Чакащи артисти: Вий срещу смъртта на светлината
Разговор в студиото с Боян Крачолов, Иван Николов и Симона Здравкова, създатели на Сдружение Конклав и основатели на спектакъла „ Леонс и Лена “ по Георг Бюхнер, изискан в естетическите форми на сайт-спесифик и имърсив театъра.
Каква е това сайт-спесифик и имърсив спектакъл и какви са главните разлики сред двете естетически форми?
Боян Крачолов: Има една фундаментална разлика сред сайт-спесифик и имърсив спектаклите и тя е в позицията на публиката. В сайт-спесифик публиката може да си разреши да бъде стационарна, само че спектакълът обглежда и се употребява от съответните дадености на пространството, в което се намира, с всичките му детайли, с цел да се трансфорат в театрални. Имърсив спектакълът, както подсказва и глаголът, от който идва името му, е обвързван с „ потапянето “. Тук фенът взаимодейства с тялото си в спектакъла. Зрителят не е стационарен, не е локализиран. Той може да се придвижва самичък, да реалокира детайли от самия театър и да взаимодейства с тази мислена среда, както и дружно с актьорите. Може да избере дали да седне някъде, с цел да прочете някакво писмо, да последва някой артист, да избере къде и какво да гледа, тъй като театралното деяние може да протича на няколко места по едно и също време. Зрителят самичък си основава представлението. Това взаимоотношение на спектакъла с телесността на фена, основава този детайл на потапяне. […] Докато сайт-спесифика е по-близо до това, което сътворяваме. […] Такива неща са правени и преди тук, през опитите на Марий Росен, Ида Даниел, в някакъв смисъл и „ Метеор “ (театрално съдружие основано от режисьорът Ани Васева), въпреки те да не го назовават по този начин, само че те имат подобен детайл в творчеството си. Създаването на такива спектакли изисква напълно друга методология.
Ч
[….]
Иван Николов: В предходното ни посещение ти ни попита дали спектаклите, които сътворяваме имат силата да трансформират нещо. Мисля, че на нас в България сега, ни е належащо изкуството да основава сериозно мислене в гледащите. Изкуството би трябвало да бъде такова, че да подтиква сериозно мислене, тъй като всичко останало, всичко, което е към нас сега работи тъкмо за противоположното, за неналичието на сериозно мислене. Цялата обкръжаваща среда тук работи за Валерио от „ Леонс и Лена “, за комфортната вяра на нищо правенето. Боян сподели, че отсъства някакъв важен блян, той освен отсъства, той е напълно сменен в живота ни. Като идеали ни се показват, да речем, търсенето на удоволствия, развлечения, красивите тела, музикалните принадлежности, кулинарните излъчвания. Ето тези неща не основават условия и не оферират опция за сериозно мислене. Това и предлага Валерио от спектакъла „ Леонс и Лена “.
Симона Здравкова: Въпросът за основаването на критерии за сериозно мислене те изпраща в една тематика от изкуството, която е мощно неприятна за мен и тя е субективно-обективно. Ако някой актьор просто излезе и каже „ по какъв начин “ ние би трябвало да мислим сериозно, това ще е индивидуален, а не справедлив метод. […] С целия дълъг предходен отговор на Боян и Иван, се и дава отговор на въпроса за какво през днешния ден „ Леонс и Лена “ е настоящо зрелище, кои са и тематиките, които кореспондират с днешното време и за какво това би трябвало да ни занимава през днешния ден. Това е един от всичките образци за, един тип, показване на сериозно мислене, на където с нашия театър сме тръгнали. Надали има един актьор, който да каже „ с това, това и това вие може да мислите сериозно. “ Публиката сама би трябвало да си построи сериозното мислене, а то се гради с трупането на избрани познания. С гледането на спектакъл се построява това сериозно мислене и всеки може да го ревизира през себе си. През 2010 година на мен са ми харесвали един вид спектакли, спектакъл, с времето съм почнала, за жал субективно, да трансформирам това си мислене и установяване на това какво ми харесва, какъв спектакъл избирам да виждам, какви естетики ме вълнуват, какъв жанр, да дефинирам какво за мен е положително и какво не. И в този смисъл, има доста актьори, които са тръгнали в тази посока, имат опит в това да показват своето сериозно мислене през това, което основават.
Чуйте целия диалог тук или в Spotify в подкаста
Може да гледате спектакъла „ Леонс и Лена “ на в YALTA ART ROOM на 27 и 28 февруари от 19:30. За да следите активността на театралното съдружие, може да ги последвате и в.
филмов откъс Венцислав Тодоров
***
„ Не си отивай добродушно в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий против гибелта на светлината!
Мъдрецът, в края си приел
ориста не смогнал с тирада да освети нощта,
не си отива добродушно в тъмнината.
Добрият мъж, изхвърлен от вълната,
оставил нежните си дни в ширта,
вие против гибелта на светлината.
Безумецът, възседнал синевата,
схванал, че самичък е внесъл тук скръбта,
не си отива добродушно в тъмнината.
Суровият, прогледнал в слепотата
за метеорите на насладата,
вие против гибелта на светлината.
И ти, мой баща, самичък на висотата,
ругай, ридай с рева на яростта!
