Поли Муканова пред Фрог: Всеки намира своя пристан, своето уединено място – буквално и метафорично
Разговаряме с поетесата и учител Поли Муканова за новата й книга „ Пристан за отшелници “, която излезе от щемпел безусловно преди няколко дни. Тя е комбиниране от стихотворения и фрагменти - къса прозаичност. Както самата Поли Муканова споделя: „ Някои от стихотворенията са разказани истории, а фрагментите са застинали стихотворения. “ И по този начин, в този лабиринт и игра на думи, ние чакаме да намерим себе си.
" Пристан за отшелници " е името на новата Ви книга. Моля, разкажете ни за нея, без да издаваме всичко?
излезе от печатницата преди броени дни. Жанрово е обединена от лирика и къса прозаичност – фрагменти. Да стартираме от корицата – от вън във вътрешността, тъй като тя е един прелиминарен прочит. За нея заслуга има Капка Кънева, която е художник и на първата ми книга, излязла през далечната 2009г. Самото издаване е дело на с създател и неин мотор Таня Николова – надарена поетеса и издател перфекционист. Това бе и повода да се насоча към нея и незабавно да намерим общ взор върху това, което си представяме като резултат от взаимната ни работа. На уеб страницата на фондация " Емили " може да се види каталога и оттова да се добие визия за това значимо сцепление сред наличието и това по какъв начин да наподобява книгата – тази заварка, която в действителност показва крайния артикул в една изящна форма.
Другото значимо за книгата е, че редактор на книгата е проф. дфн Жоржета Чолакова, която е бохемист, учител в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ”, също и поетеса. Тя написа и критика за книгата, която е включена в самото издание.
Доц. Кристиян Енчев написа критика за фрагментите с метафизичен привкус. Той е от Института по философия и социология към Българска академия на науките и е стихотворец. Неговият текст също може да се открие в изданието.
Тя съдържа стихотворения и фрагменти. По какъв метод се съчетават по едно и също време лирика и къса прозаичност?
За първи път в новата си книга групирам тези два жанра, които в действителност не са толкоз далечни и взаимоизключващи се. Някои от стихотворенията са разказани истории, а фрагментите са застинали стихотворения. Има симбиоза. Разбира се, читателят е този, който занапред ще разкрие това сцепление.
Какво чувство съгласно Вас дава поезията на читателя и какво му носи прозата?
Най-важно е посланието и положителната история, искреността на създателя, която читателят безапелационно разпознава. При поезията естествено акцентът пада върху емоционалността, палитрата от усеща, пробуждане на усещанията, мигът е всичко в този род, уловимостта на стихии, вилнеещи в душата. При прозата имаме постепенно потапяне в сюжета, ставаме част от един огромен разказ, един свят, който с мудни трепетни стъпки припознаваме като своя територия.
Да поговорим и за Софийските знаци, които са претворени посредством самобитна поетика на града – прочие стихотворението за " Женския пазар ", за " Ротондата ", за купола. Това още едно равнище прочит ли е или различен метод на осмислянето им?
Импулсът, който ме въодушеви да се вгледам в своя роден град, само че знаем, че човек минимум се оглежда в своя личен град. Открива го едвам, когато пътува. Тогава неговите сетива се отварят и с цел да обърна внимание върху София повода бе от един интернационален фестивал, в който участвах предходната есен. Неговото име е „ Софийските метафори “, който даде име на едноименния цикъл в книгата „ Софийски метафори “. Там ни бе сложена задача да опишем личните си усещания от разходката в града, която е натоварена с доста символика. Това ме инспирира, даде ми повод и тенденция да предам това, което постоянно съм усещала, само че може би съм чакала нещо външно, с цел да му обърна внимание. Той осмисля една градска поетика.
Разкажете ни за пътя, който изминахте и който претворихте за нейното написване?
Има 7 години от появяването на предходната ми книга с лирика „ Мидите имат две страни “ през 2015г. Тя завоюва състезанието „ Помощ за книгата “ на Министерство на културата. Стихотворенията в „ Пристан за отшелници “ са от последните 7 години... в тази ситуация това са и първите 7 години на тази книга, в случай че мога по този начин метафорично да се изразя. Интересно е, че фрагментите също са като стиховете, защото са тематично разграничени – с житейски привкус, с по-всекидневна тема и има обособен цикъл, който е в памет на философа доцент Христо Стоев. Той е учител в СУ „ Св. Кл. Охридски “. Той самият е надарен създател на фрагменти, издадени през 2015г. от издателство Ерго. Той щеше да бъде и редактор на предходната ми книга „ Сизиф дали е бил благополучен “, само че за жалост той умря. Има фрагменти, които съм посветила в негова памет.
