Не пилонът със знамето, а човекът, който събира нов партиен електорат с държавни пари е проблемът
Разбира се, не високият стълб с българското знаме, а индивидът зад тази самодейност за събиране на нов партиен електорат с държавни пари е казусът: разединяващия, par excellence партиен президент, от който още веднъж чухме процедените през зъби закани за “безродие ” към несъгласните с него.
Прочетете още
Защо Радев стоеше толкоз несъответстващо против един достоверен президент като Зеленски? Защото логиката му на отбрана на националните ползи пасваше на съветските, а не на българските национални ползи. В директен спор с Народното събрание и в крещящо нарушаване още на член 1 (3) от Конституцията: “Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или обособена персона не може да си присвоява реализирането на националния суверенитет ”.
Затова и нямаше обоснован отговор какво би направил, в случай че Русия реши да сбъдва вековната си фантазия за проливите още веднъж и окупира Черноморието ни като Варненска и Бургаска Народна Република, спасявайки забележителното към този момент съветско население от “българския терор. ”
Тази самодейност със знамето е най-вече медийно събитие и едва ли скоро ще имаме президент с толкоз интензивно медийно присъединяване съвсем всеки ден.
Как се вписва това с ползите, които пази Радев?
Политическият развой на Запад и Изток има една фундаментална разлика. Тя е, че на Запад се действа съгласно Закона, а на Изток съгласно Държавния глава. Върховенство на правото против Върховенство на вожда.
Оттук следват няколко основни аспекта за развиването на политическия развой у нас.
Първият аспект е институционалната архитектура. На Запад тя е хоризонтална с разделяне на управляващите, с съвместен надзор сред тях. На Изток е отвесна, където се спускат заповеди и контролът върху тяхното осъществяване е от горната страна - надолу без противоположна коригираща връзка. Затова е толкоз скъпо служебното държавно управление, тъй като е на процедура без надзор. И по тази причина Радев даде всичко да блокира и разпусне няколко Народното събрание.
Вторият значим аспект е по какъв начин се носи отговорността:
На Запад отговорността се търси при неспазване на разпоредбите на съответната институция.
На Изток - тя се търси от съответния човек, тъй като всички институции са подчинени на един човек. Именно, без парламент, до неотдавна това бе Радев.
Третият основен аспект е проявлението на горните два аспекта при пробутване на непознато въздействие в България.
У нас Западът работи единствено с задължения на институциите. Понеже те се съставляват постоянно от руски хора, които заобикалят да носят институционална отговорност - по тази причина институциите по принцип се провалят.
Обаче когато Изтокът има проект у нас, той не работи с институции, а с съответни хора, представляващи институциите. Затова постоянно уговорките и отговорността за осъществяването им са строго самостоятелни. Тогава руските хора са доста изпълнителни, а намесата на Изтока ефикасна.
Блокирането на конституционния парламентарен модел у нас - и с това на западното въздействие - зависи от инсталирането на известна фигура като президент, която да се радва на подслон от медии, служби и всевъзможни демократични процедури за публичен надзор. Срещу осъществяване на спуснатия й дневен ред.
Спецификата на тази фигура е, че тя по формулировка е над всички и при нея по източен модел властта се упражнява еднолично от горната страна - надолу. Колективните решения стават “демократичен анахронизъм ”, ерго, Народното събрание, където се вземат те - също.
Връзката с народа е единствено директна: по ТВ или Facebook. Или посредством всеобщи “родолюбиви ” начинания, които да бъдат щедро медийно отразявани. Било за българските надарени младежи, за самодостатъчната българска войска, за високото българско знаме. И по този начин с “родолюбие ” и против “безродниците ” да набира електорат за - да кажем - партия “Единна България ”, която да го преизбира и обезпечава някаква легитимност.
Така цялата демократична архитектура на институциите към този момент е непотребна.
