Ръководство по далекоизточни стриди – един недооценен деликатес от Русия
Разказваме ви коя съветска стрида има най-красивата раковина, коя е хрупкава като краставичка и коя върви най-добре с водка.
Дивите стриди от Далечния изток на Русия се отличават с огромните си размери и не се вписват в интернационалните стандарти. Например, тежестта на хасанската стрида може да доближи 400 г, до момента в който известните по целия свят стриди „ Фен дьо Клер “ тежат единствено 60-80 година
Те се отличават освен с размерите си – далекоизточните стриди са с по-наситен усет от атлантическите им братовчеди. Но имат и разнообразни оттенъци на усета – от солено море до сладка ванилия.
Сергей Малгавко/ТАСС
Още през 1904 година известният съветски публицист Антон Чехов споделя в писмо до литератора Борис Лазаревски спомените си за визитата си в Далечния изток. „ Във Владивосток, в спокойно време, в последна сметка се живее нескучно, по европейски… Стридите по цялото крайбрежие са огромни и вкусни “.
В самата Русия тези стриди навлизат не толкоз от дълго време. В руските времена локалното население не ги възприема като апетитен деликатес и те просто не стигат до столицата. Затова пък японците ги купуват с ненаситност на доста ниски цени.
Руснаците ценят други мекотели – раци, трепанги, скариди, миди. Но в наши дни количеството на някои от тях и типовете риба са намалели, доставките на европейски стриди са скъпи и ползата към родното произвеждане пораства. В същото време логистиката е усъвършенствана, с помощта на което в този момент те се продават пресни или сготвени освен в заведенията за хранене в Далечния изток, само че и в Москва и в Санкт Петербург.
Пресслужба на ресторант Touch
Далекоизточните стриди имат поразително многообразие на раковините. Освен хубост и необикновен усет, далекоизточната има и обилие от микроелементи, в това число цинк. Консумацията ѝ е целесъобразна при анемия, защото 6-10 стриди могат да задоволят ежедневната нужда от желязо. Те са богати и на Омега-3.
Пресните стриди вървят добре с лимонен сок, само че могат да се гарнират и с изтънчени сосове и да се употребяват с вино или корав алкохол.
Най-много стриди в Далечния изток се ловят край крайбрежията на Сахалин, в Приморския и в Хабаровския край. Това са диви стриди, които виреят в естествената природа, по тази причина те не се калибрират по интернационалната система като изкуствено отглежданите, и според от мястото, където се ловят, се разделят на няколко типа. Ето какво ви предлагаме да пробвате.
5 типа далекоизточни стридиХасанска стрида – най-красивата
Тя се счита за най-красивата от всички далекоизточни стриди, само че и най-трудната за ловене. Това мекотело обича да седи надълбоко под водата по скалисти дъна, където има бързо течение.
Ловят ги водолази в Амурския залив и в залива Петър Велики, близо до Владивосток край село Хасан (оттук идва и името им). Те се отличават с вълнообразна раковина, чиято форма се дължи на мощните морски течения.
Черупките им са с друг нюанс – от белоснежен до тъмномаслинен. Самото месо е кремаво на цвят. Средният размер на тези стриди е 100-200 година, само че някои екземпляри тежат съвсем 400 година
Как да консумирате: стридата е с емфатичен морски усет и наподобява на краставица – даже хруска при ястие. Препоръчва се да се употребява в пресен тип и без термична обработка.
Императорска стрида – солена
Пресслужба на ресторант Drinks@Dinners
Императорските стриди се добиват в северната част на залива Петър Велики, по тази причина от време на време ги назовават стриди от залива Петър Велики. Други названия на тази стрида са перлена или съветска.
Отличават се с леко-сплесканата си и гладка форма на раковината. Това се дължи на обстоятелството, че населяват плитководни заливи със слаби течения.
Крехката им и лека раковина е със светлобежов цвят и се отваря доста по-лесно от редица други стриди. Средното ѝ тегло е 150 година На усет е по-солена от събратята ѝ с лек блудкав нюанс.
Как да консумирате: императорската стрида върви със сос от бяло изсъхнало вино, лук шалот, босилек и пармезан. Съчетава се добре и с цитрусов ликьор.
