Защо толкова много загинаха в Испания? Европа все още не приема екстремното време
Разбити коли и други парчета са насъбрани по улиците, огромни елементи от Валенсия остават под водата, а Испания е в печал. В неделя гневът избухна, когато кралят и кралицата на Испания бяха замеряни с тиня и други предмети от протестиращи. Защо толкоз доста човешки животи бяха изгубени при наводняване, което беше добре планувано в една богата страна?
От позиция на световния север, климатичната рецесия, породена от изгарянето на въглища, петрол и газ, от дълго време се възприема като далечна опасност, засягаща бедните хора в световния юг. Това неправилно разбиране е увековечило подправено възприятие за сигурност., написа.
Why did so many die in Spain? Because Europe still hasn't accepted the realities of extreme weather | Friederike Otto
— Guardian Opinion (@guardianopinion)
Учените от дълго време знаят, че нагряването на климата с излъчвания от изкопаеми горива ще докара до усилване на наводнения, стихии, горещи талази, суша и горски пожари. Въпреки това едвам през 2004 г. първото изследване на приписването официално свърза метеорологично събитие – опустошителната гореща вълна в Европа през 2003 година – с нашия изменящ се климат. Въпреки доказателствата, хората се двоумят да свържат рисковото време с климатичната рецесия.
Основах World Weather Attribution през 2014 година, с цел да трансформира диалога. Нашите изследвания за приписване се правят бързо, в продължение на дни или седмици, директно след метеорологичните бедствия, с цел да осведомяваме хората в действително време за ролята на климатичната рецесия.
Бърз разбор след наводненията в Испания откри, че изключителната климатична обстановка е направила рисковите превалявания с около 12% по-интензивни и два пъти по-вероятни. Въпреки това в Пайпорта, където са починали минимум 62 души, кметът сподели, че наводненията не са постоянно срещани и „ хората не се опасяват “. Но изменящият се климат прави в миналото редките събития по-чести.
Чупещи върхове събития като тези усложняват готовността – по какъв начин да съобщите за изключителната заплаха от нещо, което някой в никакъв случай преди не е преживявал?
Видяхме тази игра неотдавна, след като ураганът " Хелън " доближи сушата . Повече от 200 души починаха при наводнения във вътрешния южен регион на Апалачите в Съединени американски щати. Въпреки предизвестията за „ пагубни и животозастрашаващи “ наводнения преди бедствието, хората към момента бяха уловени, когато бедствието връхлетя, и мнозина не можаха да оценят какъв брой мощни ще бъдат пороите.
Days after their country’s deadliest natural catastrophe in recent years, as they mourned their dead, Spaniards were asking hard questions about the tragedy that had struck them: Why were the floods on such an epic scale, and why did so many die?
— New York Times World (@nytimesworld)
В Испания обаче хората бяха единствено предизвестени, до момента в който това се случваше. Предупрежденията не бяха изпратени, до момента в който доста хора към този момент бяха хванати в капан в наводнени къщи или в подземни паркинги, пробвайки се да реалокират колите си на по-високо място.
Същото се случи – или по-скоро не се случи – в Германия през 2021 година Не беше дадена информация по какъв начин да се работи и, най-важното, не беше оказана поддръжка на тези, които не могат да си оказват помощ сами: в немския град Синциг 12 поданици на дом за хора с увреждания се удавиха. В Испания към този момент беше обявено за гибелта на жителите на дом за грижи, а евентуално през идните седмици ще се появят още тревожни истории като тази.
World Weather Attribution изследва 30 опустошителни наводнения и в съвсем всички случаи, в това число в разрастващите се страни, преваляванията са добре планувани. Но както видяхме в Испания, прогнозирането не е задоволително. Предупрежденията, когато най-сетне пристигнаха, не включваха значима информация за това къде да се изтеглят и по какъв начин.
Местните управляващи и службите за незабавна помощ са главният медиатор сред метеорологичните служби и хората в заплаха. Те би трябвало да бъдат укрепени, а не демонтирани, както беше в случая със Спешното звено във Валенсия.
Ясно е, че испанските системи за бедствия би трябвало да се подобрят. В по-широк проект би трябвало да зададем някои сложни въпроси по отношение на интернационалните фондове за бедствия – би трябвало ли Европейски Съюз да разполага със средства за предварителна защита, вместо за разчистване на бъркотията след злополучие?
Ще станем очевидци на повече рискови метеорологични феномени, до момента в който изгаряме изкопаеми горива. Днес сме на 1,3C стопляне, само че сме на път да преживеем до 3C до 2100 година, което би означавало сходни наводнения в Испания да се усилват по периодичност и тежест. Без да се сътвори проект за деяние и да се знае тъкмо по какъв начин да се приложи, както се практикува при тренировките, броят на жертвите постоянно ще бъде висок, когато се счупи топлинен връх или нов район претърпи ураганни дъждове, както се случи в Испания.
Инвестирането в хората и службите за незабавна помощ ще избави животи. Но държавните управления също не могат да строят назад по същия метод. Почти на всички места в Европа, където живеят хора, реките са канализирани и всички повърхности са запечатани с бетон и асфалт, с цел да се направи комфортен град за коли. Ако вместо това желаеме да стартираме да се грижим за хората, би трябвало още веднъж да дадем пространство на реките, тъй че да имат къде другаде да отидат, а не в домовете на хората. Градското разгръщане в Европа основава все по-запечатани повърхности и излага все по-голям брой хора на опустошителни наводнения.
