Невроучен обяви как да повишим концентрацията си само за 15 минути
Разходките измежду природата, даже за 15–20 минути, могат доста да подобрят концентрацията и когнитивните качества – даже в случай че не постоянно се любуваме на прекарването. Това изяснява невроученият Марк Бърман в новата си книга „ Природата и мозъкът: Науката за това по какъв начин природата усъвършенства когнитивното, физическото и общественото ни благоденствие “.
Бърман е шеф на Лабораторията по екологична невронаука към Университета в Чикаго, Съединени американски щати, както и началник на катедрата по логика на психиката. В своите проучвания той и екипът му потвърждават, че 15-минутна разходка измежду природата води до осезаемо когнитивно усъвършенстване, а при 50-минутна разходка резултатите се ускоряват.
В едно от изследванията участници били помолени да се разхождат в разнообразни сезони в щата Мичиган – през юни, когато е прелестно, и през януари, когато температурата е -4°C. Въпреки че през зимата участниците не се чувствали щастливи, резултатите посочили същата когнитивна изгода като през лятото.
„ За тези изгоди не е нужно да обичаме природата – значимо е по какъв начин обработваме естествената стимулация “, споделя Бърман.
Какво е екологична невронаука?
Тази просвета изследва по какъв начин физическата среда въздейства върху мозъка. Вдъхновен от проучвания при плъхове, които демонстрират, че живот в обогатена среда води до повече синапси и глиални кафези, Бърман комбинира познания от невронауката и екологичната логика на психиката, с цел да сътвори ново направление в науката.
Защо природата възвръща вниманието?
Природата задейства така наречен „ неволево внимание “ – това е внимание, което се ангажира леко, без да ни изтощава. Така наречената „ меко завладяваща “ стимулация (като водопад или дървета) разрешава мозъкът да блуждае и да се възвръща. За разлика от това, място като Таймс Скуеър в Ню Йорк провокира несъразмерна стимулация и изтощава вниманието.
Можем ли да внесем природата в градовете?
Да – само че това не замества същинската природа. Архитекти като Антонио Гауди употребяват биофилен дизайн, имитиращ естествени форми, което също има изгоди. Все отново, най-пълното влияние идва от действителен допир с природата, който задейства всички сетива – зрение, слух, досег, подушване.
„ Не можем да сменяем природата с изкуствена реплика. Трябва да я пазим “, акцентира Бърман.
Как оказва помощ природата при меланхолия?
Изследванията на Бърман с хора с клинична меланхолия демонстрират, че разходките измежду природата даже понижават склонността към отрицателна руминация (постоянно мислене за неприятни неща). Въпреки първичните опасения, че самотната разходка може да ускори депресията, резултатите сочат противоположното – природата възвръща когнитивните запаси, нужни за справяне с прочувствени положения.
Природата и обществената съгласуваност
Проучване в Китай демонстрира, че разходките измежду природа понижават егоцентричността и ускоряват чувството за връзка с другите хора. Дори стайни растения могат да усилят чувството за човечност и себепреживяване оттатък персоналните граници (self-transcendence).
Какво се смята за „ природа “?
Определението за природа варира според от културата и местоположението. Въпреки това, хората от разнообразни общества демонстрират желание към естествени пейзажи по отношение на изкуствени. Интересно е, че хората избират дървесни градски улици пред царевични ниви, които се възприемат като по-малко „ естествени “ заради човешката интервенция.
Трябва ли природата да е величествена, с цел да помогне?
Не – не е нужно да сме измежду величествени планини или национални паркове. Но напълно „ плоска “ и скучна природа като царевично поле да вземем за пример, не носи същите изгоди. Видовете природа и градска среда не са равностойни по влияние.
„ Природата ни държи, като прегръдка. Може да ни пази, като ризница. Или да подчертае нашата половост и характерност “, споделя Бърман.
Независимо дали става въпрос за възстановяване на вниманието, понижаване на напрежението или усилване на обществената съгласуваност, природата остава най-мощният запас за психологично и когнитивно благоденствие.
Бърман е шеф на Лабораторията по екологична невронаука към Университета в Чикаго, Съединени американски щати, както и началник на катедрата по логика на психиката. В своите проучвания той и екипът му потвърждават, че 15-минутна разходка измежду природата води до осезаемо когнитивно усъвършенстване, а при 50-минутна разходка резултатите се ускоряват.
В едно от изследванията участници били помолени да се разхождат в разнообразни сезони в щата Мичиган – през юни, когато е прелестно, и през януари, когато температурата е -4°C. Въпреки че през зимата участниците не се чувствали щастливи, резултатите посочили същата когнитивна изгода като през лятото.
„ За тези изгоди не е нужно да обичаме природата – значимо е по какъв начин обработваме естествената стимулация “, споделя Бърман.
Какво е екологична невронаука?
Тази просвета изследва по какъв начин физическата среда въздейства върху мозъка. Вдъхновен от проучвания при плъхове, които демонстрират, че живот в обогатена среда води до повече синапси и глиални кафези, Бърман комбинира познания от невронауката и екологичната логика на психиката, с цел да сътвори ново направление в науката.
Защо природата възвръща вниманието?
Природата задейства така наречен „ неволево внимание “ – това е внимание, което се ангажира леко, без да ни изтощава. Така наречената „ меко завладяваща “ стимулация (като водопад или дървета) разрешава мозъкът да блуждае и да се възвръща. За разлика от това, място като Таймс Скуеър в Ню Йорк провокира несъразмерна стимулация и изтощава вниманието.
Можем ли да внесем природата в градовете?
Да – само че това не замества същинската природа. Архитекти като Антонио Гауди употребяват биофилен дизайн, имитиращ естествени форми, което също има изгоди. Все отново, най-пълното влияние идва от действителен допир с природата, който задейства всички сетива – зрение, слух, досег, подушване.
„ Не можем да сменяем природата с изкуствена реплика. Трябва да я пазим “, акцентира Бърман.
Как оказва помощ природата при меланхолия?
Изследванията на Бърман с хора с клинична меланхолия демонстрират, че разходките измежду природата даже понижават склонността към отрицателна руминация (постоянно мислене за неприятни неща). Въпреки първичните опасения, че самотната разходка може да ускори депресията, резултатите сочат противоположното – природата възвръща когнитивните запаси, нужни за справяне с прочувствени положения.
Природата и обществената съгласуваност
Проучване в Китай демонстрира, че разходките измежду природа понижават егоцентричността и ускоряват чувството за връзка с другите хора. Дори стайни растения могат да усилят чувството за човечност и себепреживяване оттатък персоналните граници (self-transcendence).
Какво се смята за „ природа “?
Определението за природа варира според от културата и местоположението. Въпреки това, хората от разнообразни общества демонстрират желание към естествени пейзажи по отношение на изкуствени. Интересно е, че хората избират дървесни градски улици пред царевични ниви, които се възприемат като по-малко „ естествени “ заради човешката интервенция.
Трябва ли природата да е величествена, с цел да помогне?
Не – не е нужно да сме измежду величествени планини или национални паркове. Но напълно „ плоска “ и скучна природа като царевично поле да вземем за пример, не носи същите изгоди. Видовете природа и градска среда не са равностойни по влияние.
„ Природата ни държи, като прегръдка. Може да ни пази, като ризница. Или да подчертае нашата половост и характерност “, споделя Бърман.
Независимо дали става въпрос за възстановяване на вниманието, понижаване на напрежението или усилване на обществената съгласуваност, природата остава най-мощният запас за психологично и когнитивно благоденствие.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