разговаря с актьора Веселин Плачков. Тодор Анастасов Обади ми се.

беседва с артиста Веселин Плачков.

Тодор Анастасов

Обади ми се. Аз бях на паркинга на плевенския спектакъл. Той ми звънна и споделя: “Весо, би трябвало незабавно да се забележим! Голямо нещо ​с​е задава!” Аз му споделям: “Да, добре!” После отидохме в София и там се срещнах с продуцентката и сценарист на кино лентата Мария Лалева.

Аз го споделям по този начин: Всеки ден на някакви хора като нас им се срутва свет​ът​ в персонален и в всемирен проект. Единственото нещо, което ​има​ Течо като философия​,​ е да намира решение, ​да​ намира плодородна форма да основава. Ей по този начин се оправят този вид хора!

Аз примерно обичам да е зима, да е паднал доста сняг и да е мъчно и студено. Тогава си първия​т​, който ще проправи път. Той ще е там, където ти го направиш​,​ и както можеш да го направиш. Парите нямат значение тогава. С тях можеш единствено да си напалиш огън. Колкото е по-трудно, толкоз по-хубаво ми става на мен.

Ами аз преди още да се срещна със сюжета и с кино лентата, по този начин мислех. Но то бе​ш​е доста разпиляно, неканализирано. Когато прекарах цялата тази философия, която изповядва филм​ът​ и обликът на Течо​,​ ​канализирах и своите мисли.

Баща му на Течо му споделя, че един мъж не би трябвало да бъде лаком. Той му споделя: “Алчен си”. Това е от позиция на да можеш, да си мощен. Алчен даже за живот. Аз не одобрявам думата `с​мирение` в смисъла на ​​`преклонение​`​. Смирението за мен е в смисъл на една тишина и целеустременост, обвързвана с благоденствие. Нещо повече - почитание към хората.

Сподели с товите другари

Скъпо​ -​ не. Но в действителност е доста значим пътя​т​. Какво загуби Течо в действителност? Нищо не загуби.

Ама за какво да я е изгубил?

Аз по този начин ще ти отговоря на този въпрос. В моето юношество ми се постановяваше да се грижа за брат ми, сестра ми и майка ми. Трябваше да изкарвам прехраната на фамилията, до момента в който моите другари имаха топлотата на околните си, ходеха умерено на учебно заведение, имаха какво да вечерят А пък аз бях в една доста специфична обстановка.

Много бързо! Аз пораснах от доста дребен, само че в един миг това стана рисково. Хора идваха да рекетират брат ми, да крадат от майка ми, намирам ги, влезнали у дома... Ето за такива неща приказвам. И няма кой, трябваше да се оправям самичък. Отделно работех на варов възел, до такава степен стигах, че ми се пукаха ръцете, не можех дори да се храня, тъй като се е наложило еди-си какъв брой тона вар да пренесем, че се счупила някаква машина... Не, че е огромна драма! И си споделях: " Абе, за какво другите в същото време, нали... идват едни момченца изкъпани, чистички, а аз вървя да шия маратонките вечер, тъй като няма пари за други и ги шия с един връв и една губерка да мога да вървя да играя баскетбол...


Това става 1997 година, огромната рецесия. Изведнъж родителите започнаха да взимат минимални пари. Майка ми и татко ми се развеждат тъкмо в този миг и аз останах с брат ми, сестра ми и майка ми. И съм максимален! Изключителен ваучър! Но не считам, че това време ми е изгубено! Когато пристигнах в София в НАТФИЗ да изучавам, отново се устоях самичък и изобщо не го смятах за нещо мъчно. Хората, които занапред го откриваха, им беше доста комплицирано.

Това си желаех! Аз, да ти кажа, познавах доста хора от провинцията - всеобщо оставаха хората без работа. Знаеш, че тогава един кг сирене струваше почти колкото една заплата на един работещ човек. Какво вършим в подобен миг, а?! Мнозина се отхвърлиха, тъй като е мъчно. Аз пък мисля, че това е плодородна почва. Аз непрекъснато го давам тоя образец и на теб ще ти го кажа. Това е като боксьор, който го упражняват, преди да излезе на кръг. Ако те галят с кадифени ръкавички на тренировки, няма по какъв начин да си сполучлив на кръга. Никой не е бил!

Да, точно. Затова отиваш, побъркват те на тренировки, с цялата си обич треньорът те изтезава, с цел да може да знае, че едно калено момче, че един добър състезател ще излезе на кръга и няма да му се случи нищо ужасно.


Течо порасна в доста млада възраст - сред юношеството си и младежката възраст, когато не си нито момче, нито си мъж. Това стана, когато за първи път той се сблъска с несправедливото систематизиране на функциите и арогантността на хора, които са на неправилното място.

