Разговори или намерения за унищожаване, увреждане, преместване, демонтиране, разглобяване или

Разговори или планове за заличаване, увреждане, пренасяне, разглобяване, демонтиране или срутване на паметника в никакъв случай не е имало. Намерението на българската страната, в лицето на Министерството на културата и Националния парк-музей „ Шипка-Бузлуджа “, е единствено едно – Паметникът на свободата да бъде ремонтиран. И тук дано да го напомня – това е единственият монумент в България, който е построен след решение на Учредителното национално заседание в Търново, взето на 13 април 1879 година. Три дни по-късно е призната Търновската конституция. Тоест решението за неговото издигане има в някакъв по-широк смисъл и конституционна тежест. 

През май 2020 г. е сложена оградата, която в този момент снимат към паметника на Шипка, само че която не стопира достъпа до монумента. Всички, които са идвали от този момент до в този момент, са я виждали. Всички, които са били на публични церемонии – също. По тази причина от този момент не се сервират цветя в костницата на паметника, тъй като до такава степен се стига през периметъра, който е стеснен. Само да уточним нещо доста значимо – откакто паднаха камъни от фасадата през 2020 година, по напътствие на Инспектората за запазване на културното завещание при Министерството на културата, последвано от заповед на кмета на община Казанлък, на музея беше разпоредено да сложи тази ограда, която според разпорежданията на способените органи би трябвало да остане на мястото си до приключването на всички действия, свързани с ремонта на Паметника на свободата. Държа да подчертая, че музеят заплаща ежемесечно наем за тази ограда и ние имаме интерес час по-скоро да я махнем. А по отношение на това дали тя попречва достъпа до паметника, единствено ще кажа, че през миналата 2023 г. той е посетен от близо 90 хил. души.

До 2018 г. Паметникът на свободата не беше отразен на кадастралната карта.

Изборът на място на паметника въобще не е инцидентен. Защото, когато е взето решението за него, към този момент са били в действие наредбите на Берлинския контракт. Българите са разграничени в Княжество България и Източна Румелия, а върхът „ Св. Никола “, по този начин се случва, че се явява на границата сред тях. И претекстът да е навръх този връх, не е тъй като е по-висок от историческия връх Шипка, където на 11 август 1877 г. се водят решителните сражения за удържане на Шипченската позиция, а тъй като се вижда от двете страни на Балкана. Да припомня на българите, че имат една обща задача, която Руско-турската освободителна война по една или друга причина не съумя да осъществя – реализирането на националното обединяване на българския народ. Така че екипът на Национален природонаучен музей „ Шипка-Бузлуджа “ подхожда с извънредно почитание към Паметника на свободата, съзнавайки че той е повдигнат в памет на всички – българи, руснаци, украинци, беларуси или хора от друга народност, които с персонална жертва, губейки живота или здравето си, са съдействали за две неща – българският народ да бъде свободен и да имаме своя национална страна.

Подготовката на идния ремонт на Паметника на свободата е изпитание, което продължава към този момент повече от осем години. В него са включени министри на културата, които са били част от разнообразни държавни управления – постоянни и служебни. Никой в никакъв случай не е поставял под въпрос дали ремонтът на паметника би трябвало да се направи. И всички те, както и всички държавни институции, които имат отношение към решаването на този проблем,  инаги са желали час по-скоро той да откри своето позитивно решение. Това е едно целеустремено деяние на българската страна и е неуместно по подобен недодялан и обикновен метод да се слага под подозрение труда на толкоз доста институции и специалисти. И най-важното – ползата е паметникът да бъде непокътнат.

Това споделя за " Гласове " Чавдар Ангелов ", шеф на Националния парк-музей „ Шипка-Бузлуджа “, който е посветил последните осем години от работата си на комплицираната организация на повсеместен ремонт на Паметника на свободата на връх Шипка. В това изявление той в детайли коментира всички стъпки, многочислени и комплицирани процедури, които са преминати сполучливо, с цел да се стигне до финалната права. Точно тогава обаче политически партии раздухаха един изцяло фиктивен скандал, с цел да стягат електората си за идните избори за Европейски парламент. Според Чавдар Ангелов това може единствено да навреди на многогодишните старания по цялостния и извънредно належащ ремонт на монумента, който се е трансформирал в заплаха за стотиците хиляди хора, които го посещават. От изявлението с него останах с усещането, че това е един изцяло предан на благородна и патриотична кауза човек, който с твърдоглав труд и подготвеност е съумял да направи чудеса. Ето и цялостният текст на диалога ми с него.

