Томислав Дончев: Дебатът за ползите и предизвикателствата пред България трябва да продължи и след присъединяването към еврозоната
Разговорът за изгодите и провокациите пред България от идното участие на страната в еврозоната не би трябвало да се лимитира до приема ѝ на 1 януари, а дебатът би трябвало да продължи и по-късно. За това прикани Томислав Дончев, вицепремиер и министър на нововъведенията и растежа, при откриването на срещата в постройката на Министерството на нововъведенията и растежа на тематика " Еврозоната като част от пътя към икономическа промяна ", извършена в сряда следобяд.
Той още веднъж застъпи тезата, че в случай че България желае да отключи своя капацитет, е необходим политически и публичен консенсус за слагането и постигането на новите цели пред страната, където стопанското развиване и промишленост следва да бъдат измежду водещите тематики в общественото пространство.
Това е втора отворена полемика за еврото и присъединението на България към еврозоната от 1 януари 2026 година, проведена от Министерството на нововъведенията и растежа (МИР) в сряда следобяд.
В сегашната обстановка страната има няколко разновидността пред своето икономическо развиване. Първият е да продължаваме с анемичния растеж на стопанската система от 1,5-2 %. Друг вид е да отключим ускорение на стопанското развиване с над 3 %, сподели вицепремиерът, представен от Българска телеграфна агенция.
Томислав Дончев сподели още, че България е извървяла до момента лесната част от пътя, само че е пристигнал краят на стопанската система на ниските разноски и оттук нататък следва по-сложния диалог, включващ тематиката за образованието и за ограниченията, с които страната да се намесва.
Вицепремиерът напомни, че сега се построява благодарение на страната иновационна инфраструктура в страната и центрове за компетентности към университетите, както и 10 индустриални зони. Тук той обаче съобщи, че са нужни още дейности, като отваряне на предоставените на университетите лаборатории за бизнеса и основаването на нови центрове, както и построяването на още индустриални зони с нови 30 такива, да вземем за пример. Сред нужните дейности той напомни и диалога с Министерството на финансите за създаване на данъчни тласъци за научна и развойна активност.
" Надявам се това да стане до месеци, " сподели вицепремиерът Дончев.
Той още веднъж прикани за съществуването на политически и публичен консенсус за реализиране на задачата за ускорение на икономическия напредък, тъй че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията на България да доближи към 80 % от средноевропейското ниво.
На форума участваха представители на институции, бизнеса, двустранни търговски камари, интернационалните финансови институции, университетските среди, неправителствения бранш и други.
Петър Ганев, старши икономист на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), открои два локомотива за стопанското развиване на страната след 1 януари 2026 година. Единият е фискалното здраве на страната, а вторият – готовността и способността на районите да се развиват, тъй че да се преодолеят съществуващите несъответствия. Петър Ганев беше участник в дебата.
За Илия Кръстев, член на Съвета на шефовете на Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST), в единството се рие ключът за преобразяване на провокациите на страната в нейна опция за развиване. Той обаче изрази мнение, че имаме проблем с това единение сред бизнес, администрация и университетски среди.
