Горан Брегович: България е лесна за обичане, лесно е да се влюбиш в нея
Разделих живота си на живот преди и след войната, споделя огромният актьор
Той към този момент мисли за София. Българската аудитория познава Горан Брегович. Още през 1982-ра младият китарист докара югославската рок-група от Сараево " Биело дугме " в България и направи над 40 концерта, споделя Българска национална телевизия.
- Г-н Брегович, по какъв начин ще обясните Вашата любовна история с България? Там хората Ви обичат и ви чакат през септември.
- Аз преди време имах едно прелестно турне в България с " Биело дугме ". После стартира войната. И аз разделих живота си на живот преди и на живот след войната. Имах шанса да стартира два пъти. Това е може би най-хубавото, което ми се случи в живота. Защото рутината, и когато е най-бляскава, отново си е рутина. Красивото е да започнеш още веднъж, два пъти. И по този начин, освен това второ начало, се снабдих с аудитория в България, която бих желал да видя в този момент на този концерт.
- Значи Вашата обич с България стартира два пъти – преди и след войната. Какво се промени в чувствате втория път?
- България е лесна за обичане. Не е мъчно. България е красива. Хората са топли. Много е елементарно да се влюбиш в България. Освен това ние доста си приличаме. Открих сиренето по шопски. Какво вълшебно ядене!
- Наистина ли?
- Домати. Сирене. Яйце. О, каква хубост!.
- Върви с ракия.
- Да!.
- Кое прави Вашата музика разбираема за нас?
- Ако се замислите – 500 години това е било граница, единствената директна граница в историята, сред православни, католици, мюсюлмани. Аз се родих като композитор на тази граница, където всичко се смесва. И по тази причина имаме тежка история. Затова сме такива. Но се родих с този музикален Франкенщайн, от който мъчно мога да избягам. Ще намерите доста от България в моята музика. В нея крадеш непредпазливо, то единствено влиза, излиза. Ние имаме доста малко истински неща. Под въздействието сме на тези огромни музики – унгарците от Север, италианците от Запад, румънците, българите – всичко това са огромни музики - гръцката, албанската… Големи музикални обичаи. Много по-големи от нашите. Ние сме по средата. Така че моята музика е смесена и лесна за схващане. Тя се усеща комфортно в България – като вкъщи си.
- Това ли е Вашият талант – този микс сред Изтока и Запада?
- Всичко просто се случи в точния миг. Преди 50 години може би нямаше да стане. Днес светът е подобен, че даже дребните култури доста въздействат на огромните. Това в никакъв случай не е било в историята. Не единствено в музиката, а и в литературата – внезапно всички четем ирански писатели. В кинематографията. В кухнята. Никога не е било по този начин преди. Но в този момент е по този начин. Как по този начин аз - един композитор от дребна просвета като моята – пристигам, има аудитория в разпродадени цялостни зали в Рейкявик, или в Новосибирск, или не знам, в Конго.
Горан Брегович, роден в Сараево през 1950: майка сръбкиня, татко хърватин, жена мюсюлманка, децата му – от Париж. Във всеки наш диалог той приказва за прелестните парадокси на Балканите.
БРЕГОВИЧ – 2007:
" Ние сме инфектирани – знаете ли с какво? С музиката на нашия противник ".
- Музиката на нашия противник ли? Как по този начин?
- Знаете ли, науката потвърждава, че музиката е първият човешки диалект. Намерили са в Германия някаква свирка на 30 000 години. Значи ние сме свирили, преди да стартираме да приказваме. Посредством музиката човек се е свързвал със света, който другояче го е плашел. Музиката е била тук преди религията и политиката. Тя е нашата смешка с човешките нелепости. Ето, на Балканите във всяка своя ария Вие ще намерите нещо от песните на Вашия противник. Турците са били наши неприятели пет века. Но таман турците са повлияли най-вече върху нашата музика – и ние върху тяхната. Сърбите водят война с албанците, с косоварите епохи – и все пак ще намерите техните ноти при нас и противоположното. Или хърватите – техните най-бойни песни имат същите мелодии като сръбските.
