Историята на завърнал се емигрант и мечтата му да е индианец
Разказахме ви в родното му село Бръщен, Доспатско. За това по какъв начин Сал Якубов - Канадеца прави индиански лъкове и стрели, че ловувал в Канада с индианци, а като дете прочел всички романи за индианци.
Но за какво и по какъв начин е отишъл в Канада още на 17 години?
" През 1972-ра година ме изгониха от гимназията в Девин, тъй като не желаех да си сменя името. Тогава бях 17-годишен. Заплашиха ме, че в случай че не си сменя името, ще ме изгонят от гимназията и най-вероятно ще умра като безпаричен, елементарен помак в Северна България. Дадоха ми три дни за размисъл. Изпратиха ме да се върна в село и ми споделиха, че ще ме одобряват със заменено име. Прибрах се у дома. Реших, че няма да си сменя името. Бях уверен, че е единствено опасност, само че го направиха. Изгониха ме и от учебното заведение, и от пансиона ", спомня си с тъга 66-годишният бръщенец.
Баща му доста се ядосал. Даже мислел, че са го изгонили по някаква друга причина, не му вярвал. Вечерта отсякъл: " Щом няма да учиш, ще пасеш кравите и овцете. Това е! ".
Домъчняло му доста. От едната страна го плашат, че ще почине по пандизите, а от друга – го санкционират да пасе крави и овце.
" Много се засегнах. Бях надълбоко засегнат. Започнах всеки ден да виждам към границата. Мислех си: " Защо пък не опитам да избягам!? Ако съумея, ще пребивавам свободен. Ако пък ме убият, по този начин е било писано. Тук така и така за мен живот няма! ". Ох, историята е дълга ", въздиша още веднъж завърналият се бежанец.
Първоначално решил да събере 20-тина младежи, с които дружно да избягат. С концепцията – в случай че съумеят, да опишат на свободния свят какво става в България с този " Възродителен " развой.
" Исках да направя нещо положително за мюсюлманите, да спрат да ги тормозят. Исках да създадем дружно по този начин, че управляващите в България да се уплашат и да схванат посредством напън извън, че не е положително това, което правят. Започнах да върша проект, да шпионирам по кльона по кое време имат дежурства, какво вършат, до момента в който са наряд, къде ще е най-добре да пресечем. Установих, че 20 души няма по какъв начин да минем, а би трябвало да сме най-вече петима. Събрах още 4 момчета, на които имах доверие, че няма да ме издадат. И благодарение на Великия Аллах - Великия Господ, го направихме ", споделя Сал.
Да не отсрочва дълго бягството бил предизвикан от събитията в прилежащото село Барутин, при които пребивали мъже, дами и деца.
На 13 март 1972 година урановият рудник до село Барутин е обкръжен от униформена и цивилна милиция, чиято цел е да принуди миньорите да сменят имената си. Те се съпротивляват. Влизат с полицаите в ръкопашна битка. Миньорите са смазани от пердах и закарани в Девин, където сменят имената им. Тези, които отхвърлят и тогава, са наказани. На 16 март цялото село е обградено от милиция и военни от Девин и Гоце Делчев – с танкове, бронетранспортьори и две противопожарни коли с гореща вода. Жителите на селото са събрани в центъра. Разгневени, локалните се нахвърлили на пердах и съумели да пробият кордона с кирки. Много от тях получили огнестрелни рани. Две дами са убити, шестима са съществени ранени, а пребитите са стотици. Скоро по-късно " възродителите " съумели да разпилян останалите по домовете им.
" Реших да работя час по-скоро. Трябваше да избера допустимо най-подходящия ден. Дойде ми мислено, че на 1-ви май всички ще честват, ще са отпуснати, няма да мислят за такова нещо, което ние замисляме. Посред нощ пресякохме границата. В Гърция изкарахме 5-6 месеца в два разнообразни пандиза. Първо ни задържаха за 45 дни в Кавала, в обособени килии. Всеки ден по два-три пъти ни разпитваха, с цел да схванат дали не сме пратени, да не сме шпиони. Когато в действителност схванаха за какво бягаме, споделиха, че сме същински герои, с цел да поемем подобен риск. На процедура 99 на 100 беше рискът да те убият при секване на границата в това време. Благодаря на Великия Бог – Аллах, както желаят да му споделят, че ни защищити ", споделя Сал Якубов.
