Караме се, защото се обичаме
Разговорът за възприятията е нужната заварка, даже да е на всеослушание
Дори и доста да се разбирате с половинката, сигурно понякога се сблъсквате по някои въпроси. Разменяте си остри реплики, огорчавате се, след което известно време си мълчите, преди да подхванете още веднъж диалог всъщност. И евентуално колкото по - напредвате във времето си дружно, толкоз повече губите предпочитание да спорите. Някак си към този момент си знаете по какъв начин всичко ще протече. Кой какво ще каже и по какъв начин това няма да докара до нищо друго. Така последователно спирате да се борите за нещата, които очаквате от взаимния си живот. Правите от ден на ден взаимни отстъпки в името на реализирана рутина и чак когато нещата доста се влошат, стартирате да се терзаете, че тази връзка ви прави нещастни.
Ако имате деца, нещата са още по-сложни. Обикновено преценявате дали и по какъв начин да вдигнете скандал на половинката си, тъй като това е тяхната майка или татко. Следователно има доста огромен риск да подкопаете отношението, което те имат към него, в случай че говорите неуважително, иронично или неаргументирано.
Семейният терапевт Джоана Харисън има 20-годишна процедура и познава доста добре природата на фамилните кавги. Тя дори е съумяла да дефинира най-често употребяваните причини в тях. Сред тях са “ти в никакъв случай не слушаш ”, “майка ти ме подлудява ”, “спри да си гледаш телефона ” и “ние в никакъв случай не вършим секс ”. На пръв взор те са познати, дори банални, само че съгласно нея издават по-дълбоки и фундаментални проблеми към шерването на физическо и прочувствено пространство с някого. Затова е доста значимо да си дадем сметка с кое от държанието на нашия сътрудник можем да живеем и кое е безусловно отвратително за нас.
Тя прави паралел с капещ кран в банята или цепнатина в стената, които ни нервират, само че ги поносим, и чак когато напълно се скапват, подхващаме нещо. По същия метод в нашите взаимоотношения има проблеми, които могат да натрупат още по-големи, в случай че не се позволяват в точния момент. Така че въпросът: “Защо се караме, откакто се обичаме ”, може да звучи разумно, само че в действителност не e тъкмо по този начин. Трудностите, пред които се изправяме, не трябва да ни разколебават в възприятията. Далеч по-здравословно е да се концентрираме върху това, което ни нервира или тормози, и да приказваме за него аргументирано, а не общо и завоалирано, защото съществува риск да не бъдем разбрани вярно.
“Това, на което реагираме, постоянно е по-дълбоко от това, което се случва на повърхността. Всички имаме в предишното си въздействащи прекарвания и неповторими истории на обвързаност, които оформят държанието ни, както и упованията ни за това по какъв начин работят взаимоотношенията. Поради това ние не стигаме без преднамереност до тях. Рядко го осъзнаваме, само че постоянно реагираме въз основа на събудени страсти от нашето минало ”, изяснява психологът Лиза Файърстоун.
Като деца ние се учим на защитни реакции и акомодация, с цел да се оправяме със заобикалящата ни среда. Проблемът е, че носим тези модели със себе си в обстановки и взаимоотношения, в които те към този момент не ни служат. Да сме упорити и да отстояваме себе си, може да е било нужна отбрана против сърдит или наказващ родител, само че този отговор да не е подобаващ за сътрудник, който просто предлага противоположна връзка. Затова е потребно да се фокусираме върху позитивното и да се свъзваме с половинката си само в сегашното.
“Като човешки същества ние сме основани да търсим заплаха. Можем обаче да се противопоставим на отрицателните си упования и страхове по отношение на интимността, като променим фокуса си от това, което сътрудникът ни прави неправилно, към това, което прави вярно. Вероятно в началото ще ви се коства мъчно да оставите нещата, които ви ядосват, да отшумят, само че е от основно значение да отхвърлите отрицателното мнение за половинката си, което вашият сериозен интуиция ви диктува ”, поучава Файърстоун. Тя дава образец с жена, на която е пособия да позволи фамилните си проблеми. Когато брачният партньор ѝ предлага да гледа децата им, с цел да може да спортува, тя го приема като “Не изглеждаш добре. Трябва да тренираш ” и дава отговор присмехулно: “О, това намек ли е ”. В този миг се задейства сериозният интуиция на мъжа: “Виждаш ли? Тя е толкоз егоцентрична. Не може да одобри даже едно хубаво нещо, което правиш за нея ”.
