Научно-изследователският институт за електрофизична апаратура (НИИЕФА), част от Росатом“, съвместно

Научно-изследователският институт за електрофизична инсталация (НИИЕФА), част от „ Росатом “, взаимно с Университета за просвета и технологии „ МИСИС “ в Москва, предложи нов способ за произвеждане на материали за съставни елементи в реактори за термоядрен синтез. Тези елементи са подложени на огромни натоварвания, като висока температура и въздействието на водородни изотопи, заради което към техните свойства има специфични условия. Хибридната технология, която съчетава адитивно произвеждане (3D принтиране) с типичен подходи, създава биметален композит от волфрам и мед с усъвършенствани характерности, който доста надвишава опциите на употребяваните през днешния ден аналози. Изследването и създаването на нови способи за произвеждане на волфрамови съставни елементи има огромно практическо значение. Технологията за селективно лазерно размразяване (3D принтиране на метал) е един от най-популярните и употребявани способи за адитивно произвеждане на железни произведения заради опцията за синтезиране на части със комплицирана форма и висока разграничителна дарба. Волфрамът е един от главните материали за плазмени съставни елементи заради високата си температура на размразяване, само че високата му неотстъпчивост и чупливост го вършат сложен за обработка. За производството на волфрамов съставен елемент нормално се употребяват класическите способи на праховата металургия, само че те не разрешават основаването на произведения със комплициран профил. Поради това обичайният дизайн на тези детайли е елементарна многослойна структура. Адитивното произвеждане дава опция да се синтезира артикул пласт по пласт, изясняват експертите. Чистият волфрам е нежен метал - при незначителни деформации в материала се появяват пукнатини, до момента в който механичните изпитвания на получения композит демонстрират, че е доста по-еластичен. Изборът на материал е един от най-ключовите въпроси при създаването на термоядрени съоръжения, тъй като той би трябвало да устоя на големите потоци от топлота и частици. Затова преди практическото приложение на технологията следва усъвършенстването ѝ за понижаване на порьозността на материала и изследване на функционалните му свойства при термично и плазмено влияние.