Разговаряме с Георги Стефанов, началник на кабинета на вицепремиера по

Разговаряме с Георги Стефанов, шеф на кабинета на вицепремиера по климатичните политики за първите мнения на Европейска комисия по териториалните проекти за енергийната промяна на въглищните райони, за вероятностите и проектите на кабинета да преструктурира Стара Загора, Кюстендил и Перник, да отговорим на въпроса за какво са се забавили териториалните проекти. Основен фокус на териториалните проекти е да основават нови и устойчиви работни места и стопански браншове с фокус върху устойчивото развиване. Икономическите посоки ще бъдат в посока на използване на нововъведения и технологии, които имат същата и по-висока икономическа добавена стойност както на равнище заплати, по този начин и равнище на доходи. Един от главните мнения на Европейска комисия по териториалните проекти е да търсим рехабилитация и промяна на топлофикациите единствено през възобновими източници без фосилни горива. Правителството работи интензивно по сюжети за слънчеви топлофикации. Снимка: Георги Стефанов беше един от модераторите на първото издание на събитието за Зеления преход на Dir.bg и 3eNews предходната година. Г-н Стефанов от дълги години сте специалист в областта на климата, а сега сте шеф на кабинета на вицепремиера по климатичните политики. Какво се случи с териториалните проекти от интервала, в който те се подготвяха и една година по-късно, в която към момента ги чакаме? Какви промени направихте и какво ги наложи, по кое време ще бъдат подготвени? В края на януари тази година беше приключен социално-икономическия разбор на изпълнителя, определен от Европейска комисия - PwC, който през цялата 2021 година работи доста интензивно по моделиране и събиране на противоположна връзка от заинтригуваните страни. Този социално-икономически разбор, който беше приключен, в действителност е основата, която дава на България опция да завърши този сложен нов финансов инструмент - Механизма за обективен преход и в частност Фонда за обективен преход, който планува над 2,4 милиарда евро за трите въглищни района у нас. От февруари до юни стартира засилената актуализация и попълване на териториалните проекти по регламента на Европейска комисия по Механизма за обективен преход. Тези стратегически документи по общоприета процедура на Европейски Съюз вървят по избран образец, който дава опцията Комисията да преглежда другите случаи по един общ метод. Какво ще се случва в Стара Загора, Кюстендил и Перник? От 41 въглищни района в Европа единствено два имат направени и утвърдени от Комисията териториални проекта, 4-5 страни както и България работят интензивно, а останалите са в развой на в началото оценяване от Комисията. Така че въпреки България да се бави, в действителност върви пакетно със скоростта на другите страни –членки. Форсмажорните условия като енергийна рецесия, войната в Украйна, Covid рецесията имат отражение. Но в България актуализацията на териториалните проекти и данните от обществено –икономическия разбор на PwC се базират на заложените проекти и вложения в Националния проект за възобновяване и резистентност. Той беше изпратен през март на Европейска комисия и през април беше утвърден. Но задачата беше първо да приключим с Плана за възобновяване, където се дава огромната рамка за промени в посоката за декарбонизацията. Заложените промени дефинираха посоката по какъв начин ще бъдат финализирани териториалните проекти. Естествено работата по тях течеше редом. Министерството на енергетиката е водещо, Министерството на районното развиване ще разпределя средствата. Основен фокус на териториалните проекти е да основават нови и устойчиви работни места и стопански браншове с фокус върху устойчивото развиване на районите с задачите на Плана за възобновяване и задачите за климатична индиферентност на Европейски Съюз. Икономическите посоки ще бъдат в посока на използване на нововъведения и технологии, които имат същата и по-висока икономическа добавена стойност както на равнище заплати, по този начин и равнище на приходите. Но също по този начин основаване на нови работни места, които са ориентирани към вторично и третично произвеждане т.е. секторите с по-висока добавена стойност. Какви са спецификите на трите въглищни района? Да, преглеждат се спецификите на всеки от въглищните райони. Всички знаем, че Стара Загора е енергийното сърце на България, а Перник е покрай София, а Кюстендил предлага неповторими благоприятни условия за земеделие и за туризъм с минералните води. Към момента имаме направен първи драфт на териториалните проекти. Получихме към този момент първи мнения от Европейска комисия. Целта ни е до края на юни тези териториални проекти да преминат през развой на координиране със заинтригуваните страни. България получи първи мнения от Европейска комисия по териториалните проекти Европейската комисия и огромните капиталови банки ще оказват помощ, с цел да може в границите на лятото да влезем в процедура на одобрение на териториалните проекти и от есента териториалните проекти с обособените финансови принадлежности да са подготвени да бъдат предоставяни. За първи път ще бъде въведен