Преди да се усетят, двамата към този момент се карат по въпроса, без да си дават сметка, че той може да бъде общително, просто взаимоотношение. Чак по-късно, по време на психотерапия, дамата осъзнава, че е прекомерно сензитивна към всевъзможни мнения за тялото си, защото е израснала, подложена на критика за външния си тип. Съпругът ѝ пък е закрепен върху това, че постоянно е неразбираем, поради комплицираните връзки, които е имал със своята майка в детството.
Подобни случки единствено демонстрират какъв брой е неправилно да се реагира незабавно. “Двойките могат да позволяват спорове, в случай че са в положение да отделят време, с цел да проучат какво в действителност се случва. Често те реагират с инстинктивна страст, която по-късно провокира другия човек към аналогично деяние. Ако можем да отделим миг, с цел да спрем и да помислим, ще избегнем огромна част от неприятностите, които пораждат. Вместо да реагираме, можем да бъдем любопитни. Да се питаме какво ни е предиздвикало да избухнем. Гневът ни сходен ли е на този, който сме изпитвали като дете? Какви са “гласовете ”, които ни диктуват дейностите? Защо половинката ни реагира по този метод? ”, показва Лиза Файърстоун. По думите ѝ, подхождайки с любознание и съчувствие, сътрудниците могат да си обезпечат благоприятни условия да научават повече един за различен и да се развиват.
Разбира се, това минава през наложителен диалог за възприятията. Защото, когато мълчим за тях и чакаме сътрудникът ни по някакъв метод интуитивно да знае от какво се нуждаем, това ни прави хронично разочаровани. Предизвиква “гласовете ”, които ни поучават да запазим възприятията за себе си, а това не е добра тактика. “Вместо да се затваряме или да се взривяваме, можем да се стремим да поддържаме непрекъснат поток от почтена и уязвима връзка за това, което усещаме и какво желаеме. Такъв метод постоянно смекчава връзки с колегата и ни държи на една вълна ”, изяснява Файърстоун.
Колежката ѝ лекар Елизабет Килби залага доста и на възприятието за комизъм. “Да се смееш с някого, да не се вземаш прекомерно на съществено, е също толкоз значимо за връзката. Успешните двойки имат неповторими за тях смешки и леки закачки, а времето дружно е метод да прибавят към това, вместо да си лазят по нервите ”, показва Килби. По думите ѝ смехът е опция за реализиране на нормалност. “Това е тази дарба да се оттеглиш от своя балон, да намериш нещо, което се усеща значимо и безвредно. По този метод вие не пренебрегвате действителността, просто към този момент не сте завладени напълно от нея ”, споделя Килби.
Партньорите се сблъскват седем пъти дневно
Проучване на британската застрахователна компания Esure сподели преди години, че двойките се карат 2455 пъти годишно. Най-често спорят за пари, мързел и липса на внимание от страна на колегата. Хъркането, прекомерно бързото шофиране и какво да се вечеря също са постоянно срещани източници на напрежение.
Възпитанието на децата и чистенето на къщата се оказват причина за препирня 88 пъти годишно. С една по-малко е по кое време да се прави секс, а с една повече какво да се гледа по малкия екран. Според изследването сътрудниците могат да се сблъскват вербално съвсем толкоз постоянно, че не се затварят вратите на шкафа, че се приказват неприлични думи пред децата и че се оставят мръсни облекла по пода.
“Факт е, че ежедневните кавги са част от естествената, здрава връзка. За страдание, нашето проучване демонстрира, че двойките в действителност го вършат към седем пъти дневно и въпреки да става въпрос за дребни неща, в действителност подобен брой наподобява много ”, разяснява Ники Селърс от застрахователната компания. Според нея не е изненадващо, че въпроси като финанси и липса на внимание са съществена причина за разправии на фона на забързания и труднопредвидим метод на живот, който водим.
Притеснително е, че двойките не се лимитират единствено до война на думи. Едва трета признават, че разногласията им приключват с чупене на съдове и мебели.
