Минчо Бенов, Хабитат България, пред 3eNews: Едно по-радикално решение е еднократна помощ за енергийно обновяване на дома
Разговаряме за новите стратегии за енергийна успеваемост по Националния проект за възобновяване и резистентност с Минчо Бенов, Национален шеф на Хабитат България от януари 2011 година. Какви да са различните финансови принадлежности, които да подтикват хората да съфинансират енергийното възобновяване на дома. Според едно по-радикално решение е еднократна помощ за уязвими семейства да вземем за пример многодетни фамилии, самотни майки, хора с увреждания. Тогава такива семейства ще се трансфорат в мотор на процеса като знаят, че ще получат тези пари самите ще упорстват да се вземе решение и да се подхващат ограничения за възобновяване, счита той. Кои са акцентите: Обмислят наказания за притежателите, които не обновяват своите жилища. Очаква се напълно скоро да бъде призната Директивата за минималните енергийни стандарти на постройките и ще забележим по какъв начин ограниченията за възобновяване от целесъобразни ще станат наложителни. Не може да чакаме, че от 66 000 здания като санираме 3000 ще реализираме голяма спестовност Всъщност услугите на едно гише ще дадат опция за по-добра съгласуваност. Да създадем както в Словакия ветрило от разнообразни финансови принадлежности, от които човек да избира от позиция на обществен статус. Над 90% от многофамилните здания в Словакия са актуализирани, а в Братислава са над 97% при 30% самоучастие. Необходима е дълготрайна тактика за възобновяване и ясно обмисляне през годините Минчо Бенов е работил в региона на финансовия пазар, финансовия бранш и интернационалното развиване като заместител изпълнителен шеф на Софийска фондова борса АД, шеф „ Финансов бранш и финансов пазар ” в американския консорциум FLAG, ръководещ съучастник на капиталови и консултантски сдружения. Минчо Бенов е изпълнявал планове в България на Световна банка и Европейска банка за възобновяване и развиване.
В интервала 2005 година – 2009 година Минчо Бенов работи по план за кредитиране на жилищната енергийна успеваемост в България, финансиран от кредитна линия на Европейска банка за възстановяване и развитие в размер на 50 млн. евро и гарантиран с грантов съставен елемент от 10 млн. евро от Международен фонд „ Козлудуй ” и осъществен с присъединяване на шест водещи български търговски банки. Минчо Бенов е съветвал и управлявал редица капиталови планове и планове, финансирани от предприсъединителни и структурни фондове на Европейски Съюз. Национален шеф на Хабитат България от 2011г. Още по тематиката 19 ное 2022 Г-н Бенов, до дни ще стартира приема по програмата за саниране по Плана за възобновяване, средствата няма да стигнат до всички, вероятен ли е работещ финансов механизъм? От в този момент знаем, че средствата няма да стигнат. В миналата национална стратегия с 2 милиарда лв. бяха актуализирани над 2200 здания. През 2017-2018 година цените на строителните материали бяха доста по-ниски. Сега с 1,4 милиарда лв. може да чакаме да бъдат актуализирани към 1000-1100 здания най-много. На фона на потребностите това е капка в морето. Само при многофамилните здания, постройките, които имат потребност от възобновяване са над 60 000. Но няма планувана нито една стотинка за възобновяване на еднофамилните здания, а те са половината от жилищния фонд на страната. Общата оценка е, че 93% от сградния фонд е енергийно неефикасен. Ако желаеме да решим казуса напълно приказваме за голяма потребност, която няма по какъв начин да бъде посрещната с този метод към финансирането- 100% грантове за всички. Това е нереалистично, няма от къде да дойдат толкоз пари. И това не е единственият проблем. Този метод в извънредно огромна степен изкривява пазара. Повишаването на енергийните характерности на постройките на всички места в Европа, в това число и Източна Европа е един резистентен бизнес модел, в който вземат участие разнообразни страни с разнообразни ползи. Това са финансов бранш, който обезпечава присъединяване на притежателите, предлага артикули по разнообразни стратегии, строителните компании, които между тях са в една конкурентна среда, компании, които работят по модела спести и заплати – ЕСКО модел. Докато при нас грантово финансиране на 100% априори изключва финансовия бранш. Дали щяхме да реализираме някакви резултати в случай че го нямаше безвъзмездното финансиране, дали хората щяха да се възползват от тези финансови принадлежности? Само желая да направя конкретизиране, че тези средства не бяха по европейска стратегия. Те бяха народен запас, който сме платили аз и Вие от налозите си. При състояние, че този обществен запас се употребява за частен интерес, тъй като всички санирани жилища са частно притежавани парцели, методът трябваше да е напълно друг. Първо трябваше да се изисква по-голяма дълбочина на санирането от клас C, който ще би