Общините имат нужда от повече собствен ресурс и част от подоходния данък
Разходите по бюджетите на общините в България доближават 14,7 милиарда лв. през 2024 година Значителният растеж на разноските на локално равнище след пандемията е воден съвсем напълно от прехвърлянията от централното държавно управление. През последните 10 години се следи сериозен спад във финансовата автономност на общините, измерена посредством каузи на личните данъчни и неданъчни доходи в общите разноски на локално равнище. Делът на личните доходи на общините в България се е свил от над 40% през 2015-2017 година до под 25% през 2024 година
Прегледът на опита на страните от Европейски Съюз и изключително на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) демонстрира, че България изостава както във връзка с ролята и отговорностите на локалните управляващи, по този начин и във връзка с финансовата автономност. Общините в България имат по-малка фискална роля по отношение на множеството страни от региона на ЦИЕ и в по-голяма степен са подвластни от прехвърлянията от централното държавно управление. Това води до по-малко благоприятни условия за политики и вложения, съобразени с локални цели и цели.
Анализът на данъчната политика на общините в България демонстрира, че през последните години има ясно изразена наклонност за нарастване на локалните налози, само че без това действително да води до осезателен резултат върху финансовата автономност на общините. Модел, в който локалните данъчни доходи зависят съвсем напълно от имотния пазар – през налог върху недвижимите парцели и върху възмездното придобиване на имущество, не може да подсигурява съответни лични доходи на локалната власт. Структурна смяна в ръководството на локално равнище е допустима посредством преотстъпване и/или шерване на данъчни доходи с централното държавно управление.
Оценките на ИПИ сочат, че шерването на 1/5 от приходите от облагането на приходите на физическите лица би донесло спомагателен запас от над 1,2 милиарда лева в българските общини. Прилагането на правилото „ парите следват персоналната карта “ би подсигурило, че новите данъчни приходи за общините ще се разпределят в интерес на обитаемоте места, в които хората живеят – по непрекъснат адрес, а не по месторабота. Преформатирането на изравнителни механизми също би разрешило да се организира по-ефективна политика в поддръжка на по-слабо развитите общини в страната.
Споделянето на приходите от облагането на приходите на физическите лица с общините би довело до по-висока финансова автономност на локално равнище, както и повече тласъци за локалните управляващи да работят за привличане на вложения, нови работни места и по-високи хонорари. Реалните стъпки за фискална децентрализация би отключило и дебата за административна и териториална промяна, която би следвало да е в посока на естествено уедряване на общинската карта и стесняване на броя на общините в страната.
Източник: Институт за пазарна икономика
Прегледът на опита на страните от Европейски Съюз и изключително на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) демонстрира, че България изостава както във връзка с ролята и отговорностите на локалните управляващи, по този начин и във връзка с финансовата автономност. Общините в България имат по-малка фискална роля по отношение на множеството страни от региона на ЦИЕ и в по-голяма степен са подвластни от прехвърлянията от централното държавно управление. Това води до по-малко благоприятни условия за политики и вложения, съобразени с локални цели и цели.
Анализът на данъчната политика на общините в България демонстрира, че през последните години има ясно изразена наклонност за нарастване на локалните налози, само че без това действително да води до осезателен резултат върху финансовата автономност на общините. Модел, в който локалните данъчни доходи зависят съвсем напълно от имотния пазар – през налог върху недвижимите парцели и върху възмездното придобиване на имущество, не може да подсигурява съответни лични доходи на локалната власт. Структурна смяна в ръководството на локално равнище е допустима посредством преотстъпване и/или шерване на данъчни доходи с централното държавно управление.
Оценките на ИПИ сочат, че шерването на 1/5 от приходите от облагането на приходите на физическите лица би донесло спомагателен запас от над 1,2 милиарда лева в българските общини. Прилагането на правилото „ парите следват персоналната карта “ би подсигурило, че новите данъчни приходи за общините ще се разпределят в интерес на обитаемоте места, в които хората живеят – по непрекъснат адрес, а не по месторабота. Преформатирането на изравнителни механизми също би разрешило да се организира по-ефективна политика в поддръжка на по-слабо развитите общини в страната.
Споделянето на приходите от облагането на приходите на физическите лица с общините би довело до по-висока финансова автономност на локално равнище, както и повече тласъци за локалните управляващи да работят за привличане на вложения, нови работни места и по-високи хонорари. Реалните стъпки за фискална децентрализация би отключило и дебата за административна и териториална промяна, която би следвало да е в посока на естествено уедряване на общинската карта и стесняване на броя на общините в страната.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