Дори и доста да се разбирате с половинката, сигурно понякога се сблъсквате по някои въпроси. Разменяте си остри реплики, огорчавате се, след което известно време си мълчите, преди да подхванете още веднъж диалог всъщност. И евентуално колкото по - напредвате във времето си дружно, толкоз повече губите предпочитание да спорите. Някак си към този момент си знаете по какъв начин всичко ще протече. Кой какво ще каже и по какъв начин това няма да докара до нищо друго. Така последователно спирате да се борите за нещата, които очаквате от взаимния си живот. Правите от ден на ден взаимни отстъпки в името на реализирана рутина и чак когато нещата доста се влошат, стартирате да се терзаете, че тази връзка ви прави нещастни.
Ако имате деца, нещата са още по-сложни. Обикновено преценявате дали и по какъв начин да вдигнете скандал на половинката си, тъй като това е тяхната майка или татко. Следователно има доста огромен риск да подкопаете отношението, което те имат към него, в случай че говорите неуважително, иронично или неаргументирано.
Семейният терапевт Джоана Харисън има 20-годишна процедура и познава доста добре природата на фамилните кавги. Тя дори е съумяла да дефинира най-често употребяваните причини в тях. Сред тях са “ти в никакъв случай не слушаш ”, “майка ти ме подлудява ”, “спри да си гледаш телефона ” и “ние в никакъв случай не вършим секс ”. На пръв взор те са познати, дори банални, само че съгласно нея издават по-дълбоки и фундаментални проблеми към шерването на физическо и прочувствено пространство с някого. Затова е доста значимо да си дадем сметка с кое от държанието на нашия сътрудник можем да живеем и кое е безусловно отвратително за нас.
Тя прави паралел с капещ кран в банята или цепнатина в стената, които ни нервират, само че ги поносим, и чак когато напълно се скапват, подхващаме нещо. По същия метод в нашите взаимоотношения има проблеми, които могат да натрупат още по-големи, в случай че не се позволяват в точния момент. Така че въпросът: “Защо се караме, откакто се обичаме ”, може да звучи разумно, само че в действителност не e тъкмо по този начин. Трудностите, пред които се изправяме, не трябва да ни разколебават в възприятията. Далеч по-здравословно е да се концентрираме върху това, което ни нервира или тормози, и да приказваме за него аргументирано, а не общо и завоалирано, защото съществува риск да не бъдем разбрани вярно.
“Това, на което реагираме, постоянно е по-дълбоко от това, което се случва на повърхността. Всички имаме в предишното си въздействащи прекарвания и неповторими истории на обвързаност, които оформят държанието ни, както и упованията ни за това по какъв начин работят взаимоотношенията. Поради това ние не стигаме без преднамереност до тях. Рядко го осъзнаваме, само че постоянно реагираме въз основа на събудени страсти от нашето минало ”, изяснява психологът Лиза Файърстоун.
Като деца ние се учим на защитни реакции и акомодация, с цел да се оправяме със заобикалящата ни среда. Проблемът е, че носим тези модели със себе си в обстановки и взаимоотношения, в които те към този момент не ни служат. Да сме упорити и да отстояваме себе си, може да е било нужна отбрана против сърдит или наказващ родител, само че този отговор да не е подобаващ за сътрудник, който просто предлага противоположна връзка. Затова е потребно да се фокусираме върху позитивното и да се свъзваме с половинката си само в сегашното.
“Като човешки същества ние сме основани да търсим заплаха. Можем обаче да се противопоставим на отрицателните си упования и страхове по отношение на интимността, като променим фокуса си от това, което сътрудникът ни прави неправилно, към това, което прави вярно. Вероятно в началото ще ви се коства мъчно да оставите нещата, които ви ядосват, да отшумят, само че е от основно значение да отхвърлите отрицателното мнение за половинката си, което вашият сериозен интуиция ви диктува ”, поучава Файърстоун. Тя дава образец с жена, на която е пособия да позволи фамилните си проблеми. Когато брачният партньор ѝ предлага да гледа децата им, с цел да може да спортува, тя го приема като “Не изглеждаш добре. Трябва да тренираш ” и дава отговор присмехулно: “О, това намек ли е ”. В този миг се задейства сериозният интуиция на мъжа: “Виждаш ли? Тя е толкоз егоцентрична. Не може да одобри даже едно хубаво нещо, което правиш за нея ”.