трябвало в този момент да надграждаме. Второ трябваше да се изисква самоучастие, с цел да може притежателите да имат ангажимент, в това число и към поддръжката след това. Можеше дълбочината на санирането да е обвързана с размера на самоучастието в случай че примерно предприемем дейности да реализираме клас А да получим по-голям грант, в случай че работим просто да достигнем клас С, който към този момент се счита за невисок от позиция на характерности на здания, да получим по-нисък грант. Начинът, по който действително беше осъществена програмата демотивира строителните компании, които участваха, тъй като решенията кой ще взе участие бяха централизирани на равнище общини, където се организираха процедурите по Закон за обществените поръчки. Собствениците на тези жилища също бяха изключени от процеса, защото правилото беше на харизан кон зъбите не се гледат. Те бяха изключени от реализиране на надзор, от избор на реализатори в това число надзор на осъществяването. Общините споделиха при изискване, че ние плащаме всичко, ние ще вземаме решенията за контрола и надзора. Вие единствено ни осигурете достъп до жилищата –точка. А дали можеше да се случи по различен метод? Ще ви дам образец със Словакия, с която умерено можем да се съпоставяме. Словакия още с присъединението си към Европейски Съюз създадоха разнообразни стратегии за възобновяване на жилищния фонд, за еднофамилни и многофамилни здания, с по-голям или по-малък грант. Имайте поради че там най-големият грант беше 30%, не приказваме за 50 или даже за 100%. Заедно с това създадоха и съответните финансови принадлежности, които да подкрепят семействата, които не могат да обезпечат самоучастието си, тъй като имаше такива. Тук сега, в който се изиска самоучастие, ще стане ясно, че във всяка постройка има семейства, които и 10% самоучастие не могат да обезпечат. В Словакия бяха основани финансови принадлежности като безлихвени заеми от банките, грантове от държавен фонд, който поддържаше и продължава да поддържа финансово всички стратегии. На всеки пет години се прави оценка на осъществяването на другите стратегии, прибавят се нови съставни елементи. Резултатът към предходната година беше, че над 90% от многофамилните здания в Словакия са актуализирани, а в Братислава са над 97%. Това се случва в Полша, в Чехия, на всички места, където имаше сходни проблеми. При нас 20% самоучастие се планува на втори стадий от програмата от 2023 година? Какви да са финансовите принадлежности, които да се включат, с цел да са ясни за хората? При нас най-големият проблем е, че тези неща, доколкото въобще се вършат са дребни като мащаб. Откакто енергийната успеваемост на жилищните здания въобще стартира да се разисква през 2005 година започва демонстрационен план на UNDP, който трябваше да обнови демонстрационно 50 здания с условие за самоучастие от 50%. Също през 2005 година започва стратегия за жилищна енергийна успеваемост, която беше основана на кредитна линия от 50 млн. евро от Европейска банка за възстановяване и развитие. През заеми от 6 търговски банки даваше заеми за осъществяване на избрани действия като връщаше 20% от заема под формата на грант. Те даже не бяха безлихвени. Аз стартирах и управлявах програмата до 2009 година и бяха актуализирани в някаква степен 33 000 жилища. Хората започнаха промяна на изолираност, покриви, стени, закупуване на термопомпи. Не беше изцяло възобновяване и това беше казусът на тази стратегия. Следеше се строго за качеството на изпълняваните действия, само че главната цел беше да се усвои един запас. Дейностите се изпълняваха самостоятелно от домакинство в личното жилище и по тази причина са тези кръпки по фасадите през днешния ден. Това беше недостатък на програмата, защото се подхващат такива действия за цялата постройка, резултатът е несравнимо по-голям. С изключение на тези два плана, друго не се е случвало преди да започва националната стратегия. Имаше опит с европейско финансиране и 75% грант да се направи нещо, само че доста малко се направи. След това се случи националната стратегия. Тя не беше добре структурирана, кампанийна без приоритизиране на здания на хора с по-ниски приходи или здания в по-лошо положение. Тези въпроси никой не си ги задаваше. Централизирането на всички действия в общините, а всички останали да стоят настрани опорочи програмата. Какво да бъде променено в този момент, с цел да може общините да провеждат по-ефективно този развой? От общините сега не се изисква основна смяна. Има няколко основни промени, които са директно свързани с програмата и би трябвало да се случат, с цел да бъдат утвърдени средствата по нея. Това са създаването на дефиницията за енергийна беднотия. Тя би трябвало да бъде призната преди да тръгне самата стратегия, по-специално тази, която планува самоучастие на притежателите. Второто е промени в Закона за етажната благосъстоятелност, които