Разбира се, проявихме интерес и последвахме табелите. Това, което видяхме,

Разбира се, проявихме интерес и последвахме табелите. Това, което видяхме, имаше доста малко общо с лъскавата реклама на билборда. Някогашна красива, богаташка възрожденска къща, която ще рухне всеки миг. Оставена на самотек, пред самосъбаряне. Вратата незаключена. Усещането, когато влязох вътре, беше като за осквернен храм – всичко изпокрадено и разрушено, разрушено, изтърбушено. От старите витрини на тогавашния музей са останали единствено счупени стъкла.

И едно чувство за отвращение и заветен яд. Как е допустимо страната (нейната администрация и чиновническо войнство) да позволен това. Всички вие, служители и политици, които на всеки празник и по всеки мотив повтаряте като мантра да пазим завета на Апостола, да съхраним светлия образец и чистия национализъм на Левски, вие по какъв начин спите умерено? Търтеи, изедници, лицемери, варосани гробници! Разрових се и се оказа, напълно разумно, че не сме единствените възмутени.

Преди няколко години поданици на селото измолват Министерство на културата да ремонтира покрива. Ремонтът е изработен в духа на ремонтите на София – покривът още веднъж тече, а инспекцията от страна на Министерството не е разкрила проблем в това. Срам, позор...

Колко е бил прав Славейков: „ Не сме народ, а мърша! “

За фотосите благодаря на Ангел Атанасов