- Да стартираме с директния въпрос, тъй като Вие отговаряте за ремонта на Паметника на свободата на връх Шипка: има ли някакво желание той да бъде демонтиран, да бъде стеснен достъпът на хората на 3 март или по някакъв метод паметникът да бъде повреден - аналогиите са с Паметника на Съветската войска. Кажете по какъв начин стоят нещата в действителност, а не по този начин, както са показани в обществените мрежи.

- Нито в създадения и координиран от способените държавни органи план за реституция и консервация на Паметника на свободата, нито при подготовката на тази документи, която продължи няколко години, не е поставян подобен въпрос, с изключение на в смисъл, че Паметникът на свободата би трябвало да бъде реставриран, да се стабилизира неговото положение, да му се придаде един добър тип, който да му разреши да извършва своите значими общонационални функционалности, да бъде котвата, която държи българския народ крепко стъпил на земята. Така че диалози или планове за заличаване, увреждане, пренасяне, разглобяване, демонтиране или срутване на паметника в никакъв случай не е имало. Намерението на българската страната, в лицето на Министерството на културата и Националния парк-музей „ Шипка-Бузлуджа “, е единствено едно – Паметникът на свободата да бъде ремонтиран.

- Това като процедура е почнало още през 2015 година?

- Точно по този начин! През 2015 година, няколко месеца, откакто поех управлението на музея и се срещнах с работата, стана ясно, че един от главните проблеми, с който би трябвало да се оправим, е подобряването на положението на монумента. Тъй като съм историк по обучение, желаех от Министерството на културата да разпореди осъществяването на инспекция, която да откри настоящото му положение и да уточни нужните ограничения за неговото запазване. Резултатите от инспекцията бяха систематизирани в Констативен протокол на Главна дирекция „ Инспекторат за запазване на културното завещание “ при Министерството на културата, с който на музея беше указано да инициира издаването на акт за държавна благосъстоятелност на монумента, какъвто към оня миг нямаше, да извърши изцяло изследване на неговото положение и да създаде план за реституция и консервация на паметника и околното му пространство.

Естествено, в идващите две години започнахме с осъществяването на по-леките задания. Бяха създадени, съгласувани и осъществяване планове, с които паметникът беше оборудван със система за видео-наблюдение и пожароизвестителна апаратура. Целенасочените дейности по правенето на повсеместен план за реституция и консервация започнаха едвам в края на 2017 година, когато беше осъществено цялостно геодезично снимане на поземления парцел, в който се намира Паметникът на свободата, и при започване на 2018 г. той беше отразен на кадастралната карта.

- Дотогава не е участвал на кадастралната карта?

- Точно по този начин. С издадената схема поискахме от регионалния шеф на област Стара Загора да сформира акт за държавна благосъстоятелност на монумента, който беше публикуван на 12 февруари 2018 година Въз основа на това, няколко седмици по-късно, разпоредих на счетоводството на музея да заприходи паметника като актив на Националния парк-музей „ Шипка-Бузлуджа “, което разреши той да бъде застрахован.

- Доколкото разбирам, преди да станете шеф на този музей съвсем нищо към този монумент не е било уредено. Дори този ремонт и неговото цялостно легализиране е ваша персонална идея?

- Това е мое професионално обвързване.

- И в действителност преди 2018 г. не е било допустимо да се прави нищо с паметника?