минаха на публично разискване, само че не са гласувани още в Народното събрание. Третата промяна е даването на услуги на едно гише one stop shop. Това има за цел да компенсира неналичието на потенциал, където подобен липсва или да укрепи потенциала, където към този момент има потенциал. Това се условия, които не бъдат изпълнени, Планът за възобновяване и резистентност няма да бъде утвърден. Всъщност услугите на едно гише ще дадат опция за по-добра съгласуваност. Този потенциал все отнякъде би трябвало да пристигна, а в случай че го нямаме? Все отново даването на услуги на едно гише ще бъде с настрана финансиране по Плана, тъй че ще има опция да се обезпечи с експертиза, въпреки всичко това е задачата. Това сега се разисква в доста общ проект без никаква конкретика. Колеги работеха, в това число по един демонстрационен план. Моето най-голямо терзание е да не се тръгне по линията на най-малкото противодействие от позиция на това, че дейностите по Плана имат период за осъществяване. А този период не е доста дълъг изключително при такива огромни стратегии. Опасявам се да не се вземе Соломоновото решение ние имаме от предходната стратегия доста на брой здания, които са кандидатствали, не дребна част от тях са утвърдени, дайте да ги санираме. С тази разлика, че в този момент ще се търси клас B на енергийна успеваемост. На чуване на служебния районен министър доктор Шишков в Народното събрание се загатна за икономисване на близо 1 млн. мегават часа от тези над 2000 здания и 3 млн. мегават часа от всички санирани здания досега. Това какви резултати са? Не мога да разясня в елементи. 3000 здания никога не може да се чака да осъществят сериозна спестовност, от позиция на потребността от икономии. Ние сме поели съответни задължения, свързани с реализиране на въглеродна индиферентност до 2050 година, с намаляването с 40% на въглеродните излъчвания. Те ще са вследствие на действия по Плана за възобновяване освен санирането, само че и доста други, които ще бъдат финансирани от Плана, в това число потребление на ВЕИ, понижаване на излъчвания от Топлоелектрическа централа. Никъде не написа, че би трябвало да стопираме централи, в противен случай би трябвало да осъществяваме такива икономии, което е нещо напълно друго. Сградният фонд употребява 40% от общото ползване на сила. Не може да чакаме, че от 66 000 здания като санираме 3000 ще реализираме голяма спестовност. Именно това настояват синдикатите да вземем за пример, че няма по какъв начин да реализираме понижение на излъчвания без затваряне на въглищните централи? От къде другаде ще пристигна понижението с изключение на от затваряне на замърсяващи предприятия? Не знам всички действия, свързани с понижаване на излъчванията, само че знам, че главната част от финансирането по Плана е обвързвано с реализирането на зелени вложения и със икономисване на излъчвания. За семействата има значително финансиране за насърчаване потреблението на фотоволатични системи за произвеждане на електрическа енергия от семейството. Това е лимитирано, само че в съвкупността си тези ограничения биха довели до нужните спестявания без закриване на централи, тъй като на никое място не е стихотворец подобен ангажимент. За затварянето има други поети задължения, не по отношение на Плана за възобновяване и резистентност. Общата европейска политика е за преустановяване на производството на електрическа енергия от фосилни горива макар внезапната смяна на обстановката поради войната в Украйна. Започнаха, в това число и Германия, да преглеждат сюжети за връщане на въглищни централи. Ако се върнем на тематиката за санирането на постройките и по какъв начин да се случва процеса има нещо още значимо. В момента се създават и вкарват поетапно разнообразни условия към енергийните характерности на постройките. Очаква се напълно скоро да бъде призната Директива за минималните енергийни стандарти на постройките. Ще забележим по какъв начин от целесъобразни всякакви такива ограничения ще станат наложителни. Ще има наложителни условия, които в случай че те не бъдат изпълнени, ще има наказания за етажната благосъстоятелност. Кое е най-близкото до хората, да желаят финансиране от комерсиалните банки, да има съответен финансов механизъм или да има няколко източника, от които да търсят финансиране? Ако внезапно се изиска самоучастие, хората може да се откажат от стратегиите? Първото и наложително изискване е нещата да не се случват кампанийно. Това би трябвало да е стратегически проект, създаден като резистентен и дълготраен развой, при който във всеки един миг напред във времето ще е ясно какво ще се случва. Например първите 3 години ще имате достъп до 80% грант, от трета до шеста година грантът ще бъде 60%. От позиция на финансови принадлежности би трябвало да има доста и разнообразни финансови принадлежности като да вземем за пример безлихвени заеми, целево