Районите, в които живеят най-много дълголетници в света, се наричат

Районите, в които живеят най-вече дълголетници в света, се назовават ​​сини зони. Има пет сини зони и те включват италианския остров Сардиния, японския остров Окинава, гръцкия остров Икария, полуостров Никоя в Коста Рика и калифорнийския град Лома Линда.

На тези места живеят освен най-дълголетните хора в света - огромен % хора над 100 години, само че и групи от хора, които са остарели без съществени здравословни проблеми като сърдечни болести, затлъстяване, рак или диабет.

Изследването на Дан Бътнър сподели, че дълголетието на хората в сините зони се въздейства от качеството на живот, което значи всичко - от позитивен взор върху света и ниски равнища на стрес до постоянни извършения и качествена храна.

Синя зона

В сините зони хората нормално имат диета, основана на локално отглеждани растителни храни (около 80 процента), допълнени с риба, яйца и млечни артикули.

Най-дълголетните хора в света ядат приблизително към 65 % храни, основани на въглехидрати, като пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци и бобови растения.

Месото се яде на по-малки порции от към 50 грама пет пъти месечно, а рибата на порции от към 100 грама три пъти седмично. Яйцата и млечните артикули се употребяват в доста умерени количества. Количеството захар, употребявана дневно, също е лимитирано - не повече от седем чаени лъжички. Най-често срещаните течности са вода и чай, малко кафе и вино.

В сините зони не е неразрешена потреблението на самун. Всъщност хлябът се смята за основа на здравословното хранене. Но за разлика от огромна част от западния свят, където най-популярният самун се прави от бяло модифицирано брашно, в сините зони хората ядат самун, който единствено се пече. Четирите най-популярни типа самун в сините зони

Хляб с квас

Хлябът с квас е известен в Сардиния и Икария и се подготвя единствено от няколко съставки – вода, пълнозърнесто брашно и закваска. Благодарение на процеса на ферментация при изработката, хлябът с квас има повече пребиотици и усъвършенства усвояването на питателните субстанции в организма. Пребиотиците усъвършенстват здравето на храносмилателната система и укрепват имунитета.

Хляб от пълнозърнести храни като пшеница, ръж и ечемик

Жителите на Икария и Сардиния пекат личен самун от пълнозърнести храни като пшеница, ръж и ечемик. Техният самун наподобява друго от това, което можете да намерите в магазините, тъй като се прави с минимални съставки. Пълнозърнестите храни са богати на диетични фибри, витамини от група В и минерали като магнезий, калий и желязо, които усъвършенстват здравето на целия организъм.

Пай самун

В Икария е извънредно известен тип пълнозърнест самун (англ. pita bread), който върви добре с растителни източници на протеини – от хумус до варен фасул и леща. Благодарение на потреблението на пълнозърнести храни за изработката на този тип самун, той също е богат на диетични фибри, витамини и минерали.

Хляб от царевично брашно

Царевичното брашно или смляната царевица се употребява в храната от стотици и хиляди години, което не е изненадващо, като се има поради, че е отличен източник на протеини, витамин А, диетични фибри и разнообразни минерали.

Царевицата се употребява за подготвяне на всичко - от тортили до полента (традиционно италианско ястие), както и разнообразни типове самун, написа zdrave.to. Царевичният самун е извънредно известен в Лома Линда, където се комбинира с брашно от спелта и ленено семе, които са отличен източник на омега-3 мастни киселини.