Разговор с бизнесмен: „Добър ден“. „Добър ден“ – отвръща той.

Разговор с предприемач: „ Добър ден “. „ Добър ден “ – отвръща той. Без доста преиначаване се разкрива задачата на срещата: предприемачът да подари солидна сума за предизборната акция на избрана групировка. Не са първите с сходна „ оферта “ – следващите са. И освен с този предприемач - с доста.

Този от разказвания сюжет внимателно отхвърля. Това провокира остра реакция в отсрещната страна, която се заканва да му стъжни живота и бизнеса.

„ Обещанието “ бива осъществено посредством обществени нападки, обвинявания и изказвания против бизнеса на въпросния човек. Разбира се всичко това се сервира с розовата панделка на битка с корупцията и за правдивост. Да видят хората, че… нали, ние сме националните закрилници… А хората в действителност гледат, само че какво си мислят, единствено те си знаят.

Нищо ново, ще кажете. И казусът не индивидуален или изключение, когато политици възприемат бизнеса като банкомат. И тъкмо в това е казусът: похватите на някогашната власт в лицето на Борисов, Пеевски, Гешев, Цацаров, Доган и компания да се възпроизвеждат от някои сякаш нови субекти, които настояват, че работят за възобновяване на демокрацията и правовия ред. Да, обществото има крещяща потребност от това, само че не и посредством използване на остарелия модел.

Нека носителите на новото (засега без кавички…) се придържат към прокламираните от самите тях нравствени полезности. Може да не завоюват доста пари, само че ще завоюват доверие. Понякога то е по-важно. Другото е двуличие за изразходване на гражданския ентусиазъм за смяна, все едно е баничка с айрян. Не е почтено. И няма да мълчим.

Д-р Димитър Попкутуев