подкрепяне на семейства, които са в някаква степен на накърнимост дали ще са енергийно небогати или обществено слаби, за тях грантовете умерено може да си останат 100%, това никой не го оспорва. Имайте поради, че сътрудници вършиха и в България такива изследвания. Много е огромен процентът на семействата, които декларират, че са подготвени да дават самоучастие даже то да е повече от 20%. Много от семействата изключително при еднофамилните къщи са склонни грантовете да са под 50%. Трябва да се направи както в Словакия ветрило от разнообразни стратегии, от които човек може да избере от позиция на обществен статус, по коя стратегия да взе участие, кое най-добре работи за него. Семейство с високи приходи няма да отиде там, където грантът е 30%, ще отиде там, където е по-нисък, само че все пак ще поучи някакво насърчаване. Това се случи 2005-2009 година по тази стратегия за енергийна успеваемост, която Ви загатнах, тогава сключихме контракти с най-големите шест търговски банки и поддържахме такива гишета да знаят хората кои технологии са възможни за финансиране, кои компании снабдители са вероятни. Но това, което се получи като снежна топка е, че всички банки започнаха да организират свои рекламни акции и да популяризират тези заеми за енергийна успеваемост. Процесът се насища осведомително, когато всички участници виждат своя интерес и са дейни. Никоя финансова институция не може да конкурира 100% грант. Ако се вкарат нисколихвени или безлихвени облекчения, самите финансови институции ще стартират да си създават свои финансови артикули. Хората би трябвало да знаят, че тези стратегии постоянно ще ги има с разнообразни параметри и условия на подкрепяне в дълъг период, даже след 2050 година, тъй като потребността е доста огромна. След либерализиране пазара на електрическа енергия, когато цената на силата стане по-висока, хората сами ще потърсят благоприятни условия. Говорим за енергийна беднотия, тя зависи от приходите на хората, от цената на силата, от положението на жилището, в което живеят. Не може да чакаме, че нашите приходи в идващите 10 години ще догонят европейските за жалост. Не можем да кажем въпреки това, че цената на електрическата енергия да е непрекъснато да е субсидирана по някакъв метод от страната. Единственото, което е реалистично и работи от момента, в който го направиш в доста дълъг интервал от време е това да си подобриш енергийните характерности на жилището, с цел да потребяваш по-малко сила, с цел да поддържаш топлинен стандарт през зимата и да си охлаждаш жилището през лятото с по-малко сила. От момента, в който се създадат тези усъвършенствания, разликата се усеща незабавно в сметките. Да не приказваме, че когато се приказва за реализиране на по-висок клас какъвто ще бъде по тази стратегия B икономиите ще бъдат още по-големи. По време на енергийна комисия в Народното събрание районният заместник-министър Десислава Георгиева сподели, че и сега се финансира санирането на еднофамилни жилища по оперативната стратегия, само че единствено в десетте огромни града, а от другата година ще се финансират по стратегия „ Развитие на районите “, само че към момента не са ясни критериите? Какви да са критериите? Тук също не може да подпомогнем всички. Презумпцията на една такава стратегия е, че в еднофамилните живеят богати семейства за какво би трябвало да ги подкрепяме, само че тези еднофамилни здания не са единствено в софийските квартали Бояна и Драгалевци. В дребните градове и села живеят извънредно небогати семейства. Затова те не могат да се отопляват и стоят по цяла зима в една стаичка или си вървят с палтата вътре. Ние участвахме в работата група на програмата „ Развитие на районите “. Аз нямам спомен да има такива ограничения. Дано да се отвори такава опция. Хубаво е да се обвърже на равнището на подпомагането със социално-икономическия профил на семейството, тъй като заможни семейства, които живеят в нови къщи, техните къщи нямат потребност и от саниране, само че да кажем семейства със междинни приходи биха могли да бъдат подпомагани. Ако фамилията има по-ограничени финансови благоприятни условия и има по-голяма потребност от предприемане на такива дейности да се подкрепя с по-високо грант. Ако е в по-високо приходи да има някакво подучване, само че при всички случаи да не е огромно. От позиция на налозите имаше такива данъчни облекчения, само че те мисля, че са за здания, които реализират клас B и имат създадени механически паспорти и енергийни одити. Това също е добър метод, тъй като постройките замърсяват по-малко и имат по-малко излъчвания. Ние сме предложили и по-радикални решения като да кажем семействата, които са обществено слаби или в друга степен накърнимост да вземем за пример многодетни фамилии, самотни майки, хора с увреждания, за тях да има еднократна помощ за енергийно възобновяване на дома им. Най-широко прилагани