Как ватенката става най-популярната дреха в СССР и защо сега е обидна дума?
Разказваме по какъв начин нормално на ниска цена яке се трансформира в детайл за национална заварка и повсеместен руски уравнител, а по-късно придобива нарицателно значение.
Топла, пазеща от вятър и основното – евтина. Такава е класическата ватенка – ватирано яке с заряд от памучна вата. В Съветския съюз с ватенки се е обличала цялата страна: армията, студентите, служащите, пандизчиите, строителите, водачите и други пластове на популацията.
След време ватенката стартира да се смята за „изконно съветска дреха“, наред с кокошника или сарафана, а през предишното десетилетие тя става обидна дума. Е, какъв е парадоксът на ватенката?
Откъде се появява ватенката
Нови модели
Веднага да се изясним: ватенката не е изконна съветска дреха. В Русия тя се появява едвам в края на XIX век и това е обвързвано с няколко условия.
Първо, това е откритие на германци – татко и наследник Хартман, които през 1870-а създават способ за промишлено произвеждане на вата. От този миг стартира памучната гражданска война в целия свят: ватата от памучно влакно стартира да измества други естествени материали за заряд като конските гриви, лена, вълната и така нататък
Второто събитие за появяването на ватенката става промяната в съветската войска. Анализът на резултатите от руско-турската война 1877-1878 година демонстрира, че съществуващата полева униформа не е задоволително практична и студоустойчива – хиляди бойци излизат от строя заради болест или смъртни случаи поради премръзване. Затова през 1882-а император Александър III афишира промяна: належащо е воинската униформа да стане по-проста, по-евтина и в това време да бъде по-практична. Памучната ватата незабавно притегля вниманието и още през 1885 година топлите памучни бешмети (връхна дреха, носена от тюркските народи) стават нужна униформа за кавказките казаци.
Така ватенката първо се утвърждава в царската войска. А измежду елементарните хора ватираната дреха от дълго време е станала известна и се е наричала волан – с нея са се обличали и кочияши, и търговци. В края на XIX в. кормилото стартира да се подплатява с вата, а това го прави по-топъл и по-лек. И въпреки всичко това е прототипът на ватенката. В подобен обемист волан (той е бил дълъг и към момента тежък) е било неловко да се упражнява физически труд, а удобството за работа е основното достолепие на ватенката. Съветският интервал от историята става „златен век“ за ватенката.
Най-народното яке
Ватеното яке разкрива цялата си заможност през годините на Първата международна война. За производството му са били нужни единствено елементарни шевни машини, а това е облекчавало задачата през интервал на всеобща готовност. Евтиният материал пък е причина с ватенка да бъдат облечени по едно и също време милиони хора.
Свободни източници
През 1930-те години ватенката наложително се носи под шинела, а със заповед от 1942 година тя изцяло измества шинела измежду редовия и младши състав в тиловите елементи на Червената войска.
Втората международна война изкарва тази връхна дреха на напред във времето освен на фронта, само че и отвън него. Оказва се, че тя е подобаваща и в студените цехове, за далечни експедиции, руските лагери, на полетата, където духа вятър, и за походи. Военният и следвоенният интервал стават апотеоз на ватенката болести всесъюзните мегастроежи, мобилизацията, икономическия напредък и също така поради недостига на артикули.
Тя даже е стандартизирана, по тази причина идентични универсални ватенки носят и пандизчиите в руските лагери, и водачите, и служащите, и студентите, които са пращани да събират картофи в колхозите. Разликата е единствено в цвета: армейските ватенки са в цвят хаки, а гражданските – сини, сиви, черни или кафяви. Затворниците носят черни ватенки.
Във ватенки строят космодрума „Байконур“, БАМ – Байкало-амурската автомагистрала с дължина над 4000 км, развиват родната автомобилна индустрия и построяват основните инфраструктурни обекти на страната.
Строежът на БАМ
И въпреки че тази дреха в началото е основана за оптимално прагматични цели, а за хармония никой не е мислел, стартират да се поставят старания всеобщата ватенка да се модернизира и да придобие грациозен тип: руските дами пришиват на ватенките якички, вталяват ги и ги украсяват с бродерии.
В края на XX в. най-популярната връхна дреха в Русия притегля вниманието на Запада като другоземен предмет на „постсъветския стил“ и е преосмислена от известни фешън къщи и европейския всеобщ пазар.
Кранистката Л. Евсюкова
Ватираното яке се употребява най-дълго от армията, само че през днешния ден на процедура то е останало в предишното – размени го термобельото от модерни материали. Малко евентуално е през днешния ден да се открие класическа ватенка във военните елементи.
Защо в Русия има обидна дума „ватенка“?
Дмитрий Коробейников/Sputnik
Само че в Русия може да се чуе думата „ватенка“ (на съветски „ватник“) по повод освен за най-народното яке с заряд от вата.
От 2010-те в съветските обществени мрежи назовават надменно „ватници“ патриотично настроените руснаци, които изпъкват с непознаването на своята история, с неумението да проучват обстановката и сляпо имат вяра в стандарти, легенди и етикети. Лингвистът Максим Кронгауз отбелязва, че тази дума има и обществен нюанс, тъй като с ватенки се обличат „не най-висшите пластове на обществото“ и прозвището „ватник“ най-често дефинира не изключително просветен и поддаващ се елементарно на внушения човек от народа.
