Разговор със Славчо Нейков - председател на УС на Института

Разговор със Славчо Нейков - ръководител на УС на Института за енергиен мениджмънт пред   Г-н Нейков, вие инициирахте разискване в Народното събрание на план за Енергийна тактика на България, по този начин нужна и дълго отлагана, даже към този момент закъсняла. Какво се случи с това разискване? За страдание, политиците очевидно не считат, че България има незабавна потребност от настояща енергийна тактика. Инициативата за сходно разискване от страна на Народното събрание пристигна след към този момент многогодишно забавяне – последната енергийна тактика беше до 2020 година Всъщност, тактика е нужна освен тъй като законът планува нейното битие, а най-много тъй като тя би трябвало да зададе главните насоки, в които ще се развива българският енергиен бранш. И неналичието на такава тактика към този момент се усеща. Вижте да вземем за пример какъв безпорядък царува на тематика „ въглища и тяхната роля в националния енергиен микс “. Либерализацията на пазара несъмнено наподобява половинчата и недомислена. Силно подценена е и тематиката за бъдещото развиване на енергийните мрежи. Ядрената енергетика, която изисква обмисляне за десетилетия напред, също изисква отговори, в това число и в подтекста на климатичната индиферентност. В общественото пространство се появиха някакви безусловно несъстоятелни за мен прогнози за неведнъж нарастване на електропотреблението в границите на идващите няколко години и така нататък Още по тематиката Топлоелектрическа централа 30 сеп 2023 1 дек 2022 В това отношение има още един доста същностен проблем – някои политици даже считат, че откакто имаме интегриран проект за енергетика и климат, тактика не ни би трябвало. За мен това схващане е надълбоко неправилно – и то освен тъй като съществуването на тактика е залегнало в закона и той официално следва да се извършва. Интегрираният проект не може да размени тактиката освен тъй като той е документ, готвен по европейски условия за потребностите най-много на Европейски Съюз – самичък по себе си той е доста по-оперативен документ. Същото важи и за териториалните проекти за обективен преход, и за Плана за възобновяване и резистентност, и за подготвяната Пътна карта за климатична индиферентност. Всички тези документи следва да бъдат синхронизирани. Стратегията обаче е тази, която задава рамката – а у нас липсва преди всичко тя. И в България изпаднахме в обаян кръг. Парламентът, който би трябвало да одобри тактиката, чака предложение от държавното управление (както е по закон), само че в изпълнителната власт действително не работят по нея. Това се дължи както на остра липса на административен потенциал, по този начин и на липса на дълготрайна визия за развиване на бранша, каквато би трябвало да бъде в основата на една тактика. Ето за какво предложих първо Народното събрание да очертае стратегическите насоки и на този декор държавното управление да приготви плана на документ. Все още не съм се отказал от предлагането си – сега за следващ път съм изпратил публично увещание на ръководителя на Народното събрание и ще продължа да упорствам за парламентарни стъпки в това отношение. На фона на всичко това обществото като цяло, в това число и директно засегнатите – бизнес, синдикати, локална власт и така нататък – нямат никаква концепция какво следва в бранша. А това е пагубно и за общественото развиване, и за инвенциите, а към този момент води и до доста съществени демографски последствия в някои региони на страната. Ето за какво въпросът със тактиката за мен към този момент не търпи отсрочване. Сега във фокуса на публичното разискване са териториалните проекти за обективен преход и плана за промени на ЗЕ в подтекста на предоговарянето на НПВУ, само че наличието на всички тези документи получи сериозен публичен отпор и отрицание. Защо залаганите ограничения за промени в бранша Енергетика са толкоз мъчителни и не срещат схващане в лицето на съсловните организации, както и на засегнатите от въглищните райони на страната? За страдание, административният метод на национално равнище към енергийната тематика като цяло, както и съответно към изменението на законодателството и към тематиката за въглищата, към момента се характеризира с три огромни неналичия – липса на визия, липса на административен потенциал и липса на бистрота. В тези посоки мога да дам много образци, само че ще загатна два, директно свързани с въпроса Ви. Първият се отнася до промените в Закона за енергетиката – мнението на Института за енергиен мениджмънт по предлаганите промени не беше оповестено от страна на Министерството на енергетиката на портала за публично разискване, без значение от експлицитното ни искане в това отношение, което беше подкрепено и от администрацията на Министерския съвет със особено писмо. Вярно е, че имаше препратки към него в така наречен съгласувателна таблица, само че тези препратки бяха в границите на няколко фрази, а мнението ни е от 10 страници. Същевременно, на портала за публично разискване бяха оповестени напълно мнения на организации, които са доста надалеч от енергийния бранш и които са изпратени след нашето. По отношение на въглищата най-големият проблем е, че политиците в действителност