ограничения, промяна на прозорци, външни порти, топлоизолация на фасадни стени има калкулации какъв брой коства за жилища от 60-75 кв. м от порядъка от 7-8 000 лв.. Но да се каже еднократно такива семейства могат да получат тази сума пари и да я вложат целево в възобновяване на жилищата си. Тогава такива семейства от спънка ще се трансфорат в мотор на процеса като знаят, че ще получат тези пари самите ще упорстват да се вземе решение и да се подхващат ограничения за възобновяване. Когато се дефинират по-внимателно проблемите, ще се намерят и разнообразни решения. Този вид стратегии от позиция на мащаба си, полезността и потребността, би трябвало да бъдат разработвани стратегически. Трябва да се мисли за дълготрайна тактика. Аз не знам държавно управление, което да е мислило оттатък четиригодишния си мандат. Стратегии имаме най-различни, само че нещо да се е случило, не е. Демографските политики в този момент, ще дадат резултат след 20-30 години.
В интервала 2005 година – 2009 година Минчо Бенов работи по план за кредитиране на жилищната енергийна успеваемост в България, финансиран от кредитна линия на Европейска банка за възстановяване и развитие в размер на 50 млн. евро и гарантиран с грантов съставен елемент от 10 млн. евро от Международен фонд „ Козлудуй ” и осъществен с присъединяване на шест водещи български търговски банки. Минчо Бенов е съветвал и управлявал редица капиталови планове и планове, финансирани от предприсъединителни и структурни фондове на Европейски Съюз. Национален шеф на Хабитат България от 2011г. Още по тематиката 19 ное 2022 Г-н Бенов, до дни ще стартира приема по програмата за саниране по Плана за възобновяване, средствата няма да стигнат до всички, вероятен ли е работещ финансов механизъм? От в този момент знаем, че средствата няма да стигнат. В миналата национална стратегия с 2 милиарда лв. бяха актуализирани над 2200 здания. През 2017-2018 година цените на строителните материали бяха доста по-ниски. Сега с 1,4 милиарда лв. може да чакаме да бъдат актуализирани към 1000-1100 здания най-много. На фона на потребностите това е капка в морето. Само при многофамилните здания, постройките, които имат потребност от възобновяване са над 60 000. Но няма планувана нито една стотинка за възобновяване на еднофамилните здания, а те са половината от жилищния фонд на страната. Общата оценка е, че 93% от сградния фонд е енергийно неефикасен. Ако желаеме да решим казуса напълно приказваме за голяма потребност, която няма по какъв начин да бъде посрещната с този метод към финансирането- 100% грантове за всички. Това е нереалистично, няма от къде да дойдат толкоз пари. И това не е единственият проблем. Този метод в извънредно огромна степен изкривява пазара. Повишаването на енергийните характерности на постройките на всички места в Европа, в това число и Източна Европа е един резистентен бизнес модел, в който вземат участие разнообразни страни с разнообразни ползи. Това са финансов бранш, който обезпечава присъединяване на притежателите, предлага артикули по разнообразни стратегии, строителните компании, които между тях са в една конкурентна среда, компании, които работят по модела спести и заплати – ЕСКО модел. Докато при нас грантово финансиране на 100% априори изключва финансовия бранш. Дали щяхме да реализираме някакви резултати в случай че го нямаше безвъзмездното финансиране, дали хората щяха да се възползват от тези финансови принадлежности? Само желая да направя конкретизиране, че тези средства не бяха по европейска стратегия. Те бяха народен запас, който сме платили аз и Вие от налозите си. При състояние, че този обществен запас се употребява за частен интерес, тъй като всички санирани жилища са частно притежавани парцели, методът трябваше да е напълно друг. Първо трябваше да се изисква по-голяма дълбочина на санирането от клас C, който ще би трябвало в този момент да надграждаме. Второ трябваше да се изисква самоучастие, с цел да може притежателите да имат ангажимент, в това число и към поддръжката след това. Можеше дълбочината на санирането да е обвързана с размера на самоучастието в случай че примерно предприемем дейности да реализираме клас А да получим по-голям грант, в случай че работим просто да достигнем клас С, който към този момент се счита за невисок от позиция на характерности на здания, да получим по-нисък грант. Начинът, по който действително беше осъществена програмата демотивира строителните компании, които участваха, тъй като решенията кой ще взе участие бяха централизирани на равнище общини, където се организираха процедурите по Закон за обществените поръчки. Собствениците на тези жилища също бяха изключени от процеса, защото правилото беше на харизан кон зъбите не се гледат. Те бяха изключени от реализиране на надзор, от избор на реализатори в това число надзор на осъществяването. Общините споделиха при изискване, че