Разбит брак, заети майка орлица и авторитарен баща са фактори,

...
Разбит брак, заети майка орлица и авторитарен баща са фактори,
Коментари Харесай

Дорота Първулова, психолог: Какво в семейната среда може да тласне детето към дрога

Разбит брак, заети майка орлица и властнически татко са фактори, които въздействат доста
- Нарастваща е паниката поради отнети животи на пътя, вкъщи, на улицата от млади със взаимозависимост към опиати. Случаите са най-различни - последният е с 18-годишно момиче, обвинено, че е лишило живота на своята баба, известна в предишното българска актриса. Единствен ключ ли е дрогата към обяснението за такова пагубно държание, г-жо Първулова?

- Когато приказваме за случаи като изброените от вас, първо би трябвало да потвърдим, че причинителите на такива съществени закононарушения в действителност са използвали опиати. В такива случаи се вършат проби за дрога.

Но причина за нападателно и необичайно държание може да е психотичен епизод или психологична болест и без приложимост на дрога. Затова, с цел да може да се приказва за повода за сходно държание, би трябвало да има съдебнопсихиатрична експертиза. Но е значимо да кажа, че всеки случай, обвързван с дрога и последвала гибел на някого, би трябвало да се преглежда самичък за себе си.

- 18-годишното момиче разказва положенията си с “Мъртва от вътрешната страна ”, “Демон ”, “Мразя се ” във фейсбук. Какъв знак дава?

- Тези изрази и думи ми звучат налудно. Но дали това в действителност е по този начин, би трябвало да го каже специалист.

- Твърди се, че момичето нееднократно е посещавало терапия при психиатри, тъй като е употребявало опиати. Имало е прояви на експанзия освен към околните си, само че и към непознати. Налетяло на приятеля си, с който живеело, с нож, преди да намушка баба си. Каква дрога може да провокира такива нападателни пориви?

- Агресивни положения най-често са провокирани от използването на синтетични стимуланти. Но и тук би трябвало да разграничаваме нападателните положения и тяхната активност.

Хероиново подвластен също може да стане нападателен, само че не когато е приел дрогата, а когато изпада в абстиненция. Тогава има потребност от пари и доза. В сходно положение подобен човек става необуздан, нервозен, всичко може да се чака от него. А дрогата притъпява страстите. Смело мога да кажа, че прочувственото развиване на един младеж стопира от момента, в който стартира да използва опиати, включително и марихуана.

- Възможно ли е експанзия, провокирана от опиати, да бъде спряна?

- Няма подготвена рецепта. Но в случай че експанзията идва от непосредствен, прочут човек, можеш самичък да прецениш доколко си заплашен. Ако да вземем за пример това ми е детето, аз като майка го познавам задоволително добре. И когато виждам, че то е по-агресивно от нормално и ме заплашва, в този случай би трябвало да заприказва инстинктът ми за самозапазване.

- Как се работи в такава обстановка?

- Ако си в обстановка, която ти заплашва живота, спасяваш себе си - бягаш и звъниш на 112. Не можеш да носиш отговорност за индивида насреща, а единствено за себе си, за своя живот.

Но нападателният може да насочи ожесточението към себе си. Тогава отново звъниш на 112 и молиш да дойдат колкото се може по-бързо.

- По какво родител или непосредствен да разбере, че детето му се дрогира?

- Едно дете не може от през днешния ден за на следващия ден да стане наркоман. За да станеш подвластен, първо би трябвало да експериментираш с дрогата, след това да започнеш да я търсиш. Това е развой и когато си задоволително близо до своето дете, няма по какъв начин да не видиш и усетиш обезпокоителната смяна в него, в това число необикновена експанзия. Тогава се търси профилирана помощ.

- Най-турбулентен в този смисъл е пубертетът, само че по какъв начин да отличиш измененията, породени от дрога, и тези от адреналин и хормони?

- Ако едно дете стартира да се самонаранява, да твърди, че се ненавижда и че е нещастно, това са знаци, че нещо с него не е наред отвън пубертета и че то не може да се оправи с страстите си. Добре е още тогава да се търси профилирана помощ. А в случай че в фамилията има съществени проблеми или то е разграничено по някакви аргументи, държанието на детето може да е разследване тъкмо от това. Автоагресията и приемането на дрога в действителност постоянно са функционалност от влошени или изчезнали фамилни връзки, а не тъй като детето е попаднало в неприятна компания. А за “поправянето ” на тези връзки постоянно е нужно доста време и помощ от терапевти.

- Какви неточности позволяват родителите, когато се сблъскат с тревожния факт, че детето им е станало наркоман?

- Най-страшното е да потискат, да не признават, че има подобен проблем, или да чакат детето да се стимулира единствено, да си кажат, че дрогата е до време, че това е проблем на растежа и на времето, в което живеем, че всичко ще е наред, когато детето им порасне.

Не е добре също по този начин, в случай че в огромната си професионална ангажираност не съумеят да виждат, че с детето им става нещо рисково.

- Нека си представим, че мама и баща работят от заран до вечер, с цел да свържат двата края, или отпътуват на гурбет в чужбина, като оставят детето на баба и дядо, на близки, родственици или другари. Как го изпускат?

