Разгневих Ви се, господин М. - под това заглавие германският

" Разгневих Ви се, господин М. " - под това заглавие немският седмичник " Die Zeit " разгласява дълго и прочувствено писмо на доктор от интензивно отделение на една университетска клиника в Германия до собствен пациент. " Единият се разболява от Ковид-19 без да е бил имунизиран, другият се бори за живота му ", показва в анонса си " Die Zeit ", цитиранит от " Deutsche Welle ".

" Помня доста ясно деня, в който постъпихте с тежка форма на Ковид-19 в нашето отделение - с възходящ зной ", написа в първите редове медикът. От своите сътрудници той научил, че новият пациент не е имунизиран. " В този миг през главата ми минаха мисли за ужасяващия ръст на инфекциите, за прекомерно високата заболеваемост, поради която съответният мениджмънт на пандемичната рецесия става невъзможен и поради която след броени седмици щеше да се препълни и нашето интензивно поделение. "

" Актуалната смъртност можеше да бъде предотвратена "

" Като доктор, който към този момент от 20 години работи в интензивно поделение, съм привикнал да се сблъсквам със гибелта и със страданията. Смятам себе си за резистентен човек. Но това, което ми се постанова да претърпявам сега, ме прави свръхчувствителен. Тази свръхчувствителност се дължи и на убеждението ми, че настоящата смъртност при пациентите с Ковид-19 можеше да се предотврати, че тя е съвършено непотребна ", написа по-нататък лекарят до своя пациент.

" И тогава дойдохте Вие, господин М. - неимунизиран, и то неваксиниран по разбиране. " Медикът се опитвал да резервира успокоение, само че в действителност бил ядосан и добре разбирал, че ще се стигне до диалог посред им. В същото време си задавал въпроса дали въпреки всичко не е по-добре лекуващият доктор целеустремено да си икономисва информацията за това дали пациентът е имунизиран или не.

" Ние, лекарите, не сме просто лекуващи - ние постоянно построяваме персонална връзка с пациента. Независимо от желанието ни да бъдем безусловно справедливи, ние си оставаме хора, които хем се пробват да третират с почитание страдащите пациенти, хем могат да им разяснят някои несъгласия и да заемат позиция по отношение на решенията и държанието им. "

Вместо да се борим дружно против пандемията...

Тъкмо това направил лекарят: влезнал в открит разговор с пациента и му изложил най-важните си мисли по въпроса. " Може би Вие, господин М., си спомняте диалога ни. Не знам по какъв начин сте се чувствали Вие, само че за мен някои точки бяха извънредно значими. Вероятно ще отречете първата, само че аз съм уверен, че Вие сте получили лъжливи препоръки до момента в който сте взимали решение за това дали да се ваксинирате, или не. И заради това сте си създали и неверни изводи. Второ - евентуално сте се чувствали изоставен от политиката и обществото ", написа още лекарят и стига до един значим извод: " Изчезнал е здравият разсъдък на нашето общество по отношение на пандемията и ограниченията против нея. Вместо дружно да се борим против Ковид, ние използваме Ковид, с цел да се борим едни против други. "

Лекарят е уверен, че в един миг обществото просто е кривнало от пътя. И самокритично признава, че е част от тази неточност, тъй като не е влизал задоволително интензивно в разговор с хората от другата страна. " Дали и аз не върших прекомерно доста умни изявления? Дали и аз не задавах прекалено много въпроси за метода към тази пандемия, макар че нямам повече знания и отговори от много други? И дали в този миг не посочвам с пръст към хора, които в действителност вършат същото като мен? Всички ние взаимно се обвинявахме, вместо да учим един от различен, да се опитаме дружно да разберем къде сбъркахме по пътя. "

" И тогава очите Ви издадоха, че сте осъзнали "

В писмото си до пациента М. лекарят размишлява и за отговорността на смъртно болния човек към тези, които остават след него. Дали е морално просто да заявиш, че твоята възможна гибел е твой персонален проблем, пита медикът. " Аз Ви попитах по какъв начин ще се чувствате, в случай че се окаже, че ще умрете от Ковид-19. А Вие относително бързо ми отговорихте: " Ами ще умра и толкоз ". Нямах възприятието, че не осъзнавате какво ми отговаряте. Всичко Ви беше изцяло ясно. " В писмото си лекарят акцентира, че всеки обречен на смърт човек е тежка загуба за околните си и провокира голяма горест - така че не можем просто да кажем " Ами ще умра и толкоз ", особено когато става дума за една изцяло ненужна гибел.   " Тогава Ви споделих: представете си, че Вие сте седнали на болничното леглото, а в него лежи Вашият наследник, който е взел същото решение като Вас в този момент - неимунизиран на крачка от гибелта. Помните ли? (...) Тогава очите Ви издадоха по какъв начин тъкмо в този миг осъзнахте, че човек носи отговорност по отношение на околните си, отговорност, която потегля от страха и терзанията да не загубим непосредствен и обичан човек. Не е ли това значително за фамилиите, за другарствата? "

" Чувствам се беззащитен. За доктор това е трудно. "

По-нататък лекарят написа: " Исках да споделя с Вас тези свои размисли, още до момента в който бяхте в болничното легло. Искаше ми се да схвана дали се намирам на прав път или пък съм просто неприятен доктор в одеждите на още по-лош мъдрец. Лош, тъй като Вие дишахте все по-трудно и отново се наложи да Ви вкараме в интензивното. А там в последна сметка издъхнахте много бързо, макар напъните на лекарите. Чувствам се беззащитен, а за един доктор това е доста трудно. Не разбирам Вашето решение да не се ваксинирате, въпреки че това с огромна сигурност щеше да предотврати ненужната Ви гибел. "

" Днес, броени дни след гибелта Ви, към този момент знам: Аз още веднъж бих търсил разговор с Вас. И ми се ще ние като хора и лекари и отсега нататък да откриваме връзка с тези, които за себе си не откриват различен излаз от тази ужасяваща пандемия, с изключение на да поемат и да одобряват риска от една ненужна и преждевременна гибел " - така приключва писмото на лекаря, оповестено в седмичника " Ди Цайт ".