Разбирате ли, че училището не е място, където някой друг

Разбирате ли, че учебното заведение не е място, където някой различен да се занимава с вашите всичка, с цел да не ви се мотаят у дома?

Разбирате ли смисъла от това човек да е грамотен, просветен, да има необятна обща просвета и положителни знания по естествените и филантропичните науки?

Разбирате ли за какво през Възраждането българите са давали всичко, с цел да изучат децата си?

Разбирате ли за какво нашите прародители са построили 130 читалища и десетки килийни учебни заведения още преди да са имали своя страна?

Разбирате ли, че неукият човек в никакъв случай няма да получи почитание – той постоянно ще бъде презиран от грамотните.

Разбирате ли, че всеки ден би трябвало да инвестирате в себе си, да научавате нещо ново, да трупате познания, да се самоусъвършенствате, а не да се осланяте на малоумната фраза „ бъди себе си “, с която оправдавате натуралната си дивотия?

Разбирате ли, че до момента в който употребявате изречения като „ ум не ща – пари ми дай “, в никакъв случай няма да имате нито пари, нито ум.

Разбирате ли, че неуспехът на страната не се дължи на някакви неприятни хора, които инцидентно са попаднали във властта, а се дължи на простотията на гласоподавателите им?

Разбирате ли, че не може да „ преценяте “ какво би трябвало да учат вашите всичка и какво да не учат? Защото просто нямате нужния мисловен потенциал, с цел да вземете такива решения.

Разбирате ли, че е неприемливо да вдигате кавги на учителите и да се държите надменно с тях, за това че са написали ниска оценка на вашето всичко?

Разбирате ли смисъла на думите

„ Напред, науката е слънце,
Което във душите грей.
Напред – народността не пада
Там, гдето знаньето живей “?

Разбирате ли?