БРЕГОВИЧ - 2025
- Казахте ми един път, че свирим музиката на своя зложелател. Това по-силни ли ни прави - или по-слаби?
- Не знам. Така Бог си прави подбив с нас. Да, във всяка локална музика ще видите това. Точно по този начин е!.
- Изток ли сме, или запад? Или постоянно сме тази граница?
- Или сме комплицирани?
- Объркани сме, нали?
- Имаме тежка история, тъй като сме на тази ужасна граница. Затова нашата история е толкоз страшна. И непрестанно прекосяваме от интервали на оптимизъм към интервали на обезсърчение. Това са нашите цикли. Сега всички имаме вяра, че ще бъде по-добре, по този начин ми се коства. Макар че историята не ни дава причина да имаме вяра в това, само че ние сме оптимисти. И това е добре ".
- Живеете в Париж. А Сараево живее ли във вас?
- Живея в Париж, само че не мога да работя там. Аз съм локален композитор, би трябвало да бъда тук. Опитах – и не можах. По време на войната върших Arizona Dream, саундтракът беше сполучлив на всички места по света. Започнах да работя в най-голямото студио в Париж. Но след това, посред войната, отидох в Белград и приключих плочата там. Някак… Музиката е въпрос на координати, които не могат да се обяснят. И през днешния ден не мога да създавам в Париж. Работя в Белград или тук, някъде в близост. Тези няколкостотин километра са моята територия. Извън нея не мога. Не ми иде отръки.
Той още веднъж събра " Биело дугме ". Турнето надвишава тази територия. Родното Сараево, Париж, Прага, Загреб, Скопие. Залите са цялостни, на всички места.
" Като куче, което опикава в близост, всички оставяме следи към себе си. И ние оставихме някои следи. Надявам се… Последната ария на " Дугме " е написана преди над 30 години. И още живее. Не знам за какво, само че още се слуша ".
Той към този момент мисли за София. Българската аудитория познава Горан Брегович. Още през 1982-ра младият китарист докара югославската рок-група от Сараево " Биело дугме " в България и направи над 40 концерта, споделя Българска национална телевизия.
- Г-н Брегович, по какъв начин ще обясните Вашата любовна история с България? Там хората Ви обичат и ви чакат през септември.
- Аз преди време имах едно прелестно турне в България с " Биело дугме ". После стартира войната. И аз разделих живота си на живот преди и на живот след войната. Имах шанса да стартира два пъти. Това е може би най-хубавото, което ми се случи в живота. Защото рутината, и когато е най-бляскава, отново си е рутина. Красивото е да започнеш още веднъж, два пъти. И по този начин, освен това второ начало, се снабдих с аудитория в България, която бих желал да видя в този момент на този концерт.
- Значи Вашата обич с България стартира два пъти – преди и след войната. Какво се промени в чувствате втория път?
- България е лесна за обичане. Не е мъчно. България е красива. Хората са топли. Много е елементарно да се влюбиш в България. Освен това ние доста си приличаме. Открих сиренето по шопски. Какво вълшебно ядене!
- Наистина ли?
- Домати. Сирене. Яйце. О, каква хубост!.
- Върви с ракия.
- Да!.
- Кое прави Вашата музика разбираема за нас?
- Ако се замислите – 500 години това е било граница, единствената директна граница в историята, сред православни, католици, мюсюлмани. Аз се родих като композитор на тази граница, където всичко се смесва. И по тази причина имаме тежка история. Затова сме такива. Но се родих с този музикален Франкенщайн, от който мъчно мога да избягам. Ще намерите доста от България в моята музика. В нея крадеш непредпазливо, то единствено влиза, излиза. Ние имаме доста малко истински неща. Под въздействието сме на тези огромни музики – унгарците от Север, италианците от Запад, румънците, българите – всичко това са огромни музики - гръцката, албанската… Големи музикални обичаи. Много по-големи от нашите. Ние сме по средата. Така че моята музика е смесена и лесна за схващане. Тя се усеща комфортно в България – като вкъщи си.
