Разходите по държавното финансиране на Италия и Испания спадат до

Разходите по държавното финансиране на Италия и Испания спадат до най-ниските си равнища по отношение на Германия от 16 години насам, като вложителите възнаграждават Рим и Мадрид за фискалната дисциплинираност и в това време стават все по-притеснени от възходящия дълг в други елементи на еврозоната, отбелязва в разбор Financial Times.

Допълнителната рентабилност по 10-годишните италиански облигации по отношение на немските бундове – основен индикатор за риска при кредитиране на Италия – се свива този месец до към 0,7 процентни пункта, най-ниското ниво от края на 2009 година

Силният стопански напредък в Испания оказа помощ разликата сред нейните 10-годишни облигации и немските да падне под 0,5 процентни пункта – също най-ниското равнище отпреди рецесията в еврозоната, когато високата задлъжнялост тласна разноските по заеми нагоре и породи опасения за разпад на валутния съюз.

„ Наблюдаваме обединение на така наречен външна страна с страни, които до неотдавна се смятаха за по-сигурни вложения – като Франция, Белгия и Австрия “, разяснява пред FT Алеш Кутни, началник „ Международни лихвени пазари “ във Vanguard. „ Пазарите имат дълга памет, само че при верните тласъци са подготвени да извърнат страницата. “

Фонд мениджърите все по-често се насочват към италиански и испански облигации на фона на по-широкия стопански напредък в Южна Европа, като настояват, че към този момент няма смисъл тези страни да бъдат поставяни в категорията на по-рисковата „ външна страна “ на еврозоната.

В същото време огромният бюджетен недостиг и политическата неустойчивост във Франция – обичайно възприемана като една от по-сигурните стопански системи в блока – изтласкаха разноските ѝ по заема над тези на Испания. Дори Германия, де факто убежището на еврозоната, бе подложена на преоценка от пазарите, откакто разгласи капиталова стратегия за 1 трилион евро.

Кутни чака спредовете да се свият още през идната година – до 0,5–0,6 процентни пункта за Италия и до 0,3–0,4 пункта за Испания по отношение на Германия.

Инвеститорите акцентират подобряващата се икономическа траектория на Испания и внимателната фискална политика на Италия при политически устойчиво ръководство като част от по-общото понижаване на бюджетните опасности освен за тези две страни, само че и за други някогашни огнища на дълг, като Гърция.

Кен Иган, шеф „ Европейски върховен заем “ в рейтинговата организация KBRA, отбелязва пред FT, че по-добрите стопански вероятности в Южна Европа основават „ две Европи – север и юг “.

По думите му южните стопански системи вършат „ съдбоносен завой “ от хроничните дефицити, за разлика от страни като Франция, където „ разноските за застаряващото население, по-слабият напредък и по-високите разноски “ подкопават фискалните позиции. Рейтингови организации, в това число S&P, предвиждат, че дългът на Франция може да доближи 120% от Брутният вътрешен продукт през идващите години.

Очаква се Испания да бъде най-бързо растящата огромна развита стопанска система в света за втора поредна година през 2025 година Благодарение на композиция от имиграция, туризъм, ниски енергийни разноски и европейски средства, МВФ предвижда растеж на Брутният вътрешен продукт от 2,9% за страната тази година.

В комбиниране с увеличените данъчни доходи този напредък би трябвало да понижи недостига на Испания от 3,2% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година до 2,5% тази година, сочат прогнозите на Испанската централна банка.

Икономиката на Италия пораства доста по-бавно – чака се растежът да остане под 1% от Брутният вътрешен продукт най-малко до 2027 година Инвеститорите обаче гледат по-благосклонно на премиера Джорджа Мелони, чийто дясноцентристки кабинет показва мощен ангажимент към понижаване на недостига, макар натиска от страна на семействата, наранени от високите разноски за живот.

Икономисти показват, че Рим най-сетне стартира да извлича изгоди и от по-ранните старания за ограничение на укриването на налози, което усилва бюджетните доходи.

Италия чака фискалният ѝ недостиг, който беше 7,2% през 2023 година, да спадне до 3% през 2025 година, което ще ѝ разреши да излезе от процедурата на Европейски Съюз за несъразмерен недостиг по-бързо от предстоящото – в миг, когато Париж надвишава контрактуваните в Брюксел цели за заемане.

В безспорни стойности разноските по заеми на Италия и Испания остават по-високи спрямо ерата на доста ниски или негативни лихви към пандемията от Covid-19. През тази година те се задържат почти на 3,5% за Италия и към 3,3% за Испания.

Но фактът, че се търгуват доста по-близо до страни, дълго считани за по-сигурни за вложителите, значи, че тези облигации „ навлизат в напълно друг режим “, споделя пред FT Джеймс Макаливи, началник „ Глобални облигации и безспорна рентабилност “ в BNP Paribas Asset Management.

„ Това стартира да отваря капацитета за световно търсене от доста по-широк кръг вложители “, прибавя той, като позволява, че даже извънредно внимателните мениджъри на валутни запаси на централните банки може да стартират да преглеждат дълга на Италия и Испания при вложението на запасите си.Пише profit.