След толкоз години народна власт, обществото би трябвало да е построило датчици за демагогията и подправената агитация и не трябва да позволява назначени с политически инженеринг вождове извън, както през 1944-1989 г, да моделират бъдещето на България.
Евгени Кънев
Прочетете още
Защо Радев стоеше толкоз несъответстващо против един достоверен президент като Зеленски? Защото логиката му на отбрана на националните ползи пасваше на съветските, а не на българските национални ползи. В директен спор с Народното събрание и в крещящо нарушаване още на член 1 (3) от Конституцията: “Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или обособена персона не може да си присвоява реализирането на националния суверенитет ”.
Затова и нямаше обоснован отговор какво би направил, в случай че Русия реши да сбъдва вековната си фантазия за проливите още веднъж и окупира Черноморието ни като Варненска и Бургаска Народна Република, спасявайки забележителното към този момент съветско население от “българския терор. ”
Тази самодейност със знамето е най-вече медийно събитие и едва ли скоро ще имаме президент с толкоз интензивно медийно присъединяване съвсем всеки ден.
Как се вписва това с ползите, които пази Радев?
Политическият развой на Запад и Изток има една фундаментална разлика. Тя е, че на Запад се действа съгласно Закона, а на Изток съгласно Държавния глава. Върховенство на правото против Върховенство на вожда.
Оттук следват няколко основни аспекта за развиването на политическия развой у нас.
Първият аспект е институционалната архитектура. На Запад тя е хоризонтална с разделяне на управляващите, с съвместен надзор сред тях. На Изток е отвесна, където се спускат заповеди и контролът върху тяхното осъществяване е от горната страна - надолу без противоположна коригираща връзка. Затова е толкоз скъпо служебното държавно управление, тъй като е на процедура без надзор. И по тази причина Радев даде всичко да блокира и разпусне няколко Народното събрание.
Вторият значим аспект е по какъв начин се носи отговорността:
На Запад отговорността се търси при неспазване на разпоредбите на съответната институция.
На Изток - тя се търси от съответния човек, тъй като всички институции са подчинени на един човек. Именно, без парламент, до неотдавна това бе Радев.
Третият основен аспект е проявлението на горните два аспекта при пробутване на непознато въздействие в България.
У нас Западът работи единствено с задължения на институциите. Понеже те се съставляват постоянно от руски хора, които заобикалят да носят институционална отговорност - по тази причина институциите по принцип се провалят.
Обаче когато Изтокът има проект у нас, той не работи с институции, а с съответни хора, представляващи институциите. Затова постоянно уговорките и отговорността за осъществяването им са строго самостоятелни. Тогава руските хора са доста изпълнителни, а намесата на Изтока ефикасна.
Блокирането на конституционния парламентарен модел у нас - и с това на западното въздействие - зависи от инсталирането на известна фигура като президент, която да се радва на подслон от медии, служби и всевъзможни демократични процедури за публичен надзор. Срещу осъществяване на спуснатия й дневен ред.
Спецификата на тази фигура е, че тя по формулировка е над всички и при нея по източен модел властта се упражнява еднолично от горната страна - надолу. Колективните решения стават “демократичен анахронизъм ”, ерго, Народното събрание, където се вземат те - също.
Връзката с народа е единствено директна: по ТВ или Facebook. Или посредством всеобщи “родолюбиви ” начинания, които да бъдат щедро медийно отразявани. Било за българските надарени младежи, за самодостатъчната българска войска, за високото българско знаме. И по този начин с “родолюбие ” и против “безродниците ” да набира електорат за - да кажем - партия “Единна България ”, която да го преизбира и обезпечава някаква легитимност.
Така цялата демократична архитектура на институциите към този момент е непотребна.
След толкоз години народна власт, обществото би трябвало да е построило датчици за демагогията и подправената агитация и не трябва да позволява назначени с политически инженеринг вождове извън, както през 1944-1989 г, да моделират бъдещето на България.
Евгени Кънев
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