Тази обидна дума даже попадна в юридическата процедура. През 2017 година гражданин на Саратов на 160 часов наложителен труд поради апела „да се извърши холокост на ватата“. Делото бе заведено по член 282-и на наказателния кодекс – „за унижение на човешкото достойнство“.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Топла, пазеща от вятър и основното – евтина. Такава е класическата ватенка – ватирано яке с заряд от памучна вата. В Съветския съюз с ватенки се е обличала цялата страна: армията, студентите, служащите, пандизчиите, строителите, водачите и други пластове на популацията.
След време ватенката стартира да се смята за „изконно съветска дреха“, наред с кокошника или сарафана, а през предишното десетилетие тя става обидна дума. Е, какъв е парадоксът на ватенката?
Откъде се появява ватенката
Нови модели
Веднага да се изясним: ватенката не е изконна съветска дреха. В Русия тя се появява едвам в края на XIX век и това е обвързвано с няколко условия.
Първо, това е откритие на германци – татко и наследник Хартман, които през 1870-а създават способ за промишлено произвеждане на вата. От този миг стартира памучната гражданска война в целия свят: ватата от памучно влакно стартира да измества други естествени материали за заряд като конските гриви, лена, вълната и така нататък
Второто събитие за появяването на ватенката става промяната в съветската войска. Анализът на резултатите от руско-турската война 1877-1878 година демонстрира, че съществуващата полева униформа не е задоволително практична и студоустойчива – хиляди бойци излизат от строя заради болест или смъртни случаи поради премръзване. Затова през 1882-а император Александър III афишира промяна: належащо е воинската униформа да стане по-проста, по-евтина и в това време да бъде по-практична. Памучната ватата незабавно притегля вниманието и още през 1885 година топлите памучни бешмети (връхна дреха, носена от тюркските народи) стават нужна униформа за кавказките казаци.
Така ватенката първо се утвърждава в царската войска. А измежду елементарните хора ватираната дреха от дълго време е станала известна и се е наричала волан – с нея са се обличали и кочияши, и търговци. В края на XIX в. кормилото стартира да се подплатява с вата, а това го прави по-топъл и по-лек. И въпреки всичко това е прототипът на ватенката. В подобен обемист волан (той е бил дълъг и към момента тежък) е било неловко да се упражнява физически труд, а удобството за работа е основното достолепие на ватенката. Съветският интервал от историята става „златен век“ за ватенката.
Най-народното яке
Ватеното яке разкрива цялата си заможност през годините на Първата международна война. За производството му са били нужни единствено елементарни шевни машини, а това е облекчавало задачата през интервал на всеобща готовност. Евтиният материал пък е причина с ватенка да бъдат облечени по едно и също време милиони хора.
Свободни източници През 1930-те години ватенката наложително се носи под шинела, а със заповед от 1942 година тя изцяло измества шинела измежду редовия и младши състав в тиловите елементи на Червената войска.
Втората международна война изкарва тази връхна дреха на напред във времето освен на фронта, само че и отвън него. Оказва се, че тя е подобаваща и в студените цехове, за далечни експедиции, руските лагери, на полетата, където духа вятър, и за походи. Военният и следвоенният интервал стават апотеоз на ватенката болести всесъюзните мегастроежи, мобилизацията, икономическия напредък и също така поради недостига на артикули.
Тя даже е стандартизирана, по тази причина идентични универсални ватенки носят и пандизчиите в руските лагери, и водачите, и служащите, и студентите, които са пращани да събират картофи в колхозите. Разликата е единствено в цвета: армейските ватенки са в цвят хаки, а гражданските – сини, сиви, черни или кафяви. Затворниците носят черни ватенки.
Във ватенки строят космодрума „Байконур“, БАМ – Байкало-амурската автомагистрала с дължина над 4000 км, развиват родната автомобилна индустрия и построяват основните инфраструктурни обекти на страната.
Строежът на БАМ
И въпреки че тази дреха в началото е основана за оптимално прагматични цели, а за хармония никой не е мислел, стартират да се поставят старания всеобщата ватенка да се модернизира и да придобие грациозен тип: руските дами пришиват на ватенките якички, вталяват ги и ги украсяват с бродерии.
В края на XX в. най-популярната връхна дреха в Русия притегля вниманието на Запада като другоземен предмет на „постсъветския стил“ и е преосмислена от известни фешън къщи и европейския всеобщ пазар.
Кранистката Л. Евсюкова
Ватираното яке се употребява най-дълго от армията, само че през днешния ден на процедура то е останало в предишното – размени го термобельото от модерни материали. Малко евентуално е през днешния ден да се открие класическа ватенка във военните елементи.
Защо в Русия има обидна дума „ватенка“?
Дмитрий Коробейников/Sputnik Само че в Русия може да се чуе думата „ватенка“ (на съветски „ватник“) по повод освен за най-народното яке с заряд от вата.
От 2010-те в съветските обществени мрежи назовават надменно „ватници“ патриотично настроените руснаци, които изпъкват с непознаването на своята история, с неумението да проучват обстановката и сляпо имат вяра в стандарти, легенди и етикети. Лингвистът Максим Кронгауз отбелязва, че тази дума има и обществен нюанс, тъй като с ватенки се обличат „не най-висшите пластове на обществото“ и прозвището „ватник“ най-често дефинира не изключително просветен и поддаващ се елементарно на внушения човек от народа.
Тази обидна дума даже попадна в юридическата процедура. През 2017 година гражданин на Саратов на 160 часов наложителен труд поради апела „да се извърши холокост на ватата“. Делото бе заведено по член 282-и на наказателния кодекс – „за унижение на човешкото достойнство“.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