Разговарям с преподавателя по политология в Алма матер, независимият анализатор

Разговарям с преподавателя по политология в Алма матер, самостоятелният анализатор доктор Страхил Делийски.

 

- Г-н Делийски, тези избори потвърдиха ли, че България върви по утъпкан път от други страни в Европейски Съюз? Какъв е вашият коментар за ниската изборна интензивност?

- Един от основните заключения за този избор е ниската изборна интензивност на локален избор, на който по изискване се чака повече заинтригуваност. Политическите разбори са безпредметни, когато

локалната власт ще има толкоз ниска легитимност и ще съставлява доста дребна част от гласоподавателите.

Това е извънредно проблематично и е време да ни светне лампичката, че по този начин повече не може. Големите партии като че ли авансово натискаха надолу опцията за повече гласоподаване и черешката на тази торта беше абсурдът в петък с машините. Опорочена бе опцията да приказваме за изборите като демократична процедура за посланичество на ползи и на хора, още веднъж влязохме в полето на технологиите. Струва ми се, че в случай че час по скоро политическият хайлайф не огледа съществено на този проблем, нищо положително не ни чака. Кмет и общински консултант могат да бъдат определени и с 5% от гласовете, само че това към този момент не е народна власт.

- Какво се случи в София, съгласно вас, в града живеят и работят над 1/3 от българите в трудоспособна възраст?

- Няма изненада в случилото се в столицата от социо- икономическа позиция. Голяма част от проблемите в София не са функционалност просто на човешки неточности, а на систематични аргументи, които доста добре в своята акция заключи Ваня Григорова.

- Можем ли да обобщим, че тук има конфликт на капитала против труда?

- Можем да обобщим, че по този начин не е единствено в столицата, а и в цялата страна. За разлика от всички наши нови приятелски страни в Европейски Съюз, ние тук отхвърляме да водим този диалог по доста аргументи. Замислете се обаче – щом този феномен съумя да пробие в столицата, то смятайте по какъв начин е в останалата част от страната. Най-забележителното е, че тази значима тематика се подценяваше и бе окачествявана като ретроградна и така нататък. Но това е един естествен диалог, който се води в цяла Европа и в света, към който желаеме да принадлежим.

- Имате ли прогноза за балотажа след дни?

- Който твърди, че към този момент има такава, ще сбърка. Дори няма да дам образец от вота в прилежаща Гърция, минал неотдавна там.

- Мадам Злата /.бел.ред. основна героиня от „ Криворазбраната цивилизация ”/ от центъра на София, загърби ли всички свои правила и хрумвания за лустрация и декомунизация откакто гласоподава по този начин на този избор?

- Това е дълъг диалог, тук времето няма да ни стигне. Изследвам този вид просвета от много време и считам, че имаме налице един

типаж от гласоподаватели, които не мислят политически, а потребителски – те използват марки, за тях това е значимо. Какво стои зад един бранд, не ги интересува.

Този вид мислене е доста особено за тази политическа субкултура, която е най-разпространена в София.

- Мислещ човек ли е българският гласоподавател?

- Да. В демокрацията гласоподавателят постоянно има право. Дори да не ни харесват неговите желания. И да не разбираме за какво огромната част от гласоподавателите не отиват до урните, защото се усещат непредставени – това също е доста показателно за демокрацията.