Милен Велчев: Кабинетът Петков направи грешка, че не емитира по-рано дълг
Разговаряме с някогашния финансов министър Милен Велчев за вероятностите пред българската и европейските стопански системи. „ Европейската стопанска система ще продължи досегашната си траектория, която не прекомерно положителна и чакам в скоро време да изпадне в криза “, декларира Милен Велчев пред „ Епицентър.бг “.
Ето акценти от изявлението:
- Въпросът за актуализация на бюджета може да бъде подложен, само че считам, че той е непотребен.
- В днешно време българският дълг коства толкоз, колкото е платило Министерство на финансите. Емисията е сполучлива, тъй като е била презаписана двойно и демонстрира, че измежду вложителите е основан избран възторг да купуват български дълг.
- Ако не бъдат направени финансовите разноски, може и да няма толкоз огромен бюджетен недостиг. За следващата година също – в случай че продължим с тези разходни политики, дефицитът е обезпечен и то в по-голяма степен от тази година.
Ето и самото изявление:
- Господин Велчев, оповестяване на частична готовност от страна на съветския президент ще се отрази ли на европейските и международните пазари?
- Очаквам оповестяването на частична готовност от страна на съветския президент да повлияе на пазарите, само че не в доста мощна степен, тъй като такова деяние се очакваше значително. Но не чакам това да има мощно въздействие върху икономическото развиване на Европа, защото
Европа в огромна степен е изолирана от протичащото се в Русия и Украйна.
Европейската стопанска система ще продължи досегашната си траектория, която не прекомерно положителна и чакам в скоро време да изпадне в криза.
- А българската стопанска система?
- Що се отнася до българската стопанска система, заради нашата обязаност с европейската стопанска система, ние също ще претърпим вреди, само че към момента имам вяра, че ще избегнем криза, защото досегашните параметри ми сочат малко по-стабилен напредък от този в Европейския съюз. Не е изключено при по-дълбоко разтърсване да има криза у нас, според от това, което се случва в Европа.
- Необходима ли е съгласно Вас актуализация на сегашния бюджет или да се лимитират просто разноските?
- Ограничаването на разноските не постанова актуализация на бюджета от страна на Народното събрание. Да стартираме с това - Народното събрание сега няма, и когато след няколко седмици такова бъде образувано, несъмнено, въпросът за актуализация може да бъде подложен само че считам, че той е непотребен. Актуализация на бюджета нормално се постанова заради мощни инфлационни процеси.
Тогава приходите са по-високи от плануваните, а също по този начин инфлацията постанова изключителни разноски. В последната актуализация приходите бяха планувани много с напрежение. Аз имам вяра, че те ще бъдат изпълнени, само че не и доста преизпълнени. Така че държавното управление, дали служебното или идващото постоянно държавно управление, ще бъде ще бъде изправено пред задачата да преструктурира разноските, ако се постановат разноски, с изключение на тези, избрани в последния бюджет.
- Служебният финансов министър Росица Велкова предизвести, че за идната година се обрисува недостиг от 11 милиарда лв.. При това състояние за има ли опция да бъде увеличена минималната заплата, да се усилят разноските за обучение, опазване на здравето...?
- Не зная за кого е вест, че следващата година ни чака недостиг. Може би е вест за тези, които не наблюдават деликатно протичащото се в бюджетната сфера, а точно несъразмерното нарастване на обществените разноски. Тук включвам и пенсиите и всички други помощи на калпак, които бяха признати от последното държавно управление.
- Предходното държавно управление разгласи, че оставя остатък в бюджета, а в този момент се оказва, че обстановката в обществените финанси не е добра.
- Те оповестиха, че има краткотраен остатък в бюджета към средата на година. В края на годината ще има бюджетен недостиг. Той е плануван в бюджета и няма връзка с остатъка, който остави предходното държавно управление. Излишъкът се дължи на първо място на задържане на финансовите разноски, които са планувани в бюджета. Ако те бъдат осъществени, отиваме на недостиг в бюджета. Ако не бъдат направени финансовите разноски, може и да няма толкоз огромен недостиг. За следващата година също – в случай че продължим с тези разходни политики, дефицитът е обезпечен и то в по-голяма степен от тази година.
- Изгодно ли емитира дълг българската страна през последните 10 дни и не бяха ли прекомерно високи лихвите, при които беше пласиран?