Да! Той си мисли все нещо и си е целеустремен! Знаеш ли, има един вид хора, не знам дали съм от тях, само че още в учебно заведение има едни хора, които са на едно друго равнище... От възпитаник го виждаш, че този човек си е или вманиачен, или талант. Той измисля някакви неща, може да му коства по-скъпо, но той ще си го измисли, той ще си го направи... Ражда някакви хрумвания, задава някакви нелогични за другите въпроси. Ей подобен вид е Течо. От този чудноват вид хора, които след това са забавни даже за разкази... Аз съм имал удоволствието да имам прародител подобен и дядовци такива, които, като ги слушах и... абе забавни хора!

Много дълбоки! Всеки познава такива хора. Сега, той не всеки е популярен, обаче като го слушаш този човек и душичката ти стартира да го почита и да пее от наслада.

Да, с такива хора се водят дълги диалози. Такива хора са за цялостен живот. Те са като другари за дълъг път, за цялостен живот.


Има два-три момента, които след това отпаднаха, даже и от монтажа. Те бяха нелогични по отношение на това, което прави този човек, по отношение на цялата философия, която е построена на база разказите на прототипа, сюжета на Мария Лалева и така нататък При тези неща се вижда спирачката от първия миг. И не върви. Това не е виновност нито на режисьора, нито на сценариста, нито на артиста, нито на прототипа. Просто нещото не пасва на общото цяло.
Аз първоначално споделих: " Оставете ме, не желая да знам тъкмо думичките, желая да чувам история, тъй като постоянно ми е забавно да схвана за какво някой прави това и какво го кара ". Да знаеш, когато го схванеш това нещо, тъй като ние сме артисти, ние действаме. Когато го схванеш, когато усетиш логиката на деяние на този човек, оттам-натакък - никакъв проблем. Можеш да правиш всевъзможни неща и да си правилен във всеки един миг. Но би трябвало да хванеш логиката. Тука няма формула.
Сподели с товите другари

Аз ти споделих, че доста от мислите ми бяха разпилени, само че срещата ми с този филм и с прототипа ми канализира метода на мислене.

Ти го сподели, те са доста, само че едното от тях е: " Аз самичък си преча! Докъдето ми стигнат опциите! " Ето я тук тая лакомия. Искам да реализира велики неща, какъв брой велики, какъв брой готини, няма никакво значение, докъдето ти стигат опциите. Когато си почтен със себе си за това, което можеш да направиш или не можеш, ще си почтен и с другите. И ще ги обичаш, няма да ги подлъжеш в силите си. Много хора надскачат личното си можене в желанието си даже да оказват помощ. Представяш ли си по какъв начин някой, който едвам крета в тоя свят, ще пристигна да ти помогне?! Той може доста да желае, аз го разбирам, но няма по какъв начин да ми помогне.

Както и аз доста пъти съм бил в младостта си, в младежкия си възторг, непочтен с доста хора. Казвал съм: " Аз ще оправя нещата, бъдете спокойни! " И виждам в един миг, че нещо съм излъгал хората и съм излъгал и себе си. Някои неща в една възраст, когато ти липсва и рутина, и натрупвания, и житейски опит, не можеш да ги изведеш до дъно. Не му е пристигнало времето. Тези неща научих.

Общо мога да кажа едно голямо " Благодаря "! На Тодор и на Мария - реверанс и благодаря! Аз извънредно доста се веселя, когато се срещна с надарени хора, които не са си продали гения на ниска цена. Не са се поддали на лесната суетност и... просто срещата с тях е подарък за всеки един човек в живота.


Колко платих, ами нищо! Той ми е подарък. Това ми го сподели моята професорка: " Талантът ви е даден от някъде другаде. Вие нямате заслуга за него. Ваше обвързване е единствено да го поддържате и доста да работите. Да работите над себе си, над разбора и да имате отношение към гения си. Нямате право да неглижирате нещо, което ви е обещано безплатно! " Това ни сподели тя.
Румен Скрински
Екип " Дамасцена "
​Филмът " Дамасцена " е роман за живота на едно българско момче от Розовата котловина от средата на 60-те години на ХХ век до наши дни (в ролята на основния воин Течо е Веселин Плачков).
Преплитайки минало и настояще, действителност и майсторски подбрана мистична символика, " Дамасцена " е лента за триумфа в живота, за цената на персоналния избор, пречките пред него и безкрайната обич към розата, внасяща хубост в един свят, изпълнен с отломки.
Четете изявлението с режисьора на " Дамасцена " Тодор Анастасов ТУК