Триста дни война! Нужна ни е победа, а не дата frognews.bg
Разбира се, бих желала да се случи по-бързо. Не става въпрос за привикване с войната, макар че и това го има. 24 февруари се проточи безпределно дълго, като призрачен сън.
Всеки час от този момент цяла Украйна избухва, гори, умира от ракети, бомби, снаряди в очакване: международни водачи, съветското гражданско общество, някаква извънземна цивилизация (подчертайте, в случай че е подходящо) да са на път да раздрусат Кремъл по подобаващ метод и кошмарът да завърши както е почнал.Първата седмица беше задоволителна за преструктуриране на съзнанието: международните водачи се опасяват от Третата международна война, по тази причина чакат, преценят до каква степен Украйна е подготвена да се съпротивлява, дали в действителност се нуждае от самостоятелност.
Теориите за съществуването на дейна извънземна цивилизация, както и за интензивно съветско гражданско общество, не се потвърдиха. За сметка на това безапелационен се оказа груповият Путин в танковете със знака „ Z “, в пъклен тв приемник и в имперската подготвеност на хората да „ лишават земите “ и „ санкционират гербовете “. По-нататък действителността стартира да се възприема като просвета – извънредно сложна, травматична, само че нужна за тези, които свързват бъдещето си единствено с Украйна.
Оттук и невижданият брой доброволци – бойци от силите за териториална защита, доброволческото придвижване, общият успех сега на освобождението от съветската окупация на идващото населено място, съпротивата против провокациите, които съпътстват войната, когато неналичието на светлина, вода, отопление, връзки бяха добавени към обстрела. От персонален опит ще ви кажа: напълно разнообразни неща са да работиш на война (в моя случай приказваме за журналистика) и да живееш плюс работа на война.От 2014 година съм в командировка в зоната на следените фронтови територии на Донецка и Луганска области.
Един от най-упоритите (защото е един от първите?) мемоари е за Дебалцево при започване на февруари 2015 година, преди съветската войска да затвори украинските елементи в „ котела “. Черен сняг, подправен с пръст на дъното на трап. Ято гарвани хвърчат към топола с отсечен като нож връх. Двуетажна тъмна къща със строшен покрив. Самоходна артилерийска установка, лае жалко и смъртоносно. Улиците са мъртви, никой не се мярка. В градския съвет безпределно изтощеният кмет на име Папайоану, който преди малко беше изпратил последния ескорт от микробуси за евакуация с бели чаршафи като флагове за помирение, към този момент няма искащи, пита в празнотата, без да се надява на отговор: „ Как да погребе мъртвите? Закараха го в нашия гараж, най-малко е добре, студено е... ”Таксиметровият водач, който успяхме да убедим за двойна цена в Краматорск, е нервозен: „ Хей, да се върнем, ще стане пакост! На верандата на ръководството на завода, към момента сталинска постройка, с колони, има група хора в тъмното. Мъжете пушат, дамите преди малко станаха, с цел да дишат: единственото надеждно мазе, където можете да се скриете от бомбардировката. Тичам към тях от колата – с бронежилетка с надпис „ Преса “, с каска, с диктофон. Питам първото, което ми идва мислено: - Защо не си тръгваш? — И къде да отида? — крещи й право в лицето петдесетгодишна жена. Кой има потребност от нас? Къщата е разрушена, живеем в плевня. Ще ни вземете ли в жилището си в Киев? Е, ще направиш ли? Точно в този момент ще продължа... Мълчиш ли? За да загинете всички, дяволи проклети! “ Шофьорът натиска клаксона.
Оттеглям се. Няколко часа по-късно седнал съм в Краматорск във вагона на високоскоростния трен Intercity: кондуктори в маркови облекла, Wi-Fi, сервитьори доставят колички с кисело мляко, закуски, сандвичи. Във вагона пътуват и няколко военни - очевидно на ротация. Единият незабавно заспа, другият прекомерно дълго и мощно (последиците от удар от снаряд?) приказва по телефона. Съседът трепва. Разбирам всичко, само че не можете да го извършите по този начин... Шест часа и сте в Киев. Дебалцево изчезна в мрака като неприятен сън. Триста дни направиха това, което осем години не съумяха: войната престана да наподобява като локална злополука, която, в случай че желаете, може да бъде подценена.
Русия спря да играе „ третата страна на въоръжения спор “, „ сложният сътрудник “ и по този начин нататък - сподели ръцете си, задачите в кръв.
Украинските военни се трансфораха в идоли.
И прословутите шест ръкостискания към този момент не са нужни, с цел да се откри семейство, в което един от роднините се е сражавал в посока Изюм или е освободил Херсон. Всички са дружно.Огромни маси от хора, се движат из страната (за бежанците, които приема Европа и по-нататък на всички места, по принцип премълчавам). Но се появи изненадваща наклонност. Вие идвате от Киев, където след офанзивите против инфраструктурата няма ток, вода и топлота, пишете за Одеса, където по същите аргументи няма всичко изброено и чувате: „ Харков страда, ние имаме към момента мъничко! “ В Харков на собствен ред се тормозят за Херсон: „ Русский мир “ им отмъщава, че се съпротивляват! “, а херсонци питат за Бахмут: „ Господи, да можехме да устоим! Ще устоят ли? "
Пиша тези редове на моя телефон, който е обвързван към празен power bank, на светлината на първенец и употребявам котка да ме топли.
Сирената за въздушна офанзива в чест на 300-ия ден от войната през днешния ден в Киев не прозвуча, само че нощта към момента следва. Между другото, ето статистиката от приложението Kyiv Digital. По време на военното състояние в столицата на Украйна имаше 625 въздушни паники, а продължителността им доближи 675 часа и 9 минути. Да, станахме фаталисти: след такива промени успеха на Украйна е неизбежна!