нямат никаква ясно дефинирана визия какво следва и вследствие на това не споделят нищо съответно на хората – това в действителност е първопричината за тяхното терзание. В момента по тематиката за въглищата е налице една безспорна мешавица от решения на Народно заседание, записи в Плана за възобновяване и резистентност, планове на териториални проекти и други документи. Всичко това е гарнирано и с обещания – последното беше от страна на министър-председателя към синдикатите за правене на някаква пътна карта за обективен преход до края на септември тази година. Всъщност, нито визираните документи, нито обещанията са обвързани между тях – за мен става дума за печелене на време в границите на някакво политическо безвремие, в това число и в подтекста на локалните избори, където тази тематика ще избуи още веднъж и още веднъж, само че без съответен резултат. Реално обаче – отново дублирам – обстановката се дължи на липса на ясна национална визия, гарнирана и с очевиден боязън да се каже истината и да се търсят решения. Всички приказки за въглищата, които ще бъдат употребявани по досегашния метод надали не до 2038 година, са безусловно безпочвени – пазарът в дословния смисъл ги отвява с всеки минал ден. Вярно е, че предходната година съответните сдружения направиха огромни облаги вследствие на енергийната рецесия, само че тази година ще се радват, в случай че излязат на нула. Да напомня също по този начин, че преди три години страната на ръба на закона отпусна едни 56 милиона лв. за заплати във въгледобива – още тогава наклонността беше ясна. Лошото е, че криенето от казуса, вместо слагането му на масата с цялата му трудност, единствено го изостря – България е единствената страна – член на Европейски Съюз, която не си е показала териториалните проекти. /б.ред. – изявлението е извършено през месец септември 2023 г./. Губим време, движение, а към този момент и доста пари. Всичко това забавя промените и отблъсква вложителите. Така че политиците следва оптимално бързо да осведомят хората за действителностите и на този декор да се търсят вероятните решения – с половинчати обещания без конкретика до средата няма да стигнем. По подобен метод стои и кардиналната картина за либерализацията на пазара – предлаганите промени в Закона за енергетиката са в вярна посока, само че липсва както конкретика, по този начин и разяснението за хората. Лошото е, че и в това отношение политическата класа няма ясна концепция  къде са действителните проблеми и по какъв начин да се решат. И тук съответните образци са доста – и по повод подценяването ролята на електроенергийните мрежи, и по повод ролята на КЕВР, и по повод така наречен „ енергийна беднотия “ и др. В мнението на Института за енергиен мениджмънт сме създали детайлни и съответни разбори и оферти по всички съществени посоки – само че, както споделих, за жалост то не доближи до необятната общност. Комисията за енергиен преход към Консултативния съвет за Европейската зелена договорка стартира създаване на сюжети за енергийния преход, които да посочат работещи модели за моделиране на потреблението на електрическа сила и развиване на електроенергийния бранш с фокус върху развиването на нискоемисионните мощности. В какви насоки и по какъв начин би трябвало да се случи това моделиране на потреблението в вероятността на цялостната либерализация на пазара? За страдание, работата на Комисията за енергиен преход (КЕП), която е конструкция към Консултативния съвет за европейската зелена договорка, е едно огледало на това, което се случва в държавните институции, и за което стана дума нагоре – липса на визия, на потенциал и на бистрота. Стигна се до такава степен, че представители на синдикатите публично отдръпнаха поддръжката си за структурата. Същевременно, показаните модели и сюжети за енергиен преход несъмнено са резултат на доста работа, само че и въпросите, които сложиха, изобщо не са по-малко – както във връзка с времевата рамка, по този начин и по повод потреблението, където да вземем за пример имаше нереалистично повишени упования (напр. 7 пъти нарастване на потреблението на електрическа енергия за електрически автомобили в границите на идващите две-три години). И тук още веднъж опираме до огромния проблем – неналичието на визия. Комисията за енергиен преход проучва разновидности, само че в последна сметка на държавно равнище следва да се стигне до някаква ясна идея в каква посока ще се движи страната, а точно това продължава да липсва. Ето един съответен образец – не може да планираш внезапно увеличение на производството на електрическа енергия от ВЕИ, когато в същото време обещаваш на обвързваните с производството на ток от въглища, че те ще продължат да се използват още десетилетия, а редом с това да залагаш и на развиване на нуклеарната енергетика. Допълнително, заложеното неведнъж нарастване на електрическите автомобили, както и на ролята на жителите в произвеждане на електрическа енергия допуска съответна инфра конструкция и съответна нормативна и регулаторна рамка – в тези посоки обаче визия няма. Да напомня, че и КЕВР се възпротиви на много от предлаганите промени в законодателството, ориентирани към либерализацията на пазара. Допълнително, предлаганите промени действително