механизъм на публично-частни партньорства и заемни средства Най-голямата смяна е, че за първи път откогато работим по тематиката повече от две години, държавното управление преглежда втори и трети дирек на Механизма за обективен преход. Вторият дирек са заемните средства по InvestEu и обществено –частните партньорства сред локални управляващи, бизнес и заинтригувани страни, което да разреши тези 2,4 милиарда евро да бъдат катализатор на новите вложения и промяна, а не да разчитаме единствено на тях, защото не са задоволителни, с цел да се извърши трансформацията сполучливо. Да разбирам ли, че ще има потребност от съфинансиране при кандидатстване за тези средства? Не. Съфинансирането ще е наложителен съставен елемент. Фокусираме се и върху това, което дава опция средствата за едни по-големи хрумвания да се осъществят. Механизмът за обективен преход се концентрира върху дребен и междинен бизнес и строшаване на икономическата монополизация. Това е най-слабата страна на въглищните райони, където въгледобивът и производството на електричество са стопански монопол. Когато този монопол стартира да се трансформира от това страдат хората и стопанската система. Може ли да се случи строшаване на енергийните монополи Затова в действителност диверсифицирането на стопанската система значи икономическият монопол да бъде пречупен в подтекста на други бизнеси, а не просто да създадем друго огромно дружество в друга сфера, което след 10 години още веднъж да бъде в догадка, че може да попадне под рестрикции. Именно тази икономическа диверсификация значи да имаме такива бизнеси, които да са устойчиви и даже някой от тях в бъдеще време да страда от някакви обстановки, това да не повлия върху икономическото положение на районите. Кои са главните насоки и посоки, които излязоха от социално-икономическия разбор на районите и от предложенията на заинтригуваните страни? Регламентът за обективен преход има доста ясни индикации кои действия могат да бъдат финансирани и кои не. Това улеснява работата, тъй като не може просто всичко да се постави и да има действия, които няма да бъдат утвърдени за финансиране. За Стара Загора предвиждаме огромна индустриална зона, ниско въглеродна, в която да се случват нововъведенията, с цел да се развива енергетиката и промишленост 4.0, всички върхови нови технологии и достижения, за които в действителност имаме потенциал и човешки капацитет. Тази индустриална зона ще бъде обвързвана с други сходни стопански единици, Пловдив, Бургас и по линията Свиленград и Одрин. По Плана за възобновяване, знаете, е заложено създаване на цех за преработване на акумулатори. Той отчасти ще получи финансиране по териториалния проект на района и отчасти ще бъде заемно финансиране, с цел да може към тази индустриална зона в региона на енергетиката да се концентрираме и в тази нова промяна, която към този момент сме планували в Плана за възобновяване. Така България ще се трансформира в европейски водач. Как ще избегнете обвиняването, че това ще е огромна компания, която не дава отговор на правилата да се развива най-вече дребен и междинен бизнес, това държавно дружество ли ще бъде? Това дава отговор на правилата да се реализиран заложените цели за предпазване на сила към Плана за възобновяване, не е наложително да бъде държавно дружество, не се чака да бъде държавно дружество. Ще бъде основана планова компания. За голямото количество акумулатори, което има растеж на годишна база и плануваните потенциали в България стопански най-изгодно е просто да се случва в България вместо да разчитаме на такива технологии отвън страната. Ще може ли да се случи до 2016 година, когато би трябвало да са подготвени плановете по Плана за възобновяване? Може да завърши и по рано, защото това не е революционна и сложна технология както да вземем за пример е геотермалната технология, която хем има бурно развиване в Европа и по света, само че в България тази просвета занапред ще би трябвало да я сътворяваме. Заводът за преработване на акумулатори може да бъде подготвен преди 2026 година, България има know how и потенциал В сферата на батерийното произвеждане България има доста know how и потенциал инженери. Това разрешава ускорено създаване на подобен нов цех. Той би трябвало да бъде огромен по мащаб, тъй като европейските цели също са огромни. Ние гледаме в вероятност освен за българския пазар, само че изобщо за районния, европейски и международния, което предопределя много положително бъдеще. Икономията от мащаба ще трансформира това дружество в един от световните образци и ще помогне за световната декарбонизация. Работим още в доста направления. Предвижда се техническата рекултивация на района. Това са 240 кв. км, дейната част от минодобива, огромна част от тях са механически рекултивирани. Но това, което би трябвало да създадем в действителност е тази почвена рекултивация да се трансформира в място за нови вложения, нови фабрики, нови мощности. Има разлика от почвено възобновяване на една мина до това да превърнеш тази територия в подобаваща за индустриални зони, енергийно и икономическо развиване. Това е възможно по Фонда да обективен преход. Предстои огромна част от средствата да бъдат ориентирани в това направление. Това най-лесно ще докара до директната ангажираност на чиновниците във въгледобива, които поетапно през идващите 10 години ще стартират да понижават, въгледобива да понижава, мините да понижават своя потенциал. Това няма по какъв начин да стане без преквалифициране и повишение на квалификацията на миньорите. Трябва да планираме през каква подготовка би трябвало да преминат, с цел да се извърши цялостното преструктуриране на тази територия. По това направление също се планува основаване на ново дружество, нова планова компания, която ще успее да извърши това изцяло устройство на територията. Най-големият риск е да „ разпарчатосаме “ тази територия, която е комасирана, обединена и да я раздадем на парче за самостоятелни потребности без да имаме общ взор върху нея. Не бива да забравяме, че целият второстепенен и третичен бранш, който обслужва мините и Топлоелектрическа централа са главно дребни и междинни елементи компании, снабдители и свързани бизнеси. Големият риск е не толкоз за въглищата и Топлоелектрическа централа, що се касае за над 700 юридически лица, които са кръвоносната система на въгледобива и ще са най-засегнати. Специална стратегия ще подкрепя и над 700 дребни и междинни свързани предприятия в бранша Поради тази причина предвиждаме специфична стратегия за икономическа акомодация, присъединяване и надграждане на този бизнес още веднъж в посока инженеринг и развиване на бъдещето на този енергиен район в нова друга сфера. Не на последно място предвиждаме също поддръжка за различни енергийни решения и предоставяне на опция за създаване на огромни фотоволтаични мощности. Но не дотации някой да построи фотоволтаичен парк, а по-скоро се плануват елементи от тези големи 240 кв км също да бъдат заделени за възобновима сила и произвеждане. Регионът е доста подобаващ, със мощно слънчево греене, няма спор с околната среда, има енергийна инфраструктура. Работим интензивно за прекосяване към слънчеви топлофикации без фосилни горива За фотоволтаичен парк не са нужни толкоз огромни площи, само че да вземем за пример за производството на водород, знаете към този момент се приказва за Стара Загора като за новата атомна котловина в Европа. Има утвърден европейски план това да се случи и се работи интензивно. Търсим също по този начин благоприятни условия за поддръжка за устойчива енергийна промяна и рехабилитация на топлофикационните мощности. Това няма по какъв начин да се случи с поддръжка на фосилните горива. Това беше един от мненията на Европейска комисия, че би трябвало да работим единствено в посока възобновими източници. Затова за два от въглищните ни района Перник и Стара Загора имаме сюжет за въвеждане на технологията Solar District Heating или безоблачен топлофикация т.е. слънцето загрява огромни размери вода, които се подгряват с доста дребни размери газ или биомаса или биогаз до нужните температурни параметри за производството на топлофикационни потребности или топла вода. Имате поради всички, които употребяват Топлоелектрическа централа сега още веднъж ще употребяват топлофикация, само че която загрява вода от слънчевата сила? Работим по това източникът на силата да не са въглища и газ, а да е в друга посока. Не на последно място има огромно предпочитание, само че не е доста ясно дали ще може да се случи да се оправдават жп линията Нова Загора –Симеоновград особено за Стара Загора. За страдание Комисията споделя, че може да се прави само превоз вътрешно в района, който дава икономическа съгласуваност. Водим дейни договаряния да убедим Комисията да оправдаваме жп линията Нова Загора-Симеоновград Тук ще би трябвало да проведем дейни договаряния да схванат нашата логичност за какво в действителност Стара Загора би трябвало да мисли освен районно, само че и национално и наднационално имам поради Балканите. Това ще ускори стопанската система и ще подсигурява по-бърза възвръщаемост и успеваемост. Смятам, че ще успеем да ги убедим, само че сме към момента на равнище първи мнения. С вас сме разяснява, че сме закъснели с 10 години да се подготвим за въглищния преход, само че имаме ли 10 години, с цел да създадем нужните промени до 2030 година, когато се чака цената на въглищната сила да бъде доста висока? Целенасочената политика на България беше да се затрудни случването на енергийните други възможности. Но последните промени в Закона за възобновимата сила част от тези бариери към този момент са отстранени. Предстоят още доста такива да бъдат направени. За да може да се отпуши реализацията на тези други възможности. Когато позволим реализацията на тези други възможности ние ще имаме неусетен стопански и енергиен преход, който ще ни даде опция да конкретизираме дали ще бъдат 10-20 или пет години. Планът за възобновяване ще ни помогне да наваксаме изоставането Планът за възобновяване, както знаем, в който 37% от средствата, а в българския случай и над 50% са средствата за декарбонизация, ще ни помогне да наваксаме това закъснение от една страна. От друга страна оперативните стратегии също имат такива цели, 30% от средствата би трябвало да отидат за решения за декарбонизация.