- Да, тъкмо по този начин. В момента, в който се сдобихме с акта за държавна благосъстоятелност, стартира работата по изработването на механически паспорт на Паметника на свободата, който беше подготвен при започване на 2019 г. и регистриран в община Казанлък. В края на същата година беше предоставено правенето на авансово изследване и задание за планиране на цялостна реституция и консервация на монумента. То беше в съгласие от Министерството на културата при започване на 2020 година, с което към този момент бяхме подготвени да възложим изработването на самия план за ремонт. Тогава, три седмици след оповестеното изключително състояние в страната, три относително огромни каменни блока – по 30 – 40 кг., рухнаха от югоизточния ъгъл на паметника и се стовариха на плочника до входа на костницата. Това предизвика един доста значим въпрос – какъв брой сходни евентуално рискови сектори има по фасадите на Паметника на свободата? Той е висок 31 метра и ние нямаше по какъв начин да преценим това с невъоръжено око. Веднага след този случай сезирах Министерството на културата. Назначената инспекция препотвърди заключенията от края на 2015 година, че изработването на плана за реституция и консервация е безалтернативно. Взе се решение това да се направи след цялостно проучване на фасадите на монумента и на неговата структура. За задачата в края на 2020 година беше оповестена социална поръчка. В средата на февруари 2021 г. договорът с определения реализатор беше подписан, а работата стартира да се прави през лятото същата година. На база на получените от градивното проучване резултати се създадоха абстрактен и работен план за реституция и консервация на паметника, които бяха съгласувани от Министерството на културата, надлежно през февруари и септември 2022 година.

В осъществяване на законоустановения ред през лятото на 2022 година музеят подписа контракт с външен съветник, който да изготви сложен отчет за оценка на сходството на капиталовите планове с главните условия за градежите по смисъла на Закона за устройство на територията, Закона за културното завещание и подзаконовите нормативни актове по използването им на плана за консервация и реституция на Паметника на свободата с главните условия на градежите. Въпросният отчет ми беше възложен през ноември 2022 година. Заключението на специалистите бяха, че показаната планова документи дава отговор на настоящата техническа нормативна уредба, заради което оферират на Главния проектант на община Казанлък да утвърди Работния капиталов план и да издаде Разрешение за градеж за обекта.

Късното приема на държавния бюджет през 2022 година и 2023 година оказа въздействие и върху подготовката на идния ремонт на Паметника на свободата. Независимо от това, в края на юли 2023 година музеят разпореди на външни консултанти да изработят техническа спецификация и документите за самите публични поръчки. Поръчките са две – едната е за възлагане на строително-монтажни работи, а другата е за установяване на лицето, което ще реализира самостоятелния строителния контрол по време на самия ремонт. На 8 август 2023 година в община Казанлък беше подадено заявление за координиране и одобрение на капиталови планове, по които се издава позволение за градеж. То ми беше връчено на 30 октомври 2023 година, а до края на ноември бяха готови документите за самите публични поръчки. Тогава имах среща с управлението на Министерството на културата, на която бяха коментирани въпросите за оповестяването на двете публични поръчки и обезпечаването на нужното финансиране. Държа да отбележа, че през месец май предходната година този въпрос за пръв път беше коментиран с екипа на служебния министър на културата проф. Велислав Минеков. Тогава кардинално се одобри, че най-правилният вид за финансиране на идните действия е това да стане от държавния бюджет с разпореждане на Министерския съвет. Този вид беше признат и от настоящия министър на културата, с ангажимента, че ще обявим двете публични поръчки по реда на член 114 от Закона за публичните поръчки, т. е. под изискване при обезпечено финансиране, т. като то може да се обезпечи от страна на страната едвам при подписан контракт с реализатор. И по този начин стигнахме до декември 2023 година, когато двете публични поръчки бяха оповестени.

- Тоест ясно се вижда, че няма предумисъл това да съвпадне с демонтажа на Паметника на руската войска, с махането на бюста на Граф Игнатиев от вандали във Варна и впрочем?

- Категорично! Тук желая дебело да подчертая, че подготовката на идния ремонт на Паметника на свободата е едно изпитание, което продължава към този момент повече от осем години. В него са включени министри на културата, които са били част от разнообразни държавни управления – постоянни и служебни. Никой в никакъв случай не е поставял под въпрос дали ремонтът на паметника би трябвало да се направи. И всички те, както и всички държавни институции, имащи отношение към решаването на този проблем,  постоянно са желали час по-скоро той да откри своето позитивно решение. Това е едно целеустремено деяние на българската страна и е неуместно по подобен недодялан и обикновен метод да се слага под подозрение труда на толкоз доста институции и специалисти. И най-важно – ползата е паметникът да бъде съхранен.

- Появи се фотография с ограда към паметника, поради която се събраха спекулации, че имате други планове.

