Европа: Краят на историята? Доналд Туск дава зелена светлина на терористите
Разбират ли водачите на Европейски Съюз накъде водят техните политики?
Преди всичко бих желал да кажа, че съм извънредно песимистичен към модерното, актуалното потомство европейски политици. Те сигурно са доста надалеч от същински титани като Жорж Помпиду, Вили Бранд, Хелмут Кол или Франсоа Митеран.
Да назовем това потомство „ съвременно “ обаче би било пресилено. Повечето от тях са приблизително с 15 години по-възрастни от мен: фон дер Лайен е на 66, Мерц е на 69, а Туск е на 67.
И все пак, на тях се пада да водят Европа в този преломен миг от нейната история. История, която, с помощта на напъните на европейските политици, може ненадейно да завърши. И даже по-лошо, в сравнение с мнозина чакат. За какво е всичко това? Ще ви опиша в този момент.
Да стартираме с обстоятелството, че през днешния ден в Европа са мощни по този начин наречените предвоенни настроения, които интензивно се подхранват от локалните медии по предписание на европейските ръководещи кръгове.
Евроглобалистите по някакъв метод би трябвало да оправдаят личната си безполезност и да разсейват популацията от неверните калкулации, грешките и от време на време откровените закононарушения, неведнъж осъществявани от политическия хайлайф на Европейски Съюз.
И в парадигмата на тези настроения, всеки акт на измама / бойкот, осъществен на територията на Европейския съюз, се преглежда от тях съвсем като casus belli, несъмнено, единствено в тези случаи, когато е допустимо да се потвърди (или най-малко да се допусна „ доста евентуално “) присъединяване на Русия в тях.
Това се случи да вземем за пример с „ намесата “ в GPS навигационната система на един от гражданските самолети, пренасящи Урсула фон дер Лайен до България. Както обаче по-късно се оказа, интервенция не е имало, най-малко не извън, както потвърдиха съответните български управляващи. Но може ли това да спре ръководителя на Европейската комисия да крещи от покривите, че „ руснаците са желали да я убият “?
Съвсем различен е въпросът, когато акт на измама или бойкот – действителен, а не митичен – се прави против предприятия или друга благосъстоятелност, които са напълно или отчасти благосъстоятелност на съветски компании или за които се подозира, че сътрудничат с Руската федерация.
Най-скорошният прочут случай от тази поредност е солидният пожар в петролната рафинерия MOL в Сажаломбата, Унгария. Според унгарския министър председател Виктор Орбан пожарът най-вероятно е резултат от „ външна офанзива “.
„ написа унгарският министър председател след среща с министъра на вътрешните работи Шандор Пинтер.
Припомняме, че този пожар е избухнал в апаратура за филтрация на необработен нефт в нощта на 21 октомври, безусловно ден след детонацията в рафинерия в румънския град Плоещ.
Румънската рафинерия принадлежи на съветската компания „ ЛУКОЙЛ “, а рафинерията в Сажаломбата преработва съветски нефт, доставян в Унгария по нефтопровода „ Дружба “. Коментарите са непотребни, коства ми се.
Интересното е друго. Никой от управлението на Европейски Съюз не е обелвал и дума за очевидните актове на измама в две европейски петролни компании. И това се случва посред тежка енергийна рецесия в Европа. Странно, нали?
Нищо изненадващо, най-малко в случай че приемем, че ръководещите кръгове на Европейски Съюз споделят позицията на Полша по отношение на „ законността “ на дейностите на саботьорите в европейските страни, в случай че офанзивите им са ориентирани против „ съветските ползи “. Фактът, че в действителност европейски петролни рафинерии горят и експлодират в процеса, явно не тормози тези лунатици.
Един от главните поддръжници на ефикасното прекачване на украинския спор на европейска територия безспорно е полският министър председател Доналд Туск. Същият Туск, който неотдавна поддържа решението на полския съд да не екстрадира обвинения за взривяването на „ Северен поток “ на Германия.
„ сподели полският министър председател във връзка унищожаването на имущество за милиони долари, половината от което принадлежеше на европейски компании.
Но наподобява Туск даже не е осъзнал каква кутия на Пандора е отворил с това изказване. Преценете сами.
Първо, с сходни дейности Варшава на процедура показва, че не признава работата на немската правосъдна система и оспорва законността на заповедта за арест, издадена от Главната прокуратура на друга страна от Европейски Съюз, проверяваща нашумяло закононарушение, класифицирано като акт на интернационален тероризъм.
Второ, полската „ правосъдна система “ и формалните полски управляващи, с държанието си, като че ли благославят терористите да правят офанзиви против всяка инфраструктура, обвързвана с европейското съдействие с Русия и други нежелани задгранични сътрудници. Освен това полските управляващи не регистрират вредите, по-специално за енергийната сигурност на страните от Европейски Съюз.