Стрида Ромаринка – най-сочната
Пресслужба на ресторант Lark Cafe
Стридата Ромаринка се лови от водолази в Амурския залив. Тя е хибрид сред императорската и хасанската стрида. Горната ѝ черупка е вълниста, а долната е плоска.
Тежи 150-200 година и е с най-хубаво съответствие сред тежестта на раковината и количеството месо (около 15%). На усет наподобява на хасанската стрида. Любителите на изисканите ястия улавят във усета ѝ орехово-маслени нотки и леко морско послевкусие.
Как да консумирате: тази сочна, месеста стрида в пресен тип се съчетава добре с лимон или със соев сос. Върви най-добре с бяло вино или шампанско. Месото ѝ може да се обработва и термично и да се употребява за съществена съставна част в салати и супи.
Соловьовска/Анивска стрида – идеална с водка
Тези диви стриди се ловят от водолазите в екологично чистия регион близо до село Соловьовка на остров Сахалин в Анивския залив на Японско море. Затова ги назовават Соловьовски, Анивски или Сахалински. Заради удължената форма те наподобяват на лодка със зеленикав нюанс, който се дължи на обстоятелството, че стридата населява места с доста водорасли. На тегло доближава 200-300 година Японските туристи, които посещават Сахалин, не пропущат опцията да си купят този тип стрида.
Как да консумирате: стридите са солени, по тази причина с тях вървят мощни питиета – да вземем за пример, водка.
Посетска стрида – голяма
Посетските стриди се отнасят към стридите-гиганти. Средното им тегло е 600 г, а дължината на раковината доближава 25 см. Особено огромните размери доближават тегло 1,5 кг. Те живеят в югозападната част на Японско море на подводни хълмове, чиято долна част е заровена надълбоко в тинята. Външният тип на тази стрида наподобява на елементарен камък, по тази причина единствено експерти могат да я разграничат под водата.
Как да консумирате: месото на тази стрида е доста нежно, а усетът ѝ е блудкав. Поднася се с бира или бяло изсъхнало вино.
създател: МАРИЯ АФОНИНА
източник: bg.rbth.com
Дивите стриди от Далечния изток на Русия се отличават с огромните си размери и не се вписват в интернационалните стандарти. Например, тежестта на хасанската стрида може да доближи 400 г, до момента в който известните по целия свят стриди „ Фен дьо Клер “ тежат единствено 60-80 година
Те се отличават освен с размерите си – далекоизточните стриди са с по-наситен усет от атлантическите им братовчеди. Но имат и разнообразни оттенъци на усета – от солено море до сладка ванилия.
Сергей Малгавко/ТАСС
Още през 1904 година известният съветски публицист Антон Чехов споделя в писмо до литератора Борис Лазаревски спомените си за визитата си в Далечния изток. „ Във Владивосток, в спокойно време, в последна сметка се живее нескучно, по европейски… Стридите по цялото крайбрежие са огромни и вкусни “.
В самата Русия тези стриди навлизат не толкоз от дълго време. В руските времена локалното население не ги възприема като апетитен деликатес и те просто не стигат до столицата. Затова пък японците ги купуват с ненаситност на доста ниски цени.
Руснаците ценят други мекотели – раци, трепанги, скариди, миди. Но в наши дни количеството на някои от тях и типовете риба са намалели, доставките на европейски стриди са скъпи и ползата към родното произвеждане пораства. В същото време логистиката е усъвършенствана, с помощта на което в този момент те се продават пресни или сготвени освен в заведенията за хранене в Далечния изток, само че и в Москва и в Санкт Петербург.
Пресслужба на ресторант Touch
Далекоизточните стриди имат поразително многообразие на раковините. Освен хубост и необикновен усет, далекоизточната има и обилие от микроелементи, в това число цинк. Консумацията ѝ е целесъобразна при анемия, защото 6-10 стриди могат да задоволят ежедневната нужда от желязо. Те са богати и на Омега-3.
Пресните стриди вървят добре с лимонен сок, само че могат да се гарнират и с изтънчени сосове и да се употребяват с вино или корав алкохол.