- Да, през май 2020 година е сложена ограда към него, която обаче не стопира достъпа до монумента. Всички, които са идвали оттогава до в този момент, са я виждали. Всички, които са били на публични церемонии – също. По тази причина оттогава не се сервират цветя в костницата на паметника, тъй като до там се стига през периметъра, който е стеснен. Само да уточним нещо доста значимо – откакто паднаха камъни от фасадата през 2020 година, по напътствие на Инспектората за запазване на културното завещание при Министерството на културата, последвано от заповед на кмета на община Казанлък, на музея беше разпоредено да сложи тази ограда, която според разпорежданията на способените органи би трябвало да остане на мястото си до  приключването на всички действия, свързани с ремонта на Паметника на свободата. Държа да подчертая, че музеят заплаща ежемесечно наем за тази ограда и ние имаме интерес час по-скоро да я махнем. А по отношение на това дали тя попречва достъпа до паметника, единствено ще кажа, че през миналата 2023 година той е посетен от близо 90 000 души.

Причината до момента да не подхващаме частични ремонтни действия било то и на интериора е, че за всеки съответен случай би трябвало да създадем план, който на собствен ред да бъде координиран от открития ред. Взе се решение това да бъде направен един повсеместен план. Това е замисълът. Така че нашите дейности нямат нищо общо с настоящите събития към други паметници и това, което мен ме тормози, е, че спекулациите по тематиката даже могат да застрашат реализирането на ремонта. В тази връзка, желая да кажа, че никой в никакъв случай няма да попречва и провеждането на церемониите по случай националния празник и годишнините от Шипченската епопея, които ще се правят в изискванията на ремонтиращия се монумент.

Защо в този момент разгласяваме процедурата, някой ще пита? Нашият музей се намира на междинна надморска височина към 1350 метра и това дефинира напълно нашия темп и график на работа. Тоест на открито можем да работим в летните месеци, а административната работа гледаме да я вършим през есенно-зимния сезон. Защото, в случай че ремонтът не стартира това лято, ще би трябвало да го отложим за идващото. Когато споделяме, че ремонтът ще се извърши до три години, имаме поради до три летни сезона. Ние желаеме да осигурим задоволително време на изпълнителя, с цел да може да извърши качествено дейностите, включени в плана. Не би трябвало да се подценява и още нещо – вятърът. Над избрани равнища на неговата скорост е рисково да се работи. Това никой не би могъл да допусна по какъв начин ще бъде. Може да се случат три хубави безветрени горещи лета, които няма да са добре за българското земеделие, само че ще са добре за нас. Но може да се случи и прохладно лято. Но музеят продължава да работи. Ние си имаме изследователска работа, организираме изложения, грижим се за поддръжката на пространствата към останалите монументи в региона на върховете Шипка и Бузлуджа.

Просто всеки, който ни посети, ще вижда един ремонтиращ се монумент, а тези събития ще ги вършим не на 10, а примерно на 150 метра от него, на безвредно разстояние. На няколко десетки метри от Паметника на свободата се намират Малката батарея, прословутият окоп, в който опълченецът Леон Курдов връща по посока на съперника падналата в краката му турската граната. На 300 метра оттова се намира Стоманената батарея, Големият съветски монумент, издигнат със средства, дарени персонално от император Александър II, Голямото съветско гробище, монументи на доста други съветски полкове и опълченски дружини. Места, където бихме могли също да отдадем респект и благодарност на всички офицери и бойци от съветската войска и български опълченци, защитавали Шипченския проход през лятото и зимата на 1877 година. Въпросът е на предпочитание и на организация. В тази връзка на 8 януари тази година се организира първата работна среща с регионалния шеф на област Габрово, който от 2011 година е хазаин на Националното честване на Шипченската епопея, на която се разяснява организацията на събитието през тази година. На 17 януари ще се организира такава среща и при кмета на Казанлък във връзка организацията на 3 март. И всички мнения, които се вършат, че някой ще затваря надали не достъпа до планината, не дават отговор на истината. Крайната задача просто е да се погрижим за един от най-емблематичните български монументи, който въплъщава визията на генерации българи за самостоятелна и свободна българска страна.

- Той е издигнат през 1934 година. Откога не е ремонтиран?