Той акцентира, че когато в края на септември 72-ра година отишли в Канада, там също дълго време ги преследвали. " Беше смут, само че по-добре да не приказвам повече по тази тематика, че би трябвало да загатвам имена ", добави Канадеца.
За пръв път се върнал в родния му дом на 9-ти септември, 1989-та година - малко преди демократичните промени в България.
" Пак не желая да приказвам доста, с цел да не загатвам имена на хора, които ме вкараха тук и ме пазеха. Тези две дати няма в никакъв случай да не помни - на 1-ви май избягах, на 9-ти септември се върнах. След това съм се прибирал доста пъти по за месец. И децата докарах в България, и жена ми от Канада доведох. Тя е от Малта и пристигна на моя 50-ти рожден ден, празнувахме го на Пампорово. Проблемът е, че през 2002-ра година, на 30-тата година в Канада, се разболях от рак. Не ми даваха доста вяра за живот. Оперираха ме най-големите експерти в Торонто. Казаха ми, че в случай че желая да пребивавам, би трябвало да се махна от града, от напрежението, само че отново нямаше гаранция. Поумувахме със фамилията. Казах им: " Искам да си отида в Родопите. На мен душата постоянно си ми е там. Аз съм родопско чадо ". Даже приятелите в Канада ми викаха " родопски лъв ", тъй като знаят какво съм правил, какво съм рискувал. Дойдох в България за известно време. Ходех си и в Канада. Със фамилията взехме решение да си направя къща тук, та и децата да знаят, че имат нещо в България. Все отново имат българска кръв ", реди Канадеца.
(Децата на Сал - Мисти и Джори, като малки)
Тъкмо когато съвсем я довършил, се случва нова неволя. Една нощ излиза от банята и потегля към спалнята. По стълбите, които тогава са още без парапет, губи схващане. Пада на долния етаж и си удря главата. Не помни по какъв начин се е влачил, само че някак си изпълзял до пътя пред къщата му.
Откриват го в безсъзнание. С кола за спешна помощ го карат в Девин, след това в Смолян, след това в Пловдив. Оперират го в УМБАЛ " Св. Георги ". Няколко дни остава в кома.
" Събуждам се - ръцете и краката ми, вързани за леглото. Никакви болки нямам. Виждам една сладка светлина и мисля, че сънувам прелестен сън. А то през прозореца съм гледал към хълма, на върха на който е паметникът на Альоша. И отново оцелях, въпреки че и докторите се изненадаха. Явно е било писано да върша лъкове ", смее се Сал.
(Със брачната половинка му от Канада на 50-годишния му празник в Пампорово)
Когато оперирали и главата му, със фамилията стигнали до извода, че е по-добре той да се прибере в родното му село. Съпругата и децата го посъветвали да си откри жена, с цел да не съм самичък.
" Те са с по-различен нрав. Може би тук не се приема за обикновено, само че аз постоянно ще обичам жена ми в Канада. Поддържаме постоянна връзка и все едно сме си дружно. Когато се открих дефинитивно в Бръщен, се срещнах със Светла. Вече 8 години сме дружно, обичаме се без граници. Всичко ни е добре. Само здраве да има ", моли се Канадеца.
(На лов из горите на Канада)
Питаме на какъв език са мислите му, дава отговор: " На британски мисля и превеждам на български. Като се върнах първоначално, ми беше мъчно да поддържам връзка, тъй като бях го не запомнил много. Вкъщи, със фамилията ми, говорехме единствено на британски. Сега писането на британски ми е малко мъчно. Но тук се усещам вкъщи си. Благодаря на Бог, че ми е дал тази опция да изпитам живота от дъното до върха и назад. Сега съм някъде по средата, само че и на върха не е доста хубаво, да знаеш! Направих изключително доста пари. Изпохарчих доста пари. Имах строителен бизнес, два ресторанта, поддържахме едно пенсионерско населено място. Винаги съм бил доста деен. Обичам да потвърждавам на себе си е на фамилията, че може да разчитат на мен. Никога не съм бил човек, който чака нещо наготово. Всичко постигнахме дружно с жена ми там ".
" Сънищата ми, - споделя той, са и на български, и на британски – зависи кого сънувам. По-често сънувам случки и завършения в Канада ".
