До 2025 г. трябва да започнем да събираме дрехите и обувките разделно
Разговаряме със Севдалин Спасов, ръководител на Асоциацията на преработвателите и търговците на облекла втора ръка и притежател на "М холдинг " - компанията, позната под марката за облекла втора ръка „ Мания “ за нуждата от преработване на облеклата и обувките, за потреблението на облекла втора ръка, за отпадъците от текстил и по какъв начин да се предизвиква повторната приложимост. Какъв е животът на облеклата след втора ръка, къде се рециклират?
Г-н Спасов, за първи път Законът за ръководство на отпадъците планува опцията за преработване на облекла и обувки? Как да се случва този развой в България, с цел да бъде ефикасен?
До 2025 година е крайният период, в който всички страни-членки би трябвало да одобряват свои стратегии за разделно събиране на текстил и обувки. Това планува пакет „ Кръгова стопанска система “ на Европейски Съюз. Кога тъкмо ще приемем съответни ограничения в България зависи от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Преди 10 дни Народното събрание одобри ремонти в Закона за ръководство на отпадъците, съгласно които Министерство на околната среда и водите би трябвало да изготви регистри на пускащите на пазара облекла и обувки. Това е първата стъпка, която води до създаване на такава система за разделно събиране. Според отчет на Европейската организация по околна среда и Новата текстилна тактика на Европейски Съюз, която напълно скоро ще излезе на публично разискване предлагат да се употребява правилото разширена отговорност на производителя. Това значи продажбата на нови облекла и обувки да натоварят с продуктови такси. Целта е да се подкрепи преработването и повторната приложимост на този тип боклуци.
Какво още може да се направи за стимулиране на повторната приложимост на облекла и условията ще обгръщат ли облеклата втора ръка?
Текстилът и текстилните боклуци дълго време са подценявана тематика, а в действителност морфологичните разбори демонстрират, че към 4% от обшия битов боклук е текстил и обувки. При 3-4 млн. тона годишно битов боклук в България, това е 100 000 тона текстилни боклуци с наклонност за бърз напредък. Напоследък „ fast fashion” тъй наречените бърза мода на всеки 4-5 години удвоява своите количества. Всички приказват за възбрана на пластмасата, на приборите за еднократна приложимост, само че никой не приказва за текстила за еднократна приложимост. На по-бедни пазари, в това число България има нови тениски по 2 лв., а това са си облекла за еднократна приложимост. Една такава тениска какво качество ще има, след едно изпиране към този момент не става за потребление. Затова би трябвало да се вземат ограничения с възпиращ резултат върху тези производители и търговци, тъй като това дава доста сериозен отрицателен отпечатък освен като ползване на запаси, само че по-късно и за ръководството на отпадъците от текстил. Текстилът е един извънредно ресурсоемък бранш.
Дрехите втора ръка са изключени от закона, признат предходната седмица, защото повторната приложимост на процедура би трябвало да се насърчава. Няколко европейски наставления и пакет „ Кръгова стопанска система “ слагат ясно, че повторната приложимост е най-предпочитан способ за оползотворяване. Нещо повече, съгласно отчета на Европейската организация по запазване на околната среда от ноември 2019 година повторната приложимост би трябвало да се насърчава с фискални и други нефинансови способи и ограничения. Експертите предлагат да се понижи или отстрани Данък добавена стойност за артикули втора ръка, в това число облекла. По сходство на паркоместата за инвалиди се предлага страните –членки да подхващат съответните ремонти в законите, които да плануват най-малко 5-10% от площите в един мол или търговски център да се отдават на преференциални цени на търговци втора ръка или ателиета за корекция като шивашки ателиета да вземем за пример.
Това са главните ограничения, които се предлагат, защото нашия бизнес несъмнено от дълго време към този момент не е в печеливша обстановка. Когато стопанската система върви добре всички си купуват нови неща. Затова повторната приложимост и преработването имат потребност от подкрепяне.
Като търговци втора ръка, имате ли ангажимент по-късно какво се случва с облеклата? Има ли предприятия за оползотворяване на облекла?
Да, дори в България има проекти за създаване на няколко. Най-вероятно ще бъде към Варна, там има няколко сортировъчни центрове като концепцията е да се реализира клъстер, който да ги подкрепя с негодната част. От синтетичните материали излизат вати, чиято себестойност е по-голяма в сравнение с продажната цена. Ватата се употребява за изолираност на седалките в колите или във вратите на колите се слагат такива вати, които са на текстилна основа, само че в действителност себестойността и разноските по производството са по-високи в сравнение с продажната цена. Проблемът при този тип предприятия е, че преработването не е печеливша активност, защото няма действителен пазар на това, което се получава. Затова рециклиращата част от нашия бизнес има потребност от в допълнение финансиране изключително в страни като България, в които суровината, която се събира е с доста ниско качество.
Колко и какви текстилни боклуци се събират в България годишно?
В България имаме към 200 контейнера особено за облекла. Миналата година събрахме към 1700 тона текстилни боклуци. В 12 общини имаме подписани контракти, отпред със Столична община. Проблемът е, че наличието на материалът е с доста ниско качество, не е като Западно-европейския. На Скандинавския пазар облеклата втора ръка са с доста високо качество, търговецът избива разноските по подбиране и има облага. Проблемът е, че до момента в който в Западна Европа делът на повторната приложимост е близо 70%, то в българският боклук годните за повторна приложимост облекла са към 50%. Те са с ниско качество и отпътуват най-вече за Африка, Пакистан и т.н на доста ниска стойност. Не можем да го осъществяваме в магазините в България, тъй като качеството и марките не са с такава стойност каквато има в Европа. Това се изяснява с ниския витален стандарт, хората не могат да си купуват скъпи марки и надлежно не ги изхвърлят. В Съединени американски щати, Канада, Западна Европа наши компании събират, имаме хиляди контейнери, където материалът е с доста по-добро качество и поема разноските, дори имаме и добра облага от това. В България нещата не стоят по този начин.
Асоциацията на търговците и вносителите на облекла втора ръка ли провежда процеса?
Отделни компании към този момент 2-3 години пилотно слагат контейнери. Целта е да опипаме почвата, да забележим по какъв начин стоят нещата. Целта е с навлизането на новите текстилни стратегии и измененията в закона, които ще дадат опция за събиране на облекла от текстил с помощта на разширената отговорност на производителя. Пак, до момента тази активност е губеща и се подкрепя от останалата част на нашия бизнес, от вноса и продажбата на облекла втора ръка. Имаме желанието и експертизата както споделих няколко компании членки на УС са огромни европейски компании. Например, холдинга който аз управлявам притежаваме няколко компании в Съединени американски щати и Канада, а които оперираме 1 500 контейнера ситуирани в 12 щата. Това го вършим близо 10 години безусловно на пазарен принцип. Никой не ни подкрепя, само че там материалът е доста по-качествен.
Каква част от облеклата втора ръка остават на българския пазар?
Около 65-70% от облеклата, които идват от Западна Европа са подготвени пригодни за повторна приложимост. В България остават едвам към 10-15% от тези с най-високо качество, останалите годни за повторна приложимост се изнасят надлежно съгласно тяхната сезонност и непокътнатост за страни от Азия (по-евтини, изключително за Пакистан), в Африка отиват повече летни продукти. Най-хубавата част остава за основно за онлайн търговците на българския пазар, изнасят се облекла за Русия, за Източна Европа.
Миналата година нашата асоциация сме внесли към 30 000 тона облекла втора ръка от Западна Европа и сме изнесли 24 000 тона. Само 6 000 тона са останали в България. Същевременно отново същите компании са събрали към 1700 тона текстилни боклуци тук в България. Но можем да се похвалим, че едвам няколко % (до 3% най-много) се депонират. Някои от нашите предприятия доближават под 1% депониране на материала.
Възможно ли е да се възползвате от европейските стратегии за предприятия за оползотворяване на облеклата? Какви боклуци ще преработват?
В пакета за възобновяване от CОVID-19 ще има финансиране за кръгова стопанска система. Новият програмен интервал 2021-2027 година ще има планувани също доста средства за „ зелените браншове “ какъвто е преработването.
Успешното ръководство на отпадъците е доста значима част от реализиране на кръгова стопанска система. В това ни е вярата, тъй като такова дружество е доста сериозна първична инвестиция. Машините костват десетки милиони евро. Цените на готовите произведения по-късно, вати и други произведения не покриват разноските. Още повече такава скъпа обезценка на дълготрайните материални активи ще бъде невероятно да бъде обхваната финансово без външно финансиране
Въпросът е дали ще бъде единствено за преработване на облеклата в страната или на облекла и от чужбина?
Най-вероятно и двете. Новата стратегия ще предизвиква смесените интернационалните консорциуми за по-добра интеграция в бранша. Ние също работим в тази посока с компании от Западна Европа, с цел да може в последна сметка да откликнем на това. Много скоро текстилните боклуци по сходство на пластмасовите ще бъдат неразрешени за експорт от Европа, което е много сериозна опасност за бранша. Знаете какъв брой бързо се случиха нещата, когато Китай забрани преди няколко години вноса на пластмасови боклуци. Европа се оказа доста сюрпризирана и трябваше няколко години да се преструктурира и преориентира, с цел да се създадат съответните мощности в Западна Европа за оползотворяване най-много на пластмасовите боклуци. Ние би трябвало да сме подготвени и за текстилните.