усложняват взаимоотношенията сред мрежовите оператори и жителите, които желаят да създават електрическа енергия за лични потребности. И като похлупак на всичко се предлага неведнъж (20 пъти!) завишение на глобите за мрежовите оператори при неприсъединяване, което е юридически и житейски парадокс – институциите хем не регламентират добре съответните публични връзки, хем ускоряват санкционния детайл! Да обобщя – приемането на реален модел на пазарно развиване може да има тогава, когато нещата не се вършат безредно, а на база на ясна визия, която, за жалост, липсва. Ето за какво – в подтекста на самодейната позиция, ориентирана към либерализацията на пазара – залаганите промени в законодателството следва да бъдат съществено преоценени от страна и на изпълнителната, и на законодателната власт, като освен това те се вслушват доста по-силно в предложенията на бизнеса, без значение дали става дума за държавни или частни сдружения, или на техни асоциации. Ключова е и позицията на регулатора – към този момент загатнах, че и КЕВР има основни забележки по направените оферти за промени. За страдание, заради политическа неначетеност регулаторът беше целеустремено сакат в края на 2021 година Към момента, КЕВР е единствено с 5 члена, бяха отстранени позициите на правист и икономист, критериите за избор на комисари са мощно занижени, липсва позицията на заместник-председател и още ред недостатъци. Ние направихме експлицитни и съответни оферти и в това отношение – надяваме се Законът за енергетиката да бъде изменен за увеличаване на регулатора, чиято роля единствено ще пораства, без значение от хода на либерализацията на енергийния пазар. Всъщност КЕВР единствено ще утвърждава ролята си на най-важната енергийна институция, в това число и с подробен принос за моделирането в подтекста на Вашия въпрос. По отношение развиването на нискоемисионните мощности – кои би трябвало да са те и по какъв начин гледате на самодейността за продажба на оборудването за АЕЦ „ Белене “ на Украйна? В изискванията на либерализиран пазар догмите за развиване на енергийния бранш, познати ни до момента, ще губят ролята си. Да не забравяме, че пазарът търпи няколко основни развития, освен това с невероятна скорост – новите технологии трансформират всичко, в това число и във връзка с производството, преноса и разпределението на сила. Освен това самият пазар се трансформира от позиция на това, че мястото на произвеждане на електрическа енергия от ден на ден се приближава до мястото на ползване – това е развой, който доста интензивно следим както през призмата на бизнеса, по този начин и през призмата на бита. Основният мотор в този развой от позиция на мощностите са точно нискоемисионните мощности – ВЕИ във всичките им разновидности. Пазарът обаче е този, който ще нагоди микса им. Безспорно обаче базовите мощности, които се дефинират като нискоемисионни, ще имат своята значима роля още дълго време – в това отношение нуклеарната енергетика в България е един превъзходен образец. В този подтекст и във връзка Вашия въпрос всичко, което е обвързвано с плана АЕЦ „ Белене “, е доста сензитивно като тематика, включително и за мен персонално, защото съм се занимавал с този план в юридически и учредителен проект в интервала на неговото обновяване при държавното управление на премиера Сакскобургготски. Тогава АЕЦ „ Белене “ имаше голям смисъл, мощна икономическа аргументираност и голяма и дълготрайна вероятност, в случай че беше осъществен в точния момент – да напомня, че към 2004 година, когато планът беше официално обновен, проектите бяха първи блок да работи към 2011 година, а втори – към 2014 година Поради политически неразбории и липса на визия планът обаче беше провален. За страдание, от много време за мен беше ясно, че планът от дълго време е изгубил вероятността за реализация заради чисто стопански аргументи – аз персонално още при започване на 2020 година приканих официално да му се постави край и да се търсят други варианти за реализация на доставеното съоръжение. Забавянето и в това отношение е голямо. Ето за какво към този момент сме в обстановка, при която специалистите бързо би трябвало да преценяват дали това съоръжение може да се употребява в АЕЦ „ Козлодуй “ (зная, че има и такива мнения), или бързо да се реализира продажбата му. Ако оборудването не може и няма да се употребява в АЕЦ „ Козлодуй “, опцията то да се продаде на Украйна е добра, стига да е допустима – изключително в случай че може да се осъществя бързо. Казвам горното с толкоз условности, тъй като с изключение на многото чисто политически въпроси, за мен персонално не е ясно софтуерно дали такава продажба може да се осъществя, защото става дума за съветско съоръжение и въпросът с гаранциите следва да бъде изчистен. Аз обаче не съм способен в тази област. Какво ще се случи с визията от началото на 2023 година за бъдещето развиване на енергетиката у нас със заложени 4000 MW нуклеарни мощности, в случай че не се състои планът АЕЦ „ Белене “? Подобна визия на този стадий е единствено една предварителна поръчка – както към този момент показах, без съществуване на цялостна енергийна тактика сходен вид поръчки наподобяват нереално. Това е изключително годно за нуклеарната енергетика – става