Често хората го питат за какво не си отиде в Канада. А той им дава отговор: " Единият ми крайник е тук, а другият - в Канада. Живея лицемерен живот. Хората още не могат да свикнат добре с мен, тъй като манталитетът ми е изменен. Аз се старая да бъда като тях, да приказвам като тях, само че не върви. На хората тук болката им е пътуването в Англия. Говорят за работа, за паунди, а на мен не това ми е забавно. Предпочитам хубавите раздумки, да изучавам всякакви неща. Предпочитам да съм с културни, образовани хора, от които постоянно можеш да научиш нещо ново, които те одобряват какъвто си, а не какъвто желаят да си. Аз съм препрограмиран по канадски. Гордея се, че съм канадски жител и това в никакъв случай няма да се промени. Агитираха ме да се явя на избори, само че би трябвало да се откажа от канадското поданство. Абсурд! Гордея се и че съм българин, макар че имам огромна болежка в душата поради този " Възродителен " развой ".
(Плячката му, отстреляна с лък)
Попитан какъв се усеща, е безапелационен: " Чувствам се повече канадец, тъй като ме принудиха да напусна родината си по най-опасния метод и в чужбина да пусна корени. Тук, в България, не съм видял нещо хубаво ".
През 2003 година Сал Якубов си възвърнал поданството. Трябвало да мине през съда.
" Те ме бяха заличили от регистри, отвред. С помощта на Димитър Палагачев, когато той беше регионален шеф, си възвърнах българското поданство. Докато съм жив, ще му благодаря ", акцентира Канадеца.
В момента е онкоболен, с ТЕЛК-ово решение, само че няма никакви здравни и обществени права.
" Канада и България имат съглашения за взаимно признание на трудовия стаж от 2014-та година. Аз съм с 35 години стаж в Канада. Тук от години мъча, тъй като ми се пада някаква пенсия, да ми признаят стажа, само че не се получава. Аз като български жител би трябвало тук да получа някаква обществена помощ. Не ме освобождават дори от здравни осигуровки. Хем съм пенсионер, хем съм с ТЕЛК-ово решение като онкоболен, хем си заплащам осигуровки. Може би съм първият сходен случай в България, само че след години доста българи ще се върнат от чужбина и те ще имат същите проблеми. Според мен Народното събрание би трябвало да се произнесе по този въпрос. Аз считам, че по този начин ще се помогне и на другите българи след време ", обобщава завърналият се от дългогодишна емиграция българин.
Но за какво и по какъв начин е отишъл в Канада още на 17 години?
" През 1972-ра година ме изгониха от гимназията в Девин, тъй като не желаех да си сменя името. Тогава бях 17-годишен. Заплашиха ме, че в случай че не си сменя името, ще ме изгонят от гимназията и най-вероятно ще умра като безпаричен, елементарен помак в Северна България. Дадоха ми три дни за размисъл. Изпратиха ме да се върна в село и ми споделиха, че ще ме одобряват със заменено име. Прибрах се у дома. Реших, че няма да си сменя името. Бях уверен, че е единствено опасност, само че го направиха. Изгониха ме и от учебното заведение, и от пансиона ", спомня си с тъга 66-годишният бръщенец.
Баща му доста се ядосал. Даже мислел, че са го изгонили по някаква друга причина, не му вярвал. Вечерта отсякъл: " Щом няма да учиш, ще пасеш кравите и овцете. Това е! ".
Домъчняло му доста. От едната страна го плашат, че ще почине по пандизите, а от друга – го санкционират да пасе крави и овце.
" Много се засегнах. Бях надълбоко засегнат. Започнах всеки ден да виждам към границата. Мислех си: " Защо пък не опитам да избягам!? Ако съумея, ще пребивавам свободен. Ако пък ме убият, по този начин е било писано. Тук така и така за мен живот няма! ". Ох, историята е дълга ", въздиша още веднъж завърналият се бежанец.
Първоначално решил да събере 20-тина младежи, с които дружно да избягат. С концепцията – в случай че съумеят, да опишат на свободния свят какво става в България с този " Възродителен " развой.
" Исках да направя нещо положително за мюсюлманите, да спрат да ги тормозят. Исках да създадем дружно по този начин, че управляващите в България да се уплашат и да схванат посредством напън извън, че не е положително това, което правят. Започнах да върша проект, да шпионирам по кльона по кое време имат дежурства, какво вършат, до момента в който са наряд, къде ще е най-добре да пресечем. Установих, че 20 души няма по какъв начин да минем, а би трябвало да сме най-вече петима. Събрах още 4 момчета, на които имах доверие, че няма да ме издадат. И благодарение на Великия Аллах - Великия Господ, го направихме ", споделя Сал.
