Теория на глупостта
Разбирането законите на логиката на психиката може да ни помогне да си разбираем ирационалността на днешния свят и милионите нелепости, които хората правят всеки божи ден. И още – защо го вършат непрекъснато, старателно и има ли рецепта за влизане в час по рационалност. Дано.
Ефект на Пратфъл (Pratfall effect)
Ако сте несъвършени, хората ще ви обичат повече.
Когато желаеме да впечатлим някого, непроменяемо акцентираме най-хубавите си качества. Оказва се, това е напълно неверно – проучванията демонстрират, че демонстрирайки своята накърнимост и недостатъци, ние провокираме доста повече емпатия у останалите хора. Колкото повече " симпатични " дефекти имаме, толкоз по-добре ще се отнасят хората с нас.
Професорът, който очевидно се вълнува, говорейки пред своята публика, впечатлява и влияе доста по-силно от оня, който показва хладна убеденост. Да се стесняваш и вършиш недодялани неща на първа среща – способ чудноват, само че тестван, с цел да се харесаш на евентуалния сътрудник.
Тази доктрина получава наименованието си " Ефект на Пратфъл " и е била тествана от Елиът Арънсън – лекар по философия и логика на психиката от Стандфордския Университет.
Накратко – да правиш неточности – това е освен обикновено, само че и потребно. Във всеки случай, до тогава, до момента в който вашите неточности не стартират да нанасят съществени вреди на вас и близките.
Ефект на Пигмалиона
Големите упования покачват продуктивността.
С доказването на този феномен се заема психологът Робърт Розентал. Той провел IQ – проби в учебните заведения, а след това докладвал пред учителите подправени резултати. Децата, които имали коефициент на просветеност по-висок от останалите, посочили " междинни " резултати. А тези, които действително били на приблизително равнище, били показани на учителите като доста начетени и интелигентни.
Учениците, за които учителите научили, че са извънредно умни, почнали да се учат доста по-добре. И това се случило, тъй като упованията към тях били по-големи, в сравнение с към останалите. Високите условия и упования, карало учениците да бъдат по-упорити и целеустремени в ученето. Изводите, направени от Розентал, са присъщи освен за образованието.
" Вашите упования, основават вашата действителност ", заключава той.
Затова, в случай че желаете да постигнете нещо значимо в живота си, нужно е да си поставите една много висока цел и даже да надцените своите качества за постигането й. Това тествано работи. Учените считат, че тези водачи, които изискват от своите подчинени извънредно високи (почти нереалистични) резултати, най-после получават от екипа си доста повече, в сравнение с тези, които работят върху " действителни цели ".
Парадокс на избора
Колкото повече разновидности за избор имаме, толкоз по-малко сме удовлетворени от взетите решения.
Струва ни се разумно, че колкото повече варианти за избор имаме, толкоз по-добре. Огромни магазини с голям подбор – това е постоянно за предпочитане пред дребните лавици в кварталното магазинче. Когато предложенията за кариерно развиване са доста, коства ни се, че ние наложително ще създадем най-хубавия избор.
Но психолозите, Марк Лепер и Шина Айнгър, потвърждават, че това не е по този начин. В рамките на своя опит, те предложили на една група от хора да изберат гратис сладко от супермаркета – едно от общо 6 типа, а на друга група – едно от 24 типа сладка. Резултатите потвърдили, че 30% от хората, които избирали сред 6-те разновидността, останали удовлетворени от своя избор. От хората, които трябвало да избират от 24-те типа сладка, доволните били едвам 3%.
Този феномен е пояснен от психолога Бари Шварц. Ако желаете да живеете с чувството, че всичко в живота ви върви по верния метод, изкуствено ограничете количеството варианти. Затова не е чудно, че клиентите на по-малките магазини са по-доволни от тези, които изцяло се изгубват по етажите и изкушенията на хипермаркетите.
Следва продължение...
Изображение: interaction-design.org