Олга Мусафирова
Киев
Всеки час от този момент цяла Украйна избухва, гори, умира от ракети, бомби, снаряди в очакване: международни водачи, съветското гражданско общество, някаква извънземна цивилизация (подчертайте, в случай че е подходящо) да са на път да раздрусат Кремъл по подобаващ метод и кошмарът да завърши както е почнал.Първата седмица беше задоволителна за преструктуриране на съзнанието: международните водачи се опасяват от Третата международна война, по тази причина чакат, преценят до каква степен Украйна е подготвена да се съпротивлява, дали в действителност се нуждае от самостоятелност.
Теориите за съществуването на дейна извънземна цивилизация, както и за интензивно съветско гражданско общество, не се потвърдиха. За сметка на това безапелационен се оказа груповият Путин в танковете със знака „ Z “, в пъклен тв приемник и в имперската подготвеност на хората да „ лишават земите “ и „ санкционират гербовете “. По-нататък действителността стартира да се възприема като просвета – извънредно сложна, травматична, само че нужна за тези, които свързват бъдещето си единствено с Украйна.
Оттук и невижданият брой доброволци – бойци от силите за териториална защита, доброволческото придвижване, общият успех сега на освобождението от съветската окупация на идващото населено място, съпротивата против провокациите, които съпътстват войната, когато неналичието на светлина, вода, отопление, връзки бяха добавени към обстрела. От персонален опит ще ви кажа: напълно разнообразни неща са да работиш на война (в моя случай приказваме за журналистика) и да живееш плюс работа на война.От 2014 година съм в командировка в зоната на следените фронтови територии на Донецка и Луганска области.
Един от най-упоритите (защото е един от първите?) мемоари е за Дебалцево при започване на февруари 2015 година, преди съветската войска да затвори украинските елементи в „ котела “. Черен сняг, подправен с пръст на дъното на трап. Ято гарвани хвърчат към топола с отсечен като нож връх. Двуетажна тъмна къща със строшен покрив. Самоходна артилерийска установка, лае жалко и смъртоносно. Улиците са мъртви, никой не се мярка. В градския съвет безпределно изтощеният кмет на име Папайоану, който преди малко беше изпратил последния ескорт от микробуси за евакуация с бели чаршафи като флагове за помирение, към този момент няма искащи, пита в празнотата, без да се надява на отговор: „ Как да погребе мъртвите? Закараха го в нашия гараж, най-малко е добре, студено е... ”Таксиметровият водач, който успяхме да убедим за двойна цена в Краматорск, е нервозен: „ Хей, да се върнем, ще стане пакост! На верандата на ръководството на завода, към момента сталинска постройка, с колони, има група хора в тъмното. Мъжете пушат, дамите преди малко станаха, с цел да дишат: единственото надеждно мазе, където можете да се скриете от бомбардировката. Тичам към тях от колата – с бронежилетка с надпис „ Преса “, с каска, с диктофон. Питам първото, което ми идва мислено: - Защо не си тръгваш? — И къде да отида? — крещи й право в лицето петдесетгодишна жена. Кой има потребност от нас? Къщата е разрушена, живеем в плевня. Ще ни вземете ли в жилището си в Киев? Е, ще направиш ли? Точно в този момент ще продължа... Мълчиш ли? За да загинете всички, дяволи проклети! “ Шофьорът натиска клаксона.
Оттеглям се. Няколко часа по-късно седнал съм в Краматорск във вагона на високоскоростния трен Intercity: кондуктори в маркови облекла, Wi-Fi, сервитьори доставят колички с кисело мляко, закуски, сандвичи. Във вагона пътуват и няколко военни - очевидно на ротация. Единият незабавно заспа, другият прекомерно дълго и мощно (последиците от удар от снаряд?) приказва по телефона. Съседът трепва. Разбирам всичко, само че не можете да го извършите по този начин... Шест часа и сте в Киев. Дебалцево изчезна в мрака като неприятен сън. Триста дни направиха това, което осем години не съумяха: войната престана да наподобява като локална злополука, която, в случай че желаете, може да бъде подценена.
Русия спря да играе „ третата страна на въоръжения спор “, „ сложният сътрудник “ и по този начин нататък - сподели ръцете си, задачите в кръв.
Украинските военни се трансфораха в идоли.
И прословутите шест ръкостискания към този момент не са нужни, с цел да се откри семейство, в което един от роднините се е сражавал в посока Изюм или е освободил Херсон. Всички са дружно.Огромни маси от хора, се движат из страната (за бежанците, които приема Европа и по-нататък на всички места, по принцип премълчавам). Но се появи изненадваща наклонност. Вие идвате от Киев, където след офанзивите против инфраструктурата няма ток, вода и топлота, пишете за Одеса, където по същите аргументи няма всичко изброено и чувате: „ Харков страда, ние имаме към момента мъничко! “ В Харков на собствен ред се тормозят за Херсон: „ Русский мир “ им отмъщава, че се съпротивляват! “, а херсонци питат за Бахмут: „ Господи, да можехме да устоим! Ще устоят ли? "
Пиша тези редове на моя телефон, който е обвързван към празен power bank, на светлината на първенец и употребявам котка да ме топли.
Сирената за въздушна офанзива в чест на 300-ия ден от войната през днешния ден в Киев не прозвуча, само че нощта към момента следва. Между другото, ето статистиката от приложението Kyiv Digital. По време на военното състояние в столицата на Украйна имаше 625 въздушни паники, а продължителността им доближи 675 часа и 9 минути. Да, станахме фаталисти: след такива промени успеха на Украйна е неизбежна!
Олга Мусафирова
Киев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