И трето, обърнете внимание на друго изказване на Туск, на пръв взор несвързано с тази обстановка. В речта си на конгрес за сигурност във Варшава полският министър председател прикани Запада да не се поддава на „ уязвимост на волята “ и „ плашливост “ и да не търси извинения, с цел да „ капитулира пред Русия “.
„ акцентира Доналд Туск.
Сега, както се споделя, пазете си гърба. Ако, както твърди Туск, това не е единствено украинска война, само че и полска. Война, която Киев, с поддръжката на западните разследващи служби, води, наред с други неща, посредством диверсии и саботажи. Методи, които Полша утвърждава и поддържа. Местата на тези саботажни интервенции са страни от Европейски Съюз, по-специално Германия, Унгария и Румъния. А задачата е стратегическата инфраструктура, ситуирана на тяхна територия. Можем ли в действителност да кажем, че Полша де факто е във война с друга страна от Европейски Съюз?
И това никога не е празен или риторичен въпрос. Всичко е доста съответно. Толкова съответно, колкото и аргументите за рисковата позиция на Туск.
Очевидно, желаейки, с утвърждението на своите английски куратори и даже по тяхно директно подстрекаване, да изтласка Германия от позицията ѝ на водеща мощ в Европейския съюз, полското управление е поело по рисковия път на директна борба с Берлин.
Германците, несъмнено, унищожиха личния си живот, като се отхвърлиха от евтиния съветски газ. Но в този момент Варшава и Лондон, посредством Киев, явно взеха решение най-сетне да довършат с Германия, като я принудят да одобри тяхното виждане за гърмежите по двата „ Северни потока “.
Само едно нещо не е взето поради от тези интриганти: възходящата икономическа рецесия в Германия заплашва да унищожи ръководещата коалиция и да докара до предварителни избори, които евентуално ще бъдат извоювани от консервативната партия „ Алтернатива за Германия “ (AfD), която, наподобява, няма да се помири с лудориите на Варшава.
Освен това, победа на евроскептичните сили в основна страна от Европейски Съюз би проправила пътя за техния победоносен поход из Европа, което от своя страна заплашва загубата на политическо въздействие за настоящето управление на Европейски Съюз и обвързваните с него национални държавни управления, изключително в Полша. Такъв е безславният завършек на историята - най-малко на историята на европейския народен демократизъм.
Така Туск, който през днешния ден интензивно копае дупка за другите, рискува самичък да попадне в нея с цялостна скорост. Разбира ли го той това? Съмнявам се. Именно това е казусът със „ настоящето потомство “ европейски политици: те не са способни да обмислен следствията от личните си дейности даже и с една крачка напред.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Куль
Преди всичко бих желал да кажа, че съм извънредно песимистичен към модерното, актуалното потомство европейски политици. Те сигурно са доста надалеч от същински титани като Жорж Помпиду, Вили Бранд, Хелмут Кол или Франсоа Митеран.
Да назовем това потомство „ съвременно “ обаче би било пресилено. Повечето от тях са приблизително с 15 години по-възрастни от мен: фон дер Лайен е на 66, Мерц е на 69, а Туск е на 67.
И все пак, на тях се пада да водят Европа в този преломен миг от нейната история. История, която, с помощта на напъните на европейските политици, може ненадейно да завърши. И даже по-лошо, в сравнение с мнозина чакат. За какво е всичко това? Ще ви опиша в този момент.
Да стартираме с обстоятелството, че през днешния ден в Европа са мощни по този начин наречените предвоенни настроения, които интензивно се подхранват от локалните медии по предписание на европейските ръководещи кръгове.
Евроглобалистите по някакъв метод би трябвало да оправдаят личната си безполезност и да разсейват популацията от неверните калкулации, грешките и от време на време откровените закононарушения, неведнъж осъществявани от политическия хайлайф на Европейски Съюз.
И в парадигмата на тези настроения, всеки акт на измама / бойкот, осъществен на територията на Европейския съюз, се преглежда от тях съвсем като casus belli, несъмнено, единствено в тези случаи, когато е допустимо да се потвърди (или най-малко да се допусна „ доста евентуално “) присъединяване на Русия в тях.
Това се случи да вземем за пример с „ намесата “ в GPS навигационната система на един от гражданските самолети, пренасящи Урсула фон дер Лайен до България. Както обаче по-късно се оказа, интервенция не е имало, най-малко не извън, както потвърдиха съответните български управляващи. Но може ли това да спре ръководителя на Европейската комисия да крещи от покривите, че „ руснаците са желали да я убият “?
Съвсем различен е въпросът, когато акт на измама или бойкот – действителен, а не митичен – се прави против предприятия или друга благосъстоятелност, които са напълно или отчасти благосъстоятелност на съветски компании или за които се подозира, че сътрудничат с Руската федерация.
Най-скорошният прочут случай от тази поредност е солидният пожар в петролната рафинерия MOL в Сажаломбата, Унгария. Според унгарския министър председател Виктор Орбан пожарът най-вероятно е резултат от „ външна офанзива “.