Най-много стриди в Далечния изток се ловят край крайбрежията на Сахалин, в Приморския и в Хабаровския край. Това са диви стриди, които виреят в естествената природа, по тази причина те не се калибрират по интернационалната система като изкуствено отглежданите, и според от мястото, където се ловят, се разделят на няколко типа. Ето какво ви предлагаме да пробвате.
5 типа далекоизточни стридиХасанска стрида – най-красивата
Тя се счита за най-красивата от всички далекоизточни стриди, само че и най-трудната за ловене. Това мекотело обича да седи надълбоко под водата по скалисти дъна, където има бързо течение.
Ловят ги водолази в Амурския залив и в залива Петър Велики, близо до Владивосток край село Хасан (оттук идва и името им). Те се отличават с вълнообразна раковина, чиято форма се дължи на мощните морски течения.
Черупките им са с друг нюанс – от белоснежен до тъмномаслинен. Самото месо е кремаво на цвят. Средният размер на тези стриди е 100-200 година, само че някои екземпляри тежат съвсем 400 година
Как да консумирате: стридата е с емфатичен морски усет и наподобява на краставица – даже хруска при ястие. Препоръчва се да се употребява в пресен тип и без термична обработка.
Императорска стрида – солена
Пресслужба на ресторант Drinks@Dinners
Императорските стриди се добиват в северната част на залива Петър Велики, по тази причина от време на време ги назовават стриди от залива Петър Велики. Други названия на тази стрида са перлена или съветска.
Отличават се с леко-сплесканата си и гладка форма на раковината. Това се дължи на обстоятелството, че населяват плитководни заливи със слаби течения.
Крехката им и лека раковина е със светлобежов цвят и се отваря доста по-лесно от редица други стриди. Средното ѝ тегло е 150 година На усет е по-солена от събратята ѝ с лек блудкав нюанс.
Как да консумирате: императорската стрида върви със сос от бяло изсъхнало вино, лук шалот, босилек и пармезан. Съчетава се добре и с цитрусов ликьор.
Стрида Ромаринка – най-сочната
Пресслужба на ресторант Lark Cafe
Стридата Ромаринка се лови от водолази в Амурския залив. Тя е хибрид сред императорската и хасанската стрида. Горната ѝ черупка е вълниста, а долната е плоска.
Тежи 150-200 година и е с най-хубаво съответствие сред тежестта на раковината и количеството месо (около 15%). На усет наподобява на хасанската стрида. Любителите на изисканите ястия улавят във усета ѝ орехово-маслени нотки и леко морско послевкусие.
Как да консумирате: тази сочна, месеста стрида в пресен тип се съчетава добре с лимон или със соев сос. Върви най-добре с бяло вино или шампанско. Месото ѝ може да се обработва и термично и да се употребява за съществена съставна част в салати и супи.
Соловьовска/Анивска стрида – идеална с водка
Тези диви стриди се ловят от водолазите в екологично чистия регион близо до село Соловьовка на остров Сахалин в Анивския залив на Японско море. Затова ги назовават Соловьовски, Анивски или Сахалински. Заради удължената форма те наподобяват на лодка със зеленикав нюанс, който се дължи на обстоятелството, че стридата населява места с доста водорасли. На тегло доближава 200-300 година Японските туристи, които посещават Сахалин, не пропущат опцията да си купят този тип стрида.
Как да консумирате: стридите са солени, по тази причина с тях вървят мощни питиета – да вземем за пример, водка.
Посетска стрида – голяма
Посетските стриди се отнасят към стридите-гиганти. Средното им тегло е 600 г, а дължината на раковината доближава 25 см. Особено огромните размери доближават тегло 1,5 кг. Те живеят в югозападната част на Японско море на подводни хълмове, чиято долна част е заровена надълбоко в тинята. Външният тип на тази стрида наподобява на елементарен камък, по тази причина единствено експерти могат да я разграничат под водата.
Как да консумирате: месото на тази стрида е доста нежно, а усетът ѝ е блудкав. Поднася се с бира или бяло изсъхнало вино.
създател: МАРИЯ АФОНИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