Разбира се, че два последователни побоя могат да бъдат безкрайно

Разбира се, че два поредни побоя могат да бъдат безпределно несвързани един с различен. По принцип, както се знае от науката, а и от практиката, уличната, битовата, маргиналната, елементарната престъпност първа усеща рецесията във властта, дори не толкоз във властта, а във властването и незабавно зачестяват побоите, квартирните обири, обирите, разграбването или просто унищожаването на имущество из обитаемото място.

Но протичащото се може да породи и други терзания.

Създава се опция обществото да се разтревожи прекомерно

Да си намерения, че всеки може да бъде идващият, като че ли се бие слепешката, малтретира се без избрана връзка с действителността - адвокати, публицисти, кой още, може би друга социална специалност и то по този начин, че никой да не е сигурен за какво е побоят и постоянно да може да се спекулира, че има защо, няма пушек без огън.

Така се ражда суматохата в обществото.Поражда се обща неустановеност, задава се обществена неустойчивост, основава се съмнение в институциите, стартират да се чуват позиви за мощна ръка и зачестяват всевъзможни вопли, че няма страна и в това време, че страната би трябвало да се намеси.

Още по-тревожното е, че от дълго време проличава - моделът на Прехода е привършен,

по-нататък по този начин не може да продължава

изсмукани са силите на страната, в действителност на държавността, стихийно е държанието на елита, плячкаджийско и лобистко е отношението на огромния бизнес, пропиляна е силата на жителите, липсва каквато и да било тактика за ръководство, всичко е един ПиаР, дори не ПиаР, а ПРопаганда, взаимнопротиворечаща си и прибягваща от време на време до търчи неистини и зажми да те лажем, с искрено безгрижие на институциите какво му е на народа и с лишена от каквато и да било логичност властова импровизация.

Затова, в случай че нашето общество има система за ранно сигнализиране, даже не система, а някакви най-малко сетива, то би трябвало да разчете сигналите в точния момент. А политическият хайлайф да осъзнае, че всички вървим като по въже, опънато сред хаоса на ръководството и анархията на публичните процеси...

Коментарът на проф. Слатински е оповестен във " Facebook ". Заглавието е на редакцията