Книгата е притежател с паметови следи, тъй като е значимо тематиките, концепциите, хората да се обвързват по някакъв метод, тъй като всички ние сме въодушевени от дадени текстове и персони. Нищо не стартират единствено и само от нас. Това е моята житейска философия – належащо е да се вършат връзки в литературата, да се основават мостове, тъй като всички вървим по един огромен път и е значимо да имаме разговор, както и връзка в този по-съвременен подтекст.
Има тип задявка посредством рекомендациите за четенето на фрагментите – могат да бъдат четени непоследователно, както и „ вечер, преди лягане, да се чете по един ”. Това по-скоро намигане към читателя ли е?
Да, това е самобитно намигане, само че мога да кажа, че се появи много естествено, защото предходната ми книга „ Сизиф дали е бил благополучен “, която излезе при започване на тази година – там разнообразни читатели ми бяха споделили, че всяка вечер четат по един откъс преди лягане. Това ми даде съображение. Разбира се има и подигравка при писането на тези наставления, тъй като четенето е самостоятелен акт. Всеки взема решение по кое време и по какъв начин да чете.
Всеки един от нас извървява своя път, с цел да доближи до нещо, с цел да се развие, с цел да заслужи триумфа. Кога се трансформираме в отшелници и по кое време е значимо да имаме кей?
Всеки намира своя кей, своето насаме място – безусловно и метафорично.
Както съм написала литературата е кей за отшелници – това е моята житейска котва, която ми оказва помощ да запазя равновесието във всекидневния безпорядък, във вселенския поток, в който всеки от нас е единствено парченце, галактическа прашинка.
Кога " аскет " се трансформира в неясно, в изолирано разбиране?
Отшелникът от време на време е нужда, посредством която всеки от нас търси подобен кей. Необходимо ни е подобен тип отшелничество, тъй като това е много здравословно от позиция на житейската динамичност, в която сме потопени. Хубаво е всеки да има кей, с цел да може да откри и открие себе си, за своите цели, учредения и в последна сметка, с цел да бъде потребен на другите, тъй като ние сме част от социума. Живеем в общество и имаме взаимозависимост един от различен. Всеки един от нас е аскет в един или различен смисъл, в един или различен миг от своя житейски небосвод. Това е с позитивен знак.
Какво за Вас е значимо читателите да усетят, да уловят, да запомнят за себе си от Вашата книга?
Да намерят в моите думи своите светове, да изградят вътрешни мостове – това е и смисълът на литературата – да свързва, приобщава посредством посланията. И в последна сметка да основава един по-добър и търпим свят, в който човешкото би трябвало да е смислова категория.
Войната обезличава... тази сриваща оптика, през която виждаме света за жалост.
В предходната книга „ Сизиф дали е бил благополучен “ има един откъс за баба ми. Тя ми повтаряше: „ Няма по-страшно от войната “, а тя самата беше претърпяла Втората международна война в София. Това са неизлечими мемоари, които и ние изпитваме в нашето настояще. Реално сме очевидци на тази обстановка и рефлектира върху всички нас по един или различен метод. Цената на войната е действителни човешки животи. Това е разменната монета. Човешкият живот е безусловно обезценен и това е най-лошото – това е маркерът на войната, без значение коя война от кого и къде се води.
Освен с лирика, в нея има и философия - внимателен взор към света ти. Защо ни е нужна и философията, да не забравяме за нея?
Имам един откъс от последната ми книга „ Сизиф дали е бил благополучен? “ Там се споделя: Философията не е за всеки. Но пък всичко е философия. Светът е организиран по този начин и ние би трябвало да настроим своя взор в тази деликанта тъкан – по този метод по-добре ще разбираме себе си и своето място в света.
Надявам се моята книга „ Пристан за отшелници “ ще подсети, че не би трябвало да забравяме за това.
Само на читателите на ФрогНюз предлагаме няколко творби от новата книга на Поли Муканова
Влюбвам се в носове – чипи, строги, с лека гърбица. Носът в действителност кодира нещо неповторимо в анатомичното разбиране на лицето. Носът е сянката, профилът, белегът, посредством който разбирам доста. Не „ по очите ще го познаеш “, а „ носът му приказва “. Това не е празнодумство. Има смисъл в носа. Неслучайно императорите са изсичани на монети не анфас, а отстрани.
СОФИЙСКАТА РОТОНДА
бетон
монолитна стража
часовой
охраняващ
една
запалена
свещ
Ротонда
София
Интервю на Ирина Тодорова с поетесата Поли Муканова
Д-р Поли Муканова е поетеса и преподавател. Родена е в София. Завършва българска филология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Магистър е по креативно писане.
Дисертацията й е на тематика: " Четенето и читателите в българското общество (1878-1944): Институцията библиотека ". Академичните й ползи са в областите - история на книгата и четенето, културна и обществена история, доктрина на литературата. Д-р Муканова преподава Книгознание, История и доктрина на четенето, Библиофилство, Традиционни библиотечни услуги, Библиотеки, просвета, история, Академично писане, Социални мрежи за библиотекари (магистри), Дигитализация на приписки (магистри).
Поли Муканова има пет издадени книги с лирика и прозаични фрагменти. Това са: „ Мигове в кибритена кутийка ” (2009г.), „ Amor fati ” (2012г.), „ Мидите имат две страни ” (2015г.), „ Сизиф дали е бил благополучен? ” (2022г.). Най-новата ѝ книга е " Пристан за отшелници ". Нейни творби са оповестени в „ Литературен вестник ”, „ Словото през днешния ден ”, Книжевно житие (Скопие), LiterNet, e-Lit, Public Republic, в сборника „ Facecontrol “ (2005), в алманаха „ Ах, Мария “ (2009), както и в антологията „ Kenga e Detit “ (2010) на албански език и други
" Пристан за отшелници " ни споделя за опцията да се отделим от земното, което толкоз доста ни " придърпва " посредством своята гравитация. Разговорът с поетесата Поли Муканова е като глътка пресен въздух, тъй като последната ѝ книга е нов взор към всекидневните тематики и това, което ни заобикаля, претворени посредством необикновен и трогателен взор. Градските облици оживяват пред нас в нова светлина, разказани по баснословен метод. Съжителстват лирика и фрагменти, къса прозаичност, само че те са идейно близки, дефинира поетесата. За тази книга се изисква кураж и мощ, с цел да бъде забелязан, осмислен и претворен по подобен метод светът ни.
Поли Муканова ни демонстрира това посредством своя внимателен и фисолофски прочит, като в същото време ни дава вяра, която ника като читатели можем да осезаем на страниците на книгата.
" Пристан за отшелници " е името на новата Ви книга. Моля, разкажете ни за нея, без да издаваме всичко?
излезе от печатницата преди броени дни. Жанрово е обединена от лирика и къса прозаичност – фрагменти. Да стартираме от корицата – от вън във вътрешността, тъй като тя е един прелиминарен прочит. За нея заслуга има Капка Кънева, която е художник и на първата ми книга, излязла през далечната 2009г. Самото издаване е дело на с създател и неин мотор Таня Николова – надарена поетеса и издател перфекционист. Това бе и повода да се насоча към нея и незабавно да намерим общ взор върху това, което си представяме като резултат от взаимната ни работа. На уеб страницата на фондация " Емили " може да се види каталога и оттова да се добие визия за това значимо сцепление сред наличието и това по какъв начин да наподобява книгата – тази заварка, която в действителност показва крайния артикул в една изящна форма.
Другото значимо за книгата е, че редактор на книгата е проф. дфн Жоржета Чолакова, която е бохемист, учител в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ”, също и поетеса. Тя написа и критика за книгата, която е включена в самото издание.
Доц. Кристиян Енчев написа критика за фрагментите с метафизичен привкус. Той е от Института по философия и социология към Българска академия на науките и е стихотворец. Неговият текст също може да се открие в изданието.
Тя съдържа стихотворения и фрагменти. По какъв метод се съчетават по едно и също време лирика и къса прозаичност?
За първи път в новата си книга групирам тези два жанра, които в действителност не са толкоз далечни и взаимоизключващи се. Някои от стихотворенията са разказани истории, а фрагментите са застинали стихотворения. Има симбиоза. Разбира се, читателят е този, който занапред ще разкрие това сцепление.
Какво чувство съгласно Вас дава поезията на читателя и какво му носи прозата?
Най-важно е посланието и положителната история, искреността на създателя, която читателят безапелационно разпознава. При поезията естествено акцентът пада върху емоционалността, палитрата от усеща, пробуждане на усещанията, мигът е всичко в този род, уловимостта на стихии, вилнеещи в душата. При прозата имаме постепенно потапяне в сюжета, ставаме част от един огромен разказ, един свят, който с мудни трепетни стъпки припознаваме като своя територия.
Да поговорим и за Софийските знаци, които са претворени посредством самобитна поетика на града – прочие стихотворението за " Женския пазар ", за " Ротондата ", за купола. Това още едно равнище прочит ли е или различен метод на осмислянето им?
Импулсът, който ме въодушеви да се вгледам в своя роден град, само че знаем, че човек минимум се оглежда в своя личен град. Открива го едвам, когато пътува. Тогава неговите сетива се отварят и с цел да обърна внимание върху София повода бе от един интернационален фестивал, в който участвах предходната есен. Неговото име е „ Софийските метафори “, който даде име на едноименния цикъл в книгата „ Софийски метафори “. Там ни бе сложена задача да опишем личните си усещания от разходката в града, която е натоварена с доста символика. Това ме инспирира, даде ми повод и тенденция да предам това, което постоянно съм усещала, само че може би съм чакала нещо външно, с цел да му обърна внимание. Той осмисля една градска поетика.
Разкажете ни за пътя, който изминахте и който претворихте за нейното написване?
Има 7 години от появяването на предходната ми книга с лирика „ Мидите имат две страни “ през 2015г. Тя завоюва състезанието „ Помощ за книгата “ на Министерство на културата. Стихотворенията в „ Пристан за отшелници “ са от последните 7 години... в тази ситуация това са и първите 7 години на тази книга, в случай че мога по този начин метафорично да се изразя. Интересно е, че фрагментите също са като стиховете, защото са тематично разграничени – с житейски привкус, с по-всекидневна тема и има обособен цикъл, който е в памет на философа доцент Христо Стоев. Той е учител в СУ „ Св. Кл. Охридски “. Той самият е надарен създател на фрагменти, издадени през 2015г. от издателство Ерго. Той щеше да бъде и редактор на предходната ми книга „ Сизиф дали е бил благополучен “, само че за жалост той умря. Има фрагменти, които съм посветила в негова памет.
Книгата е притежател с паметови следи, тъй като е значимо тематиките, концепциите, хората да се обвързват по някакъв метод, тъй като всички ние сме въодушевени от дадени текстове и персони. Нищо не стартират единствено и само от нас. Това е моята житейска философия – належащо е да се вършат връзки в литературата, да се основават мостове, тъй като всички вървим по един огромен път и е значимо да имаме разговор, както и връзка в този по-съвременен подтекст.
Има тип задявка посредством рекомендациите за четенето на фрагментите – могат да бъдат четени непоследователно, както и „ вечер, преди лягане, да се чете по един ”. Това по-скоро намигане към читателя ли е?
Да, това е самобитно намигане, само че мога да кажа, че се появи много естествено, защото предходната ми книга „ Сизиф дали е бил благополучен “, която излезе при започване на тази година – там разнообразни читатели ми бяха споделили, че всяка вечер четат по един откъс преди лягане. Това ми даде съображение. Разбира се има и подигравка при писането на тези наставления, тъй като четенето е самостоятелен акт. Всеки взема решение по кое време и по какъв начин да чете.
Всеки един от нас извървява своя път, с цел да доближи до нещо, с цел да се развие, с цел да заслужи триумфа. Кога се трансформираме в отшелници и по кое време е значимо да имаме кей?
Всеки намира своя кей, своето насаме място – безусловно и метафорично.
Както съм написала литературата е кей за отшелници – това е моята житейска котва, която ми оказва помощ да запазя равновесието във всекидневния безпорядък, във вселенския поток, в който всеки от нас е единствено парченце, галактическа прашинка.
Кога " аскет " се трансформира в неясно, в изолирано разбиране?
Отшелникът от време на време е нужда, посредством която всеки от нас търси подобен кей. Необходимо ни е подобен тип отшелничество, тъй като това е много здравословно от позиция на житейската динамичност, в която сме потопени. Хубаво е всеки да има кей, с цел да може да откри и открие себе си, за своите цели, учредения и в последна сметка, с цел да бъде потребен на другите, тъй като ние сме част от социума. Живеем в общество и имаме взаимозависимост един от различен. Всеки един от нас е аскет в един или различен смисъл, в един или различен миг от своя житейски небосвод. Това е с позитивен знак.