ние плащаме всичко, ние ще вземаме решенията за контрола и надзора. Вие единствено ни осигурете достъп до жилищата –точка. А дали можеше да се случи по различен метод? Ще ви дам образец със Словакия, с която умерено можем да се съпоставяме. Словакия още с присъединението си към Европейски Съюз създадоха разнообразни стратегии за възобновяване на жилищния фонд, за еднофамилни и многофамилни здания, с по-голям или по-малък грант. Имайте поради че там най-големият грант беше 30%, не приказваме за 50 или даже за 100%. Заедно с това създадоха и съответните финансови принадлежности, които да подкрепят семействата, които не могат да обезпечат самоучастието си, тъй като имаше такива. Тук сега, в който се изиска самоучастие, ще стане ясно, че във всяка постройка има семейства, които и 10% самоучастие не могат да обезпечат. В Словакия бяха основани финансови принадлежности като безлихвени заеми от банките, грантове от държавен фонд, който поддържаше и продължава да поддържа финансово всички стратегии. На всеки пет години се прави оценка на осъществяването на другите стратегии, прибавят се нови съставни елементи. Резултатът към предходната година беше, че над 90% от многофамилните здания в Словакия са актуализирани, а в Братислава са над 97%. Това се случва в Полша, в Чехия, на всички места, където имаше сходни проблеми. При нас 20% самоучастие се планува на втори стадий от програмата от 2023 година? Какви да са финансовите принадлежности, които да се включат, с цел да са ясни за хората? При нас най-големият проблем е, че тези неща, доколкото въобще се вършат са дребни като мащаб. Откакто енергийната успеваемост на жилищните здания въобще стартира да се разисква през 2005 година започва демонстрационен план на UNDP, който трябваше да обнови демонстрационно 50 здания с условие за самоучастие от 50%. Също през 2005 година започва стратегия за жилищна енергийна успеваемост, която беше основана на кредитна линия от 50 млн. евро от Европейска банка за възстановяване и развитие. През заеми от 6 търговски банки даваше заеми за осъществяване на избрани действия като връщаше 20% от заема под формата на грант. Те даже не бяха безлихвени. Аз стартирах и управлявах програмата до 2009 година и бяха актуализирани в някаква степен 33 000 жилища. Хората започнаха промяна на изолираност, покриви, стени, закупуване на термопомпи. Не беше изцяло възобновяване и това беше казусът на тази стратегия. Следеше се строго за качеството на изпълняваните действия, само че главната цел беше да се усвои един запас. Дейностите се изпълняваха самостоятелно от домакинство в личното жилище и по тази причина са тези кръпки по фасадите през днешния ден. Това беше недостатък на програмата, защото се подхващат такива действия за цялата постройка, резултатът е несравнимо по-голям. С изключение на тези два плана, друго не се е случвало преди да започва националната стратегия. Имаше опит с европейско финансиране и 75% грант да се направи нещо, само че доста малко се направи. След това се случи националната стратегия. Тя не беше добре структурирана, кампанийна без приоритизиране на здания на хора с по-ниски приходи или здания в по-лошо положение. Тези въпроси никой не си ги задаваше. Централизирането на всички действия в общините, а всички останали да стоят настрани опорочи програмата. Какво да бъде променено в този момент, с цел да може общините да провеждат по-ефективно този развой? От общините сега не се изисква основна смяна. Има няколко основни промени, които са директно свързани с програмата и би трябвало да се случат, с цел да бъдат утвърдени средствата по нея. Това са създаването на дефиницията за енергийна беднотия. Тя би трябвало да бъде призната преди да тръгне самата стратегия, по-специално тази, която планува самоучастие на притежателите. Второто е промени в Закона за етажната благосъстоятелност, които минаха на публично разискване, само че не са гласувани още в Народното събрание. Третата промяна е даването на услуги на едно гише one stop shop. Това има за цел да компенсира неналичието на потенциал, където подобен липсва или да укрепи потенциала, където към този момент има потенциал. Това се условия, които не бъдат изпълнени, Планът за възобновяване и резистентност няма да бъде утвърден. Всъщност услугите на едно гише ще дадат опция за по-добра съгласуваност. Този потенциал все отнякъде би трябвало да пристигна, а в случай че го нямаме? Все отново даването на услуги на едно гише ще бъде с настрана финансиране по Плана, тъй че ще има опция да се обезпечи с експертиза, въпреки всичко това е задачата. Това сега се разисква в доста общ проект без никаква конкретика. Колеги работеха, в това число по един демонстрационен план. Моето най-голямо терзание е да не се тръгне по линията на най-малкото противодействие от позиция на това, че дейностите по Плана имат период за осъществяване. А този период не е доста дълъг изключително при такива огромни стратегии. Опасявам се да не се вземе Соломоновото решение ние имаме от предходната стратегия доста на брой здания, които са кандидатствали, не дребна част от тях са утвърдени, дайте да ги санираме. С тази разлика, че в този момент ще се търси клас B на енергийна успеваемост. На чуване на служебния районен министър доктор Шишков в Народното събрание се загатна за икономисване на близо 1 млн. мегават часа от тези над 2000 здания и 3 млн. мегават часа от всички санирани здания досега. Това какви резултати са? Не мога да разясня в елементи. 