Да не отсрочва дълго бягството бил предизвикан от събитията в прилежащото село Барутин, при които пребивали мъже, дами и деца.
На 13 март 1972 година урановият рудник до село Барутин е обкръжен от униформена и цивилна милиция, чиято цел е да принуди миньорите да сменят имената си. Те се съпротивляват. Влизат с полицаите в ръкопашна битка. Миньорите са смазани от пердах и закарани в Девин, където сменят имената им. Тези, които отхвърлят и тогава, са наказани. На 16 март цялото село е обградено от милиция и военни от Девин и Гоце Делчев – с танкове, бронетранспортьори и две противопожарни коли с гореща вода. Жителите на селото са събрани в центъра. Разгневени, локалните се нахвърлили на пердах и съумели да пробият кордона с кирки. Много от тях получили огнестрелни рани. Две дами са убити, шестима са съществени ранени, а пребитите са стотици. Скоро по-късно " възродителите " съумели да разпилян останалите по домовете им.
" Реших да работя час по-скоро. Трябваше да избера допустимо най-подходящия ден. Дойде ми мислено, че на 1-ви май всички ще честват, ще са отпуснати, няма да мислят за такова нещо, което ние замисляме. Посред нощ пресякохме границата. В Гърция изкарахме 5-6 месеца в два разнообразни пандиза. Първо ни задържаха за 45 дни в Кавала, в обособени килии. Всеки ден по два-три пъти ни разпитваха, с цел да схванат дали не сме пратени, да не сме шпиони. Когато в действителност схванаха за какво бягаме, споделиха, че сме същински герои, с цел да поемем подобен риск. На процедура 99 на 100 беше рискът да те убият при секване на границата в това време. Благодаря на Великия Бог – Аллах, както желаят да му споделят, че ни защищити ", споделя Сал Якубов.
Той акцентира, че когато в края на септември 72-ра година отишли в Канада, там също дълго време ги преследвали. " Беше смут, само че по-добре да не приказвам повече по тази тематика, че би трябвало да загатвам имена ", добави Канадеца.
За пръв път се върнал в родния му дом на 9-ти септември, 1989-та година - малко преди демократичните промени в България.
" Пак не желая да приказвам доста, с цел да не загатвам имена на хора, които ме вкараха тук и ме пазеха. Тези две дати няма в никакъв случай да не помни - на 1-ви май избягах, на 9-ти септември се върнах. След това съм се прибирал доста пъти по за месец. И децата докарах в България, и жена ми от Канада доведох. Тя е от Малта и пристигна на моя 50-ти рожден ден, празнувахме го на Пампорово. Проблемът е, че през 2002-ра година, на 30-тата година в Канада, се разболях от рак. Не ми даваха доста вяра за живот. Оперираха ме най-големите експерти в Торонто. Казаха ми, че в случай че желая да пребивавам, би трябвало да се махна от града, от напрежението, само че отново нямаше гаранция. Поумувахме със фамилията. Казах им: " Искам да си отида в Родопите. На мен душата постоянно си ми е там. Аз съм родопско чадо ". Даже приятелите в Канада ми викаха " родопски лъв ", тъй като знаят какво съм правил, какво съм рискувал. Дойдох в България за известно време. Ходех си и в Канада. Със фамилията взехме решение да си направя къща тук, та и децата да знаят, че имат нещо в България. Все отново имат българска кръв ", реди Канадеца.
(Децата на Сал - Мисти и Джори, като малки)
Тъкмо когато съвсем я довършил, се случва нова неволя. Една нощ излиза от банята и потегля към спалнята. По стълбите, които тогава са още без парапет, губи схващане. Пада на долния етаж и си удря главата. Не помни по какъв начин се е влачил, само че някак си изпълзял до пътя пред къщата му.
Откриват го в безсъзнание. С кола за спешна помощ го карат в Девин, след това в Смолян, след това в Пловдив. Оперират го в УМБАЛ " Св. Георги ". Няколко дни остава в кома.