дума за големи вложения, които се осъществят в доста нескончаем интервал от време. Ясно е, че АЕЦ „ Белене “ няма да се осъществя. Така тези нови нуклеарни мощности следва да бъдат обсъждани или в подтекста на АЕЦ „ Козлодуй “, или в подтекста на модулни нуклеарни реактори, или като комбинация от двете. За страдание, България към момента е доста надалеч от крайни решения във всяко от тези посоки. Извън софтуерните и регулаторни проблеми (специално за дребните реактори), влагането на големи средства в нови нуклеарни мощности изисква и извънредно положително икономическо обмисляне от позиция на възвращаемостта на вложенията. Това още веднъж допуска стратегическа визия. А в този момент да погледнем действителностите – ние още водим битка „ свободен жанр “ какво ще вършим с въглищата. Така че до момента в който не почистим на национално равнище стратегическата си визия, подплатена с ясна икономическа рамка, сходен вид изказвания за големи нови мощности, в това число и за нуклеарни такива, за мен са в региона на общите приказки. Как виждате бъдещата беземисионна, само че и уравновесена енергийна система на България, и какво е мястото в нея на газовите мощности и нуклеарната енергетика, като се вземе под внимание, че проядрените страни в Европейски Съюз упорстват за еднакъв достъп на атомните и ВЕИ технологии до европейските стратегии и фондове? Политиците следва най-сетне да схванат, че водещият фактор, който ще дефинира развиването на бранша, е пазарът. Това значи, че с административни ограничения към този момент не е допустимо да се постанова една или друга посока за това развиване. В цялостна степен сходна констатация се отнася и за газовите, и за нуклеарните мощности. Ролята на институциите е да основат рамката, която действително е европейска такава, и да насърчават вложенията – планове не се вършат от страната, а от бизнеса. И респективно той би трябвало да бъде подкрепян. Така че пазарът е този, който ще дефинира по какъв начин ще наподобява беземисионната и – уповавам се – уравновесена енергийна система на България. В този подтекст поддържам всевъзможни ограничения, които да предизвикват подобен метод, в това число и по-силната роля на атомните и ВЕИ технологии и респективно достъпът им до европейско финансиране. Нека не забравяме обаче, че това финансиране е по-скоро подпомагащо, а не решаващо на фона на големите вложения, от които страната ни има потребност. Вярно е, че европейската енергийна политика сподели много лутания в последните години – това обаче беше повлияно и от коронавирусната пандемия, и от енергийната рецесия, и от войната сред Русия и Украйна. През цялото време обаче нискоемисионната стопанска система, която се отнася освен до енергийния бранш, е била в центъра на европейските политики. Паралелно с това, особено във връзка с нуклеарната енергетика, има и едно друго събитие, което изобщо не е за подценяване – тази тематика е доста сензитивна за по-голямата част от страните членки на Европейски Съюз. Тези от тях, които нямат или са намерено срещу нуклеарната енергетика, действително след напускането на Съюза от страна на Англия към този момент са болшинство. Това несъмнено въздейства и върху решенията в Европейски Съюз по отношение на ролята на нуклеарния бранш. Не по този начин стои въпросът обаче по повод поддръжката на ВЕИ – там като цяло има консенсус, само че значимото е в детайлите във всяка страна членка. И тук идва едно значимо събитие, което желая да подчертая – извънредно време е България да излезе от позицията си на въздържан консуматор на европейската политика, че дори от време на време и да прави опити надали не да я саботира (както е казусът с въглищата). Отстояването на националния интерес в европейския подтекст е освен допустимо посредством законоустановени механизми, само че и наложително. Само че един път, откакто съответните решения са признати на европейско равнище, по никакъв начин не върви нито от политическа, нито от икономическа, нито от юридическа позиция страната да заема позиция от вида „ Зная, че приехме това в Европейски Съюз, само че аз не желая, не мога или нямам желание да го извършвам “. А това още веднъж ни връща на тематиката за административния потенциал и за неналичието на визия.  ___________________________________________________________________________________________ Славчо Нейков е с повече от 30 години непрестанен стаж в енергийния бранш, в това число и като основен секретар на Министерство на енергетиката, член на КЕВР, специалист в секретариата на Енергийната харта в Брюксел, шеф на секретариата на Енергийната общественост във Виена. Той управлява преговорния екип по глава 14 „ Енергетика “ при присъединението на България към Европейски Съюз. Славчо Нейков приключва Юридическия факултет на Софийския университет. Продължава просветителната си подготовка с двегодишна специализация по интернационалните стопански връзки, както и в магистърска стратегия по европейска интеграция в Университета “Лимерик ” в Ирландия. От декември 2014 година е ръководител на УС на Института за енергиен мениджмънт. Член е на Борда на шефовете на Eurelectric и на Консултативния съвет на Дипломатическия институт към министъра на външните работи на Република България.