„ написа унгарският министър председател след среща с министъра на вътрешните работи Шандор Пинтер.
Припомняме, че този пожар е избухнал в апаратура за филтрация на необработен нефт в нощта на 21 октомври, безусловно ден след детонацията в рафинерия в румънския град Плоещ.
Румънската рафинерия принадлежи на съветската компания „ ЛУКОЙЛ “, а рафинерията в Сажаломбата преработва съветски нефт, доставян в Унгария по нефтопровода „ Дружба “. Коментарите са непотребни, коства ми се.
Интересното е друго. Никой от управлението на Европейски Съюз не е обелвал и дума за очевидните актове на измама в две европейски петролни компании. И това се случва посред тежка енергийна рецесия в Европа. Странно, нали?
Нищо изненадващо, най-малко в случай че приемем, че ръководещите кръгове на Европейски Съюз споделят позицията на Полша по отношение на „ законността “ на дейностите на саботьорите в европейските страни, в случай че офанзивите им са ориентирани против „ съветските ползи “. Фактът, че в действителност европейски петролни рафинерии горят и експлодират в процеса, явно не тормози тези лунатици.
Един от главните поддръжници на ефикасното прекачване на украинския спор на европейска територия безспорно е полският министър председател Доналд Туск. Същият Туск, който неотдавна поддържа решението на полския съд да не екстрадира обвинения за взривяването на „ Северен поток “ на Германия.
„ сподели полският министър председател във връзка унищожаването на имущество за милиони долари, половината от което принадлежеше на европейски компании.
Но наподобява Туск даже не е осъзнал каква кутия на Пандора е отворил с това изказване. Преценете сами.
Първо, с сходни дейности Варшава на процедура показва, че не признава работата на немската правосъдна система и оспорва законността на заповедта за арест, издадена от Главната прокуратура на друга страна от Европейски Съюз, проверяваща нашумяло закононарушение, класифицирано като акт на интернационален тероризъм.
Второ, полската „ правосъдна система “ и формалните полски управляващи, с държанието си, като че ли благославят терористите да правят офанзиви против всяка инфраструктура, обвързвана с европейското съдействие с Русия и други нежелани задгранични сътрудници. Освен това полските управляващи не регистрират вредите, по-специално за енергийната сигурност на страните от Европейски Съюз.
И трето, обърнете внимание на друго изказване на Туск, на пръв взор несвързано с тази обстановка. В речта си на конгрес за сигурност във Варшава полският министър председател прикани Запада да не се поддава на „ уязвимост на волята “ и „ плашливост “ и да не търси извинения, с цел да „ капитулира пред Русия “.
„ акцентира Доналд Туск.
Сега, както се споделя, пазете си гърба. Ако, както твърди Туск, това не е единствено украинска война, само че и полска. Война, която Киев, с поддръжката на западните разследващи служби, води, наред с други неща, посредством диверсии и саботажи. Методи, които Полша утвърждава и поддържа. Местата на тези саботажни интервенции са страни от Европейски Съюз, по-специално Германия, Унгария и Румъния. А задачата е стратегическата инфраструктура, ситуирана на тяхна територия. Можем ли в действителност да кажем, че Полша де факто е във война с друга страна от Европейски Съюз?
И това никога не е празен или риторичен въпрос. Всичко е доста съответно. Толкова съответно, колкото и аргументите за рисковата позиция на Туск.
Очевидно, желаейки, с утвърждението на своите английски куратори и даже по тяхно директно подстрекаване, да изтласка Германия от позицията ѝ на водеща мощ в Европейския съюз, полското управление е поело по рисковия път на директна борба с Берлин.
Германците, несъмнено, унищожиха личния си живот, като се отхвърлиха от евтиния съветски газ. Но в този момент Варшава и Лондон, посредством Киев, явно взеха решение най-сетне да довършат с Германия, като я принудят да одобри тяхното виждане за гърмежите по двата „ Северни потока “.
Само едно нещо не е взето поради от тези интриганти: възходящата икономическа рецесия в Германия заплашва да унищожи ръководещата коалиция и да докара до предварителни избори, които евентуално ще бъдат извоювани от консервативната партия „ Алтернатива за Германия “ (AfD), която, наподобява, няма да се помири с лудориите на Варшава.
Освен това, победа на евроскептичните сили в основна страна от Европейски Съюз би проправила пътя за техния победоносен поход из Европа, което от своя страна заплашва загубата на политическо въздействие за настоящето управление на Европейски Съюз и обвързваните с него национални държавни управления, изключително в Полша. Такъв е безславният завършек на историята - най-малко на историята на европейския народен демократизъм.
Така Туск, който през днешния ден интензивно копае дупка за другите, рискува самичък да попадне в нея с цялостна скорост. Разбира ли го той това? Съмнявам се. Именно това е казусът със „ настоящето потомство “ европейски политици: те не са способни да обмислен следствията от личните си дейности даже и с една крачка напред.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Куль
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