Разбира се, войната в Украйна е ужасна. И в нея

Разбира се, войната в Украйна е ужасна. И в нея няма почтени, тъй като, както споделя Достоевски: „Щастието на целия свят не си заслужава, в случай че за него е пролята и една единствена детска сълза“… А тука не иде тирада за сълза, а за реки от сълзи и детска кръв.

Тези, които поддържат безсмислието на войната несъмнено не са имали деца. Не са имали родители, с цел да могат в личното си детство да разчетат страха в очите им в случай че и минута след избрания час закъснеят да се приберат… А в този момент децата са прокудени от Украйна – и Донецк, и Луганск. В този случай не мога да простя нито на едната, нито на другата страна.

Обзема ме възприятие на горделивост, че ние, българите си имаме една относително сговорчива Македония. Русия не попадна на Македония… Но въпросът не е единствено във войната, а в нейните последствия.

В бежанския лагер във Варна идва украинец, който не е съумял да обмени гривните си в Украйна. И предложил гривни в размер на няколко десетки хиляди $, само че никой не желае валута, която на процедура не съществува. Защото няма търсене. Гривните имат цената на скъсани остарели вестници на гвоздей в селски нужник… И емигрантът заложил лексуса си… Не зная какво е станало, само че, познавайки манталитета на ъндърграунда мисля, че този лексус не се е задържал дълго в неговите ръце.

Друг е въпросът в локалните „чейнчаджии“, които лятно време по този начин мамят и украинци, и руснаци, и французи, пробутвайки им остарели столевови банкноти, които на валутния пазар костват толкоз, колкото гривните… Примерно. Не приказвам към този момент за инфлация, след рестриктивните ограничения против Русия. Дори тази инфлация е ярък пай небе, имайки поради какво се задава с нея.

Украинският ъндърграунд не се вълнува от войната. Руският ъндърграунд не се вълнува от войната. Те към този момент са на изчаквателни позиции – скоро чакам гърмежи във Варна. Разчистване на сметки, делба на територии. Защото те надушват и идващия подготвен наркопазар.

Идват обезверени хора, които толкоз елементарно могат да бъдат „зарибени“… А бялата женска украинска плът, която по този начин добре върви на Западния пазар. Е, ще има нещо и за нашия пазар, за Турция, за Гърция. Досега имаше доброволки от Украйна по автомагистралите, в този момент ще има нова, свежа плът. Ще има пенсионирани служителки, които даже и за преводачки няма да ги наемат на този пазар. Досега Холивуд ни заливаше с филми за Украиноруската мафия, в този момент това нещо ще бъде на улиците.

Само за 10 дни над милион и двеста индивида са напуснали Украйна. Повече от деветдесет % са дами. Млади дами, девойки, деца. Те би трябвало да създадат нещо за живота си. В България към този момент се навдига обществен яд: „Държавата тях ги устройва, а наши българи висят по кофите за смет“…

Някои от нашите родни клошари са там тъй като просто не желаят да трансформират живота си, тъй като се усещат уютно в кофите за боклук. Дали няма да стартира война и към кофите? Никой не ги заплашва. Но част от децата ще прекрачат прага – бащите ги задържат на границата и ги връщат във войската. Славянският патриархат е погубен.

Тука идват тези, които на границата са могли да се уредят и да не ги задържат в армията. Те са новите пастроци на тези деца, които единствено след година към този момент ще бъдат подготвени работнички по булевардите на Франция, Германия, Италия, Лондон, Ню Йорк, Вашингтон. А идват още. Още идват… Няма обществена система, която да ги поеме. И тях ги чака приспособеното мъжко население на Афганистан, Иран, Ирак…

Помислете за този смут и намерете страна, към която да се насочи нашата емиграция… Светът не е комфортно място за живеене…

Христо Стоянов