3000 здания никога не може да се чака да осъществят сериозна спестовност, от позиция на потребността от икономии. Ние сме поели съответни задължения, свързани с реализиране на въглеродна индиферентност до 2050 година, с намаляването с 40% на въглеродните излъчвания. Те ще са вследствие на действия по Плана за възобновяване освен санирането, само че и доста други, които ще бъдат финансирани от Плана, в това число потребление на ВЕИ, понижаване на излъчвания от Топлоелектрическа централа. Никъде не написа, че би трябвало да стопираме централи, в противен случай би трябвало да осъществяваме такива икономии, което е нещо напълно друго. Сградният фонд употребява 40% от общото ползване на сила. Не може да чакаме, че от 66 000 здания като санираме 3000 ще реализираме голяма спестовност. Именно това настояват синдикатите да вземем за пример, че няма по какъв начин да реализираме понижение на излъчвания без затваряне на въглищните централи? От къде другаде ще пристигна понижението с изключение на от затваряне на замърсяващи предприятия? Не знам всички действия, свързани с понижаване на излъчванията, само че знам, че главната част от финансирането по Плана е обвързвано с реализирането на зелени вложения и със икономисване на излъчвания. За семействата има значително финансиране за насърчаване потреблението на фотоволатични системи за произвеждане на електрическа енергия от семейството. Това е лимитирано, само че в съвкупността си тези ограничения биха довели до нужните спестявания без закриване на централи, тъй като на никое място не е стихотворец подобен ангажимент. За затварянето има други поети задължения, не по отношение на Плана за възобновяване и резистентност. Общата европейска политика е за преустановяване на производството на електрическа енергия от фосилни горива макар внезапната смяна на обстановката поради войната в Украйна. Започнаха, в това число и Германия, да преглеждат сюжети за връщане на въглищни централи. Ако се върнем на тематиката за санирането на постройките и по какъв начин да се случва процеса има нещо още значимо. В момента се създават и вкарват поетапно разнообразни условия към енергийните характерности на постройките. Очаква се напълно скоро да бъде призната Директива за минималните енергийни стандарти на постройките. Ще забележим по какъв начин от целесъобразни всякакви такива ограничения ще станат наложителни. Ще има наложителни условия, които в случай че те не бъдат изпълнени, ще има наказания за етажната благосъстоятелност. Кое е най-близкото до хората, да желаят финансиране от комерсиалните банки, да има съответен финансов механизъм или да има няколко източника, от които да търсят финансиране? Ако внезапно се изиска самоучастие, хората може да се откажат от стратегиите? Първото и наложително изискване е нещата да не се случват кампанийно. Това би трябвало да е стратегически проект, създаден като резистентен и дълготраен развой, при който във всеки един миг напред във времето ще е ясно какво ще се случва. Например първите 3 години ще имате достъп до 80% грант, от трета до шеста година грантът ще бъде 60%. От позиция на финансови принадлежности би трябвало да има доста и разнообразни финансови принадлежности като да вземем за пример безлихвени заеми, целево подкрепяне на семейства, които са в някаква степен на накърнимост дали ще са енергийно небогати или обществено слаби, за тях грантовете умерено може да си останат 100%, това никой не го оспорва. Имайте поради, че сътрудници вършиха и в България такива изследвания. Много е огромен процентът на семействата, които декларират, че са подготвени да дават самоучастие даже то да е повече от 20%. Много от семействата изключително при еднофамилните къщи са склонни грантовете да са под 50%. Трябва да се направи както в Словакия ветрило от разнообразни стратегии, от които човек може да избере от позиция на обществен статус, по коя стратегия да взе участие, кое най-добре работи за него. Семейство с високи приходи няма да отиде там, където грантът е 30%, ще отиде там, където е по-нисък, само че все пак ще поучи някакво насърчаване. Това се случи 2005-2009 година по тази стратегия за енергийна успеваемост, която Ви загатнах, тогава сключихме контракти с най-големите шест търговски банки и поддържахме такива