- Това ли е Вашият талант – този микс сред Изтока и Запада?
- Всичко просто се случи в точния миг. Преди 50 години може би нямаше да стане. Днес светът е подобен, че даже дребните култури доста въздействат на огромните. Това в никакъв случай не е било в историята. Не единствено в музиката, а и в литературата – внезапно всички четем ирански писатели. В кинематографията. В кухнята. Никога не е било по този начин преди. Но в този момент е по този начин. Как по този начин аз - един композитор от дребна просвета като моята – пристигам, има аудитория в разпродадени цялостни зали в Рейкявик, или в Новосибирск, или не знам, в Конго.
Горан Брегович, роден в Сараево през 1950: майка сръбкиня, татко хърватин, жена мюсюлманка, децата му – от Париж. Във всеки наш диалог той приказва за прелестните парадокси на Балканите.
БРЕГОВИЧ – 2007:
" Ние сме инфектирани – знаете ли с какво? С музиката на нашия противник ".
- Музиката на нашия противник ли? Как по този начин?
- Знаете ли, науката потвърждава, че музиката е първият човешки диалект. Намерили са в Германия някаква свирка на 30 000 години. Значи ние сме свирили, преди да стартираме да приказваме. Посредством музиката човек се е свързвал със света, който другояче го е плашел. Музиката е била тук преди религията и политиката. Тя е нашата смешка с човешките нелепости. Ето, на Балканите във всяка своя ария Вие ще намерите нещо от песните на Вашия противник. Турците са били наши неприятели пет века. Но таман турците са повлияли най-вече върху нашата музика – и ние върху тяхната. Сърбите водят война с албанците, с косоварите епохи – и все пак ще намерите техните ноти при нас и противоположното. Или хърватите – техните най-бойни песни имат същите мелодии като сръбските.
БРЕГОВИЧ - 2025
- Казахте ми един път, че свирим музиката на своя зложелател. Това по-силни ли ни прави - или по-слаби?
- Не знам. Така Бог си прави подбив с нас. Да, във всяка локална музика ще видите това. Точно по този начин е!.
- Изток ли сме, или запад? Или постоянно сме тази граница?
- Или сме комплицирани?
- Объркани сме, нали?
- Имаме тежка история, тъй като сме на тази ужасна граница. Затова нашата история е толкоз страшна. И непрестанно прекосяваме от интервали на оптимизъм към интервали на обезсърчение. Това са нашите цикли. Сега всички имаме вяра, че ще бъде по-добре, по този начин ми се коства. Макар че историята не ни дава причина да имаме вяра в това, само че ние сме оптимисти. И това е добре ".
- Живеете в Париж. А Сараево живее ли във вас?
- Живея в Париж, само че не мога да работя там. Аз съм локален композитор, би трябвало да бъда тук. Опитах – и не можах. По време на войната върших Arizona Dream, саундтракът беше сполучлив на всички места по света. Започнах да работя в най-голямото студио в Париж. Но след това, посред войната, отидох в Белград и приключих плочата там. Някак… Музиката е въпрос на координати, които не могат да се обяснят. И през днешния ден не мога да създавам в Париж. Работя в Белград или тук, някъде в близост. Тези няколкостотин километра са моята територия. Извън нея не мога. Не ми иде отръки.
Той още веднъж събра " Биело дугме ". Турнето надвишава тази територия. Родното Сараево, Париж, Прага, Загреб, Скопие. Залите са цялостни, на всички места.
" Като куче, което опикава в близост, всички оставяме следи към себе си. И ние оставихме някои следи. Надявам се… Последната ария на " Дугме " е написана преди над 30 години. И още живее. Не знам за какво, само че още се слуша ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