, че цялостното европейско единение постоянно ще бъде „ заблуда “.
„ Това, което в действителност има значение, е какво вършат основните страни “, акцентира той, акцентирайки Германия, Франция, Обединеното кралство и Полша. „ Искам да бъда внимателен оптимист, само че мисля, че в този момент сме на прав път. “
Запитан дали март ще бъде запомнен като месецът, в който Европа се е събудила, Бурас отговори: „ Да, събудихме се, само че в този момент би трябвало да се облечем. “
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