- Основният камък е положен 1922 година. Строителните действия се правят в интервала 1926 – 1930 година, само че по някакви аргументи едвам четири години по-късно страната взема решение паметникът да бъде публично осветлен и открит. Буквално няколко дни преди този момент назначената от тогавашния министър на войната военачалник Пенчо Златев приемателна комисия одобри обекта с редица забележки. Основният проблем са тежките метеорологични условия в региона на превала на Шипченския проход. През 50-те години към този момент се вършат огромни интервенции от националната власт, с известни промени в самия интериор на паметника. Положен е саркофагът, в който се съхраняват костите на 317 от бранители на Шипченския проход. Там е и тази фамозна статуя на българския опълченец и съветския боец, която се намира до саркофага. През 70-те години е създаден последният повсеместен план за реституция и консервация, който е осъществен през 80-те. И от 40 години такава интервенция, каквато страна провежда сега, не е правена. Поставят ни и различен въпрос – по какъв начин по този начин е издигнат за четири сезона, а ние ще го ремонтираме за три? Макар че е казано до три години, което значи, че може и в по-кратък период да е подготвен. Онзи ден бях в Стара Загора, там Драматичният спектакъл има огромен ремонт, който е разчетен за две години, само че там можеш да работиш целогодишно. При нас това не е по този начин.

- А като има ремонт, какво ще се случи с експозицията вътре? Ще има ли възобновяване?

- Проблемът с нея сега е, че проникващата влага оказва въздействие върху експонатите. Тук има един забавен миг. Когато паметникът е планиран, неговите основатели не са мислили, че той ще бъде употребен като постройка. Първият план за краткотрайна електрическа апаратура е изработен чак 1947 година. Но по този начин или другояче сега в него е показана нашата непрекъсната експозиция. По план паметникът сега има отопление, само че специалистите одобриха, че след ремонта монументът би трябвало да стане неотопляем. Тоест каквато е температурата на открито, такава би трябвало да бъде е и вътре. Това обаче може да повлияе негативно на положението на движимите културни полезности, по тази причина на всеки етаж ще бъдат сложени климатизирани витрини, както се прави в целия свят. Работата по новия тематико-експозиционен проект ще бъде приключена до края на плануваните ремонтни действия. Тоест няма заплаха да няма експозиция.

- Накрая, какво персонално за Вас е този монумент? Виждам, че Вие сте доста персонално зает с него.

Аз съм роден в Казанлък. За мен от дете Паметникът на свободата постоянно е бил част от живота ми. Той е се извисява над всички нас. И при започване на изявлението ни Ви споделих, че го схващам, като една котва, която държи българите крепко стъпили на тази земя, само че той е и като един фар – демонстрира ни вярната посока. В този смисъл, с изключение на чисто професионалните си задължения към паметника, няма по какъв начин да не лелея почитание и благоговение към него. Още повече, че за мен самия мотивът, по който е повдигнат, е извънредно важен и значим за историята на българския народ. И тук дано да го напомня – това е единственият монумент в България, който е построен след решение на Учредителното национално заседание в Търново, взето на 13 април 1879 година. Три дни по-късно е призната Търновската конституция. Тоест решението за неговото издигане има в някакъв смисъл и конституционна тежест.

- Той е един от първите актове на Третата българска свободна страна.

- Да, и изборът на място въобще не е инцидентен. Защото, когато е взето решението, към този момент са били в действие наредбите на Берлинския контракт. Българите са разграничени в Княжество България и Източна Румелия, а върхът „ Св. Никола “, по този начин се случва, че се явява на границата. И претекстът да е навръх този връх, не е тъй като е по-висок от историческия връх Шипка, където на 11 август 1877 година се водят решителните сражения за удържане та Шипченската позиция, а тъй като се вижда от двете страни на Балкана. Да припомня на българите, че имат една обща задача, която Руско-турската Освободителна война по една или друга причина не съумя да осъществя – реализирането на националното обединяване на българския народ. Така че екипът на Национален природонаучен музей „ Шипка-Бузлуджа “ подхожда с извънредно почитание към Паметника на свободата, съзнавайки че той е повдигнат в памет на всички – българи, руси, украинци, беларуси или хора от друга народност, които с персонална жертва, губейки живота или здравето си, са съдействали за две неща – българският народ да бъде свободен и да имаме своя национална страна.