- Когато отидете на пазара да си купите някакви артикули, вие плащате това, което това костват. В днешно време българският дълг коства толкоз, колкото е платило Министерство на финансите. Емисията е сполучлива, тъй като е била презаписана двойно и демонстрира, че измежду вложителите е основан избран възторг да купуват български дълг. Каква е цената, това е функционалност на пазара. Цената, имам поради лихвения %. Това, което можеше да бъде направено и към този момент е късно и не е виновност на служебното държавно управление, тъй като ръководи към месец.....
- А чия е виновността?
- Това, което можеше да бъде направено, е този дълг да бъде изтеглен преди месеци. През пролетта или през зимата или при започване на лятото.
- Имате поради дългът да бъде издаден от предходното държавно управление?
- Да, да. От предходното държавно управление, което си заложи този дълг в бюджета, получи утвърждение и имаше задоволително време да емитира съответните принадлежности.
- Ефективна и вярна мярка ли беше въвеждането на диференцирани ставки по Данък добавена стойност? Дадоха ли резултат?
- Резултат евентуално са дали, само че не подобен, какъвто се очакваше. Ако някой е очаквал цените да паднат, всички виждаме, че този резултат не е реализиран. Ако някой от политиците е очаквал да му ръкопляскат и благодарят, не слушам хор на благодарности. Резултат, който може да установяваме е, че приходите от Данък добавена стойност в бюджета понижават и че се ускоряват настояванията за нови и нови понижения на ДДС-ставката.
- Според Вас, Данък добавена стойност не би трябвало да се понижава, нито изцяло, нито диференцирано, по този начин ли да Ви разбирам?
- Естествено не би трябвало, тъй като виждаме резултата в предизвестието на служебния финансов министър за свръхдефицит следващата година.
- Каква е Вашата позиция за въведената отстъпка от 25 стотинки за най-масовите горива? Ефективна ли беше от потребителска позиция?
- Не, изрично. Още когато беше премислена мярката и аз и доста икономисти предупредихме, че тя няма да даде резултат. Увеличиха се разноските на страната за компенсиране с 25 стотинки на литър по най-неправилния метод, даване на тази отстъпка на калпак, на всички, които имат или нямат потребност от обезщетения. Всъщност колкото повече гориво използва нечий автомобил, толкоз повече обезщетения ще получи неговият притежател.
- Това се случва при по-платежоспособните клиенти....
- Да, несъмнено.
Ето акценти от изявлението:
- Въпросът за актуализация на бюджета може да бъде подложен, само че считам, че той е непотребен.
- В днешно време българският дълг коства толкоз, колкото е платило Министерство на финансите. Емисията е сполучлива, тъй като е била презаписана двойно и демонстрира, че измежду вложителите е основан избран възторг да купуват български дълг.
- Ако не бъдат направени финансовите разноски, може и да няма толкоз огромен бюджетен недостиг. За следващата година също – в случай че продължим с тези разходни политики, дефицитът е обезпечен и то в по-голяма степен от тази година.
Ето и самото изявление:
- Господин Велчев, оповестяване на частична готовност от страна на съветския президент ще се отрази ли на европейските и международните пазари?
- Очаквам оповестяването на частична готовност от страна на съветския президент да повлияе на пазарите, само че не в доста мощна степен, тъй като такова деяние се очакваше значително. Но не чакам това да има мощно въздействие върху икономическото развиване на Европа, защото
Европа в огромна степен е изолирана от протичащото се в Русия и Украйна.
Европейската стопанска система ще продължи досегашната си траектория, която не прекомерно положителна и чакам в скоро време да изпадне в криза.
- А българската стопанска система?
- Що се отнася до българската стопанска система, заради нашата обязаност с европейската стопанска система, ние също ще претърпим вреди, само че към момента имам вяра, че ще избегнем криза, защото досегашните параметри ми сочат малко по-стабилен напредък от този в Европейския съюз. Не е изключено при по-дълбоко разтърсване да има криза у нас, според от това, което се случва в Европа.
- Необходима ли е съгласно Вас актуализация на сегашния бюджет или да се лимитират просто разноските?
- Ограничаването на разноските не постанова актуализация на бюджета от страна на Народното събрание. Да стартираме с това - Народното събрание сега няма, и когато след няколко седмици такова бъде образувано, несъмнено, въпросът за актуализация може да бъде подложен само че считам, че той е непотребен. Актуализация на бюджета нормално се постанова заради мощни инфлационни процеси.