Г-н Спасов, за първи път Законът за ръководство на отпадъците планува опцията за преработване на облекла и обувки? Как да се случва този развой в България, с цел да бъде ефикасен?
До 2025 година е крайният период, в който всички страни-членки би трябвало да одобряват свои стратегии за разделно събиране на текстил и обувки. Това планува пакет „ Кръгова стопанска система “ на Европейски Съюз. Кога тъкмо ще приемем съответни ограничения в България зависи от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Преди 10 дни Народното събрание одобри ремонти в Закона за ръководство на отпадъците, съгласно които Министерство на околната среда и водите би трябвало да изготви регистри на пускащите на пазара облекла и обувки. Това е първата стъпка, която води до създаване на такава система за разделно събиране. Според отчет на Европейската организация по околна среда и Новата текстилна тактика на Европейски Съюз, която напълно скоро ще излезе на публично разискване предлагат да се употребява правилото разширена отговорност на производителя. Това значи продажбата на нови облекла и обувки да натоварят с продуктови такси. Целта е да се подкрепи преработването и повторната приложимост на този тип боклуци.
Какво още може да се направи за стимулиране на повторната приложимост на облекла и условията ще обгръщат ли облеклата втора ръка?
Текстилът и текстилните боклуци дълго време са подценявана тематика, а в действителност морфологичните разбори демонстрират, че към 4% от обшия битов боклук е текстил и обувки. При 3-4 млн. тона годишно битов боклук в България, това е 100 000 тона текстилни боклуци с наклонност за бърз напредък. Напоследък „ fast fashion” тъй наречените бърза мода на всеки 4-5 години удвоява своите количества. Всички приказват за възбрана на пластмасата, на приборите за еднократна приложимост, само че никой не приказва за текстила за еднократна приложимост. На по-бедни пазари, в това число България има нови тениски по 2 лв., а това са си облекла за еднократна приложимост. Една такава тениска какво качество ще има, след едно изпиране към този момент не става за потребление. Затова би трябвало да се вземат ограничения с възпиращ резултат върху тези производители и търговци, тъй като това дава доста сериозен отрицателен отпечатък освен като ползване на запаси, само че по-късно и за ръководството на отпадъците от текстил. Текстилът е един извънредно ресурсоемък бранш.
Дрехите втора ръка са изключени от закона, признат предходната седмица, защото повторната приложимост на процедура би трябвало да се насърчава. Няколко европейски наставления и пакет „ Кръгова стопанска система “ слагат ясно, че повторната приложимост е най-предпочитан способ за оползотворяване. Нещо повече, съгласно отчета на Европейската организация по запазване на околната среда от ноември 2019 година повторната приложимост би трябвало да се насърчава с фискални и други нефинансови способи и ограничения. Експертите предлагат да се понижи или отстрани Данък добавена стойност за артикули втора ръка, в това число облекла. По сходство на паркоместата за инвалиди се предлага страните –членки да подхващат съответните ремонти в законите, които да плануват най-малко 5-10% от площите в един мол или търговски център да се отдават на преференциални цени на търговци втора ръка или ателиета за корекция като шивашки ателиета да вземем за пример.
Това са главните ограничения, които се предлагат, защото нашия бизнес несъмнено от дълго време към този момент не е в печеливша обстановка. Когато стопанската система върви добре всички си купуват нови неща. Затова повторната приложимост и преработването имат потребност от подкрепяне.
Като търговци втора ръка, имате ли ангажимент по-късно какво се случва с облеклата? Има ли предприятия за оползотворяване на облекла?
Да, дори в България има проекти за създаване на няколко. Най-вероятно ще бъде към Варна, там има няколко сортировъчни центрове като концепцията е да се реализира клъстер, който да ги подкрепя с негодната част. От синтетичните материали излизат вати, чиято себестойност е по-голяма в сравнение с продажната цена. Ватата се употребява за изолираност на седалките в колите или във вратите на колите се слагат такива вати, които са на текстилна основа, само че в действителност себестойността и разноските по производството са по-високи в сравнение с продажната цена. Проблемът при този тип предприятия е, че преработването не е печеливша активност, защото няма действителен пазар на това, което се получава. Затова рециклиращата част от нашия бизнес има потребност от в допълнение финансиране изключително в страни като България, в които суровината, която се събира е с доста ниско качество.
Колко и какви текстилни боклуци се събират в България годишно?
