Разходите за жилище и комунални услуги остават най-голямото перо в

Разходите за жилище и комунални услуги остават най-голямото перо в бюджета на европейските семейства,

Според последните данни на Евростат 23.6% от общите разноски на семействата в Европейски Съюз отиват за жилище, вода, електричество, газ и други горива. В огромните градове делът на наемите е още по-висок.

Проблемът е изключително сериозен за хората, които получават минимална работна заплата. В редица европейски столици даже брутният най-малък приход не е задоволителен за покриване на месечния наем.

Анализ на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), основан на данни от Европейски Съюз, демонстрира, че междинният наем за двустаен апартамент в множеството столици надвишава размера на минималната работна заплата.

Само в пет страни от Европейски Съюз месечният наем остава под равнището на минималното заплащане. Тъй като изчисленията са направени на база брутни заплати, действителната тежест върху работещите евентуално е още по-голяма при отчитане на чистите приходи.

Най-тежка е обстановката в Прага. В чешката столица междинният наем доближава 1710 евро, до момента в който минималната работна заплата е 924 евро. Това значи, че за наем на двустаен апартамент са нужни 185% от минималното заплащане.

На второ място е Лисабон със 168%. В Португалия брутната минимална месечна заплата е 1073 евро, а междинният наем в столицата също доближава 1710 евро.

Това значи, че работещите на минимална заплата би трябвало да отделят цялото си заплащане за наем и все пак да доплащат забележителна сума.

Българската столица също попада измежду градовете с най-сериозен дисбаланс сред приходи и наеми. Според разбора за покриване на междинния наем в София са нужни 154% от минималната работна заплата.

В групата на столиците, където наемите надвишават минималните приходи, попадат още:

В Париж средният наем за двустаен апартамент доближава 2523 евро при минимална заплата от 1823 евро.

В Мадрид съотношението е 1721 евро наем против 1381 евро минимално заплащане.

На противоположния полюс е Брюксел, избран като най-хубавата столица в Европейски Съюз за работещите на минимална заплата във връзка с достъпността на наемите.

В белгийската столица междинният наем за двустаен апартамент е 1476 евро, до момента в който минималната заплата доближава 2112 евро. Така наемът съставлява към 70% от минималното заплащане.

Берлин е на второ място със съответствие от 76%.

По-добри индикатори регистрират още:

Никозия – 85%Люксембург – 87%Хага – 96%

Ситуацията отвън огромните градове е доста по-благоприятна. В доста страни минималната работна заплата е задоволителна за покриване на междинния наем на национално равнище.

Сред 16-те страни, прегледани в разбора на ETUC, делът от минималната заплата, нужен за наем, варира от 33% в Полша до 61% в Малта.

В Полша минималната заплата е 1139 евро, а междинният наем – 376 евро.

Франция също демонстрира по-добър баланс – 1823 евро минимална заплата против 695 евро междинен наем.

В Гърция животът отвън Атина наподобява доста по-достъпен – 1027 евро минимална заплата при междинен наем от 408 евро.

В Испания минималната работна заплата е 1381 евро, а междинният наем – 660 евро.

Европейската конфедерация на профсъюзите приканва за въвеждане на серия от политики за справяне с рецесията в достъпността на жилищата.

Сред главните оферти е цялостното използване на Директивата за минималната работна заплата във всички страни членки на Европейски Съюз, в това число ефикасни механизми за поощряване на груповото трудово договаряне.