Какво за Вас е значимо читателите да усетят, да уловят, да запомнят за себе си от Вашата книга?
Да намерят в моите думи своите светове, да изградят вътрешни мостове – това е и смисълът на литературата – да свързва, приобщава посредством посланията. И в последна сметка да основава един по-добър и търпим свят, в който човешкото би трябвало да е смислова категория.
Войната обезличава... тази сриваща оптика, през която виждаме света за жалост.
В предходната книга „ Сизиф дали е бил благополучен “ има един откъс за баба ми. Тя ми повтаряше: „ Няма по-страшно от войната “, а тя самата беше претърпяла Втората международна война в София. Това са неизлечими мемоари, които и ние изпитваме в нашето настояще. Реално сме очевидци на тази обстановка и рефлектира върху всички нас по един или различен метод. Цената на войната е действителни човешки животи. Това е разменната монета. Човешкият живот е безусловно обезценен и това е най-лошото – това е маркерът на войната, без значение коя война от кого и къде се води.
Освен с лирика, в нея има и философия - внимателен взор към света ти. Защо ни е нужна и философията, да не забравяме за нея?
Имам един откъс от последната ми книга „ Сизиф дали е бил благополучен? “ Там се споделя: Философията не е за всеки. Но пък всичко е философия. Светът е организиран по този начин и ние би трябвало да настроим своя взор в тази деликанта тъкан – по този метод по-добре ще разбираме себе си и своето място в света.
Надявам се моята книга „ Пристан за отшелници “ ще подсети, че не би трябвало да забравяме за това.
Само на читателите на ФрогНюз предлагаме няколко творби от новата книга на Поли Муканова
Влюбвам се в носове – чипи, строги, с лека гърбица. Носът в действителност кодира нещо неповторимо в анатомичното разбиране на лицето. Носът е сянката, профилът, белегът, посредством който разбирам доста. Не „ по очите ще го познаеш “, а „ носът му приказва “. Това не е празнодумство. Има смисъл в носа. Неслучайно императорите са изсичани на монети не анфас, а отстрани.
СОФИЙСКАТА РОТОНДА
бетон
монолитна стража
часовой
охраняващ
една
запалена
свещ
Ротонда
София
Интервю на Ирина Тодорова с поетесата Поли Муканова
Д-р Поли Муканова е поетеса и преподавател. Родена е в София. Завършва българска филология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Магистър е по креативно писане.
Дисертацията й е на тематика: " Четенето и читателите в българското общество (1878-1944): Институцията библиотека ". Академичните й ползи са в областите - история на книгата и четенето, културна и обществена история, доктрина на литературата. Д-р Муканова преподава Книгознание, История и доктрина на четенето, Библиофилство, Традиционни библиотечни услуги, Библиотеки, просвета, история, Академично писане, Социални мрежи за библиотекари (магистри), Дигитализация на приписки (магистри).
Поли Муканова има пет издадени книги с лирика и прозаични фрагменти. Това са: „ Мигове в кибритена кутийка ” (2009г.), „ Amor fati ” (2012г.), „ Мидите имат две страни ” (2015г.), „ Сизиф дали е бил благополучен? ” (2022г.). Най-новата ѝ книга е " Пристан за отшелници ". Нейни творби са оповестени в „ Литературен вестник ”, „ Словото през днешния ден ”, Книжевно житие (Скопие), LiterNet, e-Lit, Public Republic, в сборника „ Facecontrol “ (2005), в алманаха „ Ах, Мария “ (2009), както и в антологията „ Kenga e Detit “ (2010) на албански език и други
" Пристан за отшелници " ни споделя за опцията да се отделим от земното, което толкоз доста ни " придърпва " посредством своята гравитация. Разговорът с поетесата Поли Муканова е като глътка пресен въздух, тъй като последната ѝ книга е нов взор към всекидневните тематики и това, което ни заобикаля, претворени посредством необикновен и трогателен взор. Градските облици оживяват пред нас в нова светлина, разказани по баснословен метод. Съжителстват лирика и фрагменти, къса прозаичност, само че те са идейно близки, дефинира поетесата. За тази книга се изисква кураж и мощ, с цел да бъде забелязан, осмислен и претворен по подобен метод светът ни.
Поли Муканова ни демонстрира това посредством своя внимателен и фисолофски прочит, като в същото време ни дава вяра, която ника като читатели можем да осезаем на страниците на книгата.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