Отлагането на депозитната система: Пластмасата се разгражда, докато България чака
Разграждането на пластмасовите бутилки в природата лишава към 400 години. Затова доста страни вкараха депозитни системи за опаковки. Те разрешават на потребителите да връщат бутилки против възобновяване на заплатена сума. Целта е преработване и повторна приложимост, намалявайки замърсяването.
Въпреки международната процедура, България неведнъж отсрочва въвеждането на тази система. Последното отсрочване е с още две години. Планираното въвеждане е за 2026 година, като се планува 20 стотинки депозит за бутилка или кен. Европейските регулации изискват 90% събираемост до 2029 година. В България две трети от жителите поддържат въвеждането на системата.
Както е известно, актуалната пластмасова бутилка за питиета се разгражда в природата за към 400 години. Затова светът е измислил депозитната система за този тип опаковки – плащаш някаква цена за пластмасовата бутилка, която си възстановяваш, когато я върнеш назад и тя се рециклира за повторна приложимост.
Липсата на политическа воля и „ тънките сметки “ забавят напредъка. Нововъведенията доближават до България със доста забавяне. През това време светът към този момент е навлязъл в идващ стадий на развиване. Министър Манол Генов акцентира потребността от споделени отговорности. Депозитът ще се начислява върху цената на продуктите. Възстановяването ще става при връщане, а организацията ще продава рециклираните материали. Така ще се поддържа системата.
Пилотни планове с депозит от 5 стотинки към този момент съществуват. Те са лимитирани до няколко магазина. Експерти предлагат депозит от 10 евроцента за правдивост. В Латвия и други страни се реализира 90-95% събираемост. Там има мрежи от хиляди пунктове и стандартизирани бутилки. Производителите на питиета упорстват единствено те и търговците да вземат участие в депозитния оператор. Това е една от точките на различие. Дискусиите за ръководството на системата не престават. Някои заявки на министър Генов загатват 2027 година като допустима година за въвеждане. Това демонстрира към момента неразбираемите периоди.
Въпросът е дали България ще успее да вкара ефикасна депозитна система. Или пластмасата ще се разгради, до момента в който политиците взимат решение. Споровете кой да ръководи системата не престават, което забавя процеса. Обществената поддръжка е висока, само че липсва единно решение.