" Събуждам се - ръцете и краката ми, вързани за леглото. Никакви болки нямам. Виждам една сладка светлина и мисля, че сънувам прелестен сън. А то през прозореца съм гледал към хълма, на върха на който е паметникът на Альоша. И отново оцелях, въпреки че и докторите се изненадаха. Явно е било писано да върша лъкове ", смее се Сал.
(Със брачната половинка му от Канада на 50-годишния му празник в Пампорово)
Когато оперирали и главата му, със фамилията стигнали до извода, че е по-добре той да се прибере в родното му село. Съпругата и децата го посъветвали да си откри жена, с цел да не съм самичък.
" Те са с по-различен нрав. Може би тук не се приема за обикновено, само че аз постоянно ще обичам жена ми в Канада. Поддържаме постоянна връзка и все едно сме си дружно. Когато се открих дефинитивно в Бръщен, се срещнах със Светла. Вече 8 години сме дружно, обичаме се без граници. Всичко ни е добре. Само здраве да има ", моли се Канадеца.
(На лов из горите на Канада)
Питаме на какъв език са мислите му, дава отговор: " На британски мисля и превеждам на български. Като се върнах първоначално, ми беше мъчно да поддържам връзка, тъй като бях го не запомнил много. Вкъщи, със фамилията ми, говорехме единствено на британски. Сега писането на британски ми е малко мъчно. Но тук се усещам вкъщи си. Благодаря на Бог, че ми е дал тази опция да изпитам живота от дъното до върха и назад. Сега съм някъде по средата, само че и на върха не е доста хубаво, да знаеш! Направих изключително доста пари. Изпохарчих доста пари. Имах строителен бизнес, два ресторанта, поддържахме едно пенсионерско населено място. Винаги съм бил доста деен. Обичам да потвърждавам на себе си е на фамилията, че може да разчитат на мен. Никога не съм бил човек, който чака нещо наготово. Всичко постигнахме дружно с жена ми там ".
" Сънищата ми, - споделя той, са и на български, и на британски – зависи кого сънувам. По-често сънувам случки и завършения в Канада ".
Често хората го питат за какво не си отиде в Канада. А той им дава отговор: " Единият ми крайник е тук, а другият - в Канада. Живея лицемерен живот. Хората още не могат да свикнат добре с мен, тъй като манталитетът ми е изменен. Аз се старая да бъда като тях, да приказвам като тях, само че не върви. На хората тук болката им е пътуването в Англия. Говорят за работа, за паунди, а на мен не това ми е забавно. Предпочитам хубавите раздумки, да изучавам всякакви неща. Предпочитам да съм с културни, образовани хора, от които постоянно можеш да научиш нещо ново, които те одобряват какъвто си, а не какъвто желаят да си. Аз съм препрограмиран по канадски. Гордея се, че съм канадски жител и това в никакъв случай няма да се промени. Агитираха ме да се явя на избори, само че би трябвало да се откажа от канадското поданство. Абсурд! Гордея се и че съм българин, макар че имам огромна болежка в душата поради този " Възродителен " развой ".
(Плячката му, отстреляна с лък)
Попитан какъв се усеща, е безапелационен: " Чувствам се повече канадец, тъй като ме принудиха да напусна родината си по най-опасния метод и в чужбина да пусна корени. Тук, в България, не съм видял нещо хубаво ".
През 2003 година Сал Якубов си възвърнал поданството. Трябвало да мине през съда.
" Те ме бяха заличили от регистри, отвред. С помощта на Димитър Палагачев, когато той беше регионален шеф, си възвърнах българското поданство. Докато съм жив, ще му благодаря ", акцентира Канадеца.
В момента е онкоболен, с ТЕЛК-ово решение, само че няма никакви здравни и обществени права.
" Канада и България имат съглашения за взаимно признание на трудовия стаж от 2014-та година. Аз съм с 35 години стаж в Канада. Тук от години мъча, тъй като ми се пада някаква пенсия, да ми признаят стажа, само че не се получава. Аз като български жител би трябвало тук да получа някаква обществена помощ. Не ме освобождават дори от здравни осигуровки. Хем съм пенсионер, хем съм с ТЕЛК-ово решение като онкоболен, хем си заплащам осигуровки. Може би съм първият сходен случай в България, само че след години доста българи ще се върнат от чужбина и те ще имат същите проблеми. Според мен Народното събрание би трябвало да се произнесе по този въпрос. Аз считам, че по този начин ще се помогне и на другите българи след време ", обобщава завърналият се от дългогодишна емиграция българин.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