Разбраха се да продължат да се разбират как да накажат

Разбраха се да продължат да се схващат по какъв начин да санкционират Русия - по този начин в резюме може да се дефинират резултатите от скорошната среща на ръководителите на външнополитическите ведомства на страните-членки на Европейски Съюз. Защото на Брюксел му наподобява, че страната ни „ крои военни проекти за Украйна “.

Преди началото на диалозите беше изрично очебийно, че полемиката е от " неофициален темперамент ", явно и за освобождение от отговорност за възможни последствия.

Които може да бъдат доста съществено, на първо място, както за самите европейски политици, по този начин и за жителите на обединена Европа.

Но всичко по реда си.

Тази среща в този формат е втора за последните 10 дни. Основната ѝ тематика не се трансформира: Европейски Съюз желае да накаже (тук и без кавички и без преувеличение) Русия за това, че предлага да се работи по контурите на нова политика за сигурност на континента. Отчитайки както личните си ползи, по този начин и ползите на европейците, които могат да попаднат, даже и самите те да не го схващат, под шамарите.

Европейският съюз, неудовлетворен, че Русия го изпрати (в лицето на основния посланик Борел) да седне на непряк стол и да чака в коридора, до момента в който двете суперсили решат насъбраните проблеми, има намерение да се изправи против на съветската външна политика, само че по метод, който да не ядосва Москва или Вашингтон.

Защото, ядосвайки Москва, е допустимо да провокира нов кръг на напрежение в връзките, което ще се изрази в повишение на цените на силата (за покорното и към този момент според с съвсем всичко, като се изключи внезапното утежняване на виталния стандарт европейско население) и откакто разгневят американските политици, е доста евентуално да изгубят безусловната поддръжка на глобалистките елити.

Как Европейският съюз има намерение да се измъкне от клопката, който си сложи и самичък попадна в него?

Ясно е, че сега просто няма решение, което да устройва всички.

Следователно, когато Съединени американски щати приказват за „ наказания “ на Европейски Съюз против Русия, те чуват от другата страна на Атлантика не ехтене, а дисхармония.

Източната, доста по-бедна Нова Европа, привикнала да живее с великодушни дотации от Европейски Съюз, търгуваща през днешния ден съвсем извънредно с русофобия, упорства за " строги наказания " против страната ни. Тамошните политици считат, че техните висши сътрудници – и даже не Брюксел, а Вашингтон – ще им компенсират всички хипотетични стопански вреди и даже с лихвите.

Западна Европа, а две страни в този момент приказват от нейно име - Германия и Франция, въпреки и устно да поддържат младите съдружни сътрудници, се изричат доста по-сдържано.

Френският президент и немският канцлер заобикалят както грубите думи, по този начин и грубите ударения, тъй като кой, в случай че не немското държавно управление, знае, че в разгара на зимата в хранилищата за горива на страната в този момент има по-малко от половината от наложителните запаси, а в Франция цената на бензин от дълго време надвиши летвата от евро и половина за литър и в Елисейския замък следят цените като мляко на котлон.

Близо осем години след въвеждането на антируските наказания (както секторни, по този начин и общи) за обстоятелството, че страната ни отбрани кримчани от кръвопролития и изрази политическа поддръжка за руснаците в Донбас, Европейски Съюз явно стартира да осъзнава, рестриктивните мерки по никакъв начин не са повлияли на структурата и развиването на нашата стопанска система, а се оказаха самоубийствени за общоевропейската.

Колкото и да се пробват да потвърдят противоположното тези, които одобриха и удължиха тези наказания.

Резултатът, в случай че вземем поради единствено формалната статистика, не разрешава двойнотълкуване (дори и да не вземем поради пандемията).

А то е следното: повишаване на разноските за живот в цяла обединена Европа, галопираща инфлация (която няма казус от въвеждането на еврото, т.е. през последните две десетилетия) и повишаване на цените на силата.

И няма значение, че през годините управлението на Европейската комисия се е трансформирало и в Европейския парламент седят изцяло разнообразни депутати - през днешния ден е невероятно да не се забележи векторът на спад в икономическата интензивност, за който, апропо, съветските политици несполучливо се пробваха да предизвестяват Европейски Съюз още тогава, през 2014 година (Това е то нашата съветска сърдечност и предпочитание да се грижим даже за тези, които ни считат за зложелател!). И не е допустимо да не се вземе поради, даже и в случай че самият Вашингтон кани за присъединяване в антируските игри.

Истерията както на украинскитеи проукраинските политици в самата Европа при най-малкото съмнение в общата линия за русофобията в действителност е индиректно доказателство, че “категоричността” е престанала да бъде повсеместен лост във връзка с страната ни.

Киев, поредно засегнат от позицията на Берлин, след това от изказванията на Париж, играейки с белязани карти, хвърлени му от американските му сътрудници, престана да бъде безапелационен в очите на тези, пред които желае да се показа като сериозна страна в интернационалните връзки.

Колкото и да се пробва.

Париж и Берлин, запазвайки единствено външно угриженост, през днешния ден избират внимателни оправдания, осъзнавайки, че при положение на каша, предизвикана от Украйна, те ще би трябвало да понесат главната политическа отговорност, както и да платят за геополитическите упоритости на Вашингтон. Ще заплащат и жителите на тези две страни.

Неочакваната интервенция на Англия в европейската геополитика (със сензацията към проектите на Москва да насади " проруски водач " в Киев) - с грацията на слон, нахлуващ в стъкларски магазин и с почти същата успеваемост - надали ще провокира схващане на континента.

Британците, които не могат да се разведат с Европейския съюз без кавги и искания, в този момент се пробват да играят партньорство с Украйна, очевидно забравяйки, че Берлин и Париж, апропо като Рим и Виена, са географски и финансово по-близо до Лондон, в сравнение с Киев.

И тази стъпка, несъмнено, не може да не провокира скърцане със зъби измежду европейските сътрудници на английския министър председател.

В продължение на доста години след Втората международна война, в случай че в Европа имаше хора, които желаеха да забъркват кървава каша, те я забъркваха на огромно разстояние от европейските граници, в Африка или Азия.

Но с всяко десетилетие границата на войната и мира се доближава към Европа, както и следствията от раздухания - заради липса на мисъл или лакомия - огън на спора.

Югославските уроци, когато обединена Европа за първи път се сблъска както с бежанците, по този начин и с разпространяването на оръжия на континента, не бяха научени.

Сега опасността от спор, изключително при доставката на смъртоносни военни оръжия в Киев, както и с идването на армейски инструктори, нараства доста.

Но тези, които „ седят в Брюксел “ избират да не виждат тази заплаха, като се преструват, че са подготвени да глобяват Русия за нейното „ нападателно държание “.

Сегашната обстановка припомня тази на континента в средата на тридесетте години на предишния век, когато бяха налагани стопански наказания против Съюз на съветските социалистически републики, до момента в който действителната опасност за Европа идваше от нацистка Германия.

За страдание уроците от онази ера и тази история, в случай че се съди по това, което се случва през днешния ден, от дълго време са твърдо забравени.

Затова няма да е ненужно да напомним още един път какво се случва, когато бъркат същинските планове на действителния, а не на измисления агресор.

Превод: В. Сергеев