гишета да знаят хората кои технологии са възможни за финансиране, кои компании снабдители са вероятни. Но това, което се получи като снежна топка е, че всички банки започнаха да организират свои рекламни акции и да популяризират тези заеми за енергийна успеваемост. Процесът се насища осведомително, когато всички участници виждат своя интерес и са дейни. Никоя финансова институция не може да конкурира 100% грант. Ако се вкарат нисколихвени или безлихвени облекчения, самите финансови институции ще стартират да си създават свои финансови артикули. Хората би трябвало да знаят, че тези стратегии постоянно ще ги има с разнообразни параметри и условия на подкрепяне в дълъг период, даже след 2050 година, тъй като потребността е доста огромна. След либерализиране пазара на електрическа енергия, когато цената на силата стане по-висока, хората сами ще потърсят благоприятни условия. Говорим за енергийна беднотия, тя зависи от приходите на хората, от цената на силата, от положението на жилището, в което живеят. Не може да чакаме, че нашите приходи в идващите 10 години ще догонят европейските за жалост. Не можем да кажем въпреки това, че цената на електрическата енергия да е непрекъснато да е субсидирана по някакъв метод от страната. Единственото, което е реалистично и работи от момента, в който го направиш в доста дълъг интервал от време е това да си подобриш енергийните характерности на жилището, с цел да потребяваш по-малко сила, с цел да поддържаш топлинен стандарт през зимата и да си охлаждаш жилището през лятото с по-малко сила. От момента, в който се създадат тези усъвършенствания, разликата се усеща незабавно в сметките. Да не приказваме, че когато се приказва за реализиране на по-висок клас какъвто ще бъде по тази стратегия B икономиите ще бъдат още по-големи. По време на енергийна комисия в Народното събрание районният заместник-министър Десислава Георгиева сподели, че и сега се финансира санирането на еднофамилни жилища по оперативната стратегия, само че единствено в десетте огромни града, а от другата година ще се финансират по стратегия „ Развитие на районите “, само че към момента не са ясни критериите? Какви да са критериите? Тук също не може да подпомогнем всички. Презумпцията на една такава стратегия е, че в еднофамилните живеят богати семейства за какво би трябвало да ги подкрепяме, само че тези еднофамилни здания не са единствено в софийските квартали Бояна и Драгалевци. В дребните градове и села живеят извънредно небогати семейства. Затова те не могат да се отопляват и стоят по цяла зима в една стаичка или си вървят с палтата вътре. Ние участвахме в работата група на програмата „ Развитие на районите “. Аз нямам спомен да има такива ограничения. Дано да се отвори такава опция. Хубаво е да се обвърже на равнището на подпомагането със социално-икономическия профил на семейството, тъй като заможни семейства, които живеят в нови къщи, техните къщи нямат потребност и от саниране, само че да кажем семейства със междинни приходи биха могли да бъдат подпомагани. Ако фамилията има по-ограничени финансови благоприятни условия и има по-голяма потребност от предприемане на такива дейности да се подкрепя с по-високо грант. Ако е в по-високо приходи да има някакво подучване, само че при всички случаи да не е огромно. От позиция на налозите имаше такива данъчни облекчения, само че те мисля, че са за здания, които реализират клас B и имат създадени механически паспорти и енергийни одити. Това също е добър метод, тъй като постройките замърсяват по-малко и имат по-малко излъчвания. Ние сме предложили и по-радикални решения като да кажем семействата, които са обществено слаби или в друга степен накърнимост да вземем за пример многодетни фамилии, самотни майки, хора с увреждания, за тях да има еднократна помощ за енергийно възобновяване на дома им. Най-широко прилагани ограничения, промяна на прозорци, външни порти, топлоизолация на фасадни стени има калкулации какъв брой коства за жилища от 60-75 кв. м от порядъка от 7-8 000 лв.. Но да се каже еднократно такива семейства могат да получат тази сума пари и да я вложат целево в възобновяване на жилищата си. Тогава такива семейства от спънка ще се трансфорат в мотор на процеса като знаят, че ще получат тези пари самите ще упорстват да се вземе решение и да се подхващат ограничения за възобновяване. Когато се дефинират по-внимателно проблемите, ще се намерят и разнообразни решения. Този вид стратегии от позиция на мащаба си, полезността и потребността, би трябвало да бъдат разработвани стратегически. Трябва да се мисли за дълготрайна тактика. Аз не знам държавно управление, което да е мислило оттатък четиригодишния си мандат. Стратегии имаме най-различни, само че нещо да се е случило, не е. Демографските политики в този момент, ще дадат резултат след 20-30 години.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