С черешите като с хляба: Големи чужди вериги внасят отвън, българската продукция остава непродадена
Районът на Кюстендил е прочут с черешопроизводството си. Там са съсредоточени огромни площи с овошки, само че парадоксалното е, че точно огромното количество продукция изиграва неприятна смешка на земеделците там.
„ Овощните градини в кюстендилския край са прекомерно доста, бълва се доста продукция, която няма реализация. Вариантът е да се построяват преработвателни предприятия ", споделя Димитър Димитров, агроном по обучение, който отглежда 20 дка с череши, като това е съпътстващ бизнес на главната му работа – той е фитосанитарен контрольор на граничен пункт „ Капитан Андреево “.
Земеделецът предлага страната да ограничи основаването на овощни градини, от които се изкарва една и съща продукция. Пазарът е наводнен с череша и слива – точно по тази причина е сложна реализацията им.
Проблемът е с огромните непознати вериги, които избират вноса и българските плодове остават непродадени. По думите му би трябвало да се предизвиква засаждането на нови овощни градини с плодове, които липсват на пазара и биха се осъществили по-лесно – като круша, да вземем за пример.
„ Бих развил стопанството, в случай че ми е обезпечен пазарът. Работната ръка също е проблем. При преработката нещата се случват механизирано, което отстрани работната ръка. Трябва да се създадат кооперации сред земеделските производители, с цел да осъществяваме дружно продукцията ", сподели още Димитров.
В началото желал да осъществя черешите за прясна консумация, само че след това минава към реализация за преправка в Италия, предава Novini.bg.