Преди да се усетят, двамата към този момент се карат по въпроса, без да си дават сметка, че той може да бъде общително, просто взаимоотношение. Чак по-късно, по време на психотерапия, дамата осъзнава, че е прекомерно сензитивна към всевъзможни мнения за тялото си, защото е израснала, подложена на критика за външния си тип. Съпругът ѝ пък е закрепен върху това, че постоянно е неразбираем, поради комплицираните връзки, които е имал със своята майка в детството.
Подобни случки единствено демонстрират какъв брой е неправилно да се реагира незабавно. “Двойките могат да позволяват спорове, в случай че са в положение да отделят време, с цел да проучат какво в действителност се случва. Често те реагират с инстинктивна страст, която по-късно провокира другия човек към аналогично деяние. Ако можем да отделим миг, с цел да спрем и да помислим, ще избегнем огромна част от неприятностите, които пораждат. Вместо да реагираме, можем да бъдем любопитни. Да се питаме какво ни е предиздвикало да избухнем. Гневът ни сходен ли е на този, който сме изпитвали като дете? Какви са “гласовете ”, които ни диктуват дейностите? Защо половинката ни реагира по този метод? ”, показва Лиза Файърстоун. По думите ѝ, подхождайки с любознание и съчувствие, сътрудниците могат да си обезпечат благоприятни условия да научават повече един за различен и да се развиват.
Разбира се, това минава през наложителен диалог за възприятията. Защото, когато мълчим за тях и чакаме сътрудникът ни по някакъв метод интуитивно да знае от какво се нуждаем, това ни прави хронично разочаровани. Предизвиква “гласовете ”, които ни поучават да запазим възприятията за себе си, а това не е добра тактика. “Вместо да се затваряме или да се взривяваме, можем да се стремим да поддържаме непрекъснат поток от почтена и уязвима връзка за това, което усещаме и какво желаеме. Такъв метод постоянно смекчава връзки с колегата и ни държи на една вълна ”, изяснява Файърстоун.
Колежката ѝ лекар Елизабет Килби залага доста и на възприятието за комизъм. “Да се смееш с някого, да не се вземаш прекомерно на съществено, е също толкоз значимо за връзката. Успешните двойки имат неповторими за тях смешки и леки закачки, а времето дружно е метод да прибавят към това, вместо да си лазят по нервите ”, показва Килби. По думите ѝ смехът е опция за реализиране на нормалност. “Това е тази дарба да се оттеглиш от своя балон, да намериш нещо, което се усеща значимо и безвредно. По този метод вие не пренебрегвате действителността, просто към този момент не сте завладени напълно от нея ”, споделя Килби.
Партньорите се сблъскват седем пъти дневно
Проучване на британската застрахователна компания Esure сподели преди години, че двойките се карат 2455 пъти годишно. Най-често спорят за пари, мързел и липса на внимание от страна на колегата. Хъркането, прекомерно бързото шофиране и какво да се вечеря също са постоянно срещани източници на напрежение.
Възпитанието на децата и чистенето на къщата се оказват причина за препирня 88 пъти годишно. С една по-малко е по кое време да се прави секс, а с една повече какво да се гледа по малкия екран. Според изследването сътрудниците могат да се сблъскват вербално съвсем толкоз постоянно, че не се затварят вратите на шкафа, че се приказват неприлични думи пред децата и че се оставят мръсни облекла по пода.
“Факт е, че ежедневните кавги са част от естествената, здрава връзка. За страдание, нашето проучване демонстрира, че двойките в действителност го вършат към седем пъти дневно и въпреки да става въпрос за дребни неща, в действителност подобен брой наподобява много ”, разяснява Ники Селърс от застрахователната компания. Според нея не е изненадващо, че въпроси като финанси и липса на внимание са съществена причина за разправии на фона на забързания и труднопредвидим метод на живот, който водим.
Притеснително е, че двойките не се лимитират единствено до война на думи. Едва трета признават, че разногласията им приключват с чупене на съдове и мебели.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