Ние, европейците, би трябвало да се учим и да построяваме отначало за бъдеще, което едвам в този момент се появява. Но най-спешно би трябвало да практикуваме оцеляване в един изменен от климата свят.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
От позиция на световния север, климатичната рецесия, породена от изгарянето на въглища, петрол и газ, от дълго време се възприема като далечна опасност, засягаща бедните хора в световния юг. Това неправилно разбиране е увековечило подправено възприятие за сигурност., написа.
Why did so many die in Spain? Because Europe still hasn't accepted the realities of extreme weather | Friederike Otto
— Guardian Opinion (@guardianopinion)
Учените от дълго време знаят, че нагряването на климата с излъчвания от изкопаеми горива ще докара до усилване на наводнения, стихии, горещи талази, суша и горски пожари. Въпреки това едвам през 2004 г. първото изследване на приписването официално свърза метеорологично събитие – опустошителната гореща вълна в Европа през 2003 година – с нашия изменящ се климат. Въпреки доказателствата, хората се двоумят да свържат рисковото време с климатичната рецесия.
Основах World Weather Attribution през 2014 година, с цел да трансформира диалога. Нашите изследвания за приписване се правят бързо, в продължение на дни или седмици, директно след метеорологичните бедствия, с цел да осведомяваме хората в действително време за ролята на климатичната рецесия.
Бърз разбор след наводненията в Испания откри, че изключителната климатична обстановка е направила рисковите превалявания с около 12% по-интензивни и два пъти по-вероятни. Въпреки това в Пайпорта, където са починали минимум 62 души, кметът сподели, че наводненията не са постоянно срещани и „ хората не се опасяват “. Но изменящият се климат прави в миналото редките събития по-чести.
Чупещи върхове събития като тези усложняват готовността – по какъв начин да съобщите за изключителната заплаха от нещо, което някой в никакъв случай преди не е преживявал?
Видяхме тази игра неотдавна, след като ураганът " Хелън " доближи сушата . Повече от 200 души починаха при наводнения във вътрешния южен регион на Апалачите в Съединени американски щати. Въпреки предизвестията за „ пагубни и животозастрашаващи “ наводнения преди бедствието, хората към момента бяха уловени, когато бедствието връхлетя, и мнозина не можаха да оценят какъв брой мощни ще бъдат пороите.
Days after their country’s deadliest natural catastrophe in recent years, as they mourned their dead, Spaniards were asking hard questions about the tragedy that had struck them: Why were the floods on such an epic scale, and why did so many die?
— New York Times World (@nytimesworld)
В Испания обаче хората бяха единствено предизвестени, до момента в който това се случваше. Предупрежденията не бяха изпратени, до момента в който доста хора към този момент бяха хванати в капан в наводнени къщи или в подземни паркинги, пробвайки се да реалокират колите си на по-високо място.
Същото се случи – или по-скоро не се случи – в Германия през 2021 година Не беше дадена информация по какъв начин да се работи и, най-важното, не беше оказана поддръжка на тези, които не могат да си оказват помощ сами: в немския град Синциг 12 поданици на дом за хора с увреждания се удавиха. В Испания към този момент беше обявено за гибелта на жителите на дом за грижи, а евентуално през идните седмици ще се появят още тревожни истории като тази.
World Weather Attribution изследва 30 опустошителни наводнения и в съвсем всички случаи, в това число в разрастващите се страни, преваляванията са добре планувани. Но както видяхме в Испания, прогнозирането не е задоволително. Предупрежденията, когато най-сетне пристигнаха, не включваха значима информация за това къде да се изтеглят и по какъв начин.
Местните управляващи и службите за незабавна помощ са главният медиатор сред метеорологичните служби и хората в заплаха. Те би трябвало да бъдат укрепени, а не демонтирани, както беше в случая със Спешното звено във Валенсия.
Ясно е, че испанските системи за бедствия би трябвало да се подобрят. В по-широк проект би трябвало да зададем някои сложни въпроси по отношение на интернационалните фондове за бедствия – би трябвало ли Европейски Съюз да разполага със средства за предварителна защита, вместо за разчистване на бъркотията след злополучие?
Ще станем очевидци на повече рискови метеорологични феномени, до момента в който изгаряме изкопаеми горива. Днес сме на 1,3C стопляне, само че сме на път да преживеем до 3C до 2100 година, което би означавало сходни наводнения в Испания да се усилват по периодичност и тежест. Без да се сътвори проект за деяние и да се знае тъкмо по какъв начин да се приложи, както се практикува при тренировките, броят на жертвите постоянно ще бъде висок, когато се счупи топлинен връх или нов район претърпи ураганни дъждове, както се случи в Испания.
Инвестирането в хората и службите за незабавна помощ ще избави животи. Но държавните управления също не могат да строят назад по същия метод. Почти на всички места в Европа, където живеят хора, реките са канализирани и всички повърхности са запечатани с бетон и асфалт, с цел да се направи комфортен град за коли. Ако вместо това желаеме да стартираме да се грижим за хората, би трябвало още веднъж да дадем пространство на реките, тъй че да имат къде другаде да отидат, а не в домовете на хората. Градското разгръщане в Европа основава все по-запечатани повърхности и излага все по-голям брой хора на опустошителни наводнения.
Ние, европейците, би трябвало да се учим и да построяваме отначало за бъдеще, което едвам в този момент се появява. Но най-спешно би трябвало да практикуваме оцеляване в един изменен от климата свят.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