- Ами те към този момент са го изпуснали, тъй като на процедура са свели контакта си с него до най-малко или нямат никакъв. Последното - изключително при гурбетчиите, е пагубно за детето. Знаят ли какво харесва, какви ползи има, познават ли приятелите му? Разменени са функции в фамилията - отсъстващите родители постоянно са заместени от дядовци и баби. Няма значение дали един доста ангажиран родител прави идващия си милион, или заработва за кисело мляко. Важно е детето да усеща, че го одобряват такова, каквото е, и да имат време за него даже за една вечеря, с цел да си поговорят. Днешната драма в действителност е, че хората са изгубили навиците да са дружно.

Доказано е, че южните нации като гърци, италианци, испанци удържат психологичното си здраве с помощта на чести събирания със фамилията си на масата. Тъкмо там споделят какво са претърпели и по този начин учат децата си да споделят и да получават опит в фамилната връзка. А не от вратата с два-три въпроса като на разпит от сорта на “Днес по какъв начин беше в учебно заведение? ”, “Изпитваха ли те? ”, “Получи ли някакви оценки? ” да приключат контакта с подрастващите.

- А когато самото дете не ги позволява до себе си, без да има тежка драма в фамилните връзки?

- В практиката си съм се убедила, че когато едно дете усеща дома си като “моето място ”, в което усеща протекция и отбрана, то придобива възприятието за общественост, обвързаност, усеща се умерено. Получи ли тази топлина, израства с нея. Това повлиява и избора му на другари, на провокации извън, които животът го тласка да прави.

- Кое повече тласка младеж да одобри дрога - неприятна компания или неприятна фамилна среда?

- Когато един младеж среща фамилна поддръжка, тогава няма потребност да се потвърждава пред връстниците, с цел да го одобряват - примерно като пуши с тях марихуана. Такова дете единствено си избира приятелите, а не те него. И това е обвързвано с ценностна система, която внасяш от у дома - тъкмо там се учи кое е положително и кое - неприятно, кое е значимо.

- Какво държание в фамилията, с изключение на чести кавги и нестабилни връзки сред двамата родители, или тяхната свръхнатовареност, която лимитира или изцяло изключва наличието им в живота на личното дете, може да го тласне към дрогата?

- Често срещан модел са контролиращи и властнически родители, или единствено единият от тях, в комбиниране с голяма претовареност. Оказват напън върху юношата да направи едно или друго, управляват живота му в учебно заведение и вкъщи от време на време и посредством многократни диалози по телефона. При този модел на държание родителите чакат децата да оправдаят упованията им.

Проблем са и свръхпротективните майки, които правят всичко, в това число пишат домашни и учат с децата си уроци, с което лишават от инициативността им и най-важното - не ги учат да вършат избори, което в живота им като възрастни може да се трансформира в безнаказаност и очакване от колегата да играе ролята на майка му. Не е наложително такива деца да поемат по пътя на дрогата, само че може да бъдат по-податливи на отрицателни външни въздействия.

- Често юноши, които се дрогират, не желаят да посещават лечения с психолози.

- Не може да чакаме подвластен да се стимулира самичък. Близките са тези, които би трябвало да го подбуден. Защото наркозависимостта е заболяване, за което е особено отказване и илюзии. За да се стимулира да направи смяна, подобен човек би трябвало да усеща минусите от подвластното си държание. А когато един родител защищава детето си от последствията от него, действително то не ги вижда, няма мотивация за смяна. Родителят става съизвършител, това е съзависимост. Такъв проблем в фамилията е табу, носи позор, замита се под килима. Но за жал, някои по този начин схващат съвета “Трябва да си до него ”.

Истината е, че когато привързан към дрогата получава съответна поддръжка от околните си, по-лесно може да излезе от зависимостта си.

- За 13-18-годишните бунтарството, желанието да възразяваш и да се бориш против правила и среда са класика. Къде тук стои дрогата?

- А за какво би трябвало да се бунтуваш посредством дрогата? Очевидно в такива случаи липсват направените здравословни механизми на твоето бунтарство. То може и да не е непременно деструктивно. А използването на опиати по хипотеза е отвън закона.

Но тук отново опираме до фамилията. Защото, в случай че то е крепко и със здрава ценностна система, то и детето ще я попие. И когато попадне в рискова среда, да вземем за пример на ваучър с приложимост на опиати и алкохол, на него ще му е доста по-лесно да споделя “не ”, каквото и да му коства това. Ще избира този отговор с риск да не го харесат, тъй като още в ранното му детство границата е сложена.

- Искате да кажете, че детето овреме би трябвало да бъде насърчавано да споделя “не ”?

- Да, тъй като, в случай че това е станало на по-малка възраст, по-късно то доста по-лесно ще е асертивно и ще споделя “не ” на всевъзможен напън извън да престъпи границата на допустимото за него.

CV

Дорота Първулова започва образованието си в региона на човешката душeвност в начало на 80-те години, когато като студентка във Варшавския университет е изпратена да учи в Педагогическия институт в Санкт Петербург, Русия, компетентност дефектология.

Завършила е магистратура по логика на психиката в СУ през 1991 година

Работила е в Национален център по наркомании и Превантивно-информационен център по наркомании.

Дълги години се занимава с консултиране и терапия на подвластни от алкохол, опиати, хазарт и техните близки.
Източник: dnesplus.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР