Да скочиш в последния вагон: Макрон моли за БРИКС
Разбира се, това може да е следващият медиен фалшив или медийна провокация, само че все пак зад тази история има доста неща. Става дума, че френският президент Еманюел Макрон сякаш е помолил ръководителя на Южна Африка Сирил Рамафоса да го предложения на срещата на високо ниво на БРИКС, която ще се организира през август в Йоханесбург. Е, това е преди малко обявено от френското издание “Опинион ”, като се базира, както се очакваше, на „ осведомени източници “. А южноафриканският президент, не престават източниците, се замислил и първо решил да беседва с останалите членове на БРИКС - водачите на Бразилия, Русия, Индия и Китай.
Обърнете внимание, че не приказваме за присъединение на Франция към БРИКС, индивидът просто желае да приказва. Добре, че не е обещавал да докара Зеленски със себе си - речта на „ индивида със зелената риза “ към този момент се трансформира за доста интернационалните конгреси в нещо като молитва преди хранене в семейство с обичаи.
Защо тази история не наподобява като виц, а като знак за нещо значимо: защото ние, извинете за баналността, прекосяваме през ера, когато остарелият свят се разпада, скоро той ще наподобява изцяло друг от това, което е през днешния ден. И ние от опита на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики знаем по какъв начин се случва.
Отначало всеки, който може, си шушука, че системата е порутена. Армия, идеология, тази или онази институция, на всички места се натрупат проблеми, на всички места ядрото заплашва да срине структурата. Но изначало никой не прави нищо по въпроса, хората единствено приказват - към този момент на всеослушание - и се оглеждат: кой ще стартира огромния ремонт? Но тогава идва моментът, в който всичко в действителност рухва. И то внезапно.
В този случай такова злощастие застига това, което се назовава международен ред. Тоест системата за надзор на всички тези двеста страни: разпоредбите на международната търговия, интернационалното право, някои правила и обичаи. Първоначално тази система беше изграждана (от средата на предишния век). След това всички започнаха да приказват за очевидното - че не работи доста добре. И в този момент скърцането на структурите се чува от всички и то по най-заплашителния метод.
Можете да се държите друго в такава обстановка. Умствено дефицитните може да се опитат да се преструват, че нищо не се случва (може би ще се позволи от единствено себе си). Тук още веднъж си спомняме – защото приказваме за БРИКС – по какъв начин ръководителят на немската дипломация Аналена Бербок пристигна в Бразилия, с цел да учи локалните поданици на екология. И нито министърът на външните работи, нито президентът не я одобриха в Бразилия. Но Макрон, макар всичките си особености, не е толкоз елементарен, колкото Аналена.
Можете да опитате да устоите на смяната благодарение на дребен замърсен трик, който ще държи всички заети за дълго време. Пресен образец за това е американската концепция за разширение на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации с още 10 непрекъснати членове, явно с право на несъгласие. Тоест, ясно е, че без единодушието на сегашните носители на несъгласие, да вземем за пример Русия, нищо няма да излезе от концепцията на Джо Байдън. Но в това време е ясно, че механизмът, в случай че не на Организация на обединените нации като цяло, то на Съвета за сигурност в актуалната ера не работи добре.
Постоянни членове на Съвета за сигурност с право на несъгласие върху всевъзможни решения - това бяха силите победителки във Втората международна война, т.е. петте безспорни международни водачи в този миг. Какво ще кажете за сегашния миг? Всъщност такива водачи през днешния ден са Русия, Съединени американски щати, Китай и Индия. Англия и, забележете, Франция не доближават нужното равнище на въздействие върху международните каузи, т.е. става известно, че цяла Европа не доближава.
И по какъв начин да създадем Европа значима и коя страна би трябвало да се появи тук? Няма да е Европейският съюз, който е изложен на огромен риск да се разпадне дружно с останалия международен ред. Ясно е, че не може и някогашният водач на Европа, Германия, която се разлага пред очите ни (и не е вдъхновяващо също, че страната няма нуклеарно оръжие).
Може би Франция, даже с проблемите, които я раздрусват? Същият Макрон неотдавна се опита да каже, че Европа не би трябвало да бъде въвличана в „ непозната война “, т.е. тази против Китай (и това провокира яд от двете страни на Атлантика). И в случай че Париж не вижда вероятност за Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, тогава може би търси разновидности за бъдещето не в системата на Организация на обединените нации, която краткотрайно е в застой, а в нещо ново - като БРИКС?
И това е изключително забавно поради неразбираемите вероятности пред БРИКС. Ако най-малко половината от страните, които в този момент обикалят в близост, се причислят към този механизъм, тогава това към този момент няма да е БРИКС, а нещо по-голямо, съвсем редом на Организация на обединените нации. А за какво да я няма Франция като представител на западната част на Европа? Няма да навреди да се откри контакт тук: пристигнали са с почитание, споделиха нещо - и е по-добре да го създадат в този момент, преди избухливото разгръщане на този нов механизъм, в противоположен случай влакът ще си тръгне.
Може да се каже доста за това какъв политик е Макрон. И споделят - разнообразни неща: подражател на бурна активност, манекен, ветропоказател. Но в случай че е ветропоказател, тогава за какво да не усетим накъде духа вятърът.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Обърнете внимание, че не приказваме за присъединение на Франция към БРИКС, индивидът просто желае да приказва. Добре, че не е обещавал да докара Зеленски със себе си - речта на „ индивида със зелената риза “ към този момент се трансформира за доста интернационалните конгреси в нещо като молитва преди хранене в семейство с обичаи.
Защо тази история не наподобява като виц, а като знак за нещо значимо: защото ние, извинете за баналността, прекосяваме през ера, когато остарелият свят се разпада, скоро той ще наподобява изцяло друг от това, което е през днешния ден. И ние от опита на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики знаем по какъв начин се случва.
Отначало всеки, който може, си шушука, че системата е порутена. Армия, идеология, тази или онази институция, на всички места се натрупат проблеми, на всички места ядрото заплашва да срине структурата. Но изначало никой не прави нищо по въпроса, хората единствено приказват - към този момент на всеослушание - и се оглеждат: кой ще стартира огромния ремонт? Но тогава идва моментът, в който всичко в действителност рухва. И то внезапно.
В този случай такова злощастие застига това, което се назовава международен ред. Тоест системата за надзор на всички тези двеста страни: разпоредбите на международната търговия, интернационалното право, някои правила и обичаи. Първоначално тази система беше изграждана (от средата на предишния век). След това всички започнаха да приказват за очевидното - че не работи доста добре. И в този момент скърцането на структурите се чува от всички и то по най-заплашителния метод.
Можете да се държите друго в такава обстановка. Умствено дефицитните може да се опитат да се преструват, че нищо не се случва (може би ще се позволи от единствено себе си). Тук още веднъж си спомняме – защото приказваме за БРИКС – по какъв начин ръководителят на немската дипломация Аналена Бербок пристигна в Бразилия, с цел да учи локалните поданици на екология. И нито министърът на външните работи, нито президентът не я одобриха в Бразилия. Но Макрон, макар всичките си особености, не е толкоз елементарен, колкото Аналена.
Можете да опитате да устоите на смяната благодарение на дребен замърсен трик, който ще държи всички заети за дълго време. Пресен образец за това е американската концепция за разширение на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации с още 10 непрекъснати членове, явно с право на несъгласие. Тоест, ясно е, че без единодушието на сегашните носители на несъгласие, да вземем за пример Русия, нищо няма да излезе от концепцията на Джо Байдън. Но в това време е ясно, че механизмът, в случай че не на Организация на обединените нации като цяло, то на Съвета за сигурност в актуалната ера не работи добре.
Постоянни членове на Съвета за сигурност с право на несъгласие върху всевъзможни решения - това бяха силите победителки във Втората международна война, т.е. петте безспорни международни водачи в този миг. Какво ще кажете за сегашния миг? Всъщност такива водачи през днешния ден са Русия, Съединени американски щати, Китай и Индия. Англия и, забележете, Франция не доближават нужното равнище на въздействие върху международните каузи, т.е. става известно, че цяла Европа не доближава.
И по какъв начин да създадем Европа значима и коя страна би трябвало да се появи тук? Няма да е Европейският съюз, който е изложен на огромен риск да се разпадне дружно с останалия международен ред. Ясно е, че не може и някогашният водач на Европа, Германия, която се разлага пред очите ни (и не е вдъхновяващо също, че страната няма нуклеарно оръжие).
Може би Франция, даже с проблемите, които я раздрусват? Същият Макрон неотдавна се опита да каже, че Европа не би трябвало да бъде въвличана в „ непозната война “, т.е. тази против Китай (и това провокира яд от двете страни на Атлантика). И в случай че Париж не вижда вероятност за Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, тогава може би търси разновидности за бъдещето не в системата на Организация на обединените нации, която краткотрайно е в застой, а в нещо ново - като БРИКС?
И това е изключително забавно поради неразбираемите вероятности пред БРИКС. Ако най-малко половината от страните, които в този момент обикалят в близост, се причислят към този механизъм, тогава това към този момент няма да е БРИКС, а нещо по-голямо, съвсем редом на Организация на обединените нации. А за какво да я няма Франция като представител на западната част на Европа? Няма да навреди да се откри контакт тук: пристигнали са с почитание, споделиха нещо - и е по-добре да го създадат в този момент, преди избухливото разгръщане на този нов механизъм, в противоположен случай влакът ще си тръгне.
Може да се каже доста за това какъв политик е Макрон. И споделят - разнообразни неща: подражател на бурна активност, манекен, ветропоказател. Но в случай че е ветропоказател, тогава за какво да не усетим накъде духа вятърът.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