В България имаме към 200 контейнера особено за облекла. Миналата година събрахме към 1700 тона текстилни боклуци. В 12 общини имаме подписани контракти, отпред със Столична община. Проблемът е, че наличието на материалът е с доста ниско качество, не е като Западно-европейския. На Скандинавския пазар облеклата втора ръка са с доста високо качество, търговецът избива разноските по подбиране и има облага. Проблемът е, че до момента в който в Западна Европа делът на повторната приложимост е близо 70%, то в българският боклук годните за повторна приложимост облекла са към 50%. Те са с ниско качество и отпътуват най-вече за Африка, Пакистан и т.н на доста ниска стойност. Не можем да го осъществяваме в магазините в България, тъй като качеството и марките не са с такава стойност каквато има в Европа. Това се изяснява с ниския витален стандарт, хората не могат да си купуват скъпи марки и надлежно не ги изхвърлят. В Съединени американски щати, Канада, Западна Европа наши компании събират, имаме хиляди контейнери, където материалът е с доста по-добро качество и поема разноските, дори имаме и добра облага от това. В България нещата не стоят по този начин.
Асоциацията на търговците и вносителите на облекла втора ръка ли провежда процеса?
Отделни компании към този момент 2-3 години пилотно слагат контейнери. Целта е да опипаме почвата, да забележим по какъв начин стоят нещата. Целта е с навлизането на новите текстилни стратегии и измененията в закона, които ще дадат опция за събиране на облекла от текстил с помощта на разширената отговорност на производителя. Пак, до момента тази активност е губеща и се подкрепя от останалата част на нашия бизнес, от вноса и продажбата на облекла втора ръка. Имаме желанието и експертизата както споделих няколко компании членки на УС са огромни европейски компании. Например, холдинга който аз управлявам притежаваме няколко компании в Съединени американски щати и Канада, а които оперираме 1 500 контейнера ситуирани в 12 щата. Това го вършим близо 10 години безусловно на пазарен принцип. Никой не ни подкрепя, само че там материалът е доста по-качествен.
Каква част от облеклата втора ръка остават на българския пазар?
Около 65-70% от облеклата, които идват от Западна Европа са подготвени пригодни за повторна приложимост. В България остават едвам към 10-15% от тези с най-високо качество, останалите годни за повторна приложимост се изнасят надлежно съгласно тяхната сезонност и непокътнатост за страни от Азия (по-евтини, изключително за Пакистан), в Африка отиват повече летни продукти. Най-хубавата част остава за основно за онлайн търговците на българския пазар, изнасят се облекла за Русия, за Източна Европа.
Миналата година нашата асоциация сме внесли към 30 000 тона облекла втора ръка от Западна Европа и сме изнесли 24 000 тона. Само 6 000 тона са останали в България. Същевременно отново същите компании са събрали към 1700 тона текстилни боклуци тук в България. Но можем да се похвалим, че едвам няколко % (до 3% най-много) се депонират. Някои от нашите предприятия доближават под 1% депониране на материала.
Възможно ли е да се възползвате от европейските стратегии за предприятия за оползотворяване на облеклата? Какви боклуци ще преработват?
В пакета за възобновяване от CОVID-19 ще има финансиране за кръгова стопанска система. Новият програмен интервал 2021-2027 година ще има планувани също доста средства за „ зелените браншове “ какъвто е преработването.
Успешното ръководство на отпадъците е доста значима част от реализиране на кръгова стопанска система. В това ни е вярата, тъй като такова дружество е доста сериозна първична инвестиция. Машините костват десетки милиони евро. Цените на готовите произведения по-късно, вати и други произведения не покриват разноските. Още повече такава скъпа обезценка на дълготрайните материални активи ще бъде невероятно да бъде обхваната финансово без външно финансиране
Въпросът е дали ще бъде единствено за преработване на облеклата в страната или на облекла и от чужбина?
Най-вероятно и двете. Новата стратегия ще предизвиква смесените интернационалните консорциуми за по-добра интеграция в бранша. Ние също работим в тази посока с компании от Западна Европа, с цел да може в последна сметка да откликнем на това. Много скоро текстилните боклуци по сходство на пластмасовите ще бъдат неразрешени за експорт от Европа, което е много сериозна опасност за бранша. Знаете какъв брой бързо се случиха нещата, когато Китай забрани преди няколко години вноса на пластмасови боклуци. Европа се оказа доста сюрпризирана и трябваше няколко години да се преструктурира и преориентира, с цел да се създадат съответните мощности в Западна Европа за оползотворяване най-много на пластмасовите боклуци. Ние би трябвало да сме подготвени и за текстилните.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