Не си отивай добродушно в тъмнината!
Вий, вий против гибелта на светлината! “
Дилън Томас (1951); превод: Александър Шурбанов (1995)
Следвайте ни във,и
Каква е това сайт-спесифик и имърсив спектакъл и какви са главните разлики сред двете естетически форми?
Боян Крачолов: Има една фундаментална разлика сред сайт-спесифик и имърсив спектаклите и тя е в позицията на публиката. В сайт-спесифик публиката може да си разреши да бъде стационарна, само че спектакълът обглежда и се употребява от съответните дадености на пространството, в което се намира, с всичките му детайли, с цел да се трансфорат в театрални. Имърсив спектакълът, както подсказва и глаголът, от който идва името му, е обвързван с „ потапянето “. Тук фенът взаимодейства с тялото си в спектакъла. Зрителят не е стационарен, не е локализиран. Той може да се придвижва самичък, да реалокира детайли от самия театър и да взаимодейства с тази мислена среда, както и дружно с актьорите. Може да избере дали да седне някъде, с цел да прочете някакво писмо, да последва някой артист, да избере къде и какво да гледа, тъй като театралното деяние може да протича на няколко места по едно и също време. Зрителят самичък си основава представлението. Това взаимоотношение на спектакъла с телесността на фена, основава този детайл на потапяне. […] Докато сайт-спесифика е по-близо до това, което сътворяваме. […] Такива неща са правени и преди тук, през опитите на Марий Росен, Ида Даниел, в някакъв смисъл и „ Метеор “ (театрално съдружие основано от режисьорът Ани Васева), въпреки те да не го назовават по този начин, само че те имат подобен детайл в творчеството си. Създаването на такива спектакли изисква напълно друга методология.
Ч
[….]
Иван Николов: В предходното ни посещение ти ни попита дали спектаклите, които сътворяваме имат силата да трансформират нещо. Мисля, че на нас в България сега, ни е належащо изкуството да основава сериозно мислене в гледащите. Изкуството би трябвало да бъде такова, че да подтиква сериозно мислене, тъй като всичко останало, всичко, което е към нас сега работи тъкмо за противоположното, за неналичието на сериозно мислене. Цялата обкръжаваща среда тук работи за Валерио от „ Леонс и Лена “, за комфортната вяра на нищо правенето. Боян сподели, че отсъства някакъв важен блян, той освен отсъства, той е напълно сменен в живота ни. Като идеали ни се показват, да речем, търсенето на удоволствия, развлечения, красивите тела, музикалните принадлежности, кулинарните излъчвания. Ето тези неща не основават условия и не оферират опция за сериозно мислене. Това и предлага Валерио от спектакъла „ Леонс и Лена “.
Симона Здравкова: Въпросът за основаването на критерии за сериозно мислене те изпраща в една тематика от изкуството, която е мощно неприятна за мен и тя е субективно-обективно. Ако някой актьор просто излезе и каже „ по какъв начин “ ние би трябвало да мислим сериозно, това ще е индивидуален, а не справедлив метод. […] С целия дълъг предходен отговор на Боян и Иван, се и дава отговор на въпроса за какво през днешния ден „ Леонс и Лена “ е настоящо зрелище, кои са и тематиките, които кореспондират с днешното време и за какво това би трябвало да ни занимава през днешния ден. Това е един от всичките образци за, един тип, показване на сериозно мислене, на където с нашия театър сме тръгнали. Надали има един актьор, който да каже „ с това, това и това вие може да мислите сериозно. “ Публиката сама би трябвало да си построи сериозното мислене, а то се гради с трупането на избрани познания. С гледането на спектакъл се построява това сериозно мислене и всеки може да го ревизира през себе си. През 2010 година на мен са ми харесвали един вид спектакли, спектакъл, с времето съм почнала, за жал субективно, да трансформирам това си мислене и установяване на това какво ми харесва, какъв спектакъл избирам да виждам, какви естетики ме вълнуват, какъв жанр, да дефинирам какво за мен е положително и какво не. И в този смисъл, има доста актьори, които са тръгнали в тази посока, имат опит в това да показват своето сериозно мислене през това, което основават.
Чуйте целия диалог тук или в Spotify в подкаста
Може да гледате спектакъла „ Леонс и Лена “ на в YALTA ART ROOM на 27 и 28 февруари от 19:30. За да следите активността на театралното съдружие, може да ги последвате и в.
филмов откъс Венцислав Тодоров
***
„ Не си отивай добродушно в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий против гибелта на светлината!
Мъдрецът, в края си приел
ориста не смогнал с тирада да освети нощта,
не си отива добродушно в тъмнината.
Добрият мъж, изхвърлен от вълната,
оставил нежните си дни в ширта,
вие против гибелта на светлината.
Безумецът, възседнал синевата,
схванал, че самичък е внесъл тук скръбта,
не си отива добродушно в тъмнината.
Суровият, прогледнал в слепотата
за метеорите на насладата,
вие против гибелта на светлината.
И ти, мой баща, самичък на висотата,
ругай, ридай с рева на яростта!
Не си отивай добродушно в тъмнината!
Вий, вий против гибелта на светлината! “
Дилън Томас (1951); превод: Александър Шурбанов (1995)
Следвайте ни във,и
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