Тогава приходите са по-високи от плануваните, а също по този начин инфлацията постанова изключителни разноски. В последната актуализация приходите бяха планувани много с напрежение. Аз имам вяра, че те ще бъдат изпълнени, само че не и доста преизпълнени. Така че държавното управление, дали служебното или идващото постоянно държавно управление, ще бъде ще бъде изправено пред задачата да преструктурира разноските, ако се постановат разноски, с изключение на тези, избрани в последния бюджет.
- Служебният финансов министър Росица Велкова предизвести, че за идната година се обрисува недостиг от 11 милиарда лв.. При това състояние за има ли опция да бъде увеличена минималната заплата, да се усилят разноските за обучение, опазване на здравето...?
- Не зная за кого е вест, че следващата година ни чака недостиг. Може би е вест за тези, които не наблюдават деликатно протичащото се в бюджетната сфера, а точно несъразмерното нарастване на обществените разноски. Тук включвам и пенсиите и всички други помощи на калпак, които бяха признати от последното държавно управление.
- Предходното държавно управление разгласи, че оставя остатък в бюджета, а в този момент се оказва, че обстановката в обществените финанси не е добра.
- Те оповестиха, че има краткотраен остатък в бюджета към средата на година. В края на годината ще има бюджетен недостиг. Той е плануван в бюджета и няма връзка с остатъка, който остави предходното държавно управление. Излишъкът се дължи на първо място на задържане на финансовите разноски, които са планувани в бюджета. Ако те бъдат осъществени, отиваме на недостиг в бюджета. Ако не бъдат направени финансовите разноски, може и да няма толкоз огромен недостиг. За следващата година също – в случай че продължим с тези разходни политики, дефицитът е обезпечен и то в по-голяма степен от тази година.
- Изгодно ли емитира дълг българската страна през последните 10 дни и не бяха ли прекомерно високи лихвите, при които беше пласиран?
- Когато отидете на пазара да си купите някакви артикули, вие плащате това, което това костват. В днешно време българският дълг коства толкоз, колкото е платило Министерство на финансите. Емисията е сполучлива, тъй като е била презаписана двойно и демонстрира, че измежду вложителите е основан избран възторг да купуват български дълг. Каква е цената, това е функционалност на пазара. Цената, имам поради лихвения %. Това, което можеше да бъде направено и към този момент е късно и не е виновност на служебното държавно управление, тъй като ръководи към месец.....
- А чия е виновността?
- Това, което можеше да бъде направено, е този дълг да бъде изтеглен преди месеци. През пролетта или през зимата или при започване на лятото.
- Имате поради дългът да бъде издаден от предходното държавно управление?
- Да, да. От предходното държавно управление, което си заложи този дълг в бюджета, получи утвърждение и имаше задоволително време да емитира съответните принадлежности.
- Ефективна и вярна мярка ли беше въвеждането на диференцирани ставки по Данък добавена стойност? Дадоха ли резултат?
- Резултат евентуално са дали, само че не подобен, какъвто се очакваше. Ако някой е очаквал цените да паднат, всички виждаме, че този резултат не е реализиран. Ако някой от политиците е очаквал да му ръкопляскат и благодарят, не слушам хор на благодарности. Резултат, който може да установяваме е, че приходите от Данък добавена стойност в бюджета понижават и че се ускоряват настояванията за нови и нови понижения на ДДС-ставката.
- Според Вас, Данък добавена стойност не би трябвало да се понижава, нито изцяло, нито диференцирано, по този начин ли да Ви разбирам?
- Естествено не би трябвало, тъй като виждаме резултата в предизвестието на служебния финансов министър за свръхдефицит следващата година.
- Каква е Вашата позиция за въведената отстъпка от 25 стотинки за най-масовите горива? Ефективна ли беше от потребителска позиция?
- Не, изрично. Още когато беше премислена мярката и аз и доста икономисти предупредихме, че тя няма да даде резултат. Увеличиха се разноските на страната за компенсиране с 25 стотинки на литър по най-неправилния метод, даване на тази отстъпка на калпак, на всички, които имат или нямат потребност от обезщетения. Всъщност колкото повече гориво използва нечий автомобил, толкоз повече обезщетения ще получи неговият притежател.
- Това се случва при по-платежоспособните клиенти....
- Да